№ 580
гр. Плевен, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201648 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-0000811 от 23.07.2021
година на ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ във вр. чл. 414 ал. 3 КТ
на ***, представлявано от Ж.М. е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер 1 500 лв за извършено нарушение по чл. 62
ал. 1 във вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован се представлява от
пълномощник в лицето на адвокат И.С., ***. Последният навежда доводи за
липса на извършено нарушение предвид събраните по делото доказателства,
че към датата на проверката свидетелят *** не е полагал труд при ***,
представлявано от Ж.М., а е изчаквам *** на дружеството, който да го
превози безплатно до ***. За това, че *** не е работил към дружеството,
според процесуалният представител на жалбоподателя свидетелства и
представената и приложена по делото справка от Агенцията по заетостта,
съгласно която към 31.05.2021 година свидетелят е бил регистриран в същата
и е получавал обезщетение за безработица. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени наложената на дружеството санкция като
незаконосъобразна, както и за присъди в полза на доверителя му направените
1
по делото разноски съгласно представени списък.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от ***. Взема становище, че така депозираната жалба е
неоснователна. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано. Ангажира становище, че всички доказателства по делото
оформят по категоричен начин извода за това, че санкционираното
дружество, в качеството му на работодател е приел на работа на посочената в
акта и наказателното постановление дата - 31.05.2021 година *** да
изпълнява длъжността „ *** на бус „ ***“ без да има със същия сключен
трудов договор, назначено на трудов договор. Като се позовава на събраните
по делото гласни и писмени доказателства моли съда да постанови решение, с
което да потвърди изцяло наказателното постановление, както и да присъди в
полза на ОИТ Плевен юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
***, представлявано от Ж.М. е вписано в Търговския регистър на
17.01.2020 година с предмет на дейност: вътрешен и международен
транспорт, производство и търговия със селскостопанска продукция,
авторемонтни услуги, автомивка, сервиз, търговия с хранителни и
нехранителни стоки и други съгласно дружествен договор от датата на
вписване.
На 31.05.2021 година около 06:00 часа, ***, извършили непосредствена
проверка на паркинг пред завод „ *** „ *** , находящ се в ***. В хода на
проверката установили бус „ ***“ с рег. № ***, собственост на *** ***,
предоставен за ползване под наем на дружеството с ограничена отговорност.
По време на проверката установили, че двигателят на превозното средство е
запален, а на ***ското място да стои лице от мъжки пол. След като се
представили, проверяващите подканили същото да се представи и да
предостави документите си за самоличност. Лицето демонстративно отказало,
което наложило *** от Д “ ИТ“ да потърсят съдействие на полицията.
2
След като на място пристигнал ***, непознатият предоставил
документите си за самоличност от които се установило , че се казва *** ***
от ***, ЕГН **********. Последният собственоръчно изготвил декларация от
лице, работещо по трудовото/ гражданско правоотношение. В същата
собственоръчно изписал трите си имена, единен граждански номер, работно
време от 5 – 6:30 часа, както и че не работи за***, а превозвал работници на
фирмата на приятелска основа. *** подписал лично горната декларация.
На 04.06.2021 година, отпочнатата проверка била довършена в сградата
на ОИТ Плевен в присъствието на представляващият дружеството Ж.М., от
който било изискано да представи редица документи в това число и трудов
договор за *** ***. В хода на документалната проверка такъв не бил
предоставен.
За така констатираното обстоятелство, на 04.06.2021, в присъствието на
Ж.М. – *** на *** бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, извършено от работодателя по чл. 62 ал. 1 и чл.1 , ал. 2 КТ, а
именно: на 31.05.2021 година в ***, приел на работа лицето *** ***, ЕГН
********** да изпълнява трудови функции „ ***“ на бус „ ***“ с рег. № ***
без да е сключил със същия трудов договор. Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен в присъствието на ***я и връчен и
лично срещу подпис. *** не възразила срещу констатациите в акта.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 15-0000811 от 23.07.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 15-0000811 от 04.06.2021 година на ***;
заверено копие от известие за доставяне от 11.08.2021 година; заверено копие
от идентификационна карта на *** ОТ 04.06.2021 година; заверено копие от
декларация, подписана от *** *** от 31.05.2021 година; заверено копие от
обяснения от Ж.В. *** в качеството на *** на ***; заверено копие от договор
за наем от 01.02.2020 година, сключен между *** и „*** ***“ ***.
В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания
непосредствено в съдебно заседание свидетел Б.Н..
3
В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на
свидетеля ***. Същият установява, че на 31.05.2021 година бил в ***.
Налагало се да се прибере в ***, поради което помолил *** на Ж.М. – негов
приятел да бъде извозен с един от бусовете на дружеството, за които знаел че
превозват работници от ***. Ето защо към момента на проверката отказал да
предаде документите си, собственоръчно изписал и подписал цитираната по –
горе декларация и от уплаха написал в нея, че превозва работници на
приятелска основа без да работи към дружеството.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намери, направените в наказателното постановление изводи за
наличието на осъществен от страна на жалбоподателя състав на нарушение по
чл. 1 ал. 2 от КТ във вр. чл. 62 ал. 1 КТ за законосъобразни, установени в
съответствие с материалният закон.
Според разпоредбата на чл. 1 ал. 2 КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Същите следва да се обективират в трудов договор, който
се сключва в писмена форма, по аргумент от разпоредбата на чл. 62 ал. 1 КТ.
Несъмнено е, че към дата 31.05.2021 година, когато е извършена
проверката от представители на инспекцията по труда, качеството на
работодател е имало дружеството ***“ *** и „*** ***“ ***.
Съдът прие за установено по безспорен начин, че към момента на
същата проверка на паркинг пред завод „ *** „ *** , находящ се в *** , *** от
*** е полагал труд като „ ***“ бус „ ***“ с рег. № ***, който извозвал
работници до *** . Безспорни доказателства в горната насока съдържат
пряко показанията на свидетеля Б.Н.. Същите са последователни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и с писмените доказателства по
делото в частност с изписаното в декларацията, в която *** изписал и се
подписала като удостоверил, че „не работи“ за дружеството, а превозва
работници на „ приятелски начала“.Косвено в подкрепа на този извод са и
събраните по делото доказателства за това, че към момента на проверката
превозното средство е било със запален двигател, *** седял на мястото на
***а и край него не е имало други лица. Дадените от страна на *** показания
са непоследователни, вътрешно противоречиви, едностранчиви по своето
4
съдържание и логически неиздържани. Ето защо и с оглед установените
между него и *** на представляващата дружеството дългогодишни
приятелски отношения, както и фактът че понастоящем *** работи именно за
санкционираното дружество като „ ***“, съдът възприе показанията му като
недостоверни и пристрастни, поради което и не ги кредитира с доверие.
В подкрепа на извода, че *** полагал труд при работодателя и
отношенията по същината си представляват „ трудови“ е и приложената по
делото собственоръчно изписана и подписана от нея декларация с изписано
от самия *** работно време от 5 – 6:30 часа.
Събраните пред въззивната инстанция гласни и писмени доказателства
установяват, че към 31.05.2021 година между *** и санкционираното
дружество са били установени правоотношенията с характер на трудови,
поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване
изпълнението на възложените със същия трудови функции. Това е така,
защото в случая са налице и трите съществени елемента на
правоотношението, което го квалифицират като трудово, а именно
определени са мястото на работа, характера на работа и е уговорено и
плащано трудово възнаграждение, работно време и почивни дни. Мястото на
работа е териториално определеното пространство, където работникът
предоставя на работодателя своята работна сила и където той полага труда
си. Характерът на работата е трудовата функция на работника, която се
определя от предмета и обема на извършваната работа и условията, при които
се извършва. Предметът на дейността се определя от съдържанието на
трудовите операции, които работникът следва да изпълнява в рамките на
трудовата си функция, в случая трудовите операции на *** са били извозване
на работници на „ ***“ *** от *** до *** с бус „ ***“ с рег. № ***,
собственост на *** ***, предоставен за ползване под наем на дружеството с
ограничена отговорност.Всички обсъдени доказателства налагат единствения
възможен извод, че *** е упражнявал трудова дейност, възложена му от
работодателя „ *** „ ***, без наличен сключен трудов договор с
работодателя.
Ето защо настоящата инстанция намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин извършеното
нарушение на разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ от „ *** „ ***
5
***. В цитираните разпоредби на чл.62, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл. 1, ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. В дадения случай е налице противоправно
поведение от страна на работодателя. Работникът е извършвал трудова
функция, а отношенията не са уредени като трудови.
Съдът възприе като неотносими представените от страна на
процесуалният представител на жалбоподателя писмени доказателства,
касаещи трудовата ангажираност на свидетеля *** към 07.06.2021 година.
Представената също от страна на жалбоподателя справка от Агенцията по
заетостта на свой ред установява отново, че към датата на проверката
31.05.2021 година свидетелят *** е бил регистриран като безработен и не е
имал трудов договор, а в същото време е извършвал трудова дейност като ***
на бус и е превозвал работници.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери,
че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в
съответствие с материалният и процесуалния закон. Наложено е
административно наказание е определено в съответствие с разпоредбата на
чл.414 ал. 3 КТ, която предвижда санкция към минималния размер от 1 500
лева. Ето защо съдът счете, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото, съдът намери така направеното искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в размер на 400 лева,
съгласно представеният по делото списък е неоснователно, поради което и
следва да бъде отхвърлено като такова.
На основание чл. 63 ЗАНН във вр.чл. 36 ЗА във вр. Чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на Д „ИТ“ Плевен следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0000811 от
23.07.2021 година на ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ във вр. чл.
414 ал. 3 КТ на ***, представлявано от Ж.М. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер 1 500 лв за извършено
нарушение по чл. 62 ал. 1 във вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на адвокат И.Р. С., *** да
бъдат присъдени в полза на ***, представлявано от Ж.М. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
съгласно приложен по делото списък на разноските.
ОСЪЖДА ***, представлявано от Ж.М. да заплати на Д „ ИТ“ Плевен
сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по НАХД № 1648/2021 година по описа на Районен съд
Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7