Решение по дело №13540/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 17.05.2018 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13540 по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Е.” ООД, ЕИК ======= със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.С.” АД, ***, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за за заплащане на сумата от 8632.86 лева, платена без основание, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода от 01.02.2015г. до 31.01.2017г. и дължимата от него цена за услугата „пренос на средно напрежение” за същия период за обект, представляващ „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло”, находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

 Ищецът твърди, че от 27.08.2007г. придобил собствеността върху обект, представляващ „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло”, находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1. На 25.10.2012г. придобил и собствеността върху поземлен имот и електрическа подстанция/трафопост „ЕМЗ”, находящи се в гр. Р., ул. „П.” № 1. Трафопостът бил построен само за нуждите на „В.Р.З. Ц.К.” гр. Р. през периода 1968г.-1976г. Съоръжението било част от електроразпределителната мрежа на гр. Р. с диспечерско наименование ТП „ЕМЗ” и служело за пренос на средно напрежение до други трафопостове, собственост на ответното дружество. Същото служело за захранване с ел. енергия на ниско напрежение на собствения на ищеца цех. С придобиването на собственост върху трафопоста ищцовото дружество придобило качеството „краен клиент” и потребител на енергийни услуги за обекта, представляващ „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло” с кл. ........и аб. № ........ Процесният трафопост се захранвал на ниво средно напрежение от електроразпределителната мрежа чрез кабелна линия средно напрежение. В уредбта му на страна ниско напрежение било монтирано средство за търговско измерване на консумираната от процесния цех ел. енергия. В случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на електрорапределителното предприятие, към електрическата уредба на потребител, предвид което границата на собствеността  била мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата по смисъла на Наредба № 6 от 2014г. Сочи се, че съгласно чл.14 от ПИКЕЕ мястото на измерване е на страната на по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя. Ищецът бил собственик както на трафопоста, така и на мрежата/кабела ниско напрежение, чрез който се доставя електроенергия до обекта. В този смисъл следвало да му бъде начислявана цена за пренос и достъп средно напрежение. За периода от 01.02.2015г. до31.01.2017г. ищецът заплатил изцяло начислените му суми за пренос на електроенергия на ниво ниско напрежение, като разликата с дължимата сума за пренос на ниво ниско напрежение била в размер на 8632,86 лева. При липсата на договореност между страните относно мястото на измерване, приложимо пило императивното правило на чл.14 от ПИКЕЕ и било налице неправомерно поставяне на средството за търговско измерване. С оглед горното, ищецът счита,ч е заплащането за пренос на електрическа енергия на ниво ниско напрежение е осъществено по липсата на валидно правно основание.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че в процесния период ищецът е ползвател на мрежата и е обвързан от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. Отделно от това, на 21.01.2015г. между страните бил сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия, видно от който за обекта не е налице присъединяване към съоръжения СрН, собственост на ищеца. С оглед на изложеното, е било налице правно основание за начисляване на процесните суми към датата на всяка издавана фактура, като между страните е имало валидна облигационна връзка. Като краен клиент ищецът дължал цена за пренос на електрическата енергия, като утвърдената от ДКЕВР цена била обща без разграничение с оглед мястото на СТИ. Сочи се, че  ирелевантна е собствеността върху процесния трафопост, доколкото цената не е за ползване на конкретно съоръжение, а се разпределят равномерно между всички ползватели общите разходи по цялата мрежа. В условията на евентуалност се оспорва собствеността на ответника върху трафопоста. Твърди се, че правото на собственост на праводателя на ищеца не е съществувало, защото трафопостът е станал държавна собственост и собствеността върху него не е могла да бъде придобита от праводателя на ищеца, а само от енергийното предприятие. Отделно от това се сочи, че ищецът не се легитимира като собственик на електрическата уредба и съоръжения, в които се извършава техническия процес на преобразуване и разпределение на ел.енергия до консуматорите, а само като собственик на сградата на трафопоста. 

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е потребител на електроенергия за обект, представляващ „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло”, находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1.

Представени от ищеца са 26 броя фактури, издадени в периода от 09.03.2015г. до 07.02.2017г., с които от ответното дружество са му начислени суми за пренос и достъп в периода от 01.02.2015г. до 31.01.2017г.

Не е спорно между страните, че сумите по процесните фактури са изцяло заплатени от ищцовото дружество в полза на ответното.

Представен е договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 20.01.2015г., сключен между страните по делото за стопански обект, находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1 с аб. № ........, като съгласно договора присъединяването е на ниво ниско напрежение

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том IV, рег. № ...., дело № ... от 2007г. на нотариус В.Т., рег. № ... на НК, с район на действие Районен съд гр. Р. на 27.08.2007г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който „БМ-ГРУП“ ООД е продало на „Е.“ ООД следния недвижим имот: поземлен имот, за който е отреден УПИ № L-.. в квартал 334 с площ от 2563 кв.м., находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1, заедно с югозападно-С.озападната част от построения в имота самостоятелен производствен обект – цех № 2 със застроена площ от 1215.50 кв.м. и поземлен имот, за който е отреден УПИ № LI-.. в квартал 334 с площ от 1491 кв.м., находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1, заедно с югозападно-С.озападната част от построения в имота самостоятелен производствен обект – ОЕМИ (електромеханичен и инструментален отдел) със застроена площ от 315 кв.м.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том IV, рег. № ..., дело № ... от 2012г. на нотариус В.Т., рег. № ... на НК, с район на действие Районен съд гр. Р. на 25.10.2012г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който Р.И.ЕООД е продало на „Е.“ ООД следния недвижим имот: поземлен имот , находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1, с идентификатор .....по плана на гр. Р., целия с площ от 521 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, заедно с построената в имота сграда – подстанция с идентификатор 61710.505.308.1, с предназначение: сграда за Е.производство, със застроена площ от 235 кв.м.

Представено от ищеца е удостоверение № .. от 14.09.2016г., изадено от Община Р., съгласно което в имот с идентификатор .....по КК на гр. Р. се намира сграда с с идентификатор ..по КК на гр. Р., представляваща ел. подстанция. Вписано е, че сградата с целия терен на бившия военен завод е била публична държавна собственост, стопанисвана от Министерство на отбраната и е била част от капитала на „Т.“ ЕАД, като сградата фигурира под № 9 в АДС № .... от 30.01.1998г. и в АДС № 632 от 02.05.2001г и № ... от 15.10.2002г.

Представени са още АДС № .... от 30.01.1998г. и АДС № ... от 15.10.2002г.

Представено е разпореждане № 18 на МС от 17.04.1998г. за преобразуване на управление *** в ЕАД с държавно имущество с фирма „Т.“ ЕАД с 11 клона.

Със Заповед № ОХ-... от 01.08.2000г. на Министъра на Отбраната на РБ е преобразувано „Т.“ ЕАД гр. София чрез отделяне, като от него са образувани еднолични търговски дружества с ограничена отговорност с държавно имущество, едно от които е „ВРС – Ц.К.“ ЕООД – Р..

Приложена е Заповед № 197 от 04.08.2004г. на Областния управител на област Р., с която се отписва от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост УПИ № III-.. с площ от 40911 кв.м. в кв.334, заедно с построените в него сгради и е разпоредено да се предаде имота на правоимащите – „ВРЗ – Ц.К.“ ЕООД гр. Р..

Представен от ищеца е информационен меморандум на „ВРЗ – Ц.К.“ гр. Р..

Видно от протокол от 08.11.2010г. е променена фирмата на „ВРЗ – Ц.К.“ ЕООД на Р.И.ЕООД.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество са заведени сграда – подстанция с идентификатор ..от 24.10.2012г., сграда УПИ LIII-.. от 29.08.2007г. и сграда ОЕМИ УПИ LI-.. от 29.08.2017г.; за процесния период по издадените фактури са извършени плащания; налични са протоколи за извършена профилактика съобразно изискванията на Наредба № 1 от 27.05.2010г. за поддържане и ремонт на ел. съоръженията в сградата; размерът на начислената такса пренос НН за процесния период е 13..5.52 лева с ДДС; размерът на таксата пренос СрН за процесния период е 5252.66 лева с ДДС; разликата между заплатената цена пренос НН и такса пренос СрН е 8632.86 лева. По инвентарната книга на „Е.-Про М.“ АД – РС Р. няма данни за заведем актив ТП ЕМЗ Р.. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза Кабел 20 кв. ТП КДО ТП ЕМЗ Р. не е заведен в активите на „Е. С.“, Кабел 20 кв. ТП КДП ТП ЕМЗ Р. от дата 30.11.2004г. е заведен в активите на „Е. С.“ под инв. № 207100002165, ц цена на придобиване – 15856.45 лева,

 От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно дадено, се установява следното: процесния обект е ТП „ЕМЗ“ 20 kV с идентификатор № ..със застроена площ от 259 кв.м. по Акт за частна държавна собственост № ... от 15.10.2002г. на Областна администрация – Р.; основното предназначение на преходна-разпределителна подстанция 20 kV/ТП „ЕМЗ“20 kV е да захранва с електроенергия всички цехове и работилници, изградени на територията на „ВРЗ-Ц.К.“ гр. Р.; към настоящия момент процесното съоръжение се захранва от Подстанция „Р.“ 110/20 кV и служи за захранване с електрическа енергия ниво НН (ниско напрежение) на обект „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло“, собственост на „Е.“ ООД; трансформацията СрН (20 кV) в НН (0,4 кV) се извършва от трансформатора, монтиран в ТП „ЕМЗ“ 20 кV, а меренето в захранените обекти от ТП „ЕМЗ“ 20 кV/0,4 kV е на ниво НН; всички обекти разположени на територията на бившия „ВРЗ – Ц.К.“ гр. Р. са захранени с електроенергия на ниво НН от ТП „ЕМЗ“ 20 кV/0,4 kV. Главният електромер, който измерва консумираната електроенергия в обектите, захранени от ТП „ЕМЗ“ 20 кV, е монтиран в килия НН. Електромерът е включен в системата за дистанционен отчет. ТП (трансформаторен пост 20/0,4 kV) е съоръжение за понижаване на трифазно линейно напрежение от 20 кV до трифазно линейно напрежение 0,4 кV. Вторичната намотка на силовия трансформатор винаги се свързва в звезда или зигзаг, като звездният му център се извежда на корпуса на силовия трансформатор. В настоящия случай конструктивното изпълнение на ТП е закрит с присъединени кабелни линии към стран СрН и изходящи кабелни линии от страна НН. Трансформацията на СрН 20 кV в НН 04, кV, се извършва в понижцаващия трансформатор (трафомашина), монтиран в ТП „ЕМЗ“ 20 кV; съгласно разпоредбата на чл.27 от Наредба №  6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната М., границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното електроразпределително предприятиеи тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и и от вида на съоръженията за присъединяване; в случа се касае за присъединяване на електропровод, собственост на електроразпределителното предприятие към електрическата уредба на потребител, като границата на собственост съглансо чл.29, ал.4 от посочената Наредба е в мястото на присъединявне на кабелните накрайници към уредбата, като СТИ се монтира в електрическата уредба на потребителя или до границата на имота му.Средството за търговско измерване е монтирано в ТП „ЕМЗ“ 20 кV/0,4 kV на ниво НН, килия НН; в случай, че съоръженията в ТП „ЕМЗ“ 20 кV за преобразуване на СрН в НН са собственост на ищеца, дейността пренос „ниско напрежение“ се осъществява чрез съоръженията на собственика; ТП „ЕМЗ“ 20 кV/0,4 kV се захранва с 20 кV от Подстанция „Р. 110/20 kV и е включен в електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.С.“ АД чрез кабелна линия средно напрежение. Съоръжението ТП „ЕМЗ“ 20 кV/0,4 kV от момента на построяването си и от въвеждането си в експлоатация в периода 1968г.-1976г. представлява част от електроразпределителната мрежа на гр. Р. с диспечерско наименование ТП „ЕМЗ“ и служи за пренос на ел. енергия СрН до други трафопостове, собственост на „Е.С.“ АД. От ТП „ЕМЗ“ 20 кV/0,4 kV се захранват с ел. енергия общо 11 други фирми.  В ТП „ЕМЗ“ 20 кV/0,4 kV, килия НН намя монтирани други електромери. Електромерите, чрез които се отчита консумираната електроенергия в останалите обекти, разположени на територията на бившия „ВРЗ – Ц.К.“ се намират в помещенията на самите обекти и меренето е на ниво НН. Изброените други обекти не са клиенти на „Е.С.“ АД, консумираната от тях електроенергия се измерва с електромери, които не са собственост на електроразпределителното предприятие. Съоръженията, чрез които тези обекти са присъединени да кабелни линии НН от тарафопоста до сградата на самия обект

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже заплащане в полза на ответника на претендираните суми,  а на ответника да докаже наличието на основание за получаване на сумите, в конкретния случай наличието на основание за фактуриране на цената на пренос по разпределителната мрежа на ниско напрежение и остойностяване количеството потребена от ищеца ел.енергия по цени на ниско напрежение.

Първият спорен между страните въпрос е дали ищцовото дружество е собственик на процесния трафопост.

Ищецът се легитимира като собственик на процесния трафопост с идентификатор ..по силата на покупко-продажба, като собствеността е придобил от Р.И.ЕООД. Ответникът оспорва правото на собственост на праводателя на ищеца.

От представените писмени доказателства се установява, че Р.И.ЕООД е новото наименование на „ВРЗ – Ц.К.“ ЕООД. Същото ЕООД е образувано при преобразуване на „Т.“ ЕАД гр. София чрез отделяне на няколко еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество. От своя страна „Т.“ ЕАД е образувано с разпореждане № 18 от 17.04.1998г. на МС чрез преобразуване на управление *** в ЕООД с държавно имущество с 11 клона. В същото разпореждане изрично е посочено, че капиталът на „Т.“ ЕАД е формиран на базата имуществото на поделенията на „Военна промишленост“-София, едно от които е поделение ВРЗ „Ц.К.“ – Р..

Не се спори, а и по делото са събрани доказателства, че процесният енергиен обект е изграден през 1968г. – 1976г. и в съответствие с неговото функционално предназначение, е оборудван и ползван за нуждите на бившия Електромеханичен завод, чийто правоприемник е В.Р.З. „Ц.К.“ гр. Р.. Последното обстоятелство се установява и от заключението на СТЕ.

Видно от представените актове за държавна собственост и удостоверение от Община Р. и горепосоченото разпореждане на МС, процесното съоръжение е било държавна собственост, стопанисвана от Министерството на отбраната и включено в капитала на „Т.“ ЕАД. След преобразуването му в отделни ЕАД съоръжението е включено в капитала на „ВРС – Ц.К.“ ЕООД, което се установява от заповедта, с която е извършено преобразуването, така и по-конкретно от Информационния меморандум на „ВРЗ – Ц.К.“ ЕООД.

Съгласно чл. 17а от ЗППДОП /отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

По силата на разпоредбите на Закона за електростопанството, в сила от 27.03.1948г. до 1976г. Държавата може да преотстъпва на държавните предприятия, кооперации и други обществени организации, правото на строеж и експлоатация на енергийни обекти от местно значение или за собствени нужди. В чл.8 ал.1 и 2 от Закона за електростопанството /1976г./ енергийните обекти - електрически уредби и М., се диференцират на общи и вътрешни, като се разпорежда, че общите са тези, които захранват няколко потребители, поради което те се изграждат и подържат от Асоциация „Енергетика”, а вътрешните обслужват само един потребител и се изграждат и подържат от него. Съгласно чл.2 ал.2 от същия закон, кооперации и други обществени организация могат да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за собствени нужди. По аргумент от разпоредбите на пар.67 т.2 и т.7 от ПЗР на Закона за енергийната ефективност от 1999г. задължение за изкупуване на притежаваните от потребителите или от юридически и физически лица от енергийните предприятия, енергийните обекти, възниква когато тези обекти представляват елементи от общата съответно преносна или разпределителна мрежа, когато чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител.

Процесният енергиен обект е бил предоставен за стопанисване и управление и е служил за задоволяване нуждите на преобразуваното държавно предприятие, праводател на ищеца, както и на неговите праводатели, но не и на други потребители. Това обстоятелство се установява от представените по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ. Дори и към момента, макар и процесният трафопост да обслужва на практика повече от един потребител, от изслушването на вещото лице става ясно, че тези потребители са обекти на територията на бившия ВРЗ и затова съставляват заварено положение. Към момента на приватизацията трафопостът е обслужвал само нуждите на ВРЗ, предвид което не е било налице пречка за придобиване на собствеността върху същото съоръжение от страна на приватизираното дружество.

Именно с оглед приватизацията на „ВРЗ-Ц.К.“ ЕООД с договор за приватизационна продажба  от 07.07.2004г. е постановена и приложената по делото Заповед № 197/04.08.2004г. на Областния управител на Област Р. за отписване от актовите книги на целия недвижим имот, на територията на който е бил разположен ВРЗ „Ц.К.“, включително и процесния трафопост.

По гореизложените съображения съдът намира за доказано обстоятелството, че ищцовото дружество е собственик на процесния трафопост.

Не е спорно между страните, а и се установява от заключението на ССчЕ, че претендираните от ищеца суми са заплатени изцяло на ответното дружество.

В настоящия казус към релевантния за спора период са Правила за търговия с ел. енергия /ДВ.бр.66/2013г./. По отношение компонентите и начин на формиране на цената в рамките на въведения исков период – Правила за измерване на количеството ел.енергия /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г./.

В чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 /за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа/ по утвърдените от ДКЕВР цени. Следователно от значение разрешаване на така възникналия правен спор е въпросът дали СТИ е поставено на мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба – в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., ВКС, ІІ т.о., с което на практика се  приема, че заплащането на цената на достъп и пренос на ел. енергия е обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване в съответствие с техническите изисквания. В настоящия случай съобразно правилото на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. М. границата на собственост на електрическите съоръжения е мястото на присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода. От заключението на СТЕ се установи, че в случач е налице присъединяване на електропровод, собственост на електроразпределителното предприятие към електрическата уредба на потребител. От своя страна мястото на монтиране на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, тъй като стана ясно от заключението на вещото лице, че електромерът е монтиран на ниво НН, в килия НН (ниско напрежение) на понижаващия трансформатор. При положение, че съоръженията за преобразуване от СрН в НН са собственост на ищеца, дейността пренос НН се осъществява именно от съоръженията на потребителя. Съгласно правилата на чл.14 от ПИКЕЕ електромерът е следвало да бъде монтиран на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента. При това положение и предвид горепосочената задължителна практика на ВКС съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно. При наличието на собствени съоръжения и фактическо присъединяване на ниво средно напрежение ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е следвало да заплаща по цените за ниво средно напрежение.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи, че за процесния период е налице разлика в стойността на реално заплатените цени на услугата пренос на ниско напрежение и цената на услугата пренос на ниско напрежение в размер на 8632.86 лева с ДДС.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

         С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 345,31 лева за платена държавна такса, 400 лева за депозит за вещи лица и 900 лева за платено адвокатско възнаграждение (съгласно представения в открито съдебно заседание списък на разноски по чл.80 от ГПК), което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото намира, че не се явява прекомерно.

                Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Е.-п.п.” АД, ЕИК ... гр. Варна, бул. „В.В.” № ..., „В.Т.” да заплати на „Е.” ООД, ЕИК ======= със седалище и адрес на управление *** сумата от 8632.86 лева, платена без основание, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода от 01.02.2015г. до 31.01.2017г. и дължимата от него цена за услугата „пренос на средно напрежение” за същия период за обект, представляващ „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло”, находящ се в гр. Р., ул. „П.” № 1, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2017г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА „Е.-п.п.” АД, ЕИК ... гр. Варна, бул. „В.В.” № ..., „В.Т.” да заплати на „Е.” ООД, ЕИК ======= със седалище и адрес на управление *** сумата от 1645.31 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: