№ 62
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900364 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Й. ХР. Н. с ЕГН
********** с адрес ******** срещу „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, в условията на кумулативно обективно съединяване
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 35000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 27.07.2020 г., в гр.Варна, на
бул.“Вл.Варненчик“ до кръстовището с бул.“Съборни“, причинено виновно
от водача на л. а. „Опел Астра“ с per. № ********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 02/120001472267, с
период на действие 30.05.2020г. – 29.05.2021г., както и сумата от 400.19 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение извършени в периода 28.07.2020г.
– 24.08.2020г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно
произнасяне по предявената пред застрахователя извънсъдебна претенция –
25.04.2021г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се поддържа, че на 27.07.2020г., в 4.45 ч., гр.Варна, на
бул.“Вл.Варненчик“ до кръстовището с бул.“Съборни“, водачът на л. а. „Опел
Астра“ с per. № ******** при движение в посока изхода на града изгубил
контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътното платно,
качил на тротоара, ударил се в стълб и блъснал ищцата, движеща се по
тротоара като пешеходец, която се озовала с дясната част на тялото си под
1
автомобила. При извършен тест е установено, че водачът на автомобила е
шофирал под въздействието на наркотици. Отговорността на виновното лице
е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 1485/2021 г., по
описа на ВРС, въз основа на постигнато споразумение, одобрено от съда и
влязло в сила на 27.04.2021г. В резултат от ПТП пострадалата получила
следните телесни увреждания: фрактура на горния край на тибията на десен
крак и контузия на дясно рамо. Проведена е оперативна интервенция –
открита репозиция на фрактурата на тибията и вътрешна фиксация с плака.
Поставена е 60-дневна следоперативна гипсова имобилизция на десния крак.
След премахването й е проведена медикаментозна терапия, включително с
обезболяващи. В първоначалния постоперативен период ищцата била
поставена в преобладаващ постелен режим, който предполагал чужда помощ.
Тежестта на травмата довела до удължаване и усложняване на
възстановителния процес. Увреждането се отразило негативно и върху
психиката на ищцата, същата изживяла уплаха, стрес, силни болки,
емоционално сътресение, тревожност, напрегнатост и раздразнителност,
смущения в съня. Наличието на трайни видими големи белези и ограничените
движения в областта на колянната става оказват допълнително
неблагоприятно въздействието върху психиката й. За проведеното
медикаментозно лечение ищцата е извършила разходи в размер на 400.19
лева. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
02/120001472267 при ответното дружество. Във връзка с настъпилите вреди
пред застрахователя е предявена претенция на 25.01.2021г., по която същият
не се е произнесъл в законоустановения 3-месечен срок. Изисканите от него
доказателства не са необходими за установяване на застрахователното
събитието и размера на обезщетението и обективно не са можели да бъдат
представени. По тези съображения обективира искане за осъждане на
ответника да компенсира претърпените вреди посредством заплащането на
застрахователно обезщетение в посочените по-горе размери.
В срока по чл. 367 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В депозирано след срока по чл.367 от ГПК становище ответникът
оспорва иска по основание и размер. Прави искане в случай на уважаване на
иска обезщетението да бъде определено съобразно критериите по чл.52 от
ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№959 от 27.07.2020г. се установява, че на същата дата около 04.45 ч. в
гр.Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ до кръстовището с бул.“Съборни“ водачът
на л. а. „Опел Астра“ с per. № ******** Д.П.В. при движение в посока изхода
на града излязъл извън пътя в дясно, качил се на тротоара, блъснал се в
2
метален стълб, който паднал върху насрещно движещия се пешеходец Й. ХР.
Н., при което й е причинил фрактура на дясна подбедрица, като
актосъставителят, посетил местопроизшествието, е констатирал деформации
по предна част на автомобила и теч от двигателя, както и изкъртен метален
стълб с информационни табели собственост на Община Варна.
По силата на одобрено с влязло в сила на 27.04.2021г. определение по
НОХД № 1485/2021 г. на ВРС споразумение по чл.382, ал.7 от НПК
подсъдимият Д.П.В. се е признал за виновен за това, че на 27.07.2020г. в
гр.Варна, при управление на л. а. „Опел Астра“ с per. № ******** нарушил
правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Й. ХР. Н., изразяваща се във фрактура на
латералния тибиален кондил с ангажиране на ставната повърхност,
обуславяща затруднение в движенията на долен десен крайник за период
около 3-4 месеца, като деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества – метамфетамин, поради което следва да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което се отлага с изпитателен
срок от три години.
Не е спорно между страните, че л. а. „Опел Астра“ с per. № ********,
управляван от Д.П.В., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”,
по застрахователна полица № 02/120001472267, сключена със ЗД „БУЛ ИНС"
АД, със срок на действие от 30.05.2020г. – 29.05.2021г.
От заключението на допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на
ПТП ищцата е получила счупване на десния голям пищял в горна трета, което
обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период не по-малък от 2-3 месеца. Проведено е оперативно лечение -
репозиция и фиксация с плака. След получаване на травматични увреждания
от този вид са налице болки, нарушена функция в областта на десния долен
крайник, които са наложили извършването на оперативното лечение и
системен прием на обезболяващи медикаменти. При получаване на такива
травматични увреждания болните използват помощни средства за
придвижване, като обичайно следва да не се натоварва крайника в рамките на
2 месеца. Счупването на външния кондил на десния голям пищял води до
засягане на колянната става, тъй като последната се изгражда от дясната
бедрена кост, десния голям пищял и колянното капаче. Непосредствено след
получаване на травматичните увреждания и в периода, в който не следва да се
натоварва крайникът, ищцата се е нуждаела от помощ от трети лица за
извършване на ежедневните си дейности. В случай, че бъде извършено
повторно оперативно лечение за премахване на остеосинтезиращия материал,
се очаква да има известен период, в който няма да може да се придвижва.
Оздравителният процес се е развил в рамките на обичайния възстановителен
период. Няма данни за настъпили усложнения. Установяват се артрозни
изменения в областта на дясната колянна става, които са предшествали
пътнотранспортното произшествие. Наличието на такова дегенеративно
изменение в областта на колянната става и последваща травма, водят до
3
задълбочаване на оплакванията от страна на пациента. Към настоящия
момент е налице ограничение в разгъването на дясната колянна става на 30
градуса. Всяко по-тежко физическо натоварване на дясната колянна става
реално може да доведе до проява на болков синдром. Основната функция на
крайника - стоенето прав и придвижването в пространството, е възстановена,
но имайки предвид предходните налични дегеративни изменения, а именно:
артроза на колянната става и настъпилата травма, няма да настъпи пълно
възстановяване. Липсват данни за проведена рехабилитация, но тя не би
имала някакъв съществен ефект поради артрозните изменения на ставата,
които са с хроничен прогресиращ ход, но би повлияла до известна степен
върху болковия синдром. С оглед степента на възстановяване ползването на
патерица не се налага, но ищцата я ползва за по-голяма сигурност и опора.
Извършените разходи за медикаменти и медицински консумативи са във
връзка с получените травматични увреждания.
От показанията на свид. Румен Шопов – син на ищцата, се установява,
че в резултат от процесното ПТП ищцата претърпяла фрактура на
подбедрицата, която била лекувана оперативно. След изписването била
обездвижена за около месец по лекарска препоръка. Около месец и половина
след ПТП спазвала постелен режим. Раздвижване с проходилка започнало
около 40 ден след инцидента. През този период се нуждаела от чужда помощ
за всички ежедневни дейности. Чувствала се абсолютно зависима от близките
си и изпитвала неудобство от свидетеля, тъй като той трябвало да се грижи за
хигиената й. Едва на 03.12.2020г. започнала да се придвижва навън
самостоятелно без придружител. Свидетелят участвал в процеса на
раздвижването, тъй като е лекар по образование, за да не се налага да я води
на физиотерапия. Фрактурата е възстановена в почни пълен обем, но
походката е накуцваща. Вкъщи ищцата се движи свободно без помощно
средство, но има притеснения при придвижване навън и не излиза без
патерица. В началото се оплаквала от безсъние и заобикаляла мястото на
инцидента, но по настояване на свидетеля нарочно започнала да преминава от
там, за да преодолее страха си. Лекарите препоръчват втора операция за
премахване на винтовете, но не е задължителна и не е определен срок за
извършването й.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от
него са настъпили вреди.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
4
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 27.07.2020 г.,
както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение
риск. Одобреното от наказателния съд споразумение, имащо силата на
присъда, е задължително за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и
следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца.
Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – причинени неимуществени вреди на ищцата
като резултат от виновното поведение на делинквента, изразяващи се в
средна телесна повреда (фрактура на десния голям пищял), както и свързаните
с нея душевни страдания. По изложените съображения предявеният иск се
явява доказан по основание.
По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат
поправени, а само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага. Тази заместваща облага следва да се определи от
съда във всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на
конкретното субективно увреждане. Преценката за размер на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че непосредствено след ПТП ищцата е изпитала значителни
болки и страдания от получените травматични увреждания и поради
извършената оперативна интервенция. Възстановяването на фрактурата е
продължило около 2-3 месеца. Налице е сериозен дефицит в отвеждането на
долния десен крайник, който ще остане завинаги, независимо от
провежданото оперативно и консервативно лечение. Травмата е свързана със
значителен болков синдром, наложил ползването на обезболяващи
медикаменти и помощно средство за придвижване. Релевантно за
индивидуализацията на обезщетението е и обстоятелството, че понастоящем
ползването на помощни средства за придвижване не е наложително с оглед
функционалното състояние на крайниците, но е резултат от субективното
усещане на ищцата за несигурност – симптом на преживяната психическа
травма. Следва да бъде отчетена също и наложилата се промяна в начина и
качеството на живот на пострадалата, причинена от невъзможността да се
самообслужва пълноценно в първия месец след операцията и последвалата
имобилизация. Получените физически увреждания са предизвикали
нарушения и в психо-емоционалната сфера на пострадалата, с оглед
последвалото състояние на безпокойство, безсъние и усещане за зависимост
от околните. От съществено значение са възрастта на ищцата – 72 г. към
5
датата на деликта, характера и продължителността на лечението, останалите
до настоящия момент физически ограничения, липсата на благоприятна
прогноза за пълното възстановяване. От друга страна възстановителният
период е протекъл в рамките на обичайната продължителност и без
усложнения. Възстановени са основните функции на крайника – стоенето в
изправено положение и придвижването. Не се установява претърпяните
душевни страдания да са обуслови развитие на психическо разстройство.
Напротив събрани са данни, че с помощта на близките си ищцата е съумяла
да преработи в голяма степен психическата травма. С оглед всички посочени
критерии, съдът намира, че справедливият размер на общо дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 25 000 лева, до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
претендираните 35000 лева.
По отношение на имуществените вреди по делото са представени
писмени доказателства за направени разходи за медикаменти, медицински
дейности и изделия на обща стойност 400.19 лева, които според СМЕ са в
причинно-следствена връзка с увреждането, поради което в тази част искът е
доказан по основание и размер.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, съдът съобразява нормата на чл.249, ал.3 от
КЗ. Обезщетението се дължи от датата на предявяване на застрахователна
претенция пред застрахователя, като в тази насока е формирана съдебна
практика - Р № 167/30.01.2020 г., т.д. № 2273/2018 г., на ВКС, ІІ ТО и Р №
128/04.02.2020 г., т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО, която настоящият състав
споделя. В случая, обезщетението за забава се претендира, считано от
25.04.2021г. – датата, на която се твърди да е изтекъл 3-месечния срок,
определен за произнасяне на застрахователя и която не се оспорва от
ответника, поради което и претенцията следва да бъде уважена по този начин.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съразмерно с
уважената част от иска в размер на 1428.57 лева от общо 1880 лева, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, при съобразяване на чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 1050 лева, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и сумата от 150 лева,
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, ДА ЗАПЛАТИ на Й. ХР. Н. с ЕГН ********** с адрес ********, сумата
от 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило
на 27.07.2020 г., в гр.Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ до кръстовището с
бул.“Съборни“, причинено виновно от водача на л. а. „Опел Астра“ с per. №
********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 02/120001472267, с период на действие
30.05.2020г. – 29.05.2021г., както и сумата от 400.19 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение извършени в периода 28.07.2020г. –
24.08.2020г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно
произнасяне по предявената пред застрахователя извънсъдебна претенция –
25.04.2021г., до окончателното им изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля иска в частта за неимуществените вреди за
разликата над 25000 лева до претендираните 35000 лева.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. Д., сумата от 1428.57 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на ищеца
по т.д. №364/2021г. по описа на ВОС, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.7,
ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата от 1050 лева, представляваща дължимата
по делото държавна такса върху уважената част от иска, както и сумата от
150 лева, представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7