РЕШЕНИЕ
№ 1244
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520102329 по описа за 2022 година
Ищецът – Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с претенция
по щета №120301/22.05.2017г., възстановил на Националното бюро в качеството му на
компенсационен орган сумата 2003.02 лева (1024.13 евро), формирана от: 784.13 евро
обезщетение и 240 евро – такса обработка по фактура №**********/28.04.2017г. С
извършеното плащане ищецът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
компенсационните органи във връзка с претенция на Националното бюро на
автомобилистите на Холандия.
Пояснява, че към 22.05.2017г. – датата, на която е образувана щетата в ГФ,
Националното бюро на автомобилистите на Холандия, в качеството му на компенсационен
орган по местонастъпване на вредите изплатило всички разходи по възстановяване лек
автомобил „Хюндай“ с рег.№............., увреден при ПТП на 23.04.2016г. Твърди, че
произшествието е настъпило по вина на Ф. А. С., който при управление на лек автомобил
„Фиат Дукато“ с рег.№Р ............ВН блъснал паркирания лек автомобил „Хюндай“. Твърди,
че в нарушение разпоредбата на чл.490 КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил
без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Въпреки изпратената регресна покана, Ф. С. не възстановил на молителя изплатеното
обезщетение.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание
чл.559, ал.3, вр.чл.558, ал.7 КЗ да осъди Ф. А. С., ЕГН ********** да заплати на
1
Гаранционен фонд сумата 2003.02 лева – обезщетение за имуществени вреди, възстановени
на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция
на Националното бюро на автомобилистите в Холандия, за щети по увредения при ПТП,
настъпило на 23.04.2016г. лек автомобил „Хюндай“ с рег.№53НКР2, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.05.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът Ф. А. С. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. заявява, че през 2016г. като участник в ПТП
настъпило в Холандия леко одраскал кола докато извършвал маневра. Заплатил 200 евро на
водача на увредения автомобил и оттогава до настоящия момент никой не предявил
претенции срещу него.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
В приложените към исковата молба писмени доказателства се съдържат данни за
ПТП, настъпило на 23.04.2016г. в Нидерландия, гр.Амстердам, ул.“Спилберхенстр“. Според
изнесеното в съставения протокол за инцидента (лист 4 – 6), при паркиране на лек
автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№Р ... ВН, Ф. А. блъснал паркирания лек автомобил
„Хюндай“ с рег.№53НКР2.
Не се спори, че към датата на произшествието, виновният водач не е имал действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното
от него МПС.
Във връзка с претърпените от собственика на л.а.“Хюндай“ вреди, Нидерландското
бюро на автомобилните застрахователи изплатило обезщетение в размер на 984.13 евро и
отправило покана до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да
възстанови тези разходи, ведно с допълнителните банкови такси. На 28.04.2017г. НББАЗ
заплатило претендираната от Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи сума
и предявило пред Гаранционен фонд претенция за възстановяването й. От приложеното към
исковата молба преводно нареждане е видно, че на 02.06.2017г. ищецът заплатил на НББАЗ
сумата 2003.02 лева по щета №120301/2017.
През м.септември 2021г. молителят изпратил регресна покана до Ф. А. С., като
предоставил тримесечен срок за погасяване на задължението.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квА.фицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.559, ал.3, вр.чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.86 ЗЗД.
Претенцията с правно основание чл.559, ал.3, вр.чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ е
допустима, предвид нА.чието на активна и пасивна процесуална легитимация, както и
правен интерес от завеждането й.
Съобразно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, Гаранционния фонд изплаща на
увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
2
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и
за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1, фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му (чл.558, ал.7 КЗ).
В настоящия случай, съдът намира, че ищцовата страна е установила нА.чието на
предпоставките от фактическия състав на правната норма. Не се спори, че на 23.04.2016г. в
Нидерландия, гр.Амстердам, ул.“Спилберхенстр“ е настъпило ПТП по вина на ответника,
който при паркиране на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№Р ............ВН, блъснал и
увредил паркиран лек автомобил „Хюндай“ с рег.№............... Констатирано е, че Ф. А. С. е
управлявал увреждащото МПС без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ангажирани са доказателства за вида на щетите и разходите, необходими за
възстановяването им – 784.13 евро (лист 24). Във връзка с образуваната преписка и
изплащане обезщетение на увреденото лице са направени разходи на обща стойност 200
евро – такса за обработка (лист 22). На 28.04.2017г. НББАЗ заплатило на Нидерландското
бюро на автомобилните застрахователи 1024.13 евро – изплатено на увреденото лице
обезщетение и разноски (лист 10 и 11). Гаранционен фонд възстановил на НББАЗ сумата
2003.02 лева (лист 14), с което е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на вредата до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на
обезщетението.
Претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД върху главницата следва да се присъди лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 80.12 лева – заплатена
държавна такса.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, Ф. А. С., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд със седА.ще и
адрес на управление – гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, представляван от изпълнителните
директори Максим Колев и Стефан Стоилков сумите: 2003.02 лева – обезщетение за
имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите в
3
Холандия, за щети по увредения при ПТП, настъпило на 23.04.2016г. лек автомобил
„Хюндай“ с рег.№............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2022г. до окончателното й изплащане и 80.12 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4