Решение по дело №130/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700130
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

АКТ № 289/26.04.2023 г.

П Р О Т О К О Л

 

 гр. Монтана, 26 април 2023 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Монтана – ЧЕТВЪРТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИЦОВА 

 

 

при секретар

А.  Лазарова

 

С участието на прокурор

 

Галя Александрова

 

 

 

Изслуша докладваното

 

        от съдията

МАРИЯ НИЦОВА

 

по адм. дело № 130/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана

 

 

На повторното четене в 10,00 часа в съдебната зала се явиха:

 

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: К.Т.П., редовно призован, се явява лично, доведен от органите на ОЗ "Съдебна охрана", със свалени белезници в съдебна зала, съгласно Решение на ЕСПЧ, "Радев и Събев" срещу България от 27.05.2014 г.

ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. ВРАЦА, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Явява се прокурор Галя Александрова и заявява следното: Уважаема г-жо Председател, на основание чл.16, ал.1, т.3 АПК желая да встъпя в настоящото производство в защита на важен обществен интерес.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

КОНСТИТУИРА като страна в процеса Окръжна прокуратура – Монтана в лицето на прокурора Александрова.

 

По даване ход на делото:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

 

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

На основание чл. 150, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК

СЪДЪТ уведомява страните, че се води звукозапис на заседанието.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, предвид което

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

 

Постъпилата жалба от К.Т.П., която е против Заповед № Л-266/25.01.2023 г. на Началника на Затвора Враца като в първоначалната жалба и в последващото допълнение към нея с вх. № 2218/12.04.2023 г. оспорващият обжалва заповедта като твърди, че неправилно са му отнети пръстени, извършен е грабеж от длъжностни лица в общежитието в ЗОЗТ Бойчиновци. Същият е поискал да се представят доказателства от Затвора Враца.

 

Във връзка с разпореждане на съда от 12.04.2023 г. с Писмо вх. № 2359/25.04.2023 г. са постъпили писмени доказателства от Затвора Враца.

 

СЪДЪТ даде възможност на жалбоподателя да се запознае с представените писмени доказателства.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Запознах се с тези доказателства от Затвора Враца, които съм поискал. Нямам други искания за доказателства.

 

ПРОКУРОР: Нямам искания по доказателствата.

 

По доказателствата

 

СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствата по делото представените с административната преписка, предвид което

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОГЛАСЯВА, ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото административна преписка, представена с Писмо вх. № 960/14.02.2023 г.(на лист 30 от делото), съдържаща писмени доказателства, а именно: Справка с рег. № 1271/09.02.2023 г., подписана от началника на Затвора Враца; Заповед № ЛС-04-268 от 2022 г. (дата не се чете) на министъра на правосъдието, с което утвърждава списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите с приложено копие на Утвърден списък на цитираните разрешени лични вещи; Докладна записка с вх. № 1383 от 24.01.2023 г. от мл инспектор Георги Митов Георгиев; Обяснение от К.Т.П. от 21.01.2023 г.; Протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 21.01.2023 г. и заверено копие на Заповед № Л-266 от 25.01.2023 г. на Началника на Затвора Враца.

 

ОГЛАСЯВА, ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото постъпилите с Писмо вх. № 2359/25.04.2023 г. писмени доказателства от Затвора гр. Враца, а именно: Писмо с изх. № 3416 от 20.04.2023 г. с приложени към същото доказателства – Служебна бележка от 06.06.2006 г. за получен транзистор; Протокол за доброволно предаване на вещи при постъпване в Затвора Враца от дата 13.03.2006 г. за иззети един брой GSM с батерия и един брой СИМ-карта; Заверено копие на Заповед рег. № 291/13.08.2010 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № 64/04.02.2011 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № 257/10.05.2011 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № 179/17.05.2013 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № 357/01.10.2013 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № 17/13.01.2015 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № 18/22.01.2016 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № 116/16.05.2017 г. на Началника на Затвора Враца за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № Л-2137/30.12.2019 г. на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № Л-781/08.04.2021 г. на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № Л-1729/29.06.2022г. на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци за налагане на дисциплинарно наказание; Заповед рег. № Л-1869/2 от 08.03.2011 г. на Главния директор на ГД „ИН”; Образец на служебна бележка НО-20; Приложение № 2 към чл. 61а, ал. 2 от ППЗИН и Образец на Опис на вещите на новопостъпил обр. НО-30 и Образец на Протокол за претърсване, обиск и изземване – обр. НО-31.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: За това доказателство, когато съм приет в затвора, искам да знам кой е офицера и кой е старшината, исках да знам кой е старшина.

 

СЪДЪТ: В протокола има подпис, аз не мога да кажа кои са били.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Аз поисках, когато ме приеха от Кремиковци, когато ме откараха във Враца, исках да знам кой старшина и кой офицер ме прие.

 

СЪДЪТ: Тук пише дежурен главен надзирател, внесъл вещите и Вие сте го получили тогава, ето Вашия подпис и тогава сте имал възможност да искате каквото искате.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да, така е. Това е при приемането ми в затвора.

 

СЪДЪТ: Това е служебна бележка, когато сте постъпили.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Точно така. Последния лист, когато съм преведен от Кремиковци във Враца, искам да знам, да се уточни за протокола, дали тогава тия проверки са били разрешени след като офицера и старшината ми ги е допуснал, аз бях с тях на ръцете.  

 

СЪДЪТ: Това е Ваше твърдение.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Не е мое твърдение, имам и свидетел за тая работа.

СЪДЪТ: Нали затова има служебна бележка, в която се описва когато влизате с какви вещи влизате, нали така?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Тая служебна бележка ми я дават впоследствие.

 

СЪДЪТ: Но нали Вие сте я получил, защо не казахте „тук не са записани пръстените?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Защото Вие знаете ли колко работи са ми описани в служебната бележка?

 

СЪДЪТ: Това, което сте поискал, е представено. Не знам 2008 г. кои са били, подписали са се, Вие сте се подписал, т.е. Вие сте наясно, това Ви е било връчено, нали така?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да.

 

СЪДЪТ: Аз не мога да се върна в 2008 г. да изяснявам кой е бил главния дежурен надзирател, тук има само подпис, няма имена. Представих Ви го.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Добре, съгласен съм. Искам да знам да се уточни когато съм постъпил кой е бил главен дежурен надзирател.

 

 

Във връзка с това искане, СЪДЪТ намира същото за неоснователно, на оспорващия е представена служебната бележка, същият е подписал тази бележка, предвид което намира искането за изясняване кой е бил главен надзирател за неотносимо към спора и


О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ искането без уважение.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Искам да Ви кажа, искам да Ви обясня, цялата работа е, че тогава тези вещи, ако бяха неразрешени – пръстените и други работи, които ми ги иззеха, някакви слушалки, някакви транзистори и ако пръстените бяха незаконни, трябваше да ми ги вземат, но те не ми ги отнеха, а ги нося от 14 години на ръката, 14 години в Затвора ОЗ Враца.  Ако тогава офицера е знаел, че тези разрешени вещи от министъра и е знаел, че те не са разрешени, защо не са ми ги е взели и ми се прави протокол да ми се върнат на свиждане, както телефоните са ми били върнати на свиждане, които са незаконни. Защо тогава не реагираха, а сега реагират след 15 години.

 

СЪДЪТ: Това е Ваше твърдение. Аз не виждам къде са внесени тези пръстени и са разрешени. В нито един списък тези вещи не са разрешени. Ваше твърдение е, че Вие сте били с тях. Не се доказва от тези протоколи, в които е описано с какво сте влезли. Това разбирате ли?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Минали са 14 години. Аз имам свидетели за тази работа.

 

СЪДЪТ: Пак Ви казвам, това е Ваше твърдение, никъде няма писмени доказателства.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Аз имам свидетели за тая работа.

 

СЪДЪТ: Пак Ви казвам, Вие сте подписал протокол.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Те като ми носят протокол, подпиши се тука,че са ти е иззето на проверка и са те пуснали, точно с този протокол доказвам, че не са ми взели пръстените.

 

ПРОКУРОР: Г-жо Председател, нека да си покаже ръцете да видим има ли следи от 14-годишно носене на пръстените?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да, мога. Ето вижте. Пръстените още си ми личат. От тука до тука.

 

ПРОКУРОР: Къде е?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: От тука до тука.

 

ПРОКУРОР: Не, това не са следи.

 

СЪДЪТ: Да спрем до тук. Вашето твърдение е такова, аз го записах какво е Вашето твърдение. Писмените доказателства са това, което е приложено, което и Вие сте подписал. Така че, дотук аз казах, че аз няма как да се върна в 2008 г., за да видя кой е бил главния надзирател. Това, което е приложено като писмени доказателства, аз Ви го показах. Вашето твърдение го записах. Друго нещо искате ли?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Добре, това искам да се запише.

 

СЪДЪТ: Записахме го, да.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Защото още оттогава съм си имал пръстени на ръката и са ми били иззети. Ако са били неразрешени вещи, могло е да ги вземат.

СЪДЪТ: Други доказателства ще събираме ли?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Имам и свидетел, който съм бил с него на един етаж и ме е видял, че съм пристигнал с пръстените.

 

СЪДЪТ: От кога е този свидетел?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: 2009 г.

 

СЪДЪТ: Къде е този свидетел?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: В момента е в Бойчиновци.

 

СЪДЪТ: Какво ще доказваме с този свидетел?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Че са ме пуснали да се кача на етажа в затвора.

СЪДЪТ: Нали сте постъпили във Враца, не сте постъпили в Бойчиновци?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: От Кремиковци ме превеждат във Враца. Той е бил с мен във Враца.

 

СЪДЪТ: Как се казва?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: С* А* К*, който ме посрещна на етажа.

 

СЪДЪТ: Кога Ви е посрещнал на етажа?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: 2008 г., той беше лишен от свобода и влезна с мене и дори поиска да ми купи единия пръстен. Аз не си продавам пръстените, защото съм сантиментален, подарък са от баща ми.

 

ПРОКУРОР: Възразявам срещу разпита на този свидетел. На първо място, жалбоподателят подчерта, че той ще възпроизвежда събития от преди 12-13 години и не следва да се кредитират такива показания, дадени с такава голяма давност. От друга страна, вече са налице документи, които доказват каква е била фактическата обстановка и същата не може да бъде променяна със свидетелски показания.

 

СЪДЪТ намира искането за разпит на свидетел за факти, които са станали през 2008 г. в Затвора Враца предвид представените писмени доказателства, за неоснователно, предвид което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на свидетел, който е бил в Затвора Враца през 2008 г. и досега изтърпява наказанието „лишаване от свобода” с жалбоподателя П..

 

 

СЪДЪТ счита делото изяснено от фактическа страна, предвид което

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Г-жо Съдия, понеже правилника е ако нещо, което е допуснато от офицер или старшина при заварено положение, се изземва и се прави протокол за връчване или на свиждане или когато си излязъл, да бъде върнато. В момента за пръстените е при заварено положение и ако не ми се върнат пръстените, поне да ми се направи протокол, за да ми бъдат върнати, защото са ми подарък от баща ми, който не знам кога е умрял, гроба му къде е, в затвора сме лишени от тази информация. Само това ми е останало от него. Не съм ги крил, носил съм ги на ръцете. Защото нито началници, нито офицери, нито старшини са ми казали, че не мога да ги нося и не са ми ги изземвали вече 14 години. Бил съм навсякъде с тях и не ми е правено проблем, но сега сигурно на старшината много му е харесал пръстена, не знам, нещо с Вачев нещо да си поделят. Това ми е първото мародерство, което се отнася към лишен от свобода, някой ако му хареса нещо от старшините, си го взима. Искам да кажа, че когато съм постъпил в затвора, от Кремиковци превод 2009 г. в затвора, в затвора би трябвало да ми бъдат иззети, ако са били незаконни вещи по списъка, но не са ми били иззети, не съм ги крил, били са ми на ръцете. Претърсването е основно, видели са ги на ръцете ми и впоследствие вече 14 години ги нося, всеки ден ги виждат различни старшини, началници, офицери и не са ми иззети и сега изглежда на тия двамата са им харесали, на тоя старшина са му харесали пръстените и са ми ги иззели. При заварено положение единия старшина, който ме е приел и офицер ми ги пуска, въпреки че са незаконни, както е по списъка на разрешените вещи и ми ги пускат и следващия старшина ми ги взима. Как може такива работи в затвор, в който трябва при щателна проверка при приемане и щателна проверка при изпращане в друг затвор, в който и са ме приели от Кремиковци и са ме превели в Бойчиновци, щателна проверка, те са ми били на ръката, не може да се укрие нищо. Тогава не са забелязали, не са ми иззети, а чак след 15 години определен старшина при претърсване за незаконни вещи, както е примерно с телефоните и с това радио, което съм го придобил в затвора, с часовник, е иззето, така можеха да бъдат иззети и пръстените ми. При приемането ми в затвора имах пари при мен, телефони, както е описано и са ми иззети и са ми издали протокол, за да ми бъдат върнати на свиждане, аз да си ги върна или да ми бъдат дадени при излизане, да ми бъдат върнати. В момента от приемането от Кремиковци във Враца 2009 г. тези вещи не са ми иззети и не ми е казано, че не са разрешени, от офицера и старшината. Затова исках да знам точно кой офицер и точно кой старшина ме е приел при постъпването ми в затвора, защото при постъпване се претърсва всичко и най-щателен тараш се прави на личните вещи, с които влизаме в затвора, точно за това за вкарване на нелегални вещи в затвора. Аз не съм ги свалял въобще от пръстите, защо не са ми взети тогава, а сега. Моля да ми се направи протокол при заварено положение, да ми бъдат върнати, да си ги изнеса на свиждане или да ми бъдат върнати при излизане, имам още 4 години и 6 месеца да лежа. Искам да допълня, че това не е единственото мародерство, което е правено от старшини и в мое присъствие и съм чул лично разговор от старшина Дуцовски и старшина Георгиев, посочен като лице при изземване на вещите ми, че съм поемно лице в килията, че се хвалеха кой повече е взел и кой е по на печалба.

 

СЪДЪТ: Не говорете такива неща. Като е иззета вещта с протокол, как ще я изнесат от затвора. След като е иззето с протокол, се внася във фонд „Затворническо дело”. Имате ли още нещо за пръстените?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Искам да кажа, че както ми е иззета тенджерата , моята тенджера беше нова и ми я бяха вкарали на свиждане в Кремиковци, защото спазват закона където във Враца това не ми се е разрешавало. Да се върнем на пръстените, същата случка ще се случи и с пръстените, ще се изземват, ще бъдат иззети и ще оставят там някакви железа, както си правят номерата им, Калин Стойчев, мисля, че за това е отстранен от служба, ще сложат някакви ментета от стомана. 14 години нямаше кой да ги хареса на 15-та година един старшина си ги хареса. Искам да кажа, че след взимането на пръстените ми по най-грубия начин, аз свалям пръстените, давам ги в ръцете на старшината и старшина Д* намира телефон под леглото на един лишен от свобода и почват да се хвалят в килията кой повече е спечелил от тараш. Д* казва „Аз най-много спечелих, намерих един телефон”, старшината казва спечелил повече, свалил пръстените от ръцете и ще ги даде на В* да ги изиграят на машинките, те са хазартни типове. Очевадно е, че 14 години никой нищо не ми казва.

 

СЪДЪТ: Няма писмени доказателства.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Те са прикрили всичко умишлено. Аз съм осъден за грабеж и знам как стоят нещата, когато ти хареса нещо си го взимаш. Възползва се, че е длъжностно лице и има привилегията да свали дрехи или маратонки, не може да каже нищо лишения от свобода, защото не си знае правата. Същото е и с тенджерата, как мога да вкарам тая тенджера без да види старшина или офицер. Единия старшина ми ги пуска, другия ми ги взима, къде е закона? Има и други в моята килия, иззети са 2000 лв. намерени в дюшек дунапрен и е описано 300 лв., къде са другите пари. Аз съм отговорник на килията и виждам как намират парите. Те си крадат постоянно, казвам Ви, че началниците се оправдават с административния съд. Употребата с власт от институциите за лично ползване, мародерство, безчинство на воля, под пагон, административния съд, доколкото знам от административния съд дават правни съвети на различни теми на началниците как могат да се отърват от някакви обвинения към началниците или към надзорния състав, защото са администратори и би трябвало заедно да се защитавате, но в момента това си е от началника преследване с цел умишлено нанасяне на психически тормоз. Това всичко е свързано – за банята едни пускат да се къпят, други не ги пускат. Щом ние нямаме право на пръстени и старшините нямат право да носят, както телефоните, имат право на халка. Искам да кажа защо се прави това – защото тези всички наказания, където са ми поставени, е с цел забавяне на преместването ми в открит тип, защото доколкото разбрах аз, че се получават по 1300 евро на човек лишен от свобода европейски субсидии. Понеже има липса на лишени от свобода, сега сме 300 и няколко във Враца и  Бойчиновци , защото сега аз 2015 г. съм придобил право за преместване в открит тип, защо не местят. Искат един лишен от свобода да му ограбят всичко, да вземат колко се може повече пари на глава, като на добитък след като са му взели и смачкали по техен закон. Спазват закона само в своя полза с цел репресия, много силна репресия над лишения от свобода, затова лежа 15 години. Никой лишен от свобода не се е поправил. Цялата работа е заради тези безчинства и беззакония в затвора. Дори мога да Ви посоча, защото предишно дело с Вас Ви казах и казах на административния съд, че администрацията е много силна и е готова на всичко да смачка един лишен от свобода. Пребиха ме, всичко се потули, защото всичко влиза под масата. Мога да дам номера на делото, защото има неща, които от администрацията се крият, ужким много добре си върши работата, но не е така, всичко се прави над закона, според мене под чадъра на административния съд, защото се оправдават с вас, номера на делото е 409/2022 г. от 2022 г. досега нямам никакво решение, което да покаже, че администрацията не прикрива нарушения. Ето един пример – влизат пет наркомана, пребиват от бой, всичко се прикрива.

 

СЪДЪТ: Конкретно имате ли да кажете, предмет на делото е конкретна заповед с конкретни вещи?

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Както са внесени пръстените в затвора с позволението на старшината и офицера дето са ме приели, така се внасят и наркотици, пистолети и тем подобни работи.

 

 

 

ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, намирам жалбата на К.Т.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ Бойчиновци против Заповед № Л-266 от 25.01.2023 г. на началника на Затвора гр. Враца за неоснователна,  а оспорения с нея административен акт за правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Представям писмено заключение с препис за страните.

 

СЪДЪТ СЧЕТЕ ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО

И ОБЯВИ СЛЕДНОТО:

 

 

Производството е по реда на чл. 122, ал. 3, във вр. с чл. 111 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от К.Т.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ В ЗОЗТ Бойчиновци  към затвора гр.Враца, с която на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС е издадена заповед № Л-266/25.01.2023 г. от началника на затвора Враца, с която са отнети в полза на държавата вещи, неразрешени, съгласно утвърдения със заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. от министъра на правосъдието, „..Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода..“, които да се внесат във фонд „Затворно дело“.

В жалбата и в с.з. се твърди, че пръстените са неправомерно иззети,  твърди се, че с тях  е влязъл в затвора още през 2008 г. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като се твърди, че всъщност пръстените са отнети неправомерно от служители от затворническата администрация, която цели да  си ги присвои. Направени са доказателствени искания за представяне на писмени доказателства, които са представени от затвора Враца. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът – началник на затвора гр. Враца в писмено становище – справки с рег.№ 1271/09.02.2023 г. и рег.№ 3416/20.04.2023г., с което е изпратена оспорената заповед и преписката по издаването й, както и допълнително поисканите от л.св.П. писмени доказателства, подробно е описал фактите относими към издаването на акта. Оспорва твърдението, че л.св.П. е притежавал същите при постъпването в затвора, излага довод, че не са били констатирани неразрешени вещи при постъпването, видно от приложения опис. Изрично сочи, че дори при изменения на въпросния списък през годините, никога не са били разрешени пръстени, само брачна халка. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с всички административнопроизводствени правила.

 Представителят на ОП Монтана, излага становище и дава мотивирано заключение  за неоснователност на жалбата.

СЪДЪТ, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2023 г. в 07.25 ч. при личен обиск на л.св.П., от мл.инспектор Г.М.Георгиев са установени неразрешени 2 броя пръстени/ бял метал/, които са му предадени от л.св.П., за което е съставен протокол 102/ приложен на л.38 от делото/.  В изпълнение на процедурата по чл. 103 от ППЗИНЗС“ Заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са..“,  е съставен протокол  №102/21.01.2023 г. за изземване, подписан от мл. инсп. Георгиев, жалбоподателя П. и приел вещите мл.инсп. Р.Т*. От л.св.К.П.  е снето обяснение/л.37 от делото/. След което на 25.01.2023 г. е издадена заповед № Л - 266, с която са отнети в полза на държавата  неразрешените вещи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 111, ал. 1вр. с чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Оспорената заповед е връчена на 30.01.2023 г., жалбата е изпратена на 01.02.2023 г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваният административен акт е с правно основание чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС„Предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора“. За издаването заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС, в чл. 103 от Правилника за прилагането на ЗИНЗС е въведено единствено изискване да бъде налице протокол за изземване на вещите и на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, като началникът на затвора действа при обвързана компетентност.

СЪДЪТ намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, поради което не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност и при спазване на посочения ред – след съставяне на протокол по чл. 103 от ППЗИНЗС.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че въз основа на събраните доказателства и докладна записка рег. № 1383/24.01.2023 г. от мл.инсп.Г*  и протокол № 102/ 21.01.2023 г., за това че л. св. К.П. при личен обиск на ръката на  същия са забелязани 2 броя пръстени от бял метал, след съставяне на протокол за иззети вещи № 102/21.01.2023 г. и предадени на служител на НОС. След което е постановено отнемане в полза на държавата на същите, т.к. са дължани неправомерно, които да се внесат във фонд „Затворно дело“. Посочено е, че фактическата обстановка е доказана от докладна записка рег. № 1383/24.01.2023 г.,  протокол № 102/21.01.2023 г. и обяснение от нарушителя л.св.П..

Представената в съда административна преписка съдържа изисканата от съда заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-268/17.06.2022 г., с която се утвърждава списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, ведно със списъка, оспорената заповед № Л- 266/25.01.2023 г., докладна записка рег. № 1383/24.01.2023 г., обяснение от л. св. К.П. и протокол № 102/21.01.2023 г..

Съгласно  чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да: 1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари“, т. е. забраната произтича от закона и  от приложената заповед на министъра на правосъдието. В случая, видно от представените от административния орган писмени доказателства, в това число – и от даденото от л. св. П. обяснение, както и дадените в с.з. обяснения, се установява, че същият не оспорва, че е държал/ носил тези два пръстена от бял метал, така както е установено и от затворническата администрация,  т.е. не се спори, че са намерени в него при личен обиск. Обстоятелството, че от л.св. се твърди, че е влязъл с тях в затвора още през 2008 г., не се доказва от допълнително представените писмени доказателства, т.к. от представената служебна бележка не са посочени пръстени, а само транзистор / л.83 от делото/. Няма спор, че тези вещи/пръстени/ са били държани от него в нарушение на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с  чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 87 от ППЗИНЗС.

Видно още от първия запис в нея, непосредствено преди посочване на номера и датата на оспорената заповед, е означено, че същата се издава за „отнемане в полза на фонд “Затворно дело“ на пари, предмети, иззети от лишените от свобода, които са ги държали при себе си неправомерно.“. Доколкото не се спори, включително и от жалбоподателя, че при изземването им същите са били под неговата фактическа власт, както и видно от съдържанието на приложимите материалноправни норми, обсъдени по-горе, съгласно които основанието за упражняване на тази фактическа власт е без значение (намиране, завладяване, получаване от друг лишен от свобода или от което и да е трето лице), то следва да се приеме, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба – неоснователна.

 

Предвид така установените факти и обстоятелства и

на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 3 от ЗИНЗС,

 

СЪДЪТ

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-266/25.01.2023 г. на Началника на Затвора гр. Враца.

 

РЕШЕНИЕТО се обяви в съдебно заседание.

 

РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред тричленен състав на Административен съд Монтана в 14-дневен срок от обявяването му.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,00 часа.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: