Р
Е Ш Е Н И Е
№
602 / 26.3.2020г.
гр. П., 26.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02852 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни положителни искове от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19
срещу А.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които се иска да бъде признато
за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 392,37 лева,
представляваща главница по Договор за стоков кредит от 08.01.2018г., сумата от 117,20 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 09.01.2018г. до 15.10.2018г., сумата от 18,13
лева – лихвена надбавка за забава за периода от 09.01.2018г. до 15.10.2018г.,
сумата от 120.00 лева – дължими такси и разноски, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане,
за които суми по ч. гр. д. № 7148/2018г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.10.2018г.
В
исковата молба се твърди, че между ответника и ищцовото дружество е налице
сключен Договор за стоков кредит № 324492 от 08.01.2018г., съгласно който
„Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на ответника стоков кредит в размер на 392,37 лева
за закупуване на стоки, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а именно: 1 бр.
мобилен телефон марка „HUAWEI Y7”. Срока за издължаване на кредита е
6-месечен, считано от датата на неговото усвояване, с краен падеж 08.07.2018г.. Уточнява, че едновременно с договора за стоков кредит, ответницата
сключила и застраховка с „Групама Животозастраховане””ЕАД и „Групама Застраховане”
ЕАД по пакет „Стандарт+” за лица от 18 до 64г., с еднократна застрахователна
премия в размер на 13,37 лв. Твърди се, че за сключване на процесния Договор,
ответницата е направила изрично искане, както и е декларирала, че е получила
стоката, предмет на договора. Изяснява, че в т. 4 от Договора, страните са
уговорили, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с титуляр А.С. с
месечни вноски за главница и лихва, дължими на всяко 8-мо число от месеца,
съгласно погасителния план към Договора. Уточнява се, че предоставеният кредит
се олихлява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора за кредит е 38,68% годишно или 0,1074 % на ден. Ищецът твърди, че на
08.01.2018г. кредитът е усвоен еднократно безкасово по скетка на Търговеца, а
сумата на кредита, предоставена за финансиране на застраховането е усвоена
еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията
си по договора, но ответницата не е изпълнила насрещна престация.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените искови претенции. Твърди, че в Общите условия
се съдържат неравноправни клаузи – в чл. 5, чл. 12 и чл. 14, както и в Тарифа
на банката за такси по кредити за текущо потребление – т. 5 от същата. Твърди,
че ответницата не е била запозната с относимите Общи условия. Оспорва се и
обстоятелството, че ответницата е получила стоката, предмет на процесния
договор.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искови претенции и пледира
за решение, с което същите бъдат уважени, като основателни. Досежно възражението
на ответната страна за наличие на неравноправни клаузи, процесуалния
представител на ищеца сочи, че същото е неоснователно. Посочва, че клаузите са
индивидуално уговорени и отговарят на нормативната уредба, действаща както към
момента на сключване на договора за кредит през 2018г., така и към днешна дата.
Претендира и разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, пледира за решение, с което предявените
искови претенции бъдат отхвърлени като неоснователно. Поддържа направеното
възражение за наличие на неравноправни клаузи, като същевременно счита, че в
хода на производството не е установено и обстоятелството, че ответницата е
получила стоката, предмет на процесния договор.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени положителни установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5267
от 18.10.2018г. по ч. гр. д. № 07148 по описа за 2018г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: 121830616с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приетия по делото (в заверено копие)
Договор за стоков кредит №324492 от 08.01.2018г., сключен между ищецът „Банка
ДСК” ЕАД и ответницата А. Павлова С., се установява наличието на съглашение за
предоставяне на парична сума в размер на 392,37 лева за закупуването на мобилен
телефон марка „HUAWEI Y7”, както и за
сключване чрез „Банка ДСК” ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане”ЕАД
и „Групама Застраховане” ЕАД по пакет „Стандарт +” за лица от 18 до 64 – с
еднократна застрахователна премия в размер на 13,37 лева. Уговорен е срок за
издължаване на кредита – 6 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
както и фиксиран лихвен процент от 38,68% годишно и ГПР по кредита – 46,32%.
Уговорено е още, че сумата по кредита се усвоява еднократно, безкасово по
сметка на търговеца, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката,
се усвоява еднократно по сметка на застрахователите. С подписването на договора
за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че му е предоставена преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общите условия, с оглед вземане на информирано
решение за сключването на договора за кредит. Съгласно погасителния план,
неразделна част от договора, месечната погасителна вноска е в размер на 72,97
лева, изключая последната, която е в размер на 72,95 лева. В чл. 12 от
относимите Общи условия, е предвидено, че
при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната
дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихлява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта. В чл. 5-ти на ОУ е предвидено, че кредитополучателят
заплаща на Кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифата на „Банка ДСК” ЕАД
за такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужването на
задължението и принудителното събиране на вземането. Посочено е, че когато
кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.
От приетата по делото Декларация от 08.01.2018г.,
подписана от ответницата, се установява, че на същата й е предоставена
необходимата преддоговорна информация по чл. 5 ал. 2 от ЗПК, както и Общите
условия, прилагани по договори за стокови кредити, за стоков кредит в размер на
392,37 лева, със срок от 6 месеца, при лихвен процент 38,68, за сравняване на
различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за стоков кредит. Описаните по-горе документи – договор за стоков
кредит и погасителен план към него, съдържат подписи на ответницата, което
обстоятелство не е оспорено откъм авторство (в преклузивния за това срок по чл.
131 ГПК, съгл. Чл. 193 ал. 1 ГПК).
От приетата
по делото разписка от 08.01.2018г., подписана от ответницата, се установява, че
последната е получила стоката, предмет на процесния договор за стоков кредит.
От заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 379.00 лева е усвоена
на 08.01.2018г. чрез POS терминал в магазин на „Технополис България”
ЕАД по фактура № ********** и сумата от
13,37 лева – автоматично усвояване за застрахователна премия към ЗК „Групама”.
Установява се още, че неплатената сума към датата на крайния падеж –
08.07.2018г., е в общ размер на 576,46 лева, от които: 392,37 лева – главница,
45,43 лева – възнаградителна лихва, 18,66 лева – надбавка за забава от датата
на падеж за всяка непогасена главница до 08.07.2018г. включително и 120.00 лева
– такса. Размера на законната лихва за забава от 08.07.2018г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019г. е 31,39 лева, като от тях:
10,79 лева върху непогасена главница от 08.07.2018г. до 16.10.2018г. и 20,60
лева върху непогасена главница от 16.10.2018г. до 25.04.2019г. От заключението
на обсъжданата експертиза се установява още, че от страна на ответницата не са
извършвани плащания за погасяване на кредита.
Приетите и обсъдени по-горе писмени
доказателства доказват наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по делото. Ищецът е изправна страна, предвид предоставяне на
уговорената парична сума за закупуване на стоката, която, от своя страна, е
получена от ответницата. Спазена е предвидената в чл. 240 ал. 2 ЗЗД форма на
уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна
и валидно е обвързала кредотополучателя.
От ответната страна, върху която лежи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с уговорените
лихви, такова доказване не бе проведено. Вземанията са станали изискуеми на
краен падеж, а именно: 08.07.2018г., до когато е следвало да бъдат погасени.
Въз основа на гореизложеното, съдът
приема, че ищецът доказа наличието на сключен договор за стоков кредит, по
който на ответницата е предоставена парична сума (респ. вещта, за която същия е
отпуснат), поради и което предявените в условията на кумулативност положителни
установителни искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
Съдът намира, че следва да се произнесе
и по отношение на направеното възражение за наличие на нищожни клаузи в Общите
условия, относими към процесния договор. Още повече, че редакцията на чл. 7 ГПК, със създаването на ал. 3 към посочения текст, задължава съда служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. Такава беше и установената съдебна практика по чл. 29 ГПК (Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на ВКС, I т.о., ТР
1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и др.). В настоящия случай се
касае за потребителски кредит, като са налице уговорки за всички елементи на
договора, за които се изисква изрично постигнато съгласие, като за част от тях
са приложими Общите условия, които са неразделна част от договора. Част от същия е и погасителния план, в който
са отразени размерът, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, както и всеки един от компонентите, които я съставят. Освен това
договорът е сключен в изискуемата от закона форма и е подписан от ответницата
на всяка една страница от него.
Съгласно чл. 143 от ЗПП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в цитираната законова разпоредба. От гореизложеното
следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в
някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП. В настоящия случай, след анализ на
намиращите се в процесния договор и общи условия към него клаузи, съдът не
намира такива, които да осъществяват някоя от хипотезите, предвидени в чл. 144
от ЗЗП. С предвидената в чл. 12 от ОУ надбавка в размер на 10 процентни пункта
над договорния лихвен процент, по същество е сформиран лихвения процент, дължим
в тази хипотеза и същия, в настоящия случай, не надвишава размера на законната
лихва. С тези съображения съдът намира възражението на ответника за
неоснователно.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се
дължи и законната лихва за забава върху главницата от 392,37 лв., считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018г. до
окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл. 26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното
и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и
50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 535.00 лева, от които: 150.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 50.00 лв. –
държавна такса в исковото и заповедно производства, 200.00 лева –
възнаграждение за особен представител и 135.00 лева, за възнаграждение на вещо
лице. Предвид изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.
В настоящия случай, предвид уважаването
на предявените от ищеца искови претенции, ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19 срещу А.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че А.П.С. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 392,37 лева, представляваща главница по
Договор за стоков кредит от 08.01.2018г.,
сумата от 117,20 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2018г. до 15.10.2018г.,
сумата от 18,13 лева – лихвена
надбавка за забава за периода от 09.01.2018г. до 15.10.2018г., сумата от 120.00 лева – дължими такси и разноски,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.10.2018г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 7148/2018г. по описа
на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 18.10.2018г
ОСЪЖДА
А.П.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” № 19 сумата
от 535.00 лева, представляваща
направени делото и по частно гражданско дело № 07148/2018г. по описа на ПРС,
разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 07148/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: