№ 198
гр. Ботевград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № ** издаден от ОДМВР-София, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на В. В. З., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева, за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/**.
В подадената жалба от В. В. З. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като незаконосъобразен.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания,
явява се лично. По време на съдебните прения пред БРС заявява, че поддържа
жалбата си и моли съда да отмени обжалвания ЕФ по съображенията
изложени в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик.
Йоана Георгиева, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на
жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
От фактическа страна:
Според процесния електронен фиш на 03.11.2023 г. в 13.38 часа, в
Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 41+300 с
посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, с МПС Мерцедес Ц 200 Компресор, с регистрационен номер
**, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1 M 550, при разрешена стойност
на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил
от 111 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3
км(%) при измерване на скоростта е установена превишена стойност на
скоростта 28 км/ч.
Според представения по делото протокол на л. 17 от делото, след
преустановяване на извършвания в периода от 15:20 часа до 16:10 часа
видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената
дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, който бил регистриран на 03.11.2022 г. с рег. № 1204р-8991. В
протокола, представен по преписката, като място на контрол графата е
посочено АМ Хемус 39+400 посока Варна, а като дата на използване
03.11.2022година.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като ползвател на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
2
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и
заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
за контрол на скоростта на дата 03.11.2022г., справка за собственост на МПС,
снимков материал; справка за регистрация на МПС, отговор-справка от ОПУ-
София, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по
делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към
датата на извършване на нарушението /03.11.2023г./ при км 41+300 пътното
платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 41+220 при спазване
разпоредбите на Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци. Следователно автоматизираното техническо средство е
монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак
ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че
водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка,
касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
3
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя, предвид
оспорване авторството на нарушението, следва изрично да се посочи, че в чл.
189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на
моторното превозно средство /МПС/, който в общия случай следва да понесе
отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на
режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС
статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния
водач. Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното
лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за
регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател /какъвто е
настоящия/, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за
извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава
направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от
правомощието по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи с декларация действителното
лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
Не се установява от материалите по делото жалбоподателят да се е
възползвал от предвидения в закона способ, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ. Ето защо
възражението му, че не е автор на твърдяното нарушение е неоснователно.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
4
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. . Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
5
10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип
средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато
срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то
се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то
се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда
осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на
оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да
бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.
Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието
заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения
тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 70370 в
която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение
на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от
6
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения
свързани с описанието на нарушението, което от своя страна е довело до
невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността
както на мястото на реализиране на нарушението, така и на датата на
извършване на нарушението, респ. на дадената квалификация на нарушението
и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата
санкционна норма, като съображенията са следните:
Направеното описание на нарушението в ЕФ, макар и да съответства на
снимковия материал по делото, е в тотален противовес на отразеното в
протокола съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, представен по делото, където е
посочено, досежно процесния случай, че нарушението е извършено на
7
03.11.2022г. на АМ Хемус, км. 39+400 посока Варна, като в ЕФ е посочено
като дата и място нещо различно – на 03.11.2023г. на АМ Хемус, км. 41+300
посока Варна. Така констатираните несъответствия са основание само по себе
си за отмяна на атакувания ЕФ, без да се навлиза в обсъждане на останалите
възражения на жалбоподателя. Същото се явява допуснато съществено
процесуално нарушение и опорочава цялото производство. При положение,
че протоколът е за друга дата, друг участък, друг час, съдът се оказва в
невъзможност да провери и констатациите в акта и да разбере дали и на тази
дата в този участък е била поставена камерата, при положение, че съвсем
други обстоятелства са описание в протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, представен по делото. Отделно от това времето и мястото са
обективни елементи на нарушението, и неясното посочване на същото или в
частност несъответствията между фиша и протокола е в нарушение на чл. 42,
ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
Изисканата скица и писмо от ОПУ-София касаят обозначенията и
знаците в участъка, описан в ЕФ, а в протокола е описан друг участък, т. е.
налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено
на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по
категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто
автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така
констатираната промяна на фактическите обстоятелства /в ЕФ и протокола/
безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ
се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със
съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт
за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
8
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № ** издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на В. В. З., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева, за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/**.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9