РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1020/27.5.2019г.                    Година 2019                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На двадесет и първи май                            Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

       като разгледа докладваното от съдията АНД № 1543 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „А.Е.Д.Ф."ЕООД,  ЕИК *********, депозирана чрез представляващия Д.Д.Д., срещу Наказателно постановление № 03-009175/04.04.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което за нарушение на  чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ  на дружеството е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 лв.    

        С жалбата не се оспорват фактическите констатации в АУАН и НП, а се сочат причините за допуснатото нарушение, като се моли НП да бъде изменено в посока намаляване на наложената санкция.              

        В съдебно заседание въззивната страна, не е открита за призоваване на всички известни по делото адреси.

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        През месец март 2018г. св.М.М.-*** извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –хранителен магазин, находящ се в гр.Варна, ул.“Васил Априлов“ №12, стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката от представените от дружеството документи свързани с регламентиране и отчитане на работно време и други документи, свързани с трудовото законодателство били установени нарушения на трудовото законодателство , касателно ползването на почивки от работниците. Във връзка с документалната проверка й били представени присъствени форми за явяване на работа през месец ноември и декември 2017г.  на работниците, в това число и за лицето Б.С.С., на длъжност „продавач консултант“, както и Правилник за вътрешния трудов ред, Заповед за въведено сумарно изчисляване на работното време. След  преглед на представените й документи, свидетелката И. установила, че съобразно тях С. е полагала труд от 27.11.2017г. до 05.12.2017г. включително, при въведено сумарно изчисляване на работното време съгласно Правилник за вътрешния трудов ред,  като не и е осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа.  При така установените факти св. М. приела, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 153, ал.2  от КТ и на 28.03.2018год. съставила срещу него АУАН № 03-009175.

     Актът бил съставен в присъствието на представляващия  въззивното дружество, надлежно предявен и връчен на това лице, като последната го подписала с отбелязване, че промените са по желание на служителите, за да могат да си осигурят почивка в конкретни дни.

    В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

    Въз основа на акта директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в него, с изключение на датата на нарушението. За дата на нарушението в АУАН била посочена дата 03.12.2017г., а АНО приел за дата на нарушението 18.12.2017г.. Приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 153, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, присъствена книга, Правилник за вътрешния трудов ред, Заповед за сумарно изчисляване на работното време, ТД, обяснения и др..

    Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св. М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, кредитирани от съда.

       

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на  чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

         Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на за нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ, която разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. Съгласно нормата на чл. 142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Разпоредбата на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването на сумарно изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, работодателят да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

    Сумарното изчисляване на работното време следва да бъде регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред, като спазването на тези разпоредби би следвало да е видно от изготвен график, в който предварително да е указана продължителността на работното време за съответния период.

   В конкретният случай от доказателствата по делото е видно, че работодателят е въвел този начин на отчитане на работното време в предприятието, а именно работа на смени , при максимална продължителност на работната смяна в размер на 8ч., видно правилник за вътрешният ред. От приложените по делото план присъствени форми /присъствена книжка/ е видно по какъв начин е отчетено работното време в предприятието.  От кредитираните от съда доказателства се установява, че Б.С. е работила непрекъснато от 27.11.2017 г. до 05.12.2017 г. включително без почивен ден.

      КТ въвежда именно петдневната работна седмица, при която работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, като му се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Сумираното изчисляване на работното време не е работно време по смисъла на чл. 136 от КТ, а начин на неговото изчисляване. Нещо повече и при сумирано изчисляване на работното време трудовите договори се сключват за петдневна работна седмица. Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица, като седмичната почивка не се включва в работното време. Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време, както и в правилник за вътрешния ред в предприятието. В зависимост от начина на изчисляване на работното време седмичните почивки биват: седмична почивка при подневно изчисляване на работно време и седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време. Работната седмица е 5-дневна, като минималната задължителна непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време е по-кратка от тази при подневното отчитане на работното време, но не по-малка от 36 часа. На практика в този размер се включва освен седмичната и минималната междудневна почивка /24+12/. По изключение се допуска седмичната почивка да бъде под 36 часа, но не по-малко от 24 часа. Законодателят допуска тази най-къса минимална седмична почивка само в случаите, когато действителната и техническата организация на работа налага това.

   Съдът счита, че правилно наказващия орган е извършил преценка, че на С., работила девет последователни дни не е осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа. Максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване на работното време може да е до 12 часа, продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, също така според чл. 153, ал.2 от КТ непрекъсната седмична почивка не може да е по-малко от 36 часа.

    Видно от кредитираните от съда присъствени форми /присъствена книжка/ С. е работила 12 последователни дни без почивка. Представените в хода на проверката извадки от присъствената книга  за месеците ноември и декември 2017г., представляват частни писмени документи, утвърдени от управителя на дружеството и удостоверява факти относно действително отработеното от С. време през посочения период. Тъй като присъствените форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила по време на извършване на проверката, то същите се ползват с материална доказателствена сила в административнонаказателното производство.  В случая важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена седмичната почивка, която обхваща времето от края на последния работен ден на предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица, като тази почивка не се включва в работното време.

Законът определя календарните дни, през които следва да се ползва седмичната почивка и те трябва да са последователни. Допустимо е разместване на почивните дни и тяхното намаляване, но в изрично предвидени от КТ случаи. Случаите на намалена продължителност на седмичната почивка до 24 часа са: при сумирано изчисляване на работното време при производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените. По делото не се доказва нито една от тези хипотези, поради което работодателят е следвало да осигури 36-часова седмична почивка.

    Видно от кредитираните графици, че С. е работила 9 дни последователно, което съставлява нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ. Нарушението е осъществено 03.12.2017 г. Предвид горното, именно на този ден работникът е следвало да бъде в седмична почивка, която не й е била осигурена от работодателя, поради което от обективна страна е налице нарушение, което е извършено на дата 03.12.2017г. С оглед на горното и съдът счете, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 153, ал.2 от КТ, тъй като работодател не е осигурило междуседмична почивка не по-малко от 36 часа на Б.С..

       В конкретния случай е ангажирана обективната имуществена отговорност на дружеството, поради което въпросът за липса на виновно поведение е ирелевантен. За констатираното нарушение е предвидена както обективна отговорност на работодателя, така и субективна отговорност на конкретното длъжностно лице, поради което в правата на АНО е да прецени чия отговорност да ангажира.

       Въззивното дружество е  било санкционирано по чл. 414ал.1 от КТ в качеството му на работодател. Съдът счита, че правилно е била определена санкционната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 414ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

       Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, същото не визира настъпването на съставомерни вреди, в с.з. се събраха доказателства, че не се касае за инцидентност, а за системност в нарушаването на правото на почивка на работниците, поради което съдът не счита, че в конкретният случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

       Въпреки горното съдът при цялостна проверка на издаденото НП, съобразно вменените му в закона задължения, намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения водещи безусловно до отмяната на НП.

   Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. Установява се от приложените към административната преписка доказателства, че в АУАН №009175/28.03.2018г., поставил началото на АНП, нарушението е прието за извършено на 03.12.2017г., а в издаденото въз основа на АУАН НП е прието, че датата на нарушението е 18.12.2017г. Различието в посочване на задължителният реквизит – дата на извършване на нарушението - както в АУАН така и в атакуваното НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора. От обективна страна административното нарушение се характеризира и с дата, респ. период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение.     

     Посочването в НП на дата на извършване на административното нарушение различна от тази посочена в АУАН води до нарушаване на административно-процедурните правила при издаване на НП и води до опорочаване на последното, с което се засяга правото на защита на нарушителя. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й. Несъответствието на посочената в наказателното постановление дата на нарушението,  не следва да се приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление. Липсата на яснота в НП по отношение на датата на нарушението и неговото описание, както и наличието на несъответствие между в приетата дата на нарушение в АУАН и наказателното постановление влече извод за невъзможност да се провери дали деянието, за което е санкционирано дружеството е съставомерно от обективна страна.  Датата на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на различни дати на извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на последното. В този смисъл е константната практика на АдмС-Варна, например Решение по  к.адм.дело № 2346 по описа на Административен съд - гр. Варна за 2018 година.

    

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009175/04.04.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „А.Е.Д.Ф."ЕООД,  ЕИК *********, за нарушение на  чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ  на дружеството е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: