№ 16172
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110118760 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца В. К. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: следните суми: сумата 3016,59 лв.
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от 21.02.2014 г.
до изплащане на вземането; 1639,67 лв. договорна лихва за периода от 21.12.2009 г. до
20.02.2014 г.; 237,56 лв. наказателна лихва за периода от 21.12.2009 г. до 20.02.2014 г.
и 442,05 лв. разноски по делото, за които суми са издадени изпълнителен лист от
05.03.2014 г. по ч.гр.д. № 9596/2014 г. по описа на СРС, 82 с-в и изпълнителен лист от
28.08.2020 г. по гр.д. № 43530/2016 г. по описа на СРС, за събирането на които е
образувано изп. д. № 20148440402627 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844.
Ищецът В. К. Г. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2014 г. по ч.гр.д.№
9596/2014 г. по описа на СРС, 82 състав, издаден в полза на първоначалния кредитор
“ОББ“ АД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 20148440402627 по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844, като вземанията по изпълнителния лист са
прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран като взискател по
делото въз основа на молба от 30.04.2018 г. Поддържа се, че изпълнителното
производство е образувано въз основа на молба от 04.09.2014 г. за събиране на
следните суми: 3016,59 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
за периода от 21.02.2014 г. до изплащане на вземането; 1639,67 лв. договорна лихва за
периода от 21.12.2009 г. до 20.02.2014 г.; 237,56 лв. наказателна лихва за периода от
21.12.2009 г. до 20.02.2014 г. и 442,05 лв. разноски по делото. Поддържа, че търсените
от ответното дружество вземания са погасени по давност, тъй като от образуването на
1
изпълнителното дело до 19.04.2017 г., когато съдебният изпълнител е изпратил
запорни съобщения за налагане на запори на банкови сметки, не са извършвани
никакви изпълнителни действия, а единствено са извършвани действа по проучване
имуществото на длъжника, които не са годни да прекъснат давността. След налагането
на запорите върху банкови сметки в периода от 19.04.2017 г. до 26.06.2022 г. не са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече
погасителна давност. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който оспорва исковете. Поддържа, че давността за
процесните вземания е 5-годишна и е започнала да тече от от влизане в сила на
заповедта за изпълнение, като към настоящия момент не е изтекла, тъй като до
26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла, а
след този момент давността била прекъсвана многократно. Твърди, че след 26.06.2015
г. регулярно взискателят е искал извършване на изпълнителни действия, с което е
прекъсвал давностния срок, доколкото съдебният изпълнител е бил длъжен да ги
извърши. Излага аргументи, че перемпцията е ирелевантна за прекъсването на
давността и че изпълнителният лист обвързва и наследниците на починалия длъжник.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
препис на изпълнително дело № 20148440402627 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.
№ 844, че в полза на „Обединена Българска банка“ АД срещу ищеца В. К. Г. е издаден
изпълнителен лист от 05.03.2014 г. по ч.гр.д. № 9596/2014 г. по описа на Софийски
районен съд въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за
сумите: 3016,59 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
периода от 21.02.2014 г. до изплащане на вземането; 1639,67 лв. договорна лихва за
периода от 21.12.2009 г. до 20.02.2014 г.; 237,56 лв. наказателна лихва за периода от
21.12.2009 г. до 20.02.2014 г. и 442,05 лв. разноски по делото.
На 04.09.2014 г. първоначалният кредитор „Обединена Българска банка“ АД е
подал молба за образуване на изпълнително дело, в която са посочени изпълнителни
способи, които съдебният изпълнител да приложи спрямо имуществото на длъжника.
На 11.09.2014 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкови сметки,
открити от длъжника в различни банки, както и е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, което длъжникът получава от работодателя си ЕТ“Лидия Иванова –
ИЛ – ВЕС“.
На 22.02.2016 г. първоначалният кредитор „Обединена Българска банка“ АД е
подал молба по изпълнителното дело, с която е направил искания за извършване на
изпълнителни действия срещу имущество на длъжника.
На 18.04.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими
вещи, намиращи се на регистрирания от длъжника адрес в гр. София, *****
Във връзка с насрочения опис на движими вещи собственикът на жилището,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. ****, е уведомила съдебния изпълнител, че
именно тя е единствения собственик и ползвател на жилището, а длъжникът В. Г. не
живее от 15 години на този адрес.
На 27.03.2017 г. първоначалният кредитор „Обединена Българска банка“ АД е
подал молба, с която е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо
имуществото на длъжника.
На 11.04.2017 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкови сметки,
2
открити от длъжника в различни банки.
На 30.04.2018 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело с оглед сключена с
първоначалния кредитор „Обединена Българска банка“ АД договор за цесия, въз
основа на който е придобил вземането срещу длъжника. Със същата молба новият
взискател е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ.
На 23.07.2018 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е
поискал извършването на изпълнителни действия срещу имущество на длъжника с
посочване на конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
На 29.01.2019 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е
поискал извършването на изпълнителни действия срещу имущество на длъжника с
посочване на конкретен изпълнителен способ – опис и оценка на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника.
На 25.08.2020 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими
вещи, намиращи се на регистрирания от длъжника адрес в гр. София, *****
На 24.09.2020 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е
поискал извършването на изпълнителни действия срещу имущество на длъжника с
посочване на конкретен изпълнителен способ – опис и оценка на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника.
На 05.08.2022 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е
поискал извършването на изпълнителни действия срещу имущество на длъжника с
посочване на конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
На 10.08.2022 г. по изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения до
„Изипей“ АД и „Айкарт“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не
е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По
отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
3
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело на
04.09.2014 г. взискателите периодично са искали извършването на изпълнителни
действия в рамките на всеки двугодишен период, поради което съдът намира, че не са
настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на това основание.
Следва да се има предвид, че от момента на подаване на молбата за образуване
на изпълнително дело – 04.09.2014 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №
2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за
вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече. С
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да
тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното
решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 170 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
ІV го.). Т.е. на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност за вземането,
след която дата на 22.06.2016 г. взискателят е подал молба за извършване на
изпълнителни действия с изрично посочване на няколко изпълнителни способи, а на
14.04.2016 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на
длъжника. Молби за действия от страна на взискателя са подадени и на 27.03.2017 г.,
на 23.07.2018 г., на 23.01.2019 г., на 17.09.2020 г. и на 28.07.2022 г. Съответно в същия
период са извършвани и изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за
вземането, а именно на 11.04.2017 г. са наложени запори върху банкови сметки на
длъжника в различни банки, а на 10.08.2022 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника от финансови институции „Изипей“ АД и „Айкарт“ АД. Доколкото още при
първото насочване на принудително изпълнение чрез опис и оценка на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника, съдебният изпълнител е бил уведомен от
действителния собственик на жилището, че длъжникът не живее на този адрес от 15
години и въпреки това на, 11.09.2020 г. съдебният изпълнител отново е насрочил опис
на движими вещи, находящи се на същия адрес. При това положение съдът не би
могъл да приеме, че това изпълнително действие е годно да прекъсна давността,
доколкото длъжникът не е обитавал този адрес и съдебният изпълнител е бил уведомен
за това, следователно налице е била изначална невъзможност за извършването на това
изпълнително действие. Съдът не може да приеме за годно изпълнително действие и
повторното налагане на запор на банковите сметки, открити от длъжника в „Общинска
банка“, запорно съобщение за което съдебният изпълнител е входирал на 23.08.2019 г.,
доколкото съобщението е същото, със същото съдържание, със същия изходящ номер
от 11.04.2017 г. и отбелязвания, като това изпратено на 11.04.2017 г. и получено от
третото задължено лице на 19.04.2017 г. Следователно запор върху банковите сметки
4
на дължиника в „Общинска банка“ АД е бил наложен още на 11.04.2017 г. и
изпращането на ново запорно съобщение до същото третото задължено лице, със
същия предмет, не би могло да се приеме за ново валидно изпълнително действие,
което прекъсва давността.
Съгласно постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, вкл. възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да
определи такъв при възлагане. Давността се прекъсва и с предприемането на което и да
е валидно изпълнително действие срещу имущество на длъжника. Следователно
погасителната давност за вземането, започнала да тече на 26.06.2015 г. е била
прекъсната с налагането на запор на банкови сметки на длъжника на дата 11.04.2017 г.,
след това с молбата за действия на взискателя на 23.07.2018 г. и от този момент е
започнала да тече нова давност за вземането, която е била прекъсната с молбата за
предприемане на действия на взискателя от 28.07.2022 г., а след това на 10.08.2022 г. с
налагането на запор на вземания на длъжника от финансови институции „Изипей“ АД
и „Айкарт“ АД. След 10.08.2022 г. е започнала да тече нова погасителна давност за
вземането, която към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция все още не е изтекла.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че след като давността
за вземането е била многократно прекъсвана с предприемането на изпълнителни
действия и направени от взискателя искания за предприемане на действия по
принудително изпълнение към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, петгодишният срок не е бил изтекъл.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
При този изход на делото право на разноски има ответникът, но същият не е
направил искане в този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: следните суми:
сумата 3016,59 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
периода от 21.02.2014 г. до изплащане на вземането; 1639,67 лв. договорна лихва за
периода от 21.12.2009 г. до 20.02.2014 г.; 237,56 лв. наказателна лихва за периода от
21.12.2009 г. до 20.02.2014 г. и 442,05 лв. разноски по делото, за които суми са
издадени изпълнителен лист от 05.03.2014 г. по ч.гр.д. № 9596/2014 г. по описа на СРС,
82 с-в и изпълнителен лист от 28.08.2020 г. по гр.д. № 43530/2016 г. по описа на СРС,
за събирането на които е образувано изп. д. № 20148440402627 по описа на ЧСИ Стоян
Якимов, рег. № 844.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6