№ 26413
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110158716 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „У./ срещу А. К. М..
Ответникът А. К. М..не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да се приложи за послужване ч.гр.д. № 35861/2021 г. по описа на СРС, 145
състав.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 35861/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.11.2022 г., 12:00 часа , за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този
начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че:
1
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 215,87 лв., представляваща
незаплатени електронни услуги по договори, заведени под единен клиентски номер .,
сключени между ответника и „Б. за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г., за които суми е
2
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35861/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Твърди се, че между „Б.” ЕАД, ЕИК: . и А. К. М., ЕГН ********** е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер . от дата 02.06.2016 г., с
който е добавен за ползване мобилен номер ., с подновени условия чрез допълнително
споразумение от дата 05.09.2017 г. за срок от 24 месеца. Сочи се, че на 17.07.2017. г.
абонатът е подписал договор, с който е добавил за ползване мобилен номер ., по избран
тарифен план ., с месечна абонаментна такса в размер на 5,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
На 05.09.2017 г. потребителят подписал лизингов договор за устройство „G.”, посредством
24 лизингови вноски в размер на 1,90 лв. с ДДС всяка от тях.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги са
издадени фактури №./08.06.2018 г., № ./08.07.2018 г. и ./08.08.2018 г. за период от 08.05.2018
г. до 07.08.2018 г. на стойност 215.87 лв., а именно: - по договор от дата 02.06.2016 г. с
подновени условия чрез Допълнително споразумение от дата 05.09.2017 г. за ползване на
мобилна услуга за номер . е начислена сума за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г. в размер на 116,44 лева с ДДС; - а по
договор от дата 17.07.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер . са начислени сума за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.05.2018 г. до
07.08.2018 г. в размер на 99,43 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че на 01.10.2019 г. е сключен договор за цесия между него и ”С.Г. Т.,
ЕИК ., което дружество, от своя страна, е било цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.” ЕАД. Сочи се, че
съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му,
„У./ имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Ето защо, моли за
уважаване на предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия, уведомяване
на длъжника за цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо
от правоотношение по договори за доставка на електронни съобщителни услуги и
предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и цената на
доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси. В
тежест на ответника е да докаже, че е платил.
Съдът УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за мобилни услуги, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4