Р Е
Ш Е Н
И Е
№2689
гр. В.,
29.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски районен съд, гражданско
отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа гр. дело № 17080 по описа на
съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на Н.В.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, с
която против Г.Д. „Н.П.“със седалище и адрес на управление: ***, с която, след
допуснато изменение, са предявени
обективно съединени осъдителни искове за сумата от 1212,89 лева представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 176 ч., за
периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 1212 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 21.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 149,11 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода 01.01.2017
г. до 20.10.2019 г., на
осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
През периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „ст. полицай“ в Зонално
жандармерийско управление - В., към Дирекция „Ж.“ при Г.д. „Н.п“, гр. С.,
което е на структурно подчинение на Г.д. „Н.п.“, гр. С..
Ищецът е със статут на държавен служител при нормална продължителност на работното
време, регламентирана в чл.187, ал.1 ЗМВР, от 12 ч. дневно и 40 ч. седмично при
5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение
за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна
седмица. Твърди, че от 14.10.2016 г. работното
време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен
период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143, който е равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. За процесния период ищецът
е положил часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1,143 води до
извод за полгане на извънреден труд, който е останал незаплатен. Сочи, че
размерът на претендираното допълнително вънзаграждение за извънреден труд е
изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %,
съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
В срока по
чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва, че през процесния
период, ищецът е бил държавен служител, както и че работата му е била
изпълнявана на смени, при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че
целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и
КТ.
Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба
8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат
че съгласно чл.9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само
за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители,
какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.
Заявява, че съгласно чл.178 ал.1 ЗМВР изчерпателно
са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и
съгласно чл. 179 ЗМВР, работно време
през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд, както и
изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал
длъжността „ст. полицай“ в Зонално жандармерийско управление - В., към Дирекция
„Ж.“ при Г.д. „Н.п.“, гр. С..
От заключението на допусната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
се установява, че през процесния период – от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г.
ищецът е отработил общо 1212 ч. нощен
труд, за които му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 303 лева.
Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 1388 ч. общо.
Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент е 176 ч.
Извънредният труд, получен след преизчисляване на положения нощен труд в
дневен, с коефициент 1,143, в размер на 176 ч., за периода от от 01.01.2017 г.
до 30.09.2019, възлизащ на сумата от 1212,89 лева не е заплатен от ответника.
Вещото лице сочи размер на обезщетението за забава - 149,11 лева – обезщетение
за забава, начислено за периода 01.01.2017 г. до 20.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Исковете намират правното си основание в разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани
по същество, те са основателни.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при
ответника длъжността „ст. полицай“ в Зонално жандармерийско управление - В.,
към Дирекция „Ж.“ при Г.д. „Н.п.“, гр. С..
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.9 ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ
бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период – 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., ищецът е положил 1212 ч.
нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза на 1388 часа. Дължимото възнаграждение за положения
извънреден труд от 176 часа, в размер на 1212,89 лева не е изплатено от
ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за основателен, поради което следва
да уважи същият изцяло.
С оглед основателността на главния иск, то
основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава,
в размера, посочен от вещото лице, а именно – 149,11 лева, за периода 01.01.2017 г. до 20.10.2019 г.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка - ***, BIC ***.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски за
държавна такса /100 лева/, депозит за вещо лице /200 лева/ и за служебно
издаване на изпълнителен лист /5 лева/, общо в размер на 305 лева, като същият
бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт,
по банкова сметка ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция Г.Д. „Н.П.“със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Н., ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата от 1212,89
лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, в размер на 176 ч., за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
21.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 149,11
лева – обезщетение за забава, начислено за периода 01.01.2017 г. до 20.10.2019
г., на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д. „Н.П.“със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Н., ЕГН ********** с адрес: ***,
сторените разноски по делото, в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Г.Д. „Н.П.“със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 305 лева, в полза на бюджета на съдебната
власт, по банкова сметка *** – В..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: