Р
Е Ш Е Н И Е
№
***,12.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти
гр.състав, в публичното заседание на единадесети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К. като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело
№ 1136 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изп.Директор *** против Д.Н.Б. с правно основание чл.422 ГПК. В
исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока длъжникът е възразил,
поради което има правен интерес от настоящето дело. Ищецът
твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се
в ***. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153
ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са били
публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки”
бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно
до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия.
Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е
начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна собственост,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с “НЕЛБО“ ЕАД гр.София. Твърди, че сумите за
топлинна енергия са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвените
отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата “НЕЛБО“ ЕАД гр.София на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело ***.
по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Моли съда да конституира
като трето лице “НЕЛБО“ ЕАД гр.София. Прави искане за допускане на експертиза
със задачи, посочени в исковата молба.
Ответникът изразява
становище, че искът е неоснователен, тъй като в жилището отоплителните тела са
свалени и не ползва топла вода. Отделно от това. Твърди, че не желае да ползва
услугите на ищцовото дружество. Възразява срещу разноските.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата
молба, както е подадена. Ответникът се явява в съдебно заседание, поддържа
доводите си от писмения отговор и твърди, че не желае да ползва услугите на
ищцовото дружество. Оспорва размера на разноските на ищеца.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като
доказателство ч.гр.дело ***., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника за следните суми: сумата от 3170,39 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2004г. до 31.10.2016г., лихва
върху главницата в размер на 2381,76 лв. за периода от 04.10.2004 г. до 13.12.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението
21.12.2016г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 111,04 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лв.
В срок длъжникът е представил писмено възражение и
с разпореждане №103 от 05.01.2017г. съдът е указал на кредитора да предяви
установителен иск относно вземането си.
Съобщението е получено от кредитора на 12.01.2017г. и в едномесечния срок –
на 10.02.2017, кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. ***. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта
за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
(несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани
по същество, исковете са основателни. В настоящото исково производство
задължение на ищеца „Топлофикация- Плевен” ЕАД е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В конкретния
случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена
топлинна енергия, в недвижим имот – *** в сграда в режим на етажна собственост.
Не се спори между
страните, че ответникът е собственик на процесния имот. В представения по
делото писмен отговор, ответникът е оспорил твърдението, че в банята си има
щранг лира, поради което съдът по искане на ищцовото дружество е назначил освен
съдебно икономическа, също и съдебно техническа експертиза.
Двете заключения са
приети от съда със съгласие на страните. Вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза заяви, че е посетило имота на ответника и е
констатирал, че в банята има щранг лира, която топлоотдава. Твърди, че за да се
приеме, че преминаващите през банята тръби имат характер на щранг лира, те
трябва да бъдат с диаметър между 1,5 и 2,0 цола, като в имота на ответника те
са с диаметър цол и една втора и отговарят на нормативните изисквания. Вещото
лице е изчислило отдадената топлоенергия от щранг лирата и заяви, че
съответства на начисленото от фирмата за топлинно счетоводство, с оглед на
което съдът приема, че правилно съобразно правилата на Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. е изчислена от „Нелбо“ ЕАД отдадената
топлоенергия от щранг лирата и сградната инсталация.
В съдебно
икономическата експертиза е отразено, че начисленията на партидата на ответника
са формирани от отдадена топлоенергия от щранг лира в банята, услуга дялово
разпределение изчислена единствено на база такса партида и топлоенергия за
сградна инсталация. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за периода 01.11.2013г.
до 31.10.2016г. е в размер 535,66 лева. От заключението на вещото лице се
установява, че лихвата върху главницата за периода от 04.01.2014г. по месеци до
13.12.2016г., както е претендирана в исковата молба е в размер на 97,23 лева. Вещото
лице дава заключение, че за процесния период няма плащания по партидата.
При
така представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника,
съдът приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна собственост на адрес ***, ***. От изготвеното заключение
се установява, че ответникът е потребил топлоенергия, която не е заплатена на
ищцовото дружество. От заключенията на вещите лица се установява, че в имота на
ответника е доставена топлоенергия от щранг лира в банята и от сградна
инсталация, в размер, претендиран в исковата молба. Ответникът не доказа да е
извършил плащане на претендираните суми и съдът приема, че предявените искове
са доказани по основание и размер.
Делото
е разгледано в едно съдебно заседание и съдът счита, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер, а именно
100 лева, а не 360 лева. Ответникът дължи на ищцовото дружество и разноските за
назначените експертизи в размер на 220 лева, от които 120 лева за
икономическата и 100 лева за съдебно-техническата, както и разноски за държавна
такса в размер на 75 лева.
По отношение на
заповедното производство, заявителят е претендирал суми в общ размер на 5552,15
лева, които с оглед възражението за изтекла погасителна давност са основателни
до сумата от 632,89 лева.
Разноските в
заповедното производство са в размер на 292,04 лева, от които 111,04 лева държавна
такса и 180 лева юрк.възнаграждение. Съдът счита, че размера на
юрк.възнаграждение е прекомерно висок и следва да се определи
юрк.възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева, а не 180
лева, както е претендирано. Т.е, разноските в заповедното производство са в
размер общо на 161,04 лева, от които 111,04 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед размера, до
който са основателни заявените суми, то ответницата следва да заплати на
ищцовото дружество разноски в заповедното производство в размер на 18,35 лева.
При
така изложеното, съдът счита, че предявените положителни установителни искове
по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество процесната сума от 535,23 лв.
главница и 97,23 лева мораторна лихва, като върху главницата следва да се
начисли и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.12.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д.Н.Б. с
ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата 535,66
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2013г. до 30.10.2016г., сумата
97,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до
13.12.2016г., както и законната лихва върху главницата от 535,66
лв., считано от 21.12.2016г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6044/22.12.2016г. по
ч.гр.дело ***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Д.Н.Б. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***, сумата 395 лв.,
представляваща направени деловодни разноски, от които 75 лева държавна такса,
100 левя юрк.възнаграждение, 220 лева за експертизи.
ОСЪЖДА Д.Н.Б. с ЕГН ********** ***
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***, сумата 18,35 лв.,
представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело ***. по описа на
ПлРС.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице помагач “НЕЛБО“
ЕАД гр.София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: