Р Е Ш Е Н И Е
№………………………/
14.12.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД №
3928 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно
постановление № 23 – 0000777 от 10.09.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
жалбоподателя Х., на основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че около 15:10 часа на 24.06.2020 г. в
гр. Варна, по РП Ⅰ – 2 в посока гр. Русе, срещу печатница „Изток“ на 100
метра след база „Никман“ управлява товарен автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. № В 6922 ВС от кат. N3, извършващ обществен превоз на
товари по маршрут База „Никман“ (Варна) – с. Езерово,
видно от пътен лист сер. „В“ № 0011649/ 24.06.2020 г., без товар, със заверено
копие № ********** към лиценз на ЕО, издаден на „КБ Инженеринг“ ЕООД, като при
проверката и след направена справка в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“ е констатирано, че Е.Х.Х.
извършва обществен превоз на товари с МПС, за чието управление се изисква СУМПС
от кат. „С“, без да притежава карта за квалификация на водача за кат. „С“,
издадена по реда на Наредба № 41 на Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, като водачът притежава карта № P143719 за кат. „D” и за кат. „DE”, валидна до 11.06.2021 г. –
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
Министерството на транспорта.
Жалбоподателят Е.Х.Х. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята
позиция. Навежда твърдения, че притежава свидетелство за управление на МПС от
категория „D”, което представлява по – висока категория СУМПС, следователно отговаря на
по – високи изисквания от заложените за категория „C“, поради което и неправилно е била ангажирана административно – наказателната
му отговорност. Също така подчертава, че съгласно принципа Lex specialis derogat generali, отговорността му е следвало да
бъде ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/
1999 г. на Министерството на транспорта, която се явява специална разпоредба в
съотношение с нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
Министерството на транспорта. Застъпва становище за приложимост на разпоредбата
на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, доколкото според него процесния случай на
административно нарушение разкрива в значителна степен по – ниска обществена
опасност от обикновените случаи на нарушение от този тип. Поради гореизложените
съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 18.11.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 3928 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят Е.Х.Х. не се явява лично,
а се представлява от своя процесуален представител адв. И.Г. от АК – Шумен,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху затрудненото
материално положение на жалбоподателя, което според него обосновава
приложимостта на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
В проведеното на 18.11.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 3928 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител мл. експерт с юридическа правоспособност Виктория Вълчева, която
моли за потвърждаване на наказателното постановление, подчертавайки, че липсват
основанията за квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Около 15:10 часа на
24.06.2020 г. жалбоподателят Е.Х.Х. управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В 6922 ВС от
кат. N3, по РП Ⅰ – 2 в посока гр. Русе, като извършвал обществен превоз
на товари по маршрут База „Никман“ (Варна) – с.
Езерово.
Същевременно на РП Ⅰ –
2, срещу печатница „Изток“ на 100 метра след база ‚Никман“
бил позициониран екип на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, съставна
част от който бил св. Т.С.Т. – ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол на
автомобилното движение в този район на града.
Св. Т. спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя Х. товарен автомобил с рег. № В 6922 ВС, като
установил след направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна
администрация“, че Х. не притежава карта за квалификация на водача от кат. „C”, издадена по реда на Наредба № 41 на Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Св. Т. констатирал, че жалбоподателя Х.
притежавал карта № P143719 за кат. „D” и за кат. „DE”, валидна до 11.06.2021 г.
Приемайки, че с това свое
поведение в следобедните часове на 24.06.2020 г. жалбоподателят Х. е нарушил
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министерството
на транспорта, на 24.06.2020 г. св. Т. му съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 10.09.2020 г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, наложил на жалбоподателя Е.Х.Х.,
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършеното нарушение
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министерството на
транспорта.
По отношение на
доказателствата
и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
В случая според съда не е
необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, доколкото жалбоподателят Х. и
неговия процесуален представител адв. И.Г. не оспорват фактическите
констатации, възприети от актосъставителя и
административно – наказващия орган, впрочем приети за установени и от съда.
Все пак за прецизност съдът
би искал да отбележи, че от показанията на св. Т. и от приложения към
преписката пътен лист сер. „В“ № 0011649/ 24.06.2020
г. се установява, че в действителност в следобедните часове на 24.06.2020 г.
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В 6922
ВС от кат. N3, извършвайки обществен превоз на товари по маршрут База „Никман“ (Варна) – с. Езерово.
Същевременно не се спори
между страните, че жалбоподателят Х. не е притежавал карта за квалификация на
водача за кат. „С“, издадена по реда на Наредба № 41 на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Възраженията на жалбоподателя
и неговия процесуален представител срещу законосъобразността на наказателното
постановление са изцяло от правно естество и съдът ще се опита да отговори на
всички тях по – надолу в своето решение.
Кредитирайки изцяло показанията
на св. Т. и приложените към административно – наказателната преписка писмени
доказателства, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че около
15:10 часа на 24.06.2020 г. в гр. Варна, по РП Ⅰ – 2 в посока гр. Русе,
срещу печатница „Изток“ на 100 метра след база „Никман“
управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В 6922 ВС от кат. N3,
извършващ обществен превоз на товари по маршрут База „Никман“
(Варна) – с. Езерово, видно от пътен лист сер. „В“ № 0011649/ 24.06.2020 г.,
без товар, със заверено копие № ********** към лиценз на ЕО, издаден на „КБ
Инженеринг“ ЕООД, като при проверката и след направена справка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ е констатирано, че Е.Х.Х. извършва обществен превоз на товари с МПС, за чието
управление се изисква СУМПС от кат. „С“, без да притежава карта за квалификация
на водача за кат. „С“, издадена по реда на Наредба № 41 на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Самата разпоредба на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министерството на транспорта
предвижда, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
В случая жалбоподателят Х. не
е притежавал към датата 24.06.2020 г. карта за квалификация за кат. „С“, поради
което и според съда правилно е била ангажирана отговорността му за нарушение на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министерството на транспорта.
Съдът не може да сподели като
основателно възражението, че в случая притежавайки карта за квалификация за
кат. “D”, жалбоподателят е бил
изпълнил изискванията и за придобиване на карта за квалификация за кат. „С“. В случая ако се приеме за вярна застъпената от жалбоподателя теза, би
се обезсмислило разделението на категориите на „С“ и „D”, което очевидно не е волята на законодателя, доколкото същите съществуват
самостоятелно в българското законодателство.
Освен това дори да се приеме,
че едва ли не е някаква формалност жалбоподателят Х. да придобие карта за
квалификация от кат. „С“ (каквото становище се застъпва във въззивната жалба),
съдът би желал да зададе логичния и, разбира се, риторичен въпрос защо
жалбоподателят не го е направил.
Според съда не е налице
някаква колизия или конкуренция между нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41
от 04.08.2008 г. на Министерството на транспорта и разпоредбата на чл. 87, т. 3
от Наредба чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/ 1999 г. на Министерството на
транспорта, поради което и възражението за неправилно квалифициране на деянието
според съда е несъстоятелно.
Съдът не би могъл да
квалифицира деянието като „маловажен случай“ на административно нарушение.
Макар и от писмените доказателства, приложени на л. 14 – л. 17 от НАХД № 3928
по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, да е видно, че жалбоподателят е
с трайно намалена работоспособност, този факт сам по себе си в никакъв случай
не понижава обществената опасност на деянието. В крайна сметка една не малка
част от гражданите на Република България се намират в затруднено материално
положение, поради което и е обществено неприемливо самото незавидно финансовото
състояние на жалбоподателя да бъде предпоставка за проявяване на снизхождение
към извършеното от него административно нарушение.
Не на последно място следва
да се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно – наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото
във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото му на защита.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че жалбоподателят Х. със своето поведение в
следобедните часове на 24.06.2020 г. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министерството на транспорта,
поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Размерът на наложеното
административно наказание „глоба“ е строго фиксиран в разпоредбата на чл.93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, а именно в размер на 2000 лева,
административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с този размер при
индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения съдът намира, че Наказателно постановление № № 23 – 0000777 от
10.09.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № 23 – 0000777 от 10.09.2020 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с
което на Е.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева
(две хиляди лева) за това, че около 15:10 часа на 24.06.2020 г. в гр. Варна, по
РП Ⅰ – 2 в посока гр. Русе, срещу печатница „Изток“ на 100 метра след
база „Никман“ управлява товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № В 6922 ВС от кат. N3, извършващ обществен превоз на товари
по маршрут База „Никман“ (Варна) – с. Езерово, видно
от пътен лист сер. „В“ № 0011649/ 24.06.2020 г., без товар, със заверено копие
№ ********** към лиценз на ЕО, издаден на „КБ Инженеринг“ ЕООД, като при
проверката и след направена справка в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“ е констатирано, че Е.Х.Х.
извършва обществен превоз на товари с МПС, за чието управление се изисква СУМПС
от кат. „С“, без да притежава карта за квалификация на водача за кат. „С“,
издадена по реда на Наредба № 41 на Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, като водачът притежава карта №
P143719 за кат. „D” и за кат. „DE”, валидна до 11.06.2021 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министерството
на транспорта.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: