Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91
Стара Загора, 09.01.2024г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор
като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 414 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §
4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/ във вр. с чл.82, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х. с адрес ***, против отказ,
обективиран в уведомление от 20.06.2023г. на Началника на Затвора – Стара
Загора, да разреши на л.св. М.Х. да получи две от общо трите заявени
допълнителни хранителни пратки през месец юни 2023г., на основание чл.82, ал.3
от ППЗИНЗС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, по съображения за противоречието му със закона и нарушаващ
правото на лишения от свобода по чл.9, ал.1 от ЕКПЧОС и чл.10 от ХОПЕС.
Жалбоподателят твърди, че на 12.06.2023г. е депозирал молба до Началника на
Затвора-Стара Загора, заведена с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г., с искане да
му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през м. юни 2023г.
общо три допълнителни хранителни пратки, посочени в заявлението, за празници на
регистрирани в РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерски
съвет за календарната 2023г. Счита, че отказаното право да получи две от общо
трите заявени на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни
пратки през месец юни 2023г., е в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Направено е искане обжалваният отказ на Началника на
Затвора-Стара Загора да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като недопустима и като неоснователна. Поддържа че
случаите, в които за началника на съответното място за лишаване от свобода
възниква задължение за произнасяне с индивидуален административен акт, са
изрично и изчерпателно регламентирани в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС, поради което и при
липсата на нормативно предвидено задължение за Началника на Затвора – Стара
Загора да се произнася с изричен акт по см. на чл.21 от АПК в хипотезата на
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК. Излага доводи, че доколкото Х. се е самоопределил като лице, изповядващо
религията „ислям“, при прилагането на чл.98, ал.2 от ЗИНЗС и на чл.82, ал.3 от
ППЗИНС, за м. юни 2023г. лишеният от свобода е имал право само на една редовна
хранителна пратка и на допълнителна хранителна пратка за празника „Курбан
байрам“ – 28, 29 и 30 юни 2023г. – празник на Мюсюлманското вероизповедание,
получаването на каквито хранителни пратки са му и разрешени. Направено е
искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и
в условията на алтернативност – да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 12.06.2023г. жалбоподателят в настоящото производство - М.Г.Х., е
депозирал молба – декларация до Началника на Затвора-Стара Загора, заведена с
вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г., с искане да му бъде разрешено на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да получи от близките си по време на свиждане през м. юни 2023г. общо три допълнителни хранителни пратки, посочени в молбата,
както следва: 1. За празника „Св. Апостоли Павел и Петър“ на 29.06.2023г. –
празник на Католическата църква; 2. За празника „Курбан байрам“ – 28, 29 и 30
юни 2023г. – празник на Мюсюлманското вероизповедание и 3. За празника в събота
на 24 юни 2023г., празнуващ се от Църквата на адвентистите от седмия ден. Х. е
декларирал, че изповядва религиите и празнува религиозните празници на
регистрираните в РБългария вероизповедания,
С оспорения в настоящото съдебно производство акт на Началника на Затвора –
Стара Загора, обективиран в уведомление от 20.06.2023г., след разглеждане на
подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г., е прието, че доживотно
осъденият М.Х. за месец юни 2023г. има право да получи два броя хранителни
пратки – една на основание чл.98, ал.2 от ЗИНЗС и една пратка за „Курбан
байрам“ – 28, 29 и 30 юни 2023г. Така постановеният акт на Началника на Затвора
– Стара Загора имплицитно съдържа и отказ да бъде признато правото и съотв. да
бъде разрешено на л.св. М.Х. да получи две от общо трите заявени на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през месец юни 2023г. –
по т.1 и т.3 от молба с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г. Формираният отказ е
обоснован със съображения, основани на съдържащата се в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС
нормативна регламентация и мотивите на Решение № 489 от 09.12.2022г. по адм.
дело № 557/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Прието е, че
тъй като доживотно осъденият М. Х. се е самоопределил като лице, изповядващо
мюсюлманско вероизповедание, има право да получи само на една допълнителна хранителна
пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС през м. юни 2023г. за празника на
Мюсюлманското вероизповедание – „Курбан байрам“ - 28, 29 и 30 юни.
По допустимостта
на жалбата:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК, една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са административните
актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени
от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по
отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол
за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода
на нейното осъществяване актове.
За извършването на преценка дали един акт представлява индивидуален
административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой орган и в
какво качество е направено волеизявлението; съдържанието и характера на това
волеизявление; насочеността на правния ефект и следващите се от акта правни
последици. В случая без съмнение обективираното в обжалвания акт волеизявление
на Началника на Затвора – Стара Загора, че „доживотно осъденият М.Х. за месец
юни 2023г. има право да получи 2 броя хранителни пратки – една на основание
чл.98, ал.2 от ЗИНЗС и една пратка за „Курбан байрам“ – 28, 29 и 30 юни 2023г.,
имплицитно съдържащо отричане на заявеното от л.св. право по чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС да получи две от общо трите заявени допълнителни хранителни пратки през
месец юни 2023г., представлява волеизявление на административен орган по см. на
§1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на властнически административни
правомощия (по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40,
ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в затвора и за осигуряване на
условия за реализиране и упражняване правата на
осъдените). Съдържанието на волеизявлението сочи на отричане на заявеното от Х.
като възникнало и съществуващо право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи общо 3
броя допълнителни хранителни пратки за м. юни 2023г. (при признаване право на
допълнителна хранителна пратка само за празника на Мюсюлманското
вероизповедание - „Курбан байрам“ – 28, 29 и 30 юни 2023г.), което има за
последица невъзможност за упражняване и за реализиране в пълнота на твърдяното
право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. Ако и правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС да
възниква по силата на закона, то упражняването му е обусловено от постановяването
на акт (вкл. и под формата на резолюция) от Началника на Затвора или от
оправомощено от него длъжностно лице, за признаване на това право като условие
за неговото реализиране. В този смисъл доколкото с оспорения акт на Началника
на Затвора – Стара Загора е отречено правото на Х. да получи част от заявените
в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки, по
същество този акт обективира волеизявление за отказ да бъде уважено искането на
лишения от свобода да получи пратките. Без съмнение отказът на Началника на
Затвора – Стара Загора да признае правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНС,
като условие за неговото упражняване, засяга и ограничава претендирано от лишения от
свобода право, което определя това волеизявление като индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК.
Във връзка с възраженията
на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че ако и в
ЗИНЗС/ППЗИНЗС да не е предвидено изрично задължение за началника на МЛС за
произнасяне с индивидуален административен акт в хипотезата на чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от
лишеното от свобода лице право, когато упражняването на
това право е обусловено от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички
случаи на издаване на индивидуални административни актове от специализираните
органи по изпълнение на наказанията, са изрично регламентирани в ЗИНЗС/ППЗИНЗС,
е и разпоредбата на §4б от ДР на ЗИНЗС. В този смисъл всеки акт на началника на
МЛС, който има характеристиките на индивидуален административен акт по см. на
чл.21 от АПК, подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
С оглед на което оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, приема, че разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Обжалваният
административен акт е постановен от материално
компетентен орган - Началника на Затвора - Стара Загора, при упражняване на нормативно
регламентирани правомощия по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, като съдържа
изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. възприетите от Началника
на Затвора – Стара Загора като релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на отреченото/отказаното право на лишения от свобода да получи
през м. юни 2023г. две от трите заявени допълнителни хранителни пратки по
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, при признато право само на една допълнителна пратка - за празника „Курбан байрам“ – 28, 29 и 30 юни 2023г.
Правото на лишените от свобода лица
да получават хранителни пратки, нормативно е регламентирано в разпоредбите на
чл.98, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В чл.98,
ал.2, изр. първо от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да
получават една хранителна пратка месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2,
изр. второ е регламентирана възможността за получаване на извънредна хранителна
пратка в две хипотези – 1. като самостоятелна награда /поощрение/ за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода и 2. ако
бъде разрешена при ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно нормата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и
великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република
България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за
календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една
допълнителна хранителна пратка.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че правото на лишените от свобода лица да
получават една хранителна пратка месечно /по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС/ и
правото им да получат по една допълнителна хранителна за пратка за новогодишните,
коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в
РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за
календарната година /по чл. 83, ал.2 от ППЗИНЗС/, възникват по силата на закона
- законът определя субектите на правата; основанията за тяхното възникване /материалноправните
предпоставки, съставляващи правопораждащия юридически факт/ и съотв. хипотезите,
които изключват, ограничават, прекратяват или погасяват тези права и
възможността за тяхното упражняване.
В конкретния случай с подадената от М.Х. молба – декларация с вх. рег. № М-697
от 12.06.2023г. до Началника на Затвора-Стара Загора, е заявено искане за
упражняване на претендирано право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за получаване от
лишения на свобода на общо три допълнителни хранителни пратки през м. юни 2023г.
за празници на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с
решение на МС за календарната 2023 година. С оспореният отказ е отречено
заявеното от Х. право на допълнителна хранителна пратка по т.1 и т.3 от молбата, по съображения, че
лишеният от свобода се е самоопределил като лице, изповядващо мюсюлманско
вероизповедание и има право да получи само една допълнителна пратка – за празника на Мюсюлманското вероизповедание „Курбан байрам“ – 28, 29 и 30
юни 2023г.
Спорният
по делото въпрос се свежда именно до това, дали правото на лишения от свобода
по чл.82, ал.3 от ППЗИНС, на допълнителна хранителна пратка за празниците на
регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на
Министерския съвет за календарната година, е обусловено от изповядваната от
него религия. Без съмнение словесната формулировка на разпоредбата на чл.82,
ал.3 от ППЗИНЗС от гл.т на съдържащото се в нормата правило за поведение, не
обвързва изрично правото на допълнителна хранителна пратка за празниците на
регистрираните в РБългария религиозни общности, с изповядваната от лишения от
свобода религия или със самоопределянето му като принадлежащ към определена
религиозна общност. Като субекти на правото нормативно са определени „лишените
от свобода“ т. е всички лица в МЛС, изтърпяващи наказания или с наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“. За разлика от други закони /напр.
Кодекса на труда и Закона за държавния служител/, регламентиращи ползването на
права във връзка със съответните религиозни празници в зависимост от изповядвано
вероизповедание, различно от източноправославното, в случая такава нормативно
установена обвързаност на правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС липсва. Доколкото
нормата на чл. 82, ал.3 от ППЗИНЗС е от категорията на овластяващите
(предоставящи/пораждащи права/, тя не може да се прилага при ограничително
тълкуване, както от гл.т на съдържанието на правото, така и от гл.т на субекта
на правото. След като законодателят не е въвел вида на вероизповеданието
или религиозната принадлежност като условие за възникване и/или упражняване на
правото на допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в
РБългария религиозни общности, обявени с решение на МС, не може
правоприлагащият административен орган за ограничава, респ. да отрича това
право по съображения, основани на изповядвана религия/вероизповедание. Следва да се отбележи и че
систематичното място на разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНС е в глава втора, раздел
І – „Права и задължения на лишените от свобода“, а не в раздел ІV на глава
четвърта, регламентираща упражняването на свободата на вероизповеданията в МЛС.
Ако и да има логика в поддържането от ответника, че получаването на допълнителна
хранителна пратка се свързва с възможността лишените от свобода, изповядващи
вероизповедание, различно от източноправославното, да отбележат съответния
религиозен празник, то не може по категоричен начин да се приеме, че това е
смисъла на разпоредбата и съотв. че волята на законодателя е била да ограничи
правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС в зависимост от изповядваната религия. Нещо
повече – подобно тълкуване и респ. правоприлагане би довело до
неравнопоставеност на лишените от свобода с различна религиозна принадлежност. Ето
защо и доколкото законът не обвързва възникването и упражняването на правото на
допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година,
с изповядваната от лишените от свобода религия, това право не може да бъде
отричано и отказвано по съображения, които не се основават на нормативно
предвидени ограничения.
С Решение № 931/ 24.11.2022г.
на Министерски съвет на РБългария /обн. ДВ бр. 95 от 29.11.2022г./, са
определени дните от 2023г. за религиозни празници на вероизповеданията,
различни от източноправославното. Съгласно посоченото решение, през м. юни 2023г.
празници имат следните регистрирани в РБългария религиозни общности /извън източноправославното
вероизповедание/ - Католическата църква (на 29 юни – „Св. Апостоли Петър и
Павел“) и Мюсюлманското вероизповедание – (Курбан байрам 28, 29 и 30 юни). За
посочените два празника на регистрирани в РБългария религиозни общности,
обявени с решение на МС за 2023г., л.св. М.Х. е заявил искане на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през месец юни 2023г. по една допълнителна
хранителна пратка /по т.1 и т.2 от молба с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г./. В
контекста на изложените по-горе съображения относно субектите и съдържанието на
възникващото по силата на закона право на лишените от свобода по чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, оспореният отказ на Началника на Затвора да признае това право и да
разреши на М. Х. да получи допълнителна хранителна пратка през м. юни 2023г. освен
за празника „Курбан байрам“, и за празника на Католическата църква, се явява
постановен при неправилно приложение на материалния закон и в тази си част
отказът следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
По отношение на заявеното от Х.
искане за получаване на допълнителна хранителна пратка за празник на Църквите
на адвентистите от седмия ден, следва да се отбележи, че за разлика от
религиозните празници на останалите вероизповедания, с посоченото по-горе
Решение № 931/ 24.11.2022г. на Министерски съвет на РБългария празниците на
Църквите на адвентистите от седмия ден не са определени като дни /дати/. Определените
като празници шест съботни дни за календарната 2023г., е единствено за лицата,
които според трудовото или служебното им правоотношение са задължени да работят
в тези дни и е във връзка с ползването от тези лица на платен или неплатен
годишен отпуск при условията на чл.173, ал.2 от КТ и чл.57, ал.5 от ЗДСл. В
този смисъл няма обявен с решение на Министерски съвет религиозен празник на
Църквите на адвентистите от седмия ден през м. юни 2023г., поради което и за Х.
не е възникнало право на допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС по направеното искане по т.3 от подадената от лишения от свобода молба
с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г. Ето защо в тази част обжалваният отказ на
Началника на Затвора – Стара Загора се явява правилен и законосъобразен.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че оспореният отказ на Началника на Затвора-Стара Загора, да бъде
признато правото и да бъде уважено искането на л.св. М.Х. да получи на
основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителна хранителна пратка през м. юни 2023г.,
за празника на регистрирана в РБългария религиозна общност, обявен с решение на
Министерския съвет за календарната година, посочен в т.1 от подадената от лишения
от свобода молба с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г., се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен. Съответно отказът на Началника на Затвора-Стара Загора,
да признае правото и да разреши на лишения от свобода да получи допълнителна
хранителна пратка през м. юни 2023г. на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за
празника, посочен в т.3 от молба с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г., е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и жалбата в тази й част
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Х.,***, отказ на Началника на Затвора - Стара Загора,
обективиран в уведомление от 20.06.2023г., да бъде признато правото и да бъде
уважено искането на лишения от свобода М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3
от ППЗИНЗС допълнителна хранителна пратка през м. юни 2023г., за празник на
регистрирана в РБългария религиозна общност, обявен с решение на Министерския
съвет за календарната година, посочен в т.1 подадената от М.Х. молба с вх. рег.
№ М-697/ 12.06.2023г., като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х.,***, в частта
по оспорването на отказ на Началника на Затвора - Стара Загора, обективиран в
уведомление от 20.06.2023г., да бъде признато правото и да бъде уважено
искането на лишения от свобода М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС допълнителна хранителна пратка през м. юни 2023г., за празника, посочен
в т.3 от подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-697 от 12.06.2023г., като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
§4б от ДР на ЗИНЗС.
СЪДИЯ: