О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №309
гр.Кюстендил, 08.05.2019г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, пети
състав, в закрито съдебно заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мирослав Начев
Членове:
Пенка Братанова
Веселина
Джонева
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№182/2019г. по описа на
ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на адв.Е.Й. ***, в качеството му на пълномощник на
А. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, същият и
като съдебен адреса***, против определение №323 от 01.03.2019г. на Районен
съд-Кюстендил, по гр.д.№317/2019г. по описа на РС-Кюстендил, с което съдът е
отхвърлил като неоснователно искането на А. А.М. за освобождаването й от заплащане на държавна такса
и разноски в производството по делото.
В жалбата се
твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Излагат се доводи за социалната функция на уредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, като
предпоставка за правото на достъп до съд, което е един от аспектите на правото
на справедлив съдебен процес. Според жалбоподателя, районният съд вместо да
обсъди представените от М. документи, удостоверяващи липсата на достатъчно
средства за заплащане на държавна такса и разноски по делото, се е позовал на
факти, които нямат отношение към дължимата преценка, приемайки, че същата е в
трудоспособна възраст, няма заболяване, което да я възпрепятства да упражнява
труд и е заплатила възнаграждение за личното си представителство, въз основа на
които е направил неправилен извод, че ищцата би могла да заплати и
възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника. Прави се искане
за отмяна на обжалваното определение.
Съдебният
състав, след като се запозна с материалите по делото и прецени оплакванията в
жалбата, намира за установено следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право
на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Същата следва да се
счита за редовна, тъй като до решаване на въпроса за наличието или липсата на
предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството
по делото, такава не следва да се заплаща за настоящото производство.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Съгласно
нормата на чл.83 ал.2 от ГПК, физически лица могат да бъдат освободени от
заплащане на такси и разноски по производството, при положение, че съдът
признае по отношение на същите, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Произнасяйки се по молба, подадена по реда на чл.83 ал.2 от ГПК, според
изричното предписание на разпоредбата, съдът трябва да вземе предвид следните
обстоятелства: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото му
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта и др. Претендиращият да бъде освободен
от заплащане на държавна такса следва да докаже, че няма достатъчно средства да
я заплати.
В конкретния
случай, М. има качеството на ищец по гр.д.№317/2019г. по описа на РС-Кюстендил,
образувано по исковата й молба срещу А. С., роден на ***г. в П., без адресна регистрация в Република България, с
която е предявен иск за развод.
В исковата
молба е било формулирано искане за освобождаване на М. от заплащане на държавна
такса и разноски в производството по делото, поради липсата на достатъчно
средства да ги заплати. С разпореждане от 12.02.2019г. РС-Кюстендил е оставил
без движение исковата молба, указвайки на ищцата да заплати държавна такса в
размер на 25.00 лева, което указание М. е изпълнила, а с последващо определение
от 19.02.2019г. съдът й е дал указания освен за конкретизация относно наличието
или липсата на адресна регистрация на ответника в страната, така и за изрично
заявяване дали поддържа искането си за освобождаване от държавна такса и
разноски и в случай, че е така – за представяне на конкретни доказателства
относно това дали е регистрирана като безработна, дали получава социални помощи
пенсии и размерите им.
От
представена към исковата молба декларация, попълнена от М., както и от
допълнително представените, с оглед последващите указания на съда документи, е
установимо, че А.М. не притежава недвижимо имущество, акции, влогове, не
извършва търговска дейност, не работи по трудово правоотношение и не реализира
доходи от наем, не получава пенсии, нито социални помощи.
С
обжалваното определение РС-Кюстендил се е произнесъл по искането за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по
делото, отхвърляйки същото като неоснователно, приемайки, че представените
писмени доказателства не дават основание да се счете, че М. е в невъзможност да
внесе дължимите държавни такси – за разглеждане на делото, за издаване на
съдебно удостоверение, на преписи от книжа и на такса за обнародване на
публикация в ДВ по чл.48 ал.1 от ГПК. Съдът е заключил, че ищцата не е в
невъзможност и да заплати разноски, представляващи възнаграждение за особен
представител на ответника, тъй като същата е в работоспособна възраст, няма
данни да страда от заболяване, което да е пречка да упражнява труд и очевидно
има възможност да заплати възнаграждение за личното си представителство.
Така
формираният правен извод на РС-Кюстендил не кореспондира на установените по
делото факти, които, според настоящата инстанция, обуславят становище за
основателност на искането по чл.83 ал.2 от ГПК.
А.М. е
удостоверила по изискуемия се от процесуалната норма ред правнозначимите за
извършване на дължимата преценка обстоятелства, установявайки, че не работи по
трудово правоотношение, не реализира доходи от трудова или търговска дейност,
не получава наеми, няма имущество – недвижимо или моторни превозни средства, не
получава пенсии, социални помощи, нито обезщетения за безработица. Семейството
й се състои от нея и ответника по предявения иск, по отношение на когото не са
били представени доказателства за материално положение и имуществено състояние,
но това в случая и не е потребно, тъй като не би могло да способства за
установяване на материалното положение на ищцата – в исковата молба се твърди
дълга фактическа раздяла, при което логично е ответникът да не оказва
материална подкрепа на съпругата си, още повече, че от представеното
удостоверение от ОДМВР-Кюстендил е било установено, че А. С. няма разрешен статут за пребиваване
и адресна регистрация в България.
Всички
гореизложени факти обосновават извод, че М. не разполага с достатъчно средства
да заплати държавна такса и разноски в производството по делото, като
предвидимото развитие по отношение на последното би довело до вероятна
потребност от заплащане на разноски за особен представител на ответника.
Последните, ако не бъдат редуцирани, биха възлизали на 600.00 лева, според
нормата на чл.7 ал.1 т.2 пр.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Определено, заплащането на сума в този, а дори и в
по-нисък размер, не би било във възможностите на ищцата.
Изтъкнатите
от РС-Кюстендил в обжалваното определение доводи в посока, че М. е в
работоспособна възраст и не страда от заболявания, поради което може да
упражнява труд, стоят извън обстоятелствата, които подлежат на преценка, тъй
като от значение за това дали лицето има или не достатъчно средства са
конкретните обективни показатели за това.
Обстоятелството,
че М. е заплатила в брой на адвоката си – пълномощник сумата от 200.00 лева,
като част от договорено възнаграждение, не променя горния извод, тъй като
съвкупният анализ на относимите към дължимата преценка факти води до
заключението, че материалното положение и имущественото състояние на ищцата,
макар да е позволило заплащане на посоченото възнаграждение, като цяло е
изключително утежнено по всички останали показатели. Следва да се съобрази и
фактът, че заплатеният хонорар е под минималния размер, предвиден в Наредба
№1/2004г.
Всички
изложени аргументи очертават извода на въззивния съд, че молбата на А.М. за
освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството е
основателна и е следвало да бъде уважена, при наличие на предпоставките по
чл.83 ал.2 от ГПК – същата няма достатъчно средства да заплаща държавни такси и
разноски. Отказът на РС-Кюстендил, обективиран в обжалваното определение следва
да бъде отменен, а искането на ищцата - уважено.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
О Т М Е Н Я определение №323 от 01.03.2019г. на Районен съд-Кюстендил,
по гр.д.№317/2019г. по описа на РС-Кюстендил, с което съдът е отхвърлил като
неоснователно искането на А. А. М. за освобождаването й от заплащане на държавна такса
и разноски в производството по делото и вместо него П О
С Т А Н О В Я В А:
О С В О Б О Ж Д А В А А. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, от
заплащане на държавна такса и съдебни разноски в производството по
гр.д.№317/2019г. по описа на РС-Кюстендил.
Определението
не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.