№ 44
гр. Силистра, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20233400500009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №4819/04.07.22г. от Р. К. К. , ЕГН
**********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. „Генерал
Скобелев“ №22, ет.2, ап.6 срещу Решение №296/20.05.22г., постановено по
гр.д. № 1887 по описа за 2021 година на Районен съд – Силистра, с което e
отхвърлен иска му за признаване за установено между страните, че „ЕОС
Матрикс” ЕООД няма право на принудително изпълнение в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 25.06.2019г. за остатъка от вземанията по
заповед за незабавно изпълнение №3289/01.10.2013г. по ч.гр.д. № 1672/2013г.
по описа на РС - Силистра, а именно главница в размер на 9948.52лв., лихва в
размер на 10040.46лв., както и законна лихва в размер на 1лв., за чието
събиране е образувано изп.дело №20207670400368 по описа на ЧСИ Георги
Георгиев, на основание чл.439 ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът никъде в мотивите на
решението си не изследва и не цитира действащото законодателство и
правните норми, които дават еднозначен отговор на въпроса откога се
прилага ТР №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Излага, че само по изключение органът, издал акта за тълкуване може да даде
на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да
създаде усложнения /чл.50, ал.2 от ЗНА/, поради което неправилно е
позоваването на решение №170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС,
IV г.о. на ВКС, с което по същество се дописва закона и приема по аналогия,
че чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗНА, касаещ влизане в сила и действие на
1
нормативните актове, се прилага и за тълкувателните актове. Навежда, че с
т.10 от ТР по тълк.дело № 2/2013г. само е прогласено, че разрешението на
ППВС №3/80г. е вече неприложимо към обществените отношения, но се
касае за промени, настъпили далеч в годините, преди датата на постановяване
на тълкувателния акт. Цитира съдебна практика в обратния смисъл на
горепосоченото решение, като определя същата за преобладаваща. Приема, че
последното валидно действие е извършено на 01.10.2014г., че давността е
изтекла на 01.10.2019г., а подадената молба от 26.09.2017г. като нередовна,
поради незаплатена такса по ТТРЗЧСИ, не прекъсва давността. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
се уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД депозира писмен отговор, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно. Счита, че съдът е изложил подробни съображения относно
неоснователността на иска , взел е предвид действията, извършени в
изпълнителните дела № 1298/2013г. и № 386/2020г., двете по описа на ЧСИ
Георги Георгиев. Навежда, че погасителната давност не е текла до
постановяване на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г., че с подаване на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на
определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ,
давността се счита прекъсната към датата на образуване на делото и че
действията се изразяват както в поискани, така и в извършени валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Въз
основа на изложеното счита, че процесното вземане се дължи от ищеца. Моли
за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски.
В о.с.з. по същество, въззивника, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли за уважаването й.
В о. с. з. въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирано е
становище, с което се моли за отхвърляне на жалбата.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена е при хипотезата на възстановен срок от РС – Силистра, от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Производството пред РС – Силистра е образувано по предявен от Р. К.
К., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Генерал Скобелев” срещу
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина”, Рачо
2
Петков-Казанджията №4-6, сграда Матрикс Тауър 6, представлявано от Райна
Миткова-Теодорова, иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за
установено между страните, че е погасено правото на ответника на
принудително изпълнение за сумата от 19989.98лв. /деветнадесет хиляди
деветстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./, като сбор от
следните: 9948.52лв. – главница, 10040.46лв. – неолихвяеми вземания
мораторна лихва и обезщетение и 1 лв. законна лихва от 01.04.2020г. до
12.02.2021г., които са остатъчен дълг по заповед за незабавно изпълнение
№3289/01.10.2013г. по ч.гр.д. №1672/2013г. на Районен съд Силистра и
изпълнителен лист от 01.10.2013г. в полза на „ОББ” АД, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело №20207670400386 на ЧСИ Георги
Георгиев, рег. №767, район на действие Окръжен съд – Силистра.
В исковата си молба ищеца твърди, че въз основа на заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на „ОББ” АД за процесните
суми и е образувано изпълнително дело №1298/2013г. на 17.10.2013г. По
делото е извършено проучване на длъжника, наложени са запори върху
банковите му сметки, изпратена е ПДИ, получена на 24.10.2013г. След
публична продан на собствения на длъжника ипотекиран имот е извършено
разпределение на сумите от проданта на 01.10.2014г., което приема за
последно валидно действие, с което се прекъсва давността. На 25.08.2019г.
вземането на взискателя е прехвърлено на „Еос матрикс” ЕООД. С молба от
08.11.2019г. цесионера е подал молба за конституиране като взискател и
извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника. С
постановление от 20.11.2019г. делото е прекратено поради перемпция, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 13.04.2020г. по молба на взискателя е
образувано изп. дело №386/2020г. Моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който не оспорва изложената фактическа обстановка. Оспорва
основателността на иска, като навежда, че по отношение на длъжника е
образувано изп. дело №1298/2013г. на ЧСИ Георги Георгиев и погасителната
давност не е текла до постановяване на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г., до която
дата приложение намирало ППВС №3/1980г. Ново изп.дело №386/2020г. по
описа на ЧСИ Георги Георгиев е образувано на 13.04.2020г., преди изтичане
на давностния срок. Твърди, че с молбата е поискан определен изпълнителен
способ, поради което е прекъсната давността. Наложен е запор върху трудово
възнаграждение във връзка с който са събрани 7861.47лв. По същество моли
за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че въз
основа на подадено заявление от „ОББ” АД против Р. К. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№3289/01.10.2013г. и изпълнителен лист.
Въз основа на горното, по молба на взискателя, на 17.10.2013г. е
образувано изп. дело № 1298/2013г. по описа на ЧСИ Георги Георгиев.
3
С постановление от 24.10.2013г. ЧСИ налага запор върху банкови
сметки. На същата дата е изпратено и връчено на длъжника ПДИ, в което е
посочено, че изпълнението е насочено срещу недвижим имот, ипотекиран в
полза на взискателя, а именно апартамент №6, находящ се в гр.Силистра, ул.
„Генерал Скобелев” №22, вх.Б, ет.2, с ид. № 66425.500.3727.8.6.
С искане за вписване на възбрана изх. №29299/24.10.2013г. е вписана
такава на 22.11.2013г.
С молби вх. № 955/17.01.2014г., вх. № 08599/23.05.2014г. и вх.
№12174/28.07.2014г. /с клеймо от 15.01.2014г., респ. 21.05.2014г. и
25.07.2014г./ е поискано извършване на нова публична продан на недвижимия
имот, собственост на длъжника.
На 01.10.2014г. е направено разпределение на суми след публична
продан, извършена по изп. дело №1186/2013г.
На 29.07.2016г. взискателят е подал молба, с искане за запор на
банкови сметки и насочване изпълнение върху секвестеруеми движими вещи.
На 26.09.2017г. „ОББ” АД подава молба за извършване на справка в
БНБ и запор на банкови сметки.
С молба вх. № 18289/13.08.2019г. „ОББ” АД уведомява, че по силата
на сключен договор за цесия от 25.06.2019г. вземането по изп. дело е
прехвърлено от „ОББ” АД на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Във връзка с горното и подадена молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД,
последното е конституирано като взискател на мястото на „ОББ” АД с
постановление от 20.11.2019г. Отделно, с друго постановление от същата
дата е прекратено изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
С молба от 13.04.2020г. „ЕОС Матрикс” ЕООД е поискало образуване
на ново изп. дело, насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи на
адреса на длъжника и запор на сметки. ПДИ е връчено на 01.08.2020г.
С постановление от 16.07.2020г. ЧСИ е наложил запори върху банкови
сметки на длъжника, получени на 20.07.2020г.
На 20.11.2020г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получено на 27.11.2020г. Получавани са суми до 05.01.2022г.,
когато трудовото правоотношение е прекратено.
При така установените факти, по въведените с жалбата
оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
При така въведените твърдения за факти, предявеният иск черпи
правното си основание в чл.439, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва
изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност
на 01.10.2019г.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд споделя
разбирането, че чл. 117 ал. 2 от ЗЗД следва да се прилага за всички актове, на
които законът придава правоустановяващо действие и изпълнителна сила.
Такива са влезлите в сила решения на съдилищата, заповедите за изпълнение,
съдебно-спогодителните протоколи, решенията и определенията на
4
арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни
дела. От момента на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника става
известна претенцията на кредитора и от този момент той има възможност да
се защити с всички предоставени му от закона средства. Ако длъжникът не
възрази в определения срок след получаване на заповедта, същата ще влезе в
сила и ще добие силата и значението на подлежащото на изпълнение съдебно
решение, за което се отнася чл. 117, ал. 2 ГПК и давността ще е всякога
петгодишна. Този въпрос не е бил спорен и между страните.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до въпроса прилага ли се
нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни
дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г., за който въпрос
/преформулиран от Общото събрание на 17.02.2022 г./ е образувано тълк.
дело №3/2020г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Настоящият състав на въззивния съд споделя установената практика на
ВКС, обективирана в Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2917/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г., ІV г. о. Според тази практика с тълкувателните си решения и
постановления Върховният съд и Върховният касационен съд не дават
разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на
конкретна правна норма, по прилагането на която е възникнала
противоречива практика или е налице неправилна практика. В
тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния смисъл
и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това
разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в
тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват
самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на
тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което
впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се
постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото
тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по
който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не
може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да
бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които
законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните
решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено
задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не
може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни
последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва
да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
5
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е
било действащо към момента на настъпването на последиците.
С оглед гореизложеното, в конкретиката на настоящия казус следва да
се приеме, че с образуването на изпълнително дело №1298/2013г. по описа на
ЧСИ Георги Георгиев давността за вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД се
счита за прекъсната по силата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на
даденото с ППВС№ 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече по
време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б. „ж“ от
ЗЗД, което спиране следва да се счита преустановено от момента на отмяната
на ППВС №3/18.11.1980г., а именно от 26.06.2015г. /така, Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г. о./.
На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците във връзка с § 13 от ПЗР към
ЗИД на Закона за здравето, ДВ, бр. 44 от 2020 г. погасителната давност за
вземането е спряна от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. Тези дни,
добавени към 26.06.2020г. /когато изтичат петте години от 26.06.2015г./,
поставят края на петгодишната погасителна давност на 03.09.2020 г., в случай
на липса на основание за ново спиране или прекъсване.
В Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на 3 г.о.
ВКС приема, че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение, но същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя
не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се
счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е
изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане.
С оглед горното, при разясненията, дадени с т.10 на ТР №
6
2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК, и като съобрази доказателствата,
приложени с преписката на изисканото изпълнително дело, настоящият
съдебен състав намира, че с предприемане на изпълнителното действие
запор на банкови сметки от ЧСИ на 16.07.2020г. по искането на взискателя
с молбата за образуване на изпълнително дело №386/2020г. от 13.04.2020г., в
която е посочил конкретни принудителни способи за удовлетворяване на
вземането си, давността е прекъсната.
В случая, дори да се приеме тезата на въззивника, а именно, че към
настоящия спор следва да се приложат само и единствено разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 2/13 по т. д. № 2 на ВКС на РБ,
ОСГТК за 2013 г., то следва да се има предвид, че по повод подадена молба
от 26.09.2017г. от взискателя по изп. дело №1298/2013г., с постановление от
16.07.2020г. по изп. дело № 368/2020г. ЧСИ е запорирал банкови сметки на
длъжника, като давността е прекъсната с обратна сила от датата на молбата,
която е своевременна, преди изтичане на давността, по съображенията
изложени по-горе. Искането на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ /така, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение №37/24.02.2021г. на ВКС по гр.д. №
1747/2020г., IV г.о./.
Отделно, съгласно т.11 от ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК
изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя
на авансово дължимата такса за него, поради което съдът оценява като
неоснователни възраженията на въззивника в тази насока.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че правилно РС – Силистра е
отхвърлил исковата претенция, доколкото погасителната давност не е
изтекла. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата страна, въпреки направеното искане за присъждане на
разноски, не е представила доказателства за такива, поради което не й се
следват.
Воден от горното, настоящият състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № №296/20.05.2022г. по гр.д. №
1887/2021г. на РС – Силистра.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8