Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 09.02.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ
к.а.н. дело № 347 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив
против Решение №398/31.07.2020г., постановено по АНД №421/2020г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №472412-F514373/23.10.2019г.,
издадено от Заместник –директора на ТД на НАП Пловдив. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушение и че ответникът по касация е направил всичко, зависещо от него да
изпълни задължението си по Закона за счетоводството. Не се споделя становището
на съда, че деянието представлява маловажен случай на административно
нарушение. По тези съображения касаторът моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен
списък на разноските, като прави
евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ответникът по касация Ч.Й.В., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
се явява и не изпраща представител. В постъпил по делото писмен отговор и
становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата, като предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила
изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е наказателно постановление №472412-F514373/23.10.2019г., издадено от Заместник-директора
на ТД на НАП-Пловдив, въз основа на АУАН №F514373/08.10.2019г., с което на
основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на Ч.Й.В. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че Ч.Й.В., в качеството му на управител
на „Метал Харт“ ЕООД, Булстат *********“ – предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен,
не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018г. в
Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок до
01.07.2019г. - /30.06.2019г. е неприсъствен ден/. Търговското предприятие е
извършвало дейност през отчетния период 2018г. видно от подадената в офис Стара
Загора при ТД на НАП годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с
вх.№2400И0313984/25.02.2019г., и от приложения към нея годишен отчет за
дейността. Съгласно данните по годишната декларация дружеството е реализирало
приходи в размер на 1 533 902,36 лв. Годишният финансов отчет на
дружеството за 2018г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър към Агенция по вписванията на 18.09.2019г. Нарушението е
извършено на 02.07.2019г. в гр.Стара
Загора. Нарушението е установено на 21.08.2019г. – датата, на която НАП е
уведомена от Агенция по вписванията, съгласно писмо изх.№12-00-316/21.08.2019г.
на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№04-01-1768/05.09.2019г. Нарушението
е за първи път. С това деяние се
сочи за нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от
ЗСч.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. При извършената от въззивния съд
служебна проверка е констатирано, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН.
Обосновано е, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя без да са налице
предпоставките на чл.40, ал.2 ЗАНН. Посочено е, че законодателят в чл.40, ал.2 ЗАНН е категоричен в кои случаи актът се съставя в отсъствие на нарушителя –
„когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акт“, като в конкретния случай нито една от двете хипотези
не е налице. Прието е, че при посочване на законовите разпоредби, които са
нарушени и актосъставителят, и наказващият орган за допуснали неяснота, с което
са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Съдът е счел,
че констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като
ограничават правото на защита на нарушителя и обуславят отмяната на обжалвания
санкционен акт. Обсъдени са възраженията
на санкционираното лице за извършено нарушение по чл.61 от АПК при
връчване на АУАН, за неправилно посочване на мястото на извършване на
нарушението и за липса на предпоставки за реализиране на
административнонаказателна отговорност, поради обявяване на ГФО преди
образуване на административнонаказателното производство, като същите са приети
за неоснователни. Районният съд е посочил, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства по безспорен начин е установено извършването на
деянието от обективна страна. В заключение съдът е посочил, че в случая не е
доказано, че нарушението е извършено виновно, като е обосновано и наличието на
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения районният съд
е отменил издаденото наказателно постановление.
Решението на Районен съд Стара
Загора е правилно със следните коригиращи мотиви:
Верни са констатациите на Районен
съд Стара Загора, че в разглеждания случай АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя без да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като
констативния акт е съставен преди изтичане на указания в поканата до нарушителя
за явяване му пред контролния орган срок. Но това нарушение не предпоставя
незаконосъобразност на издадения санкционен акт, тъй като впоследствие АУАН е
предявен на санкционираното лице, поради което и не са накърнени толкова
съществено правата му, още повече, че същият ефективно е упражнил правото си на
възражение, като е подал такова срещу АУАН, което е разгледано от административнонаказващият
орган.
Не се споделят мотивите на районния
съд, за допусната неяснота при посочване на законовите разпоредбите при
съставяне на АУАН и наказателното постановление, с което се сочат за нарушени
нормите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Текста на чл.38 от Закона за
счетоводството предписва правилата за поведение, свързани с публикуването на
годишния финансов отчет, а чл.16, ал.1, т.4 от същия закон – задълженията на
ръководителя на предприятието, свързани с публикуването на този отчет, като
именно тези текстове са посочени за нарушени в констативния и санкционния акт. При
неизпълнение на посочените правила за поведение е предвидена санкция в текста
на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството и именно тази разпоредба е посочена
като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице. В този смисъл не е налице посоченото от районния съд
нарушение чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Противно на приетото от районният
съд в случая липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото
конкретното нарушение, макар и извършено за първи път, не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид – то е типично за вида си, формално е по своя характер и
за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен
резултат.
Доводите на
районният съд за неоснователност на възраженията на санкционираното лице,
свързани с извършени в административнонаказателното производство нарушения на
чл.61, от АПК от административния орган, с непосочване на мястото на
нарушението при описанието на последното и с липсата за предпоставки за
понасяне на административнонаказателна отговорност на санкционираното лице,
поради обявяване на ГФО в Търговския регистър преди да е образувано
административнонаказателното производство, както и за законосъобразност при
определяне на наложеното административно наказание, напълно се споделят от
настоящия касационен състав и на основание чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Настоящата
инстанция споделя също и доводите на въззивния съд за липса на субективния
елемент вина у санкционираното лице за конкретното извършено нарушение. В
случая ръководителят на дружеството, чиито ГФО не е публикуван в
законоустановения срок е приел отчета за 2018г. на 20.05.2019г., на
31.05.2019г. е заплатена в ползва на Търговския регистър сумата от 20 лева за
обявяване на ГФО за 2018г. и на същата дата – 31.05.2020г. санкционираното лице
е упълномощило друго лице, което да го представлява пред Търговския регистър и
да подава от негово име заявления и да обявява актове. Тези обстоятелства сочат
за липса на знание у санкционираното лице, че ГФО за 2018г. на управляването от
него дружество не е подаден в предвидения в чл.71, ал.1 от Закона за
счетоводството срок, а това обуславя несъставомерност на извършеното деяние и
незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Поради това като го е
отменил по посоченото съображение, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №398/31.07.2020г.,
постановено по АНД №421/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.