№ 1233
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110106291 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХIII и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Т.
В. Д., чрез адв. Е. Я., срещу П. И. Н. за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца душевни страдания,
притеснение, безпокойство, дискомфорт, разстройство на съня и покачване на
кръвното му налягане, причинени от извършеното от ответника на 31.05.2018
г. престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането,
както и сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за забава, начислена
върху претендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 31.05.2018 г. (датата на увреждането) до 6.02.2020 г. (датата на
предявяване на исковата молба).
Ищецът Т. В. Д. твърди, че управлявал автосервиз, находящ се в .... На
31.05.2018 г. около 18:00 часа по време на работа в посочения сервиз, в него
влязъл ответника П. И. Н., носейки в себе си пушка – огнестрелно оръжие с
марка „P.Bereta ES 100-12ga” и като отправил към ищеца закана за убийство с
думите „Ще те застрелям“, насочил пушката си към него и от разстояние
около 7-8 метра произвел изстрел, след което напуснал сервиза. Ищецът и
останалите присъстващи били шокирани от случилото се, въпреки че
ответникът и друг път отправял закани за саморазправа с ищеца. Ищецът
подал сигнал на тел. 112 и сезирал компетентните органи. По случая било
образувано досъдебно производство и бил внесен обвинителен акт от
3.04.2019 г., с което на ответника било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Било образувано НОХД № .../2019
г. по описа на СРС, НО, 131 състав. В съдебно заседание от 28.06.2019 г.
обвиняемият се признал за виновен и изразил съгласие за сключване на
споразумение с прокурора и частния обвинител. Сочи се, че споразумението
1
има последиците на влязла в сила присъда. Ищецът твърди, че вследствие
извършеното от ответника у него бил възбудено емоционален стрес и
основателен страх за осъществяването от ответника на отправените закани.
На ищеца били причинени значителни неимуществени вреди – душевни
страдания, безпокойство, притеснения от възникване на нов подобен
инцидент, дискомфорт, разстройство на съня и покачване на кръвното му
налягане. Вследствие на посоченото за повече от година и половина,
включително към момента на подаване на исковата молба, ищецът изпаднал в
дълбок стрес, бил непълноценен в работата си и в отношенията си със
семейството и обществото. С нотариална покана от 25.10.2019 г., връчена
лично на ответника, ищецът поканил последния в десетдневен срок от
връчването да му заплати сумата от 7 000 лв. – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. До датата на подаване на исковата молба ответникът
не извършил никакво плащане.
Ответникът П. И. Н., в срока по чл. 131 ГПК (съобразявайки чл. 3
ЗМДВИП) депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че
предявените искове са частично основателни. Оспорва ищецът да е търпял
описаните в исковата молба душевни страдания, безпокойство и притеснения.
Оспорва също, че ищецът е изпаднал в дълбок стрес, че е имал непълноценно
отношение към трудовата и към семейната си заетост. Възразява срещу
претендирания от ищеца размер на обезщетението, като счита, че същият е
неоснователно завишен.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване извършеното от ответника
противоправно деяние – отправената закана за убийство от 31.05.2018 г.;
настъпване на неимуществените вреди, описани в исковата молба; причинна
връзка между деянието, извършено от ответника, и настъпилите за ищеца
вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД като
в условията на пълно и главно доказване докаже, че деянието не е извършено
виновно.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че със споразумение по НОХД № .../2019 г. по описа на СРС,
НО, 131 състав, одобрено в открито съдебно заседание от 28.06.2023 г., е
признат П. И. Н., ответник по настоящето производство, за виновен в това, че
на 31.05.2018 г., около 18,00 ч. в гр. ..., на територията на автосервиз „...“
ЕООД се заканил с убийство на Т. В. Д. – насочил пушка към него и го
заплашил с думите „Ще те застрелям“, след което възпроизвел изстрел с
пушката и това заканване е могло да възбуди у Д. основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, и на
П. И. Н. било наложено наказание „пробация“ с описаните в споразумението
пробационни мерки, които да се изпълняват за срок от една година и шест
месеца.
2
По делото са представени обвинителен акт по ДП № ... ../2018 г. по описа
на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № ../2018 г. по описа на Софийска районна
прокуратура по обвинението на П. И. Н. по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК,
споразумение по НОХД № .../2019 г. по описа на Софийски районен съд, 131
състав, протокол от открито съдебно заседание, проведено на 28.06.2019 г. по
НОХД № .../2019 г. по описа на Софийски районен съд, 131 състав, в рамките
на което е одобрено споразумението по посоченото наказателно дело, пр.пр.
№ ../2018 г. на СРП.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,
на която е приравнено и одобреното от наказателния съд споразумение, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай това означава,
че по настоящото дело гражданският съд е обвързан от констатациите на
наказателния, че описаното в исковата молба противоправно деяние – закана
за убийство, отправена към пострадалия на 31.05.2018 г., което представлява
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, е извършено виновно от
ответника.
Несъмнено вследствие на това противоправно деяние ищецът е търпял
неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че те се изразяват в
емоционален стрес, страх от осъществяването на заканата за убийство,
отправена от ответника спрямо ищеца, безпокойство и притеснения от
възникването на нов подобен инцидент, разстройство на съня, покачване на
кръвното му налягане.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съдебната практика трайно приема, че
справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни
характеристики, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Съгласно решение № 139 от 9.10.2020 г. по гр. д.
№ 873/2020 г. на ВКС, IV г.о., при определянето на паричния размер на
обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в
Постановление на ВС № 4/ 1968 г., но също така общественоикономическите
условия в страната. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи
като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква също
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната
практика в сходни хипотези.
В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели
– Станислав Бабукчиев и Веселка Д.а (показанията на тази свидетелка съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира като кореспондиращи с
останалите доказателства по делото) се установява, че след отправената
спрямо ищеца закана за убийство от страна на ответника, същият е преживял
значителен стрес, безпокойство и напрежение. Прояви на тези състояния са
безсънието, за което свидетелката Д.а дава сведения, фактът, че след
извършване на деянието ищецът е предприел мерки и е преместил
управлявания от него автосервиз, тъй като е бил уплашен от нов подобен
3
инцидент, за което сведения дават и двамата свидетели, промените в
характера му, за които свидетелства съпругата му – прояви на тревожност,
раздразнителност, притеснение за него и близките му. Съдът намира, че
всички тези прояви се явяват закономерни последици от посегателството,
извършено спрямо ищеца, като тяхното настъпване е нормално и очаквано,
предвид вида и характера на отправената спрямо ищеца закана за убийство от
страна на ответника. В тази връзка съдът взема предвид и механизма на
извършване на деянието – вербалната заплаха с думите „Ще те застрелям“ е
придружена и от възпроизведен изстрел с пушка на територията на
управлявания от ищеца автосервиз. Тези действия са от естество да
предизвикат стрес, напрежение, тревожност и страх у пострадалия.
Съдът намира, че ищецът е търпял неимуществените вреди от
процесното непозволено увреждане от извършването му поне до момента на
подаване на исковата молба – предвид характера и интензитета на
отправената спрямо него закана за убийство, същата е от естество да
предизвика продължителни негативни усещания у пострадалия, чиято
интензивност обаче намалява с изминаването на времето.
Ищецът твърди, че вследствие на осъществения спрямо него деликт се е
стигнало и до трайно покачване на кръвното му налягане, но доказателства в
тази насока не бяха ангажирани, поради което съдът не може да приеме този
факт за осъществен.
Като взе предвид механизма на извършване на деянието, представляващо
и престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, вида и характера на търпените
неимуществени вреди, обсъдени по-горе, техният интензитет и периода от
време, в който ищецът ги е търпял – поне до момента на подаване на исковата
молба, макар и с намаляващ интензитет, както и обществено-икономическите
условия в страната към момента на извършване на деянието, съдът намира, че
искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 5 000,00 лв., до който
размер следва да бъде уважен. Съдът намира, че обезщетение в по-голям
размер не се дължи на ищеца, доколкото по делото не се установи същият да е
търпял неимуществени вреди с интензитет, много по-голям от обичайния за
този вид деликти, като в тази връзка съдът споделя приетото в цитираната по-
горе съдебна практика, че размерът на присъденото обезщетение не може да
служи като източник за неоснователно обогатяване.
Частично основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането до датата,
предхождаща подаването на исковата молба включително (5.02.2020 г.) В
случая ищецът е избрал да предяви самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
този период, като е заявил и акцесорна претенция за присъждане на законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на задължението. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че
размерът на законната лихва за периода 31.05.2018 г. до 5.02.2020 г., предвид
определеното обезщетение за неимуществени вреди, е 855,57 лв., за която
сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. За разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 1200 лв., както и за датата 6.02.2020 г. (от
която дата се претендира законна лихва до окончателното погасяване на
задължението), искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Законна
лихва следва да се присъди в полза на ищеца и от датата на подаване на
исковата молба – 6.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението,
съгласно направеното искане в този смисъл.
4
По разноските:
Съгласно представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК, същият твърди,
че е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв. В
тази връзка по делото са представени доказателства – договор за правна
защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената в брой сума.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата
от 551,11 лв.
Направено е и искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
328 лв., представляваща внесена от ищеца държавна такса. В случая обаче
съдът намира, че приложение намира чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК – ищецът е
освободен от внасяне на такси и разноски по делото по силата на закона и
внесената от него държавна такса е недължимо платена по сметка на
Софийски районен съд. Същият има възможност да поиска връщането й от
съда по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер от 234,22 лв.,
представляваща държавна такса, дължима съобразно уважения размер на
исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Т. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес ..., по предявените искове с правна квалификация чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Т. В. Д.
душевни страдания, притеснение, безпокойство, дискомфорт, разстройство на
съня, причинени от извършеното от ответника П. И. Н. на 31.05.2018 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК – закана за убийство,
отправена спрямо Т. В. Д., за което П. И. Н. е осъден с влязло в сила
споразумение по НОХД № .../2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 131 състав, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 6.02.2020 г. до окончателното погасяване на вземането,
както и сумата от 855,57 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 31.05.2018 г. до 5.02.2020 г. върху сумата от 5000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
5000,00 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв., както и предявения иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 855,57 лв. до пълния
предявен размер от 1200,00 лв., както и за датата 6.02.2020 г.
ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Т. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 551,11 лв.,
представляваща съдебни разноски за производството по гр. д. № 6291/2020 г.
на Софийски районен съд, 182 състав.
ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер от 234,22 лв., представляваща
държавна такса, съобразно уважения размер на исковете.
5
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6