РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330112922 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. М. К. с ЕГН:
********** с адрес в **********,чрез пълномощника му- адв. К.К. срещу „ВИВА КРЕДИТ“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д.Д. за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 249,35 лева, недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за заем
№ ********** от 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане /съобразно изменението на
иска, допуснато в проведеното на 25.11.2021г. съдебно заседание/.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 27.06.2016г., който бил недействителен на
специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК.
На първо място се твърди недействителност на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен
процент. Възнаградителната лихва била нищожна поради противоречието й с добрите нрави
и надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Освен това в договора липсвало
вписване на възнаградителната лихва в лева, което пречело да се установи дали същата
съответства на договорения лихвен процент.
Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора не бил посочен
начина на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала каквато и да е яснота
как е сформиран същия. Не се съдържали в договора конкретните параметри на общата
дължима сума. Липсата на тази яснота водела до извод, че в договора няма разписани ясни
правила, по които да се определя общо дължимата от потребителя сума и от какви пера е
съставена, поради което според ищеца договорът бил недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК.
1
Твърди се също, че договора е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай всяка вноска включвала
главница, възнаградителна лихва, ГПР и неустойка, но в погасителния план било посочено
само разпределението между неустойката и сборът от главницата, възнаградителната лихва
и ГПР, но нямало разпределение между последно изброените три компонента.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, кредитополучателят следвало да подпише всяка една
страница от общите условия към договора, което не било осъществено от ищеца и
следователно водело до недействителност на целия договор.
Твърди се също, че е нищожна и възнаградителната лихва, поради противоречието й с
добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити и двукратния- при обезпечени.
Неустойката, предвидена в договора се твърди, че е нищожна, като уговорена в
нарушение на добрите нрави и прекомерност.
Твърди се в исковата молба, че поръчителството по договора за кредит следвало да
бъде учредено в изключително кратък- тридневен срок, като поръчителят или солидарния
длъжник следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която било
невъзможно да се събере в рамките на определения срок. Отделно от това предвидената
неустойка била прекомерна и липсвали каквито и да е правила, по които да се определи,
нито пък били ясни вредите, които следва да се компенсират с нея. Още повече, че
посредством неустойката според ищеца се създавали задължения, които се покриват от ГПР
и по този начин се надвишавало изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – ГПР да не надвишава
повече от пет пъти размера на законната лихва.
Твърди се също, че клаузата за неустойка противоречи и на императивната норма на
чл. 33 от ЗПК, която предвиждала, че при забава кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и това била единствената санкция,
предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка
се заобикаляла тази разпоредба и това я правило нищожна. Всички суми, платени над
главницата подлежали на възстановяване, т.к. били платени при изначална липса на
основание поради недействителност на договора за потребителски кредит.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да
постанови Решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 249,35
лева, недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ********** от
27.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
Претендира се и присъждане на направените разноски, за които е представен списък.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове и неподкрепеност на
същите с писмени доказателства. Ответника признава факта, че между страните е сключен
договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който на ищеца е предоставена в
заем сумата от 800лева, която същия се задължил да върне на 14 погасителни двуседмични
вноски, всяка в размер на 64,01 лева.
Ответника оспорва твърденията на ищеца за нарушаване на изискванията на ЗПК,
като счита, че договорът е действителен. Твърди, че ГПР ясно е посочен в договора и същия
е в размер на 49,39%, както и ясно бил посочен начина на сформиране на погасителната
вноска. По отношение на предвидената в договора неустойка не споделя съображенията на
ищеца, че същата следвало да бъде включена в ГПР. Твърди в тази връзка, че при сключване
на договора ответникът няма как да включи в общия размер на плащанията едно условно
2
задължение, което не е известно дали ще възникне и което зависи изцяло от поведението на
ищеца. Отделно от това счита, че ако ищецът е изпълнил поетото договорно задължение и
беше предоставил гаранция, то нямаше да се породи задължението му за заплащане на
неустойка. Счита, че клаузата предвиждаща неустойка е напълно действителна и не
накърнява добрите нрави. По отношение на претенцията на ищеца за възстановяване на
сумата от 50 лева, представляваща такса за услуга „експресно разглеждане на документи“, в
отговора се твърди,че между страните липсва подобна уговорка и на ищеца не е
предоставяна подобна услуга и съответно същия не е заплатил тази сума.
Твърди също, че ищецът е подписал общите условия към договора на всяка страница
и твърденията му, че това условие на закона не е изпълнено са изцяло неоснователни.
Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на направените разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че на 27.06.2016г. са сключили договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30 с №
**********, по силата на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 800 лева за срок от 28
седмици, която се задължил да върне на 14 седмични вноски в размер на 64,01 лева всяка от
тях. Посочен е в договора общия размер на всички плащания- 896,14 лева, като е уговорен
фиксиран лихвен процент по заема- 40,32% и годишен процентна разходите- 49,36 лева.
разпоредбата на чл. 4 от Договора за заем е предвидена неустойка за непредставяне
на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на предвидените в т. 1 изисквания на
ответното дружество. Размерът на неустойката е фиксиран в цитираната клауза от договора
/ал. 2/ в размер на 574,98 лева, платима на равни части към всяка отделна погасителна
вноска, като в този случай дължимата вноска е в размер на 105,08 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 1471,12 лева.
От приложената на л. 34 от делото справка погасителен план по процесния договор е
видно, че заемът е предсрочно погасен към 20.09.2021г. и ищецът е заплатил по договора
сумата от 800 лева- главница, договорна лихва в размер на 62,72 лева и неустойка в размер
на 249,35 лева.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния
договор за паричен заем, получаването на сумата от 800 лева в заем от ищеца, както и че
същият е погасил сумите по договора предсрочно- на 20.09.2021г., като е заплатил
неустойка в размер на общо 249,35 лева. С оглед въведените от ищеца
твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието,
респ. липсата на основания за недействителност на същата.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
3
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за
неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемополучателя в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
като обезпечение физическо лице - поръчител, което да отговарят на изброените в клаузата
условия или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за сумата по договора и срок на
валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията. При неизпълнение на
това задължение е предвидена неустойка, чийто размер е фиксиран в договора -574,98 лева,
платима от заемополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като от
приетата по делото справка е видно, че ищецът е заплатил неустойка в размер на 249,35
лева.
С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от
ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и
противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от
кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер –
натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на
материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.
Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка
ищецът е заплатил сумата от общо 249,35 лева, поради което предявения иск за осъждане на
ответното дружество да възстанови недължимо платената сума на ищеца е основателен и
следва изцяло да се уважи.
Претендираната от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда-05.08.2021г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищцовата страна и същите се констатираха от съда в размер на общо 100 лева заплатена
Държавна такса.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7 от НМРАВ и на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА възлиза на 360 лева с ДДС, доколкото след направения отказ от обективно
съединения иск, съдът е сезиран само с един иск.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д.Д. да заплати на К. М. К. с ЕГН: ********** с адрес в **********
сумата от 249,35 лева /двеста четиридесет и девет лева тридесет и пет стотинки/,
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем
№ ********** от 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д.Д. да заплати на К. М. К. с ЕГН: ********** с адрес в **********
сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д.Д. да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, с Булстат: *********, с
адрес в ************************, представлявано от управителя С. А. Г. сумата от 360
лева /триста и шестдесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5