Решение по дело №1076/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1518

гр. Бургас, 14.06.2019 год.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на пе-ти юни през две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                                Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1076 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявен от “Адрес недвижими имоти“ АД, гр.София, против Г.Д.Ц. ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 8424/2018г. на БРС. По него е била издадена такава за сумата 2 490 евро, представляваща неустойка по чл.9, т.2, във вр. с чл.4, т.7 от Ексклузивен договор за посредничество с продавач от 13.03. 2018г., ведно със законната лихва и деловодните разноски. Твърди и че след като е получи-ла препис от заповедта, Ц. е подала възражение по чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на същата, че дължи тази сума. Претендира разноски.

Ответницата оспорва претенцията. Излага съображения, че не е налице виновно неиз-пълнение на задължението й по чл.4, т.7 от договора и не дължи претендираната неустойка на ищеца. Моли Съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за установено следното:

По заявление на “Адрес недвижими имоти“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ц. за исковата сума – по ч. гр. дело № 8424/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата е подала възражение.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предявения установителен иск.

По делото е приложен Ексклузивен договор за посредничество с продавач, сключен от страните на 13.03.2018г., по силата на който ответницата е възложила на ищеца да осъ-ществява при изключителни права посредничество при продажбата на недвижим имот: ап. № 3, находящ се в гр.Б, бул.“ № , ет., със застроена площ от 96.14 кв. м., ведно с избено помещение № 3 със застроена площ от 5.87 кв. м., за 83 000 евро, а тя се е задължила да му плати еднократно възнаграждение при реализиране на сделката в раз-мер на 3 % от продажната цена, но не по-малко от 600 евро, независимо дали купувачът й е представен от дружеството – чл.4, т.6. В чл.4, т.1 е посочено, че същият се сключва за срок от три месеца и автоматично продължава действието си за нов такъв – в случай, че липсва писмено волеизявление за прекратяването му, направено от някоя от страните, не по-късно от пет дни преди изтичане на предходния тримесечен период, която клауза има многократ-но действие. На същата дата Ц. е предала ключовете за имота на представител на от-ветното дружество – Ж. Т, с право да ги използва за влизане в жилището – с цел извършване на огледи от потенциални клиенти, така приложеното на л.14 от делото спора-зумение.

С писмено заявление от 07.06.2018г. ответницата е заявила желанието си действието на договора да не бъде продължавано, т. е. той да се прекрати, считано от 13.06.2018г.

На 27.07.2018г. Ц. и съпругът й, като продавачи, са сключили предварителен до-говор за покупко-продажаба на имота с лицата Д. С. С. и Л. К. П, а на 03.08.2018г. и окончателен, обективиран в НА № 187, том II, рег.№ 8281, дело № 316 от 2018г. на нотариус Ц. А, с който са прехвърлили правото на собственост върху жилището на купувачите за цена от 98 000 лв.

С покана изх.№ 12/19.09.2018г. ищецът е поискал от ответницата да му плати сумата 2 490 евро, представляваща възнаграждение по чл.4.т.7 от договора, сочейки, че тя дължи такова, тъй като е сключила договор за покупко-продажбата на процесния недвижим имот с купувач, представен й от дружеството, а именно – Д. С. С.

С писмен отговор Ц. е отказала да плати сумата, твърдейки, че ищецът не е оси-гурил купувача на имота, а той й е бил представен от брокер на друга агенция.

Със заявлението си, съответно и с исковата молба ищецът е заявил, че претендира су-мата като неустойка – на основание чл.9, т.2, във вр. с чл.4, т.7 от договора.

Съгласно горните клаузи, ако в срок от дванадесет месеца след прекратяването на до-говора, продавачът продаде имота на купувач, представен от дружеството или от свързано с него лице, това ще се счита за опит на възложителя недобросъвестно да избегне заплаща-нето на възнаграждение, поради което ще дължи неустойка в размер на 3 % от продажната цена /83 000 евро/ – 2 490 евро.

Или – за да се приеме, че е осъществен фактическият състав, обуславящ дължимостта на процесната неустойка, ищецът следва да установи пълно и главно обстоятелствата, че в срок от дванадесет месеца след прекратяването на договора за посредничество възложите-лят е продал имота, негов предмет, на представен му от изпълнителя или свързано с него лице купувач, като недобросъвестността на продавача се предполага – не подлежи на само-стоятелно доказване.

Безспорно се установява по делото, че около месец и половина след прекратяването на процесния договор ответницата и съпругът и са сключили предварителен договор за по-купко-продажба на имота си с Д. С. С. и Л.К. П, а седмица след това – и окончателен, обективиран в цитирания по-горе нотариален акт.

По делото е представен договор за сътрудничество, сключен на 15.05.2018г. от “Ад-рес недвижими имоти“ АД и ”Хоум Ту Ю България” АД, с който те са се съгласили да си сътрудничат по осъществяването на покупко-продажба за имота на ответницата, предлаган от първото от тях, от купувач, представен от второто. В чл.3 от същия е отразено, че аген-тът е представил на ищеца като клиент-купувач, проявил интерес към процесното жилище, Д.С. С. В уточняващата молба от 09.04.2019г. ищцовото дружество твърди, че на горната дата е бил осъществен оглед на имота с лицето, за което ответницата е била уведомена по телефона. Сочи, че пълномощникът му – Ж. Т, й е съобщил името на клиента, както и че последният е харесал апартамента – съгласен е да остави депозит за запазването му и гарантиране на сделката. Ц. оспорва твърденията на ищеца, като зая-вява, че не е била уведомявана от негов представител за проявен интерес към имота й нито от Стоянов, нито от други потенциални купувачи, поради което е предприела и действията по прекратяването на договора.

Т. е., спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали Д. С. С, на когото и впоследствие ответницата е продала имота си, има качеството на купувач, представен й от ищеца или от свързано с него лице.

В чл.6, пр.4 от договора страните са предвидили, че такова качество притежава лице, на което е представен имотът и кумулативно – е включено в отчет за продажба на имот, из-готвен от изпълнителя и изпратен на възложителя, или евентуално – в регистъра на имота.

Ищецът не е представил отчет за продажба или регистър на имота, в който да е вклю-чен Д. С. С. – приложените към исковата молба документи касаят други лица и не са относими към предмета на доказване по делото, а процесуалният му представител изрично е заявил в съдебното заседание, че такива не са били изготвени и изпратени на от-ветницата. Фактите на извършването на оглед от купувача и неформалното уведомяване по телефона на Ц. за това, както и съобщаването на имената на същия, без каквито и да било други данни за връзка с него от пълномощника Т, ако и да са се осъществили в действителност, сами по себе си са ирелевантни. Ищецът не твърди, а и не ангажира дока-зателства, С. да е бил представен на ответницата и от свързано с него лице по смисъ-ла на § 1, ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ – така чл.6, пр.5 от договора за посредничество.

При това положение, следва да се приеме, че съконтрахентът на Ц. по сделката с имота й, реализирана на 03.08.2018г., Д. С. С, не е притежавал качеството на купувач, представен на възложителя от изпълнителя по договора за посредничество или от свързано с него лице, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговор-ността на ответницата за заплащане на претендираната неустойка, на соченото в исковата молба основание.

Предявеният установителен иск е неоснователен и като такъв – следва да се отхвърли изцяло.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото раз-носки – 580 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Адрес недвижими имоти“ АД, ЕИК: *********, седали-ще и адрес на управление: гр.С, район В, пл.””, № , ет., иск за установяване по отношение на Г.Д.Ц., ЕГН: **********,***, че същата дължи на дружеството сумата 2 490 евро, представля-ваща неустойка по чл.9, т.2, във вр. с чл.4, т.7 от Ексклузивен договор за посредничество с продавач, сключен между тях на 13.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.11. 2018г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8424/2018г. на РС Б.

ОСЪЖДА “Адрес недвижими имоти“ АД да заплати на Г.Д.Ц. сумата 580 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                              Вярно с оригинала: З.М.