№ 11414
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110129273 по описа за 2022 година
Производството е исково по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е върнато със задължителни указания от СГС, дадени с Определение от 27.04.2023
г. по в.ч.гр.д. № 4090 от 2023 г.
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 111628/02.06.2022 г. на . Х. Б., ЕГН **********,
гр.София, ж.к.Христо Смирненски, бл.7, вх. Б, ап. 43, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лагера,
бл. 44, вх. Б, офис на партер, чрез адвокат Р. Р., с която е предявен отрицателен установителен иск
по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК против „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. . №23Б, представлявано от ., за установяване, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 996.87 лв.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело
№ 2286/2000 г. по описа на ДСИ при СРС по молба на ответното дружество и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 07.03.2000 г. по ч.гр.д. № 1527/2000 г. на Софийски районен съд,
ГО, 70 състав, по реда на чл.237, б. „к“ от ГПК (отм.) за суми, подробно описани в исковата молба.
Твърди, че посоченото изпълнително дело, образувано пред ДСИ е било прекратено по силата на
чл. 330, б. „д“ от ГПК (отм.), като след това ответното дружество е подало нова молба и е
образувало ново изпълнително дело пред ЧСИ Недялка Ковачева с № 378/2011 г. Твърди, че тези
вземания са погасени по давност, поради което са недължими. Моли съда да уважи исковата молба
за установяване за недължими сумите по изпълнителния лист, а именно сумата в размер на 996.87
лв. главница за потребена топлинна енергия, като погасени по давност. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Навежда доводи за прекъсване на
давността за процесното вземане. Твърди, че има постъпили плащания по изпълнителното
производство, като се позовава и на ППВС № 3 от 1980 г. Моли съда да отхвърли исковата
1
претенция и да му присъди разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните факти: че в тежест на ищеца е издаден процесният изпълнителен лист от
07.03.2000 г. по ч.гр.д. № 1527/2000 г. на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, по реда на чл.237,
б. „к“ от ГПК (отм.), въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2286/2000 г. по описа
на ДСИ при СРС, а в последствие и пред ЧСИ Недялка Ковачева с № 378/2011 г., на основание чл.
146 от ГПК.
По делото са изискани заверени преписи на изпълнително дело № 2286/2000 г. по описа на
ДСИ при СРС и изпълнително дело № 378/2011 г. по описа на ЧСИ Недялка Ковачева с №
378/2011 г. с рег. № 789 на КЧСИ и район на действие СГС. От изпълнителното дело, образувано
при ДСИ на СРС е видно, че същото е образувано по молба, депозирана на 06.04.2000 г. С
Протокол от 22.07.2010 г делото е прекратено, като съдебният изпълнител е приел, че последното
действие по изпълнителното производство е било извършено на 06.04.2010 г. Съдът констатира от
материалите по изпълнителното дело, че последното изпълнително действие, което поддържа
давността спряла във връзка с висящото изпълнително производство, е извършено на 03.05.2007 г.
След влизане в сила на сега действащият ГПК на 01.03.2008 г. и изтичане на двегодишен срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на
03.05.2009 г.
След като изпълнително дело № 2286/2000 г. по описа на ДСИ при СРС е било прекратено
и взискателят е получил обратно изпълнителния лист, същият е поискал с Молба от 04.04.2011 г.
от ЧСИ Недялка Ковачева образуваното на ново изпълнително производство за събиране на
процесното вземане. С молбата за образуване на делото ответното дружество е възложило на ЧСИ
Ковачева проучване на имуществото на длъжника и определяне начина на изпълнението по реда на
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Върху самия изпълнителен лист е отбелязано, че последното изпълнително
действие по делото, образувано пред ДСИ е било осъществено на 06.04.2000 г. Върху самия
изпълнителен лист е отбелязано, че към 28.02.2011 г. няма плащане.
ЧСИ Ковачева е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на
24.01.2013 г. В периода от 24.01.2013 г. до 25.02.2016 г., когато с Молба от същата дата
взискателят „. София“ ЕАД е поискал определени изпълнителни действия да бъдат насочени към
принудителното събиране на вземането, е изтекъл период по-дълъг от две години и по силата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 год., постановено по тълкувателно дело
№ 3 по описа за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС,
„погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“ Ето защо, новият давностен срок е започнал да
тече след прекратяване на изпълнителното производство по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
24.01.2015 г., като към датата на предявяване на настоящия иск, давностният срок по чл. 111, б. „в“
от ГПК е изтекъл към 24.01.2018 г.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да бъде уважена, а на ищеца да се
присъдят сторените разноски в общ размер на 365 лв., в това число за държавни такси и за
2
адвокатски хонорар. При този изход от спора, ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните . Х. Б., ЕГН **********,
гр.София, ж.к.Христо Смирненски, бл.7, вх. Б, ап. 43, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
Лагера, бл. 44, вх. Б, офис на партер, чрез адвокат Р. Р. и „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. . №23Б, представлявано от ., че ищецът .
Х. Б., ЕГН ********** не дължи на ответника „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 996.87 лв.
(деветстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), на основание чл. 124,
ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК, поради погасяване на вземането с изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ГПК.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ. . №23Б, представлявано от . да заплати на . Х. Б., ЕГН **********, гр.София,
ж.к.Христо Смирненски, бл.7, вх. Б, ап. 43 сума в размер на 365 лв. (триста шестдесет и пет
лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3