Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
27.11.2020
г., гр. Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
АМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, касационен състав в публично заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Светла Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков касационно адм.дело № 125/2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по две касационни жалби против Решение № 79/22.05.2020 г. на Административен
съд Ловеч, постановено по адм. дело № 13/2020 г.
Първата е
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) София
чрез пълномощник. С нея се оспорва решението в частта, в която е уважен
предявения иск от К.К.М. срещу ГДИН. Твърди се, че в тази част решението е
неправилно и необосновано, поради което се иска да се реши делото по същество
като се отхвърли предявения иск или алтернативно да бъде намален размера на
присъденото обезщетение, тъй като е прекалено висок.
Втората
касационна жалба е от К.К.М. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) „Атлант”
гр. Троян при Затвора Ловеч против Решението в частта, в която е определен
размера на обезщетението с искане да бъде увеличен неговия размер. Моли
решението в останалата част да бъде потвърдено.
Касационният
жалбоподател ГДИН София – редовно призован – не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което поддържа касационната жалба.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
триста лева и държавна такса за касационно обжалване.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател К.К.М. поддържа жалбата си. Изразява
становище, че не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ГДИН,
тъй като такова не се дължи.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
двете жалби. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд Ловеч намира подадените две касационни
жалби за процесуално допустими като подадени в законоустановения срок от
надлежно легитимирани страни с правен интерес от оспорването. Разгледани по
същество са неоснователни.
Административно
дело № 13/2020 г. на Административен съд Ловеч е било образувано по искова
молба на К.К.М. – изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант” гр.
Троян при Затвора Ловеч срещу ГДИН София, с която е поискал да му бъде
присъдено обезщетение в размер на дванадесет хиляди лева за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в психологически стрес, депресия, грубо
уронване на правата и човешкото достойнство, причинени от отменен като
незаконосъобразен административен акт – Отказ № 9194/21-
С
обжалваното решение Административен съд Ловеч е осъдил ГДИН София да заплати на
К.М. сумата от двеста и десет лева, представляваща обезщетение за нематериални
вреди, претърпени в периода 21.09.2017 г. – 09.03.2018 г., причинени от отменен
като незаконосъобразен административен акт – Отказ № 9194/21.09.2017 г. на Зам.
главен директор на ГДИН, отменен с Решение № 11 от 12.01.1918 г., постановено
по адм. дело № 778/2017 г. на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с
Решение № 17477/19.12.2019 г. по адм. дело № 2441/2018 г. по описа на Върховен
административен съд, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата, отхвърлил е предявения иск за разликата от 11790 лв. до предявения
първоначален размер от 12 000 лв., осъдил е ГДИН София да заплати на К.М.
сумата от 10 лв. разноски за държавна такса по делото и е оставил без
разглеждане като недопустима исковата молба в частта, с която се иска от съда
да бъдат зачетени за намаляване на срока на наказанието 3 месеца и 15 дни в
резултат на неправомерния отказ, като е прекратил производството в тази част.
За да
постанови този резултат съдът е приел, че предявения иск е основателен за периода от 21.09.2017 г. до
09.03.2018 г., защото са били налице предпоставките на чл. 284 от ЗИНЗС във вр.
с чл. 204, ал.1 и чл. 1 от ЗОДОВ. За периода след 09.03.2018 г. презумпцията за
причинени неимуществени вреди е оборена, тъй като от тази дата ищецът е
започнал да полага труд, който се е зачитал за намаляване на срока за
изтърпяване на наказанието.
По
отношение размера на претенцията за обезщетение, съдът е приел, че с оглед
периода, който не е зачетен за намаляване на наказанието – 1 месец и 22 дни,
искът е доказан само до размера от 210 лв., който е справедлив, позовавайки се
на обстоятелството, че в този период размерът на социалната пенсия по КСО е бил
120 лв. месечно за
Решението
е правилно.
Съгласно
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този закон. В ал.5 е
регламентирано, че в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Според
чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Ангажирането
на отговорността на административния орган изисква кумулативното (едновременното)наличие на следните предпоставки:
– незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице
на държавата при и по повод извършване на административна дейност; - вреда; - причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия
състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната
правосубектна институция към която принадлежи органа, не може да бъде
ангажирана.
В случая съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства обуславя извод за кумулативното наличие на
посочените по-горе предпоставки. На първо място има отменен с влязло в законна
сила съдебно решение административен акт – Отказ на Зам. главен директор на
ГДИН, материализиран в писмо до Началника
на Затвора Пазарджик, с което е разпоредено да бъде уведомен ищеца срещу
подпис, че няма да бъде записан като ученик в СОУ „ Димитър Митев“ в Затвора
Ловеч за учебната 2017/2018 г. Този отказ е постановен при и по повод на
извършвана административна дейност.
Правилно
е прието от Административен съд Ловеч, че на ищеца са нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в морално страдание от невъзможността да намали времето за
изтърпяване на наказанието си, като се включи в обучение.
Неучастието
на ищеца в обучение през периода от 21.09.2017 г. до 09.03.2018 г. се дължи на
незаконосъобразния административен акт на Зам.гл. директор на ГДИН, т.е. налице
е причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилите
неимуществени вреди.
При определяне на техния размер,
съдът е съобразил чл.52 от ЗЗД, взел е
предвид техния характер и продължителност, като правилно е уважил частично
исковата претенция и е отхвърлил иска в
останалата част.
Настоящият касационен състав
намира твърденията и възраженията в касационната жалба на ГДИН за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение за неоснователни. То е правилно и постановено
в съответствие с материалния закон, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства.
Искането
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е
неоснователно, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по
чл.284 от ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани
в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска или
исковете му означава, че такова не се дължи.
По
отношение на касационната жалба на К.К.М. срещу обжалваното решение в частта
относно определения размер на
обезщетението, настоящата касационна инстанция намира същата за неоснователна.
Определеният размер на
обезщетението е в съответствие с принципа на справедливост, регламентиран в
чл.52 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Естеството и характерът
на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и от конкретните
факти, от които тя произтича. Обезщетението следва да е съобразено с общите
схващания за справедливост, съобразени от съдът при приложение на чл.52 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението е адекватно определен, като е съобразен с характера,
степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни
вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и е в състояние да компенсира
претърпените неимуществени вреди, поради което настоящият касационен състав намира решението в обжалваната
от К.М. част за правилно по отношение на размера на присъденото обезщетение.
Искането за неговото увеличаване се явява неоснователно.
Настоящият касационен състав
намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК, Административен съд Ловеч,
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 79/22.05.2020 г. на
Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело № 13/2020 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.