гр. София,………..2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен
състав, в публично
съдебно заседание на първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2.
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при секретаря Мариела
Миланова и с участието на прокурор Иван Кадев, като разгледа докладваното от
съдия Коев ВНОХД № 2411 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 02.02.2018 г. постановена по НОХД № 15480/2017 г. по описа на СРС,
НО, 130 състав, подсъдимата Р.А.К., с ЕГН ********** е призната за виновна в
това, че в гр. София, кв. „Лозенец”, ул. „*********, след като е осъдена с
Решение № 282 от 17.09.2014 г. на Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение,
по гражданско дело № 538/2014 г., влязло в законна сила на 16.12.2014 г., да
издържа свой низходящ - пълнолетния си син Г.Д.П., роден на *** г., като
заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста лева), след влизане на
решението в сила, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 26 пълни месечни вноски за периода от
01.06.2015 г. до 31.07.2017 г., всяка в
размер на 200 лева или общо 5 200 /пет хиляди и двеста/ лева - престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 183, ал.1 вр. чл. 54 НК ѝ
е наложено наказание „Пробация“, включваща следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година; Безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 100 часа за една година.
Със същата присъда
на основание чл. 304 от НПК подсъдимата К. е оправдана за това съзнателно да не
е изплатила 6 пълни месечни вноски за периода 01.12.2014 г. - 31.05.2015г. в
общ размер на 1200 лева.
Срещу постановената
присъда е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимата Р.К., с която
се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимата да бъде оправдан по така повдигнатото ѝ
обвинение. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Иска се нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда. В
жалбата не се съдържат доказателствени искания.
В разпоредително
заседание на 28.05.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на
свидетели и вещи лица и събирането на други доказателства.
В открито съдебно
заседание защитникът на подсъдимата – адв. П., представя доказателства за
извършени в полза на частния обвинител Г.П. плащания за дължимите суми за
издръжка, за които подсъдимата е призната за виновна с обжалваната присъда.
Изтъква, че от представените доказателства е видно, че частният обвинител сам
се поставя в условия, в които отказва да приеме направените плащания. Навежда,
че изпълнителното дело, образувано за събиране на сумите за издръжка е било
образувано без представителна власт и е била представена банкова сметка, ***.
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да оправдае подсъдимата по
повдигнатото ѝ обвинение. Алтернативно, моли съда да приложи разпоредбата
на чл. 78а от НК, като приеме, че междувременно е настъпило изменение във фактическата
обстановка и са налице предпоставките за това.
Представителят на
СГП оспорва жалбата. Прокурорът счита, че въпреки представените доказателства
за изпълнение на задълженията за издръжка от подсъдимата, не са налице
основанията за ползване на привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като това
е извършено в по-късен от предвидения в закона момент, поради което моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
За да
постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по
общия ред, като е събрал и проверил следните доказателствата и
доказателствените средства: обясненията на подсъдимата Р.А.К. (частично),
показанията на свидетеля Г.Д.П., заверен препис от решение № 282/17.09.2014 г.
постановено по гр. дело № 538/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд,
решение № 55/27.06.2014 г. по гр.дело № 985/2014 г. по описа на PC- Добрич, 2 броя
изпълнителни листове, покана за доброволно изпълнение изх. № 5706/27.05.2015 г. по и.д. №27/2015 г. по описа на PC- Добрич, копия от
материалите по изпълнителни дела № 27/2015 г. и 2007/2015 г. по описа на PC- Добрич, справка за съдимост на
подсъдимата, справка изх. № 11-00-1/05.01.2018 г. от Технически университет -
София, удостоверение за раждане на З.Р.А., заключение на съдебно-оценителна
експертиза.
Производството
пред първоинстанционният съд е протекло по общия ред. В хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими
обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние
и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и
чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници,
които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност
настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се
различава съществено от приетата от първата инстанция.
Подсъдимата Р.А.К. е родена на *** г. в гр. Шумен, ЕГН
**********. Същата е българка, български гражданин, разведена, с висше
образование, живуща ***. Подсъдимата работи като семеен лекар в „АИППМП РАЗИЕЛМЕД - д-р Р.А.“
ЕООД. С присъда по НОХД № 1518/52007 г. по описа на PC- Русе в сила от
27.12.2007г. подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по
чл. 183, ал. 1
НК спрямо сина си Г.Д.П., като на основание чл. 183, ал.З НК не е наказана.
Частният обвинител Г.Д.П. е роден на *** г. и е син на
подсъдимата Р.К.. През учебната 2014/2015 г. същият бил записан като студент в
първи курс в Технически университет - София, като се преместил да живее в гр.
София, кв. „Лозенец“, ул. „Любата“ № 23, ап. 26.
С решение № 282/17.09.2014 г. по въззивно граждански
дело № 538/2014 г. по описа на Окръжен съд - Добрич подсъдимата Р.А.К. била
осъдена да заплаща на частния обвинител Г.Д.П., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 200 лева, считано от 04.04.2014 г., докато учи редовно във висше
учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по - късно от 25
годишна възраст. Решението влязло в законна сила на 16.12.2014 г. Въз основа на
осъдителното решение частният обвинител се снабдил с изпълнителен лист за
присъдената издръжка и било образувано изпълнително дело № 27/2015 г. по описа
на Добрички районен съд.
На 03.06.2015 г. подсъдимата лично получила покана за
доброволно изпълнение по и.д. № 27/2015 г., в която
било посочено, че съгласно изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 985/2014 г.
по описа на PC - Добрич, последната е задължена да изплаща месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от 04.04.2014 г. в полза на взискателя Г.Д.П..
След влизането в сила на
решение № 282/17.09.2014 г. по гр. дело № 538/2014 г. по описа на Добричкия
окръжен съд и след получаване на поканата за доброволно изпълнение подсъдимата
не заплатила нито една от дължимите месечни вноски за издръжка на сина й Г.Д.П.
в размер на 200 лева месечно. За периода месец декември 2014 г. до месец юли
2017 г.
вкл. дължимата неизплатена сума за издръжка била в общ размер на 6 400 лева.
След постановяване на първоинстанционната присъда на
07.02.2018 г. подсъдимата К. изпратила на частния обвинител Г.П. сумата от 5200
лв., представляваща издръжка, присъдена на 02.02.2018 г. по дело № 15480/2017
г. на СРС, 130 с-в по решение № 282 на ДОЦ по гр. Дело № 538/2014 г. за период
до 31.07.2017 г. вкл., и сумата от 1000 лв., представляваща издръжка за периода
от 01.08. – 31.12.2017 г.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС за фактите
по случая, като съобрази липсата на основание за същественото им изменението и
с оглед попълването на доказателствената съвкупност със събраните по делото
писмени доказателства отнасящи се до изпълнението на задълженията, за които
подсъдимата е осъдена.
Според въззивния съд, първата инстанция правилно е
интерпретирала доказателствената съвкупност, събрана по делото и е извела
обосновани съждения относно фактите, които е приела за установени.
Събраните по
делото доказателства еднопосочно сочат на неизпълнение на задължението на
подсъдимата за изплащане на месечна издръжка в инкриминирания период. Съдът
законосъобразно е поставил в основата на фактическите си изводи писмените
доказателства по делото, от които се установява, че подсъдимата е била осъдена
да издържа пълнолетния си син - частния обвинител Г.П. докато учи редовно във
висше учебно заведение, но не по-късно от 25 годишна възраст, като е кредитирал
решение № 282 по гр. Дело № 538/2014 г. на
ОС - Добрич относно конкретния размер на дължимата издръжка - 200 лева, както и
датата на влизане на осъдителното решение в сила - 16.12.2014 г.
Правилно
първоинстанционният съд се е доверил на материалите по изпълнително дело №
27/2015 г. по описа на PC- Добрич досежно обстоятелството, че от датата на
образуване на делото на 26.05.2015 г. до месец януари 2018 г. не са постъпвали никакви
плащания по изпълнителното дело, образувано за събиране на дължимата от
подсъдимата издръжка, както и на материалите по изпълнително дело №
2007/2015г., образувано за събиране на присъдените в полза на Г.П. разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред ОС- Добрич в размер на 600
лева, по което са постъпвали сумите от наложените запори. Въззивният съдебен
състав, също като първоинстанционния, кредитира посочените писмени
доказателства като обективни и достоверни, поради което и не се доверява на
обясненията на подсъдимата в частта, че удържаните от банковата сметка на
подсъдимата суми са постъпвали за погасяване на задълженията ѝ за
издръжка на частния обвинител.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал в цялост показанията на частния обвинител П.
като добросъвестни и нетенденциозни. При преценка на достоверността им настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите се подкрепят от
събрания доказателствен материал, поради което основава изводите си на тях.
След направената
самостоятелна проверка на материалите по делото въззивният съд споделя изводите
на първоинстанционния, че обясненията на подсъдимата следва да бъдат
кредитирани относно обстоятелствата, че от месец май 2015 г. не е изплащала
издръжката, за която е била осъдена, като в тази част обясненията ѝ се
подкрепят от показанията на частния обвинител П. и приложените писмени
доказателства. Подобно на първоинстанционния съд, настоящият състав приема, че
подсъдимата е узнала за решението на ОС - Добрич, с което е осъдена да заплаща
издръжка на 03.06.2015 г., когато същата се е запознала с материалите по
делото. За това обстоятелство заявеното от нея не се опровергава от събрания
доказателствен материал, а напротив, подкрепено е от приложената покана за доброволно
изпълнение на съдебното решение, поради което и правилно първоинстанционният
съд го е кредитирал. Въззивният състав приема, че в останалата част обясненията
на подсъдимата представляват единствено нейна защитна теза, тъй като се
опровергават от приложените писмени доказателства, поради което и не следва да
бъдат ценени като източник на информация.
Настоящата
инстанция, също като СРС, приема с доверие заключението на изготвената
съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че дължимата издръжка за
период от 32 месеца е в размер на 6 400 лева.
По изложените
съображения въззивният съд счете, че доказателствената съвкупност обосновава
извод за осъществен от подсъдимата К. състав на престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК. Категорично се установи от обективна страна, че подсъдимата е била
осъдена с Решение № 282 по гр. Дело №
538/2014 г. на ОС – Добрич, влязло в сила на 16.12.2014 г., да издържа свой
низходящ и че за периода от узнаване на решението на 03.06.2015 г. до
31.07.2017 г. подсъдимата не е изпълнила задължението си да издържа своя
низходящ Г.П. като изплаща месечна издръжка в размер 26 пълни месечни вноски за
периода от 01.06.2015 г. до 31.07.2017 г., всяка в размер на 200 лева или общо
5 200 /пет хиляди и двеста/ лева.
Правните изводи на
първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона, поради което въззивният съд не намира
основания за приемане на различни такива по същество. Безспорно се установява,
че от обективна страна подсъдимата е осъществила признаците на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Въззивният съд споделя изцяло изводите
на първостепенния относно субективната страна на престъплението, като намира,
че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Неоснователни са
възраженията на защитата, за това, че частният обвинител сам се е поставил в
условия, в които отказва да приеме дори направени плащания. Видно от
приложените писмени доказателства, за изпълнение на задълженията за издръжка от
подсъдимата е било образувано изпълнително дело по молба на Г.П.. В поканата за
доброволно изпълнение е била посочена банкова сметка, ***ията си, като
престирането на паричното задължение по посочената банкова сметка ***. Въпреки
това липсват каквито и да е доказателства за опити на подсъдимата да изпълни
задължението си и поставянето на кредитора в забава чрез неоснователен отказ да
приеме изпълнението.
Правилно първоинстанционният
съд е преценил, че към момента на постановяване на присъдата на са били налице
основанията за приложение на чл. 78а от НК, тъй като причинените от
престъплението имуществени вреди в размер на 5200 лв. не са били възстановени.
С оглед на това е правилно становището на представителя на СГП, че не са налице
и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, още
повече, че посочената разпоредба веднъж вече е била прилагана по отношение на
подсъдимата.
С оглед
настъпилите към момента на съдебното следствие във въззивната инстанция нови
обстоятелства, а именно възстановяване от подсъдимата на причинените
съставомерни имуществени вреди, към настоящия момент са налице кумулативните
условия на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимата К. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание: 1./ за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или
пробация; 2./ пълнолетният деец не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV
НК (реабилитиран); 3./ причинените съставомерни имуществени вреди от
престъплението са възстановени, поради което и подсъдимата следва да бъде
освободена от наказателна отговорност като ѝ бъде наложено
административно наказание.
При определяне на
наказанието "глоба" като смекчаващи отговорността обстоятелства
въззивният съд прецени упражняваната от подсъдимата трудова дейност и
обстоятелството, че полага грижи за непълнолетно дете. Чистото съдебно минало
не следва да бъде ценено като такова, доколкото това е една от предпоставките
за приложението на чл. 78а от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете на първо място значителния период от време, през който подсъдимата
съзнателно не е заплащала дължимата издръжка на сина си - 26 месеца и нейната
стойност - 5 200 лева, а
така също и че това нейно поведение не е инцидент в живота й, а напротив,
същата веднъж вече е била признавана за виновна в извършване на престъпление по
чл. 183, ал.1 НК отново спрямо сина си Г.П.. С оглед на това съотношение между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът определи глоба в
минималния размер от 1000 лв., като счете, че това би постигнало предвидените в
закона цели.
При извършената
служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основания за отмяна на присъдата на СРС.
С оглед
гореизложеното съдът прие, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна,
като след настъпването на нови обстоятелства след постановяването ѝ, се
налага нейното изменение.
Така мотивиран съдът
на основание чл. 337, ал. 1, т. 4, вр. чл. 334, т. 3 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от
02.02.2018 г. постановена по НОХД № 15480/2017 г. по описа на СРС, НО, 130
състав.
ОСВОБОЖДАВА подсъдимата Р.А.К., ЕГН: ********** от наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК ѝ НАЛАГА
административно наказание "глоба", в размер на 1 000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.