Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.05.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета  година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 11181 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството е предявен от С.Д. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.05.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 26.09.2017г. на път ІІ-37, 110 км. в района на с.Априлци пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от водача на т.а.Мерцедес Спринтер с ДК № *******Д.К.Д., като последица от което пострадал ищеца-пътник в превозното средство. Твърди да е получил травматични увреждания-мозъчно сътресение със загуба на съзнание; компресионна фрактура на тялото на Л2 лумбален прешлен; фрактура на седалищната кост и травма на нервни коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, поради които претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания. Претендира заплащането на обезщетение от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.367 ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител признава да е страна по сключен и действащ към деня на събитието застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. Мерцедес Спринтер с ДК № *******, но оспорва иска по основание и размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Не предмет на спор ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. Мерцедес Спринтер с ДК № *******, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач Д.К.Д. за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорно и настъпилото на 26.09.2017г. на път II-37, 110км. до с.Априлци пътно-транспортно произшествие, при което управлявания от Дончо Дончев товарен автомобил излязъл от пътното платно и се установил в крайпътно дере. Ищецът бил пътник в превозното средство.

С присъда № 149/30.09.2019г. по НОХД № 547/2018г. по описа на РС-Пазарджик Д.К.Д. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на автобус Мерцедес Спринтер с ДК № *******в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДв.П по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лица, а именно Е.К.Г., С.Г.Д.и С.Д., като след деянието водачът избягал от местопроизшествието и след това е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, съставляващо престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“ вр. чл.343, ал.3, б.“а“ вр. чл.342, ал.1 НК с наложено наказание по НК, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. чл.342, ал.1 НК.

С решение № 25/28.02.2020г. постановено по ВНОХД № 762/2019г. по описа на ОС-Пазарджик присъдата на първата инстанция е изменена, като деянието е преквалифицирано на чл.343а, ал.1, б.“в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК и чл.129, ал.2 Н и потвърдена в останалата й част.

Влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, в пределите посочени в чл.300 ГПК относно извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което следва да се приеме, че застрахованият при ответника водач е осъществил фактическия състав на  чл.45 ЗЗД.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

По делото са събрани писмени доказателства, показанията на св.Д.Ш.и заключението на СМЕ. От тях се установява, че в резултат на произшествието ищецът получил компресивна фрактура на тялото на 2-ри поясен прешлен; травма на нервните коренчета на лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб и фрактура на върха на опашната кост. По своя медико-биологочен характер първото увреждане довело до трайно затруднение движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни / в случая 3-4 месеца/, второто увреждане до трайно ограничение в движенията на гръбнака  за срок по-дълъг от 30 дни / до 2 месеца/, а третото причинило временно разстройство на здравето, характерно с интензивен болков синдром.   

Непосредствено след произшествието ищецът постъпил в болнично заведение в гр.Панагюрище в задоволително общо състояние, контактен, адекватен и лично дал сведенията за произшествието. След проведените изследвания други, освен горните травми, не са били констатирани. Бил поставен на строг поселен режим с прием на медикаменти. След стабилизиране изписан на 29.09.2017г. с продължаване на лечението амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. Според заключението на вещото лице лечебният и възстановителен период приключил за срок от 3 месеца, в който е търпял болки и страдания с най-голям интензитет непосредствено след катастрофата и около 30 дни  след нея, както и в началото на проведената рехабилитация на гръбначния стълб. Интензивна е била болката за около 2-3 седмици в зоната на опашната кост. През останалите периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки при преумора на гръбначния стълб предимно при рязка промяна на времето, когато е било наложително прием на обезболяващи средства.

Според заключението към момента ищецът е в добро общо състояние, придвижва се самостоятелно без помощни средства. Изпитва спорадично болки в зоната на счупения прешлен, които се проявяват при продължителен прав стоеж и най-вече при рязка промяна във времето /влажно и студено/. При по-силни болки както в началото след травмата, така и понастоящем ползва поясен колан, който стабилизира гръбнака и облекчава болките. Няма данни за настъпили допълнителни усложнения. Вещото лице обяснява, че компресията на тялото на счупения прешлен остава пожизнено и винаги може да се види при рентгеново изследване. Трайното снишение на тялото и нестабилността на 2-ри поясен прешлен стоят в основата на болките, които се дължат на притискане на нервните коренчета в зоната на увредения прешлен. За в бъдеще, освен периодичните болки в зоната на гръбначната увреда, с времето по ръба на ставната повърхност на увредения прешлен ще се появят артрозни изменения и зашипявания, както и дегенерация /снишение/ на ставния хрущял между 1 и 2 поясни прешлени, което състояние представлява „спондилартроза“ и също ще е причина за периодичните болки в областта на гръбнака.

Според показанията на св.Ш.след като се прибрал в къщи от болницата ищецът не можел да става, не можел да се движи и изпитвал силни болки в областта на кръста. Това продължило около месец, в който бил обгрижван първоначално от неговата майка, а впоследствие от свидетелката. Помагали му и доктори от болницата, в която работел като спешен медик. След месец и половина постепенно започнал раздвижване с проходилка, а след втория месец се придвижвал и самостоятелно, макар и трудно. Бил емоционално сринат и отчаян поради това, че няма да може да работи.

Тези доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с ПТП. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на ищеца към деня на произшествието /29г./, млад човек в активна и работоспособна възраст; естеството и тежестта на травматичните увреждания-в областта на кръста и гръбначния стълб, както и начина на получаването им; продължителността на лечебния и възстановителен период-около 3 месеца с проведено консервативно лечение без необходимост от оперативна интервенция; продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, подчертано завишени в  първия месец и спорадични след това при преумора и рязка промяна във времето; в първия месец и половина невъзможност да се придвижва и да се грижи за себе си, наложило активното му подпомагане от близки, колеги  и приятели. Произшествието се отразило негативно и на психичното му състояние-бил обезверен и отчаян за бъдещата си професионална реализация. Въпреки зарастването на фрактурите следва да се отчетат остатъчни негативни последици, изразяващи се в артрозни изменения и зашипявания от гръбначната увреда, които са една от причините да търпи и понастоящем болки и които занапред ще оказват влияние върху начина му на живот.

По делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението при произшествието да е получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание.

Предвид това в съответствие с принципа по чл.52 ЗЗД съдът приема справедлив размер на обезщетението от 50 000лв. Този размер в достатъчна степен би възмездил неблагоприятните последици от непозволеното увреждане, съобразен е със социално-икономическите условия в страната към деня на произшествието, установените лимити в КЗ и съдебната практика по сходни случаи. За разликата до претендираните 100 000лв. искът подлежи на отхвърляне.

Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума и от деня на уведомяването на застрахователя от увредения или застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Ищцата е предявила претенция за обезщетение за неимуществени вреди пред ответника на 11.05.2018г. и от тази дата последният дължи законна лихва, която следва да се присъди.

 

По разноските:

С определение по чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен частично от заплащане на дължимата държавна такса по иска-над сумата от 500лв. до дължимия размер 4000лв.

Направил е разноски общо от 5400лв., от които заплатена държавна такса 500лв., 400лв. депозит за вещо лице и 4500лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 2700лв. съобразно уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски от 5лв. за събиране на доказателства и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя от 150лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 155лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 77.50лв., пропорционално на отхвърлената част.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 1500лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 26.09.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а. Мерцедес Спринтер с ДК № *******, ведно със законната лихва от 11.05.2018г. до изплащането, като  

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 100 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, гр.София да заплати на С.Д., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2700лв.

ОСЪЖДА С.Д., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 77.50лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1500лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: