Р Е Ш Е Н И Е
№ 645/19.12.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 560 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 99, ал.2 от АПК и чл.57, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на община Монтана, представлявана от кмета на общината, срещу възобновяване по инициатива на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020/УО на ОПРР 2014-2020/ на административно производство по издаване на решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ № BG16RFOP001-1-26-0002-C01 с бенефициент община Монтана/ решение с посочен номер от ИСУН №РД-02-36-1143/25.10.2019 г./.
С жалбата се иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Заявява, че с предходно решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. управляващият орган не е верифицирал плащания. След което последвало решението за възобновяване, което е постановено при съществени процесуални нарушения, нарушение на приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. Посоченото основание за възобновяване - чл.99, ал.2 от АПК „се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;“, не кореспондират с посочените фактически основания: „Като такива в решението за възобновяване са посочени разходи за възнаграждения на екипа за управление на проекта в искане № 5 за окончателно плащане от 30.11.2018 г. Документите във връзка с разходите за възнаграждение за екипа са предоставени на УО заедно с искането за окончателно плащане по проекта на 30.11.2018 г., след което са предоставяни и допълнително изискани документи на 24.04.2019 г. Предвид , че решението за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДПБФП/ № BG16RFOP001-1.026-0002-C01 на община Монтана е издадено на 15.07.2019 г. не може да се приеме, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства. Необходимите документи във връзка с възнаграждението на екипа са предоставени чрез системата на ИСУН на УО, като са били на негово разположение при издаване на решението за отказ от верификация на разходите по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 15.07.2019 г. Разполагайки с тях при извършената проверка е следвало обстоятелствата да бъдат разгледани и взети предвид към момента на издаване на първоначалния административен акт. Обстоятелствата разгледани и визирани в решението за възобновяване на производството не съставляват основание за възобновяване на производството по смисъла на АПК.“. Твърди се също, че посочените като нарушения като недопустими разходи за отработените по проекта часове от експерти по проекта са извършени законосъобразно, като няма пречка същите да полагат извънреден труд, ако това е необходимо за довършване на започнатата работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Като същият труд не надвишава и установения в закона максимум.
В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.Д*** , поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира за уважаването й. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" /съкр. ОПРР/, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез пълномощника юрк. Стоянова, в отговор вх.№ 2573/03.12.2019 г., оспорва жалбата и пледира да отхвърлянето й като неоснователна и необоснована. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в установената от закона писмена форма. При издавеното му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като решението е издадено при спазване на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Административен съд Монтана, в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните в процеса и съгласно представените доказателства по административната преписка, жалбоподателят е бенефициент на средства по ОПРР, по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1-26-0002-C01 с бенефициент община Монтана. С решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. управляващият орган не е верифицирал следните плащания: „ 1. Не извършвам верификация и плащане на разходи в размер на 2 706,47 лв. (Две хиляди седемстотин и шест лв. и 47 ст.) представляващи БФП, отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към Административен договор за предоставяне на БФП; 2. Не извършвам верификация и плащане на разходи в разменна 6 600,00 лв. (Шест хиляда и шестстотин лв.), представляващи БФП, отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 37, ал.1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия на основание чл. 64, ал. 1 и във вр. с чл. 63 ал. 1 , т. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ; 3.Не извършвам верификация и плащане на разходи в размер на 1 080,00 лв. (Хиляда и осемдесет лв.), представляващи БФП, отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, aл. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия на основание чл. 64, ал. 1 и във връзка с чл. 63 ал 1 , т. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ.“ Макар да не са представени доказателства, в производството не се спори, че това решение не е обжалвано, т.е. същото е влязло в сила в 14-дневен срок от съобщаването му на бенефициента.
Не се спори също, че на 30.11.2018 г. чрез ИСУН 2020 е подадено искане за плащане №5/окончателно/ по АДПБФП № BG16RFOP001-1.026-0002-C01 от община Монтана. След уточнения и допълнително предоставени доказателства, УО е издал решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ № BG16RFOP001-1-26-0002-C01 с бенефициент община Монтана
/л.9-12 от делото/.
След като това решение влязло в сила, на 25.10.2019 г., УО на 25.10.2019 г. издава решение № РД-02-36-1143, с което „ На основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 57, ал. I, т.З и т. 4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка със Заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 и при условията на чл. 102, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс“, е наредил „ Възобновявам по собствена инициатива административно производство по издаване на мое Решение № РД-02-36-823 от 15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOPOO1 -1.026-0002-С01 на община Монтана, поради нови обстоятелства от съществено значение за издаването на акта. които при издаване на решението от административния орган не са били известни - установени във вътрешен доклад на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР) от 16.09.2019 г., недопустими разходи за възнаграждения на екипа за управление на проекта в искане № 5 за окончателно плащане от 30.11.2018 г., които не отговарят на предвидените в чл. 57, ал. 1, т.З и т. 4 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.53 и чл.54 от Закона за държавния служители и чл.153 от Кодекса на труда…“, което се оспорва в настоящото производство.
Въз основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея, като създаващо допълнителни финансови задължения и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаване решението на 25.10.2019 г., жалбата подадена на 07.11.2019г. Оспорването е срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл. 74 ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима срещу решението с което е възобновено административното производството по инициатива на УО по издаване на мое Решение № РД-02-36-823 от 15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOPOO1 -1.026-0002-С01 на община Монтана.
Решението е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 60, ал.1 от ЗУСЕСИФ извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. В чл. 9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 и 4 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Следователно, на основание чл. 9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, като ръководител на министерството, на основание чл. 25, ал.1 от Закона за администрацията и чл. 28, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на МРРБ, е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова корекция. Няма пречка обаче, видно от нормата на чл. 9, ал.5, предл.последно от ЗУСЕСИФ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено, като съобразно заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. /л.17 от делото/ заместник-министърът на РРБ Д*** Н*** , която е и издател на процесното решение, е определена за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, като издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ.
Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по извършване на авансови, междинни и окончателни плащания в раздел II Плащания, верифициране и сертифициране на разходи, чл.60 и сл. от ЗУСЕСИФ, като преди издаване на решението за верификация ръководителят на УО, съгласно чл.63 от ЗУСЕСИФ може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2. не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация. В представената административна преписка, част от доказателствата по делото, са представени писма с които са поискани допълнителни доказателства, във връзка с искането от 30.11.2018 г., както и представените в тази връзка доказателства, но същите не касаят и не се отнасят до изплатени суми за възнаграждение на екипа за управление на проекта. В издаденото решение за възобновяване от 25.10.2019 г. изрично е посочено, че същото се издава на основание „ установени във вътрешен доклад на УО на ОПРР 2014-2020 от 16.09.2019 г. недопустими разходи за възнаграждения на екипа за управление на проекта в искане № 5 за окончателно плащане от 30.11.2018 г…“. След определение на съда от 18.11.2019 г., УО представи докладна записка от 13.09.2019 г. от работна група, определена със заповед № РД-02-36-977/10.09.2019 г./л.135 и сл. от делото/, като самата заповед не е представена и не е ясно нито на какво основание, нито какво е възложена с нея на работната група. Съгласно представената докладна записка, работната група е „ извършила оценка на качеството на осъществения контрол от страна на регионалните отдели при верификация на разходите за екипи за управление и/ или изпълнение на проекти по ОПРР 2014-2020..“, т.е. вътрешен контрол на извършеното от регионалните отдели. В тази докладна записка е посочено, че в процеса на проверката от направените извадки са направени констатации по договор № BG16RFOP001-1-26-0002-C01 с бенефициент община Монтана, състоящи се в следното: 1. За М*** И*** - счетоводител на проекта: съгласно представено Приложение 11.46 График за отчитане часове положен труд за м. юни 2017 г. има отчетени 4 часа на 24.06.2017 г., който е събота - неработен ден. Допустимият разход е превишен с 23,64 лв. Във връзка с поставени ограничения в размера на часовата ставка, вкл. осигуровки за сметка на работодател в издадената заповед по чл.21, ал.4, т.1 от ЗДСл е установено, че допустимият разход е превишен с 602,54 лв. за периода м.12,2016г. - м. 12,2017 г., вкл.; 2. В*** И*** Й*** - С*** - експерт „юрист“: съгласно представено Приложение 11.46 График за отчитане часове положен труд за м. март 2018 г. има отчетени 2 часа на 05.03.2018 г., който е официален неработен ден. Допустимият разход е превишен с 13,67 лв. Във връзка с поставени ограничения в размера на часовата ставка, вкл. осигуровки за сметка на работодател в издадените заповеди по чл.21, ал.4, т.1 от ЗДСл е установено, че допустимият разход е превишен с 4,56 лв., както следва: м.01. 2017 г.- 1,70 лв.; м.01. 2018 г. - 1,13 лв.; м.02. 2018 г.- 1,18 лв. ; м.03. 2018 г. - 0,55 лв. Общият размер на неправомерно верифицираните разходи е 644,41 лв. Установените недопустими разходи за възнаграждения на екипа по проекта са верифицирани в искане за плащане № 5. Искането за плащане е включено в МДС и ДДР№ 6/1/09.08.2019 г. В тази връзка, УО следва да предприеме действия по възстановяване на верифицирани недопустими разходи от бенефициента община Монтана по договор № BG16RFOP001-1.026-0002-С01 и извършване на корекция на верифицираните разходи в размер на 644,41 лв. при спазване на процедурата одобрена от РУО на ОПРР 2014-2020 с докладна записка № ПРР-1199/26.03.2019 г.“/л.137 от делото/.
Въпреки изричните указания от съда при разпределяне на доказателствената тежест, в производството не са представени доказателства на които се позовава както работната група, същите преповторени и в решението за възобновяване на производството от 25.10.2019 г., в което е добавено и сума в размер на 25.99 лева и 25.92 лева, като недопусним разход за възнаграждение, изплатена на С*** С*** – координатор на проекта, установени при аритметична проверка на приложение 11.46 „График за отчитане часовете положен труд“ за март 2018 и декември 2016 г., като е създадена нова т.4 от решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г., с която е отказана верификация на разходи в размер на 697.21 лева, представляващи БФП, отчетени в описаното искане за окончателно плащане / т.е. от 30.11.2018 г./, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.3 и т.4 ЗУСЕСИФ условия/ л.15 от делото/.
В тежест на административния орган е да докаже, че възнагражденията са изпратени в разрез с цитираните, на не представени заповеди № 40 и № 41, двете от 15.12.2016 г. , не са представени и посочените приложения 11.50 “ Справка за полагане на труд извън установеното работно време“. След определение на съда от 18.11.2019 г. от ответника са представени приложения 11.46 и доказателства за изплатени възнаграждения за периода 2016-2018 г./л.147-189 от делото/. От същите въобще не може да се установи извънреден труд, нито дали определените суми са в нарушение с определената часова ставка. Единственото което безспорно се установява от допълнително представените писмени документи, че същите, установяващи факти и обстоятелства от значение за производството са издадени в периода от 2016 г. до 2018 г. и са били налични, известни и представени още при постановяване на решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. на зам.министър и УО на ОПРР2014-2020, с което е отказана верификация за плащане по искане № 5/окончателно/. От представената административна преписка не се установява безспорно и дали тези плащания са заявени с искане № 5 от 30.11.2018 г., а не с предходни искания за междинни плащания, т.к. не са приложени доказателства за това. От всичко изложено до тук, настоящият състав намира, че в хода на производството не са представени достатъчно доказателства, от които да се установи, че въпросните плащания са недопустим разход.
Основното възражение, което според настоящия състав е основателно, е че оспореното решение за възобновяване по инициатива на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020/УО на ОПРР 2014-2020/ на административно производство по издаване на решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ № BG16RFOP001-1-26-0002-C01 с бенефициент община Монтана/, решение с посочен номер от ИСУН № РД-02-36-1143/25.10.2019 г./, е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая не е налице никое от основанията на чл. 99 от АПК за възобновяване на производството, включително посоченото по т.2 от тази норма. Този правен ред касае непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи на бездействие на органа. Основание за образуване на производство по възобновяване са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в доказателствения материал по административната преписка при полагането на дължимата грижа от органа, т.е. касае се за факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но органът не е знаел за тях или ако е знаел, по обективни причини не е бил в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Настоящият случай не е такъв. Всички обстоятелства по случая са били налични и са могли да бъдат проверени от административния орган при постановяване на предходното решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г., с което е отказана верификация на плащания по искане за плащане от 30.11.2018 г., чието възобновяване е предприето с оспореното решение от 25.10.2019 г. Всички факти и писмени доказателства, касаещи период от 2016 - 2018 г. са били налични, същите са представени на УО и ако при извършване на вътрешната проверка са установени пропуски в работата на регионалните отдели при контрола по верификация, то тези пропуски не се дължат нито нови обстоятелства, нито нови писмени документи, които да не са били известни или налични при постановяване на решението от УО на 15.07.2019 г. Ако при извършената проверка от работната група определени факти и обстоятелства са интерпретирани по различен начин, в резултат на което органът първия път е приел за допустими извършените разходи за възнаграждение на екипа за управление, а при постановяване на настоящото решение – до извод за наличие на недопустими разходи, то това обстоятелство не може да се приеме за новооткрито. Ако органът е преценил, че с неговото първоначално решение съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразност на акта, то е могъл да възобнови административното производство на основание чл. 99, т.1 от АПК, в три месечен срок от влизане в сила на първоначалния акт. /вж. решение № 271 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 9090/2017 г., VII отд./. В случая това не е направено, органът е счел за достатъчна констатацията на работната група от 13.09.2019 г. и постановил възобновяване на производството на основание чл.99, ал.2 АПК, с твърдението „ поради нови обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които при издаването на решението от административния орган не са били известни - установени във вътрешен доклад на УО на ОПРР 2014-2020 от 16.09.2019 г…“.
Отмяната на административен акт от органа, който го е издал, е възможна при спазването на нормативно уредена процедура в Глава седма от АПК. Развилото се пред управляващия орган административно производство е посочено като такова по чл. 99, ал.2 от АПК, за което съдът извежда извод въз основа на това, че органът не е доказал, че при извършената проверка са установени „нови обстоятелства от съществено значение за издаване на акта, които при издаването от административния орган не са били известни- установени във вътрешен доклад на УО на ОПРР 2014-2020 от 16.09.2019 г.“ Настоящият състав счита, че докладната записка № ПРР-3473/13.09.2019 г. от работна група, определена със заповед от 10.09.2019 г. на УО/ такава не е представена в производството/, не съставлява новооткрито обстоятелство, т.е. не е налице хипотезата на чл.99, ал.2 АПК. Докладната записка на работната група, съгласно вътрешна заповед, същата няма правомощия свързани с управлението и контрола по програмите, съфинансирани от Европейския съюз. Ако на групата са възложени задачи, касаещи „ оценка качеството на осъществения контрол от страна на регионалните отдели при верификация на разходи за екипи за управление и/или изпълнение на проекти по ОПРР 2014-2020“, то независимо, че докладната съдържа препоръки, същите не могат да се отъждествяват с новооткрити обстоятелства, нито да бъдат приети като основание, което да обвързва УО да възобнови производството по вече издадено и влязло в сила решение, т.к. установените факти и обстоятелства не са новооткрити, същите са били налични и са представени при подаване на искане за пращане. Доколкото в докладната се твърди, че са допуснати пропуски при осъществения контрол от страна на регионалните отдели, то този факт не може да бъде основание за възобновяване на производството по реда на чл.99, ал.2 АПК.
Единственият допустим от закона начин да се отмени или измени влязъл в сила, като неоспорен пред съда, административен акт – индивидуален или общ – е чрез възобновяване на административното производство по разпореждане на непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличието на точно и изчерпателно изброените от законодателя, в нормата на чл. 99 от АПК, седем хипотези, а съгласно посочената т. 2. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В настоящия случай административният орган/УО/ се е възползвал от тези възможност, но без да са налице или поне не са доказани в производството новооткрити обстоятелства, т.к. вътрешният доклад не може да бъде приет като такива, което води до извода, че решението от 25.10.2019 г. за възобновяване по инициатива на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020/УО на ОПРР 2014-2020/ на административно производство по издаване на решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ № BG16RFOP001-1-26-0002-C01 с бенефициент община Монтана/ решение с посочен номер от ИСУН №РД-02-36-1143/25.10.2019 г./, е постановено при допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила и в противоречие с разпоредбите на материалния закон, поради което следва да се отмени като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав не споделя позицията на УО, че установените пропуски в работата на регионалните отдели, установени и посочени в докладната записка от работна група от 13.09.2019 г., може да бъде прието като новоткрито обстоятелство, което да е основание за въобновяване на производството по реда на чл.99, ал.2 АПК. Този довод не кореспондира с регламентацията в чл. 99 и сл. АПК, установяваща императивен режим в защита на правната сигурност и на оправданите правни очаквания. Освен това създаването на яснота по отношение на упражняваните властнически правомощия е от значение както за стабилитета на регулираните отношения, така и за страните, които имат интерес от функционирането на предсказуема и отговорна администрация.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал.1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на община Монтана следва да се присъди сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0087569/10.12.2019 г.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение за възобновяване по инициатива на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020/УО на ОПРР 2014-2020/ на административно производство по издаване на решение № РД-02-36-823/15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ № BG16RFOP001-1-26-0002-C01 с бенефициент община Монтана/ решение с посочен номер от ИСУН №РД-02-36-1143/25.10.2019 г./.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Монтана сумата от 500 / петстотин/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: