Определение по дело №4053/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260861
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20201100604053
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 24.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІвъззивен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

РОСИ МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНЧД № 4053/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

 

Образувано е по частен протест на СГП срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ на СРС, НО, 18-ти състав, постановено по НЧД № 17898/2019г. с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 25.10.2019г. с което на основание чл.243 ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 5022/2012г. по описа на СДВР, пр. пр. № 291/2012г. по описа на СГП, водено срещу З.Д.Ч.за извършени от нея престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. Чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. Чл. 316, вр. Чл. 309, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, вр. Чл. 201 от НК, както и чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. Чл. 201 от НК.

 

В протеста се твърди, че независимо от проведените възможни ПСД, липсват преки или косвени доказателства за своене на парични средства от обв. Ч., като не са събрани и достатъчно доказателства, доказващи от обективна страна наличието на присвояване, осъществено от обвиняемата. С оглед на изложените мотиви се прави искане за отмяна на Определението на СР/С и потвърждаване на Постановлението на СГП.

 

Съдът като взе предвид изложените в протеста доводи, намира следното :

 

Протестът е допустим, доколкото е подаден от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок, но разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

По делото са били извършени процесуално следствени действия при което е била установена следната фактическа обстановка :

 

За времето от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., З.Д.Ч.работела по трудово правоотношение в институцията „О.на Република България“ като старши-счетоводител в отдел „Финансово - счетоводен и стопански“. Ч. заемала тази длъжност по силата на Допълнително споразумение от 10.01.2011г. към Трудов договор №14/13.01.2006г., считано от 01.01.2011г. До тази дата, по силата на договор №14/13.01.2006г., същата била на длъжност „младши счетоводител-касиер“. След преназначаването й на длъжността старши счетоводител, З.Ч. продължила да изпълнява и функциите на касиер. Същата била запозната със задълженията за заеманата от нея длъжност „младши счетоводител-касиер“ по длъжностни характеристика, подписана от нея на 16.01.2006г. Обв. Ч. била запозната устно и с длъжностната характеристика за длъжността „старши — счетоводител“. Като част от задълженията й, разходните документи за касови плащания в институцията О.на Република България били подреждани от Ч., след извършване на съответните плащания.

 

През 2011г. свидетелят Е.З.работела като с.с.в институцията О.на Република България. На 06.01.2012г. започнала да подготвя счетоводната документация на институцията за годишно счетоводно приключване. При прегледа на отчетите установила разлика от 5 стотинки. Започнала да сравнява първичните счетоводни документи с базата данни в компютърната система. Установила липса на документи и манипулация на компютърната система така, че да излезе наличността по банка и каса.

 

В задълженията на З.влизало след приключване на съответния месец да изготви касов месечен или съответно тримесечен отчет и да вкарва данните в компютърната програма. Един от реквизитите бил касовата наличност в края на съответния месец, който съгласувала с Ч.. Направило й впечатление, че касиерката винаги потвърждавала това, което излизало като касова наличност от оборотната ведомост на счетоводната програма без да брои парите, които са останали в касата в края на периода. Посочва, че Ч. не водела касова книга през 2011г., въпреки многократните забележки на гл. счетоводител в това отношение. Съгласно „Правилник за счетоводната отчетност в институцията Омбудсман“, в раздел втори, т.4.3 било записано задължителното вписване на приходните касови и разходните касови ордери в касова книга.

 

В края на октомври 2011г. свидетелят З.забелязала очевидни манипулации на базата данни в компютърната счетоводна система. Екипът, занимаващ се с поддръжката на компютърната счетоводна програма „Омега Тим“ констатирал, че промените във въведените стойности се дължат на човешка намеса, а не са последица от софтуерен или хардуерен проблем. Ч. и З.възстановили в системата данните от наличните, подвързани в папки, касови счетоводни документи. Към този момент Ч. не била заявявала за липса на счетоводни документи.

 

Отчетът за м. декември изглеждал точен, но при изготвяне на годишния финансов отчет на институцията, З.установила разлика в стойностите, което я е накарало да направи пълна проверка на документите през годината назад. Установила липса на счетоводни документи. При разговор по този повод с Ч., последната посочила, че липсващите документи са в дома й и ще ги донесе заедно с касовата книга. На няколко пъти представила пред главния счетоводител и счетоводителя З.счетоводни документи, които подвързала в съответните папки за съхранение. В. Симеонова и З.разгледали допълнително представените документи и установили, че фактурите са неистински и към тях не бил прикачен касов бон, удостоверяващ извършено плащане.

 

За случилото се бил уведомен О.на Република България К.П., който подал сигнал до органите на Прокуратурата на Република България. Предмет на сигнала били констатирани нередности в счетоводните документи отразяващи извършени разходи, както и наличието на съставени счетоводни разходни документи с невярно съдържание през 2011г.

 

Нередностите в счетоводната документация били констатирани от комисия, съставена със заповед на О.от 11.01.2012г. и касаели РКО без приложен касов бон на стойност 83 739,60лв., липсващи РКО за сумата от 22959,93лв., подмяна на РКО и фактури, нередности в номерацията, подмяна на оригинални разходни документи с други такива с невярно съдържание, удостоверяващи неизвършвани от администрацията на О.разходи, в това число и дублиране на плащания с такива, осъществени по банков път. Констатирано било, че касовата книга не се води редовно от Ч., че се попълвала епизодично и непълно, както и обстоятелството, че както касовата книга така и други счетоводни документи били изнасяни извън сградата на институцията. Не се установявало касиера Ч. да брои касовата наличност в края на отчетен период, а счетоводната програма била обект на манипулации. Бил направен извод за липса на парични средства в размер надхвърлящ 110 000лв.

 

На 16.01.2012 г. било извършено претърсване и изземване в помещение, намиращо се в сградата на адрес гр. София ул. „********, използвана от О.на Република България. Иззети били наличните счетоводни документи за 2011г. и компютри. При извършен оглед на металната каса намираща се в помещението била установена наличност от 4527 лева.

 

Била извършена графическа експертиза на фактурите без касов бон и разходните ордери към тях. Установено било, че подписите в графа изплатил сумата в РКО са на Ч., а някой от подписите не може да се определи на кого принадлежат. В някой от фактурите, в графа „Съставил“ били открити подписи положени от Ч.. От нея бил изписан и ръкописния текст в някои от фактурите.

 

По делото са разпитани управителите на търговските дружества, посочени като контрагенти на институцията „О.на Република България“ в неистинските фактури. Същите дават показания, от които е видно,че процесиите фактури не са издавани от тях.

 

Разпитани са и лицата посочени като получатели на парични средства в неистинските разходно оправдателни документи. Същите заявяват, че не са получавали посочените в процесиите РКО суми.

 

Видно от извършената в хода на разследването комплексна компютърно- счетоводна експертиза е констатирано наличие на разходно оправдателни документи, несъответстващи на правилата установени в счетоводното законодателство и Вътрешните правила за водене на счетоводната дейност в институцията „О.на Република България“.

 

Съгласно счетоводните експертизи, общата сума на отчетените в касовата книга недействителни разходи от с.с.З.Ч. била в размер на 87 336,85лв. за периода от м.01 до м.12 на 2011 г. включително. Размерът на липсите по каса без наличието на каквито и да било разходооправдателни документи била 23 658,65лв. Обща липса по каса в институцията „О.на Република България“ била размер на 110 995,50лева.

 

Посочената фактическа обстановка е била правилно установена от СРП с оглед на извършените до момента процесуално следствени действия, но както е посочил и СРС в своето Определение, прокуратурата е направила изводи относно правната страна на деянието, които не кореспондират със събраните по делото доказателства, без при това да е направен необходимия анализ на същите.

 

Основният състав на длъжностното присвояване е очертан в чл. 201 НК. Според този член за Длъжностно присвояване се наказва „Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява...”.

 

По настоящото дело са събрани достатъчно доказателства относно длъжностното качество на обвиняемата Ч., поради което и същата може да бъде субект на престъплението в което е обвинена. Установено е, че първоначално същата е била назначена по силата на договор №14/13.01.2006г., на длъжност „младши счетоводител-касиер“, а в последствие за времето от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., З.Д.Ч.работела като старши-счетоводител в отдел „Финансово - счетоводен и стопански“ по силата на Допълнително споразумение от 10.01.2011г. към Трудов договор №14/13.01.2006г., считано от 01.01.2011г.

 

По делото са събрани и достатъчно доказателства, относно обстоятелството, че именно Ч. е била лицето, което е отговаряло за касата и е извършвала плащанията в брой. В тази връзка са показанията на св. Е.П.З., В.А.С.,П.И.П.и Р.Г.Т.. Обстоятелството, че същата не е подписала Длъжностната си характеристика за длъжността „Старши счетоводител“ е било надценено от прокурора. Макар формално да липсва подпис, св. П.И.П.установява, че тя е бил запозната със задълженията си. Останалите свидетели също потвърждават косвено това, доколкото е видно, че за периода 01.01.2011г. до прекратяване на трудовото правоотношение, Ч. е изпълнявала длъжността „старши счетоводител“, което не е могло да стане, ако не е била запозната със задълженията на същия. Ето защо по делото, според настоящия състав са налице и достатъчно доказателства, че паричните средства, съставляващи вредата по воденото досъдебно производство са били връчени на Ч. в качеството й на касиер и счетоводител.

 

По делото са налични и множество доказателства – в това число, показанията на свидетелите св. Е.П.З., В.А.С.П.И.П.и Р.Г.Т., относно констатираните нарушения, изразяващи се в намерени РКО, описани в касовата книга, които липсват в папката с документи на името на О.В.и Ю.П., Р.Г., Р.Т., В.С., Г.Л., Н.М.. Установени са Фактурите по посочените РКО без приложен касов бон. Свидетелите сочат, че за тези фактури З.Ч. потвърдила, че са съставени от нея, както и е положила подписите върху съответните РКО. Това се потвърждава допълнително и от изготвените по делото Графологични експертизи. Установено е още, че БУЛСТАТ на доставчиците, посочени във фактурите не отговаря на съответния доставчик, както и че са налични фактури с невярно съдържание и като предмет : преводачески услуги, профилактика на климатици, международни мероприятия, ремонт на техника, отпечатване на визитки и други, които не са ползвани реално. Установено е също така, че са описани едни и същи РКО под различни номера в касовата книга. Свидетелите дават показания и относно манипулиране на счетоводната програма, което е потвърдено и от свидетеля И.С.Я.и изготвената по делото експертиза.

 

Показанията на множеството разпитани свидетели – Р.В.К., Св. П.Г.Л., И.В.К., П.Ж.Ч., Св. Г.И.Г.и други, управители на дружества, посочени в неистинските фактури, също сочат, че фактурите не са издадени от техните дружества, а услугите, посочени в тях не са извършени.

 

Доколкото е установено, че РКО за недействително платените суми, както и неистинските фактури са изготвени от Ч., която е потвърдила това и пред Р.Т., Р.Г. и В.С., дават достатъчно основание да се приеме, че инкриминираните суми са били присвоени именно от Ч..

 

Практиката и правната теория са единодушни, че присвояването може да е както фактическо, така и юридическо. Действително, както е посочил прокурорът, не са налице достатъчно данни, които да сочат, че инкриминираните суми са били директно вложени в имущество на Ч., доколкото е извършен анализ на имотното й състояние и прокурорът е приел, че няма съответно увеличаване на имуществото й, но това не е и нужно, за съставомерността на деянието. Инкриминираният период е достатъчно голям, за да е възможно сумите просто да са били изразходвани от обвиняемата и нейни близки за текущи разходи, вместо да са били вложени наведнъж в някакво имущество на съответната стойност, за което основание може да се намери в показанията на свидетелите Заралиева, пред която Ч. се е хвалела със стандарта си на живот, както и от показанията на свидетелите Н.Г.Г.и К.В.Ц.извършили услуги на значителна стойност за обвиняемата, както и В.В.Б., който е продал апартамент на обвиняемата и нейната сестра.

 

Установена е и вредата от инкриминираното деяние. От изготвените оценителни и счетоводни експертизи се установява, че общата сума на отчетените в касовата книга недействителни разходи от с.с.З.Ч. била в размер на 87 336,85лв. за периода от м.01 до м.12 на 2011 г. включително. Размерът на липсите по каса без наличието на каквито и да било разходооправдателни документи била 23 658,65лв. Обща липса по каса в институцията „О.на Република България“ била размер на 110 995,50лева.

 

С оглед на изложеното, според настоящия състав са налице достатъчно доказателства, които да сочат, че Ч. е възможно да е осъществила престъплението, в което е обвинена. Установява се, че инкриминираните средства са й били поверени в длъжностното й качество, че същите липсват, като Ч. е подписала разходните документи и е изготвила неистински разходнооправдателни такива, като е причинила и съответната вреда.

 

Действително, прокурорът взима решението си по вътрешно убеждение, включително и по отношение на повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт в съда. В същото време обаче, изводите на прокурора, трябва да съответстват на събраните по делото доказателства, а когато той кредитира едни доказателства за сметка на други, следва да изложи подробен анализ на същите и да обоснове своите правни изводи, което по настоящото дело не е направено.

 

В заключение и настоящият състав споделя изводите на СРС, че изводите на прокурора относно правната страна на деянието са необосновани, а оттам и неправилни.

 

Предвид всичко гореизложено, въззивният съдебен състав намира, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

 

            Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ на СРС, НО, 18-ти състав, постановено по НЧД № 17898/2019г. с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 25.10.2019г. с което на основание чл.243 ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 5022/2012г. по описа на СДВР, пр. пр. № 291/2012г. по описа на СГП, водено срещу З.Д.Ч.за извършени от нея престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. Чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. Чл. 316, вр. Чл. 309, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, вр. Чл. 201 от НК, както и чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. Чл. 201 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.