№ 2016
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110112044 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на “Варнапак“ ЕООД,
ЕИК *********,със седалище гр. Игнатиево, общ. Аксаково, с която срещу Д.
В. М., ЕГН ********** е предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ
за сумата от 1830 лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно
уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок на
предизвестие от три месеца по безсрочно трудово правоотношение по трудов
договор № 109/09.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 17.08.2021г. до окончателното издължаване на сумата и
сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов
договор № 109/09.11.2020г., по силата на който ответникът е изпълнявал
длъжността „машинен оператор, производство на пликове и хартиени торби“
при уговорено месечно възнаграждение в размер на 610 лева. Уговореният
срок на предизвестие при прекратяване на правоотношението е три месеца.
Със заповед на работодателя №7/14.01.2021г. правоотношението е прекратено
поради наложено дисциплинарно наказание- уволнение. Заповедта за
прекратяване на ТПО е изпратена на постоянния и настоящ адрес на
ответника чрез куриер, но не е получена. Пратката е върната като
непотърсена. Не е намерен и на предоставения телефонен номер. Въз основа
на изложеното ищецът претендира сумата от сумата от 1830 лева,
представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие от три месеца.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва трудовото правоотношение да е
1
прекратено, по съображения, че на служителя не е връчена заповед за
прекратяване на правоотношението. Настоява за отхвърляне на иска.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и
правна страна следното:
С оглед разпределената от съда доказателствена тежест, работодателят е
следвало да установи, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на твърдяното основание, а именно дисциплинарно уволнение,
връчването на заповедта за уволнение на работника или служителя, както и
уговорения срок на предизвестие.
С приетия по делото доклад по чл. 140 ГПК съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно сключено между
страните по спора трудово правоотношение по трудов договор №
109/09.11.2020 г., съгласно който ответникът е бил назначен на длъжност
„машинен оператор, производство на пликове и хартиени торби“ с уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв.
Видно от приложения трудов договор страните са уговорил тримесечен
срок на предизвестие при прератяване на трудовото правоотношение/ пар XII,
т. 3/
Видно от заповед № 7/14.01.2021 г., издадена от работодателя
“Варнапак“ ЕООД на работника Д. В. М. на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, като трудовото
правоотношение между страните е прекратено. Посочено е, че работникът
дължи обезщетение в размер на 1 830 лв. за неспазен срок на предизвестие.
Във връзка с връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение по делото е постъпила справка от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД.
Видно от същата товарителница 5300256441349/24.12.2020г. е получена от
адресата Д. В. М. при отказ. Разяснено е още, че самоличността на подателите
и получателите на пратките се установява чрез предоставяне от тяхна страна
на лична карта, а получателят полага подпис при предаване на пратката, като
в системата се генерира електронно изявление за предаване на пратка.
От куриерска фирма „СПИДИ“ АД също е изискана информация
досежно пратка с товарителница 50487386547 от 25.01.2021г. до ответника.
Постъпила е справка, от която е видно, че товарителницата е предадена след
пренасочване на получателя на 27.01.2021г. Пренасочването е извършено на
26.01.2021г. вследствие на проведен телефонен разговор/ виж. диск приложен
на л. 97 от делото/ по искане на получателя.
Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ предвижда, че в случаите, в които
работникът или служителят е уволнен дисциплинарно, същият дължи на
работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение.
2
В случая по делото не е било спорно, че е издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, учредено с трудов договор №
109/09.11.2020 г., като основанието за уволнението не е оспорено от
работника, поради което съдът не дължи мотиви в тази връзка. Спорен по
делото е въпросът единствено досежно връчване на заповедта за
прекратяване, от който момент се счита наложено дисциплинарното
наказание съгл. чл. 195, ал. 3 КТ.
Разпоредбата на ал. 2 на чл. 195 КТ предвижда заповедта, с която се
налага дисциплинарно наказания да бъде връчвана на работника или
служителя срещу положен от него подпис, заедно с отбелязване датата на
връчването, като при невъзможност същата да бъде връчена, работодателят
следва да я изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка. Според
константната практика на ВКС, за да бъде прието връчването по пощата/чрез
куриер за надлежно осъществено, не е необходимо да е извършено лично на
получателя. За редовно следва да бъде счетено и всяко друго връчване,
съобразно общите правила, уредено в чл. 42-47 ГПК, както и специалната
разпоредба на чл. 36 от Закона за пощенските услуги, доколкото, доколкото
специфичните цели на КТ не изключва такова приложение Решение № 60177
от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3778/2020 г., III г. о., ГК/.
В случая видно от електронно изявление от 29.12.2020г./л. 91 от делото/
длъжностното лице при съответния оператор е удостоверило отказ за
получаване на пратката, като видно обяснение на л. 90 самоличността на
получателя, отказал да получи пратката се установява от куриера.
Удостоверяването на отказа от длъжностно лице при оператора представлява
официално такова по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК и обвързва съда с
материалната си доказателствена сила. Поради което и тежестта при
опровергаване на истинността му пада върху страната, предприела
оспорването, което в конкретния случай не е сторено. Както се посочи по-
горе при връчването са приложими правилата на ГПК, вкл. това на чл. 44, ал.
1 предл.5 от процесуалния закон за връчване при отказ.
Допълнително по делото са представени и други доказателства за
получаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание -приложена
на л. 27 от делото е разписка, ведно с писмо, депозирано от куриерска фирма
„СПИДИ“ АД, в което е посочено, че пратка с товарителница
50487386547/25.01.2021 г. е била предадена на адресата на 27.01.2021 г. след
пренасочване от получателя, доколкото със същия е проведен телефонен
разговор. В действителност датата на получаването не е съвсем ясна (
25.01.2021г. или 27.01.2021г.), но доколкото истинността на изявлението на
получателя не е оспорена следва да се приеме, че и това съобщението е
достигнало до адресата.
По делото е оспорено изпратените до ответника пратки да съдържат
именно заповед за прекратяване на ТПО. В действителност разписките за
доставка сочат единствено, че пратките съдържат документи, без да е
3
упоменато конкретното им съдържание. Същевременно ответникът не се
позовава на конкретно съдържание на пратката, която е получил на
27.01.2021г., а относно пратката доставена при отказ съдът приема, че
адресатът сам се е лишил от възможност да узнае съдържанието й. Като
съобрази дата на издаване на заповедта, факта, че подател на всички
съобщения е именно работодателя, който е предприел многобройни опити за
връчване и поведението на ответника, отказващ да получи съобщението,
съдът приема, че тези данни в своята съвкупност и взаимовръзка обосновават
факта, че на ответника е връчена именно Заповед № 7/14.01.2021 г.
С получаване на съобщението дисциплинарното наказания е било
наложено, по арг. от чл. 195, ал. 3 КТ, съответното ТПО е прекратено.
С оглед на изложеното по делото безспорно се установиха елементите
от фактическия състав, пораждащ отговорността на служителя за
обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Доколкото страните са обвързани от безсрочно трудово
правоотношение, при уговорено предизвестие за прекратява от три месеца, на
ищеца се следва обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1830
лева, ведно с акцесорната последица на законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 17.08.2021г. до окончателното издължаване на
сумата, също следва да бъде уважено.
По разноските:
С оглед изхода от спора сторените по делото разноски следва да се
възложат в полза на ищеца, доколкото исковите му претенции са уважени в
тяхната цялост. Представени са доказателства за сторените от страната
разходи, ведно със списък по чл. 80 ГПК, а именно държавна такса в размер
на 73,20 лв., внесен депозит от 300 лв. за назначения от съда на ответника
особен представител и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., или
общо 673,20 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ВАРНАПАК“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево,
общ. Аксаково сумата от 1 830 /хиляда осемстотин и тридесет лева/ лева ,
представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок на предизвестие от три месеца по
безсрочно трудово правоотношение по трудов договор № 109/09.11.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -17.08.2021г.
до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ.
4
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ВАРНАПАК“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево,
общ. Аксаково сторените по делото разноски в размер на 673,20 /шестстотин
седемдесет и три лева и двадесет стотинки/ лева за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5