Определение по дело №466/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 14/24.02.2014 година, постановена по Н.о.х.дело № 1013/2013 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Р. Т. М. от Г.К. за виновна в това, че на 29.07.2011 год. в Г.К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у А. М. А. от Г.М., действащ като управител на „Ц.” Е. - Г.М., че е собственик на павилион ЛОК №*, с площ 60 К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ. „Х. Б.” № *, и го продала на „Ц.” Е., с което причинила имотна вреда на посоченото дружество в размер на 9 000 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от 3 години. С присъдата подс.Р. Т. М. е осъдена да заплати на „Í.” Е. - Г.М., представлявано от С. А. А., сумата в размер на 9 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултата на престъпно деяние по чл.209 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.07.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 360 лв. Подсъдимата Р. М. е осъдена да заплати и по сметка на РС - К. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 360 лв., както и деловодни разноски в размер на 130 лв.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Р. Т. М. от Г.К., която чрез защитника си я обжалва като неправилна - необоснована, незаконосъобразна и несправедлива, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Защитникът на подсъдимата моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, вместо което същата да бъде оправдана, а предявения граждански иск – отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание подс.Р. М. не се явява, редовно призована. Защитникът й поддържа жалбата, като развива подробни съображения в подкрепа на същата.

Прокурорът от О. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна, обоснована и законосъобразна, поради което предлага същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимата М. обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.1 от НПК, като с жалбата и в съдебно заседание пред въззивния съд не се сочат нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство и в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. Т. М. е родена на **.**.**** год. в Г.С., като постоянно живее в Г.К.. Има завършено средно образование, омъжена е, трудово ангажирана, не е осъждана. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

През месец септември 1997 год. в Г.К. бил проведен търг от „П. и з.” Е. - Г.К. за продажба на движима вещ, представляваща магазин № 31, временна постройка с метална конструкция, с площ от 120 К.м., тип ЛОК, находящ се в Г.К., К. „., бУ. „Х. Б.” № *, който се ползвал за магазин за хранителни стоки. Търгът бил спечелен от св.Н. Д. Ч., който след заплащане на тръжната цена придобил собствеността върху магазина, за което му била издадена фактура № 1614/16.10.1997 год. Впоследствие св.Ч. извършил преустройство в магазина, който разделил на две части, респ. на два самостоятелни обекта, всеки с площ от по 60 К.м. Св.Ч. сключил от името и за сметка на представляваното от него дружество – СД „Н.” – Г.К., договор за наем с Община – К. за терена, върху който бил поставен магазина, който бил общинска собственост. С предварителен договор за покупко - продажба от 19.11.1997 год., св.Ч. в качеството си на „продавач”, се задължил да прехвърли на „М. - Д. А.” – Г.К., в качеството й на „купувач”, собствеността върху в едната обособена част от магазина, представляваща магазин за хранителни стоки - метална конструкция, с площ от 60 К.м., като владението върху вещта била предадено на купувача непосредствено след сключването на договора, а продажната цена следвало да бъде заплатена от купувача на части – една част при подписване на договора, а останалата част – в едногодишен срок. На 20.01.2000 год., с Договор за покупко - продажба от същата дата, „М. - Д. А.”, представляван от св.Д. М. А., продала на св. К. А. М. придобития от св. Ч. магазин за хранителни стоки № *, с площ 60 К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ. „Х. Б.” № *, зÓ сумата от 6 000 DM, която сума била изплатена от купувача, за което от „М. - Д. А.” – Г.К. на св.К. М. била издадена фактура № 1/25.01.2000 год. Тъй като купувачът К. М. не успял да влезе във владение на закупения магазин, същият потърсил правата си по съдебен ред, завеждайки ревадникационен иск против „М. - Д. А.” – Г.К., който спор бил разрешен с Решение № 21/26.07.2001 год., постановено по Г.дело № 853/2000 год. по описа на КРС, с което „М. - Д. А.” – Г.К., представляван от Д. М. А., бил осъден да отстъпи собствеността и предаде на К. А. М. владението върху магазин № *, с площ 60 К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ. „Х. Б.” № *, действащ като магазин за хранителни стоки - метална конструкция. Решението на първоинстанционния съд било потвърдено с Решение № 210/28.11.2001 год., постановено по В.Г.д. № 387/2001 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, което от своя страна било потвърдено с Решение № 430/25.03.2003 год., постановено по Г.дело № 326/2002 год. по описа на ВКС на РБ, като осъдителното решение на първоинстанционния съд е влязло в сила на 25.03.2003 год. В хода на посоченото съдебно производство, на 01.07.2002 год. Д. А. продала на К. Д. А. същия магазин за хранителни стоки № * за сумата от 9 500 лв.

По повод посочената втора продажба на магазина от „М. - Д. А.” – Г.К. на К. А., между последния и първоначалния купувач на магазина – св.К. М., възникнал спор относно собствеността на магазина, като с влязло в сила на 10.06.2006 год. решение по Г.дело № 36/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд бил отхвърлен предявеният от К. А. против св.К. М. установителен иск за собственост на посочения магазин. Докато съдебния спор между тях бил висящ, от своя страна на 20.12.2002 год. К. А. сключил договор за покупко - продажба с Р. Т. М., действаща като едноличен търговец с наименование „Т.-М-Р. М.” - Г.К., по силата на който й продал същия магазин. След сключване на посочената сделка, подс.М. предприела ремонтни работи по магазина, с цел да го приведе във вид, отговарящ на санитарно-хигиенните изисквания за дейността, която развивала като едноличен търговец /магазин за продажба на месо/ - поставила теракотни плочки на пода и фаянсови плочки на част от стените, ремонтирала санитарния възел и покрива.

В края на 2005 год. св.К. М. разбрал за продажбата на магазина от К. А. на подс.М., поради което през 2006 год. предявил ревандикационен иск по чл.108 от ЗС срещу „Т.-М-Р. М.” – Г.К., въз основа на който било образувано Г.дело № 857/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Спорът между св.К. М. и подс.Р. М., в качеството и на едноличен търговец, относно собствеността върху магазин № 31, находящ се в Г.К., К. „., бУ.„Хр.Б.”, със застроена площ от 60 К.м., бил решен с влязло в сила Решение № 229/30.04 2008 год. на ВКС на РБ по Г.дело № 1197/2007 год., с което подс. М., действаща като „Т.-М-Р. М.” - Г.К., била осъдена да предаде на св. М. владението на магазин № *, с площ 60К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ. „Х. Б.” № *, действащ като магазин за хранителни стоки, на основание чл.108 от ЗС. Въпреки, че знаела, че е загубила правния спор относно собствеността и владението на посочения магазин, подс.М. не отстъпила владението върху магазина на св.М., поради което последният се снабдил с изпълнителен лист и образувал изп.дело № 20/2008 год. по описа на ЧСИ Х. П., с район на действие – района на Окръжен съд – К.. С Протокол за въвод във владение от 04.06.2008 год. св.М. бил въведен във владение на магазина, като последния и подсъдимата постигнали споразумение подс.М. да освободи магазина до 30.06.2008 год. На 28.06.2008 год.между св.М., като наемодател, от една страна, и подс.М., действаща като едноличен търговец с фирма „Т.-М-Р. М.” - Г.К., като наемател, от друга страна, бил сключен Договор за отдаване под наем на посочения магазин за периода 01.07.2008 год. - 31.07 2008 год. След изтичане на договорения срок, подс. М. отказала да освободи държането и предаде вещта на св.М., тъй като на 28.07.2008 год. сключила договор за наем относно същата вещ със св.Н. Ч., който изявил претенции, че е собственик на магазина. С оглед на това обстоятелство, св.М. предявил срещу подсъдимата иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, въз основа на който било образувано Г.дело № 550/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, производството по което било спряно до решаване с влязло в сила решение на спора по Г.дело № 586/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд /образувано по предявен от св.Н. Ч. срещу св.К. М. иск с правно основание чл.26 ал.2 и чл.69 ал.1 от ЗЗД – за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба на магазина, сключен на 20.01.2000 год. между „М. – Д. А.” – Г.К. и К. М., разрешен с влязло в сила Решение № 14/04.03.2010 год., с което бил отхвърлен предявеният от св.Н. Ч. иск/. С влязло в сила съдебно Решение от 17.04.2012 год. по Г.дело № 550/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд подс. М. била осъдена да предаде държането върху вещта на наемодателя – св.К. М.

Междувременно, в хода на съдебното производство по Г.дело № 550/2008 год. по описа на КРС, през 2010 год. подс.Р. М. преустановила дейността си в магазина. Св А. М. А., който към м.януари 2011 год. бил управител и едноличен собственик на капитала на „Ц.” Е. - Г.М., потърсил среща с подс.М., като целта му била да развива търговска дейност в магазина, който се намирал на подходящо място за продажба на закуски и други тестени изделия. При срещата им подс.М. го уведомила, че е собственик на магазина, при което му показала сключения на 20.12.2002 год. с К. Д. А. договор за покупко - продажба на магазин № *. Подсъдимата заявила на свидетеля А., че статута на земята под магазина не бил съвсем уреден, като някаква жена имала претенции към земята. Независимо, че била запозната със постановените до този момент съдебни решения, с които по отношение на нея, в качеството й на едноличен търговец, било признато със силата на присъдено нещо, че К. А. М. е собственик на въпросния магазин за хранителни стоки, както и с обективираното в съдебните решения обстоятелство, че магазин № 31 по начин на закрепване е придобил статут на недвижима вещ, подс.М. умишлено затаила тези факти, като въвела в заблуждение св.А., че вещта е нейна собственост и е със статут на движима вещ. Предвид това, св.А. изразил готовност да закупи вещта - магазина, при което на 27.01.2011 год. свидетелят А., действащ като управител и представител на „Ц.” Е. – Г.М., и подс.М., действаща като „Т.-М-Р. М.”- Г.К., сключили предварителен договор за покупко - продажба на павилион, представляващ метална, сглобяема и преносима конструкция, състоящ се от търговска зала, две складови помещения, сервизно помещение и санитарен възел, със застроена площ от 60 К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ. „Хр.Б.”, лок № *, като подписите на страните в предварителния договор били заверени пред нотариус Д. Г. с peг. № 251 на Нотариалната камара. Св.А. извършил справка в Община К. относно собствеността на земята, върху която се намирал павилиона, при която констатирал, че земята е общинска собственост. На 29.07.2011 год. „Ц.” Е. - Г.Момчилаград, представлявано от управителя А. М. А., като „купувач”, и Р. Т. М., действаща като „Т.-М-Р. М.” -Г.К., като „продавач”, сключили договор за покупко-продажба на движима вещ, съгласно който подсъдимата продала на посоченото дружество павилион, представляващ метална, сглобяема и преносима конструкция, състоящ се от търговска зала, две складови помещения, сервизно помещение и санитарен възел, със застроена площ от 60 К.м., находящ се в гр К., К. „., бУ.„Хр.Б.”, лок № *, за сумата от 9 000 лв., като подписите на страни били заверени от нотариус Д. Г. Продажната цена била заплатена брой при сключването на договора, за което от „Т.-М-Р. М.” – Г.К. била издадена на „Ц.” Е. – Г.М. фактура № 01/29.07.2011 год. и заплатената за покупката на магазина сума била надлежно осчетоводена в дружеството.

След изповядването на сделката дружеството, представлявано от св.А., извършило ремонтни дейности в закупената вещ с цел извършване на търговска дейност в него. Известно време след това по телефона на св.А. се обадил св.К. М., който заявил че е собственик на помещението, на което свидетелят св.А. отговорил, че е закупил магазина от под.М.. При проведена среща между двамата, св.М. представил копия от съдебните решения и други документи на св.А., от които последният се убедил, че М. е собственик на магазина, при което сключил с него споразумение за ползване на помещението. Св.А. потърсил подс. М. и след като я уведомил за претенциите на Моллов, поискал да му върне сумата в размер на 9 000 лв., на което подсъдимата му отговорила, че действително имало някакви спорове и води няколко дела, при което обещала да върне сумата, но в момента не разполагала със средства и трябвало да продаде семейни имоти.

От писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебно-счетоводна експертиза и показанията му, дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че издадената от „Т.-М-Р. М.” – Г.К. фактура № 01/29.07.2011 год. за сумата от 9 000 лв. е осчетоводена в сметка 203 „Сгради и конструкции” на „Ц.” Е. – Г.К., като основанието за това е сключен договор за продажба на движима вещ и посочената фактура; фактурата е включена в дневника за покупки под № 1 за м.декември 2011 год. и в справката – декларация по ЗДДС; както и че материалния актив – павилион метална конструкция, е заприходен в сметка 203 „Сгради и конструкции” на посоченото дружество.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подс.М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел А. А.; от показанията на свидетелите К. М., Д. Г., Д. А. и Н. Ч., дадени на досъдебното производство, по отношение на които по реда на чл.371 т.1 от НПК подсъдимата М. и нейния защитник са дали съгласие да не се провежда разпита им, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на тези свидетели от досъдебното производство, одобрено от първоинстанционния съд с протоколно определение, които протоколи са прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице И. Н. по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебно-счетоводна експертиза и показанията му, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно осъществяването от обективна и субективна страна от подс.М. на престъплението, предмет на повдигнатото й обвинение, в т.ч. относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината при осъществяването на същото. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като аргументирано е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в тази връзка, които се възприемат от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.М. в частите им, в които твърди, че била уведомила св.А. преди продажбата, че за магазина се водели съдебни дела, както и че не била наясно, че след 2008 год. не е собственик на процесния магазин, тип ЛОК. Това е така, тъй като същите са нелогични, вътрешно противоречиви, не се покрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от същите. Така, в показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, които са логични, последователни и безпротиворечиви, и на които съдът дава вяра изцяло, св. А. категорично опровергава твърдението на подс.М., че същата го уведомила за водените между нея и М. съдебни производства относно собствеността на магазина. Напротив, св.А. установява в показанията си, че когато говорили с М. по темата дали има проблеми с тази сграда, последната го уведомила само, че някаква жена се е съдила с общината да й възстановят земята; както и се установява, че М. го уверявала, че тя е собственик на лока, и ако знаел, че има проблеми с магазина, нямало да сключи договор с нея. Установява се от показанията на този свидетел също, че именно поради тези уверения на подс.М., свидетелят извършил справка в Община К. само досежно собствеността и претенциите върху земята, върху която е построен магазина. Всъщност обстоятелството, че подс.М. е била наясно, че св.М. е признат с влязло в сила съдебно решение за собственик на магазина към датата на сключване на договора за покупко-продажба между нея, действаща като едноличен търговец, и св.А., действащ като представител и управител на „Ц.” Е. – Г.М. - 29.07.2011 год., както и че не е уведомила св.А. за това обстоятелство, се установява и от нейните обяснения пред първоинстанционния съд, в които е заявила, че е запозната със съдържанието на Решение № 229/30.04.2008 год. на ВКС и издаденият срещу нея изпълнителен лист от 16.05.2008 год., а така също и от действията й по сключения договор за наем за периода 01.07. – 31.07.2008 год. с К. М. за процесния магазин за хранителни стоки, и впоследствие - на 28.07.2008 год., друг договор за наем за същия магазин с Н. Ч. Още повече, че обясненията й пред първоÞнстанционния съд съдържат съществени противоречия - първоначално подсъдимата твърди, че св.А. бил уведомен за съществуващите дела за магазина и всичко, което й било известно го споделила на свидетеля; а след това сочи, че не била споменала на св.А. А. името на М., като в дадената й възможност да изложи доводите си за лична защита излага съображения, че когато се появил А. си помислила, че М. ще се намеси със своите претенции и св.А. щял да се справи със ситуацията. В подкрепа на изложеното е и съдържанието на отправеното до К. М. уведомително писмо от подс.Р. М. с дата 21 08.2008 год., заверено пред нотариус К. З., в което подсъдимата е уведомила св.М., че продължава да извършва действия в процесния магазин по силата на сключен договор за наем с Н. Д. Ч., в качеството му на собственик на магазина. Все в тази връзка е и безспорно установеното от доказателствата обстоятелство, че към датата на продажбата на магазина на „Ц.” Е. – Г.М., между подс.М. и К. М. е било висящо производството по Г.дело № 550/2008 год. по описа на Кърджалийският районен съд, по което дело М., в качеството си на „наемател”, е била ответник по иска за предаване на държането върху магазин № 31 на св.М., във връзка със сключен между двамата договор за наем на вещта, за което съдебно производство М. несъмнено е знаела и за което свидетелят А. не е бил уведомен от подсъдимата. Ето защо настоящата инстанция намира, че обясненията на подс.М. в посочените части представляват опит на същата да изгради защитна версия в своя полза, целяща да я оневини, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционния съд. От друга страна, настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелите К. М., Д. Г., Др. А. и Н. Ч., дадени на досъдебното производство, по отношение на които по реда на чл.371 т.1 от НПК подсъдимата М. и нейния защитник са дали съгласие да не се провежда разпита им, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на тези свидетели от досъдебното производство, одобрено от първоинстанционния съд с протоколно определение, които протоколи са прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, като се подкрепят и от останалите събрани по делото писмени доказателства.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че подс.М. от обективна страна е осъществила основния състав на престъплението “измама” по чл. 209 ал.1 от НК – на 29.07.2011 год. в Г.К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у А. М. А. от Г.М., действащ като управител на „Ц.” Е. - Г.М., че е собственик на павилион ЛОК №*, с площ 60 К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ. „Х. Б.” № *, и го продала на „Ц.” Е., с което причинила имотна вреда на посоченото дружество в размер на 9 000 лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. В тази връзка съдът съобрази следното:

Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца или на друго лице и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящият случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимата е възбудила у св.А. А., действащ като управител и едноличен собственик на капитала на „Ц.” Е. – Г.М. заблуждение, че е собственик на магазин /павилион/, представляващ метална, сглобяема и преносима конструкция, тип ЛОК, състоящ се от търговска зала, две складови помещения, сервизно помещение и санитарен възел, със застроена площ от 60 К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ.„Хр.Ботев” №*, като го уверявала, че е носител на правото на собственост върху вещта, и поддържайки у него това заблуждение, го е мотивирала да извърши действия от името и за сметка на представляваното от него дружество по закупуването на магазина, като това е направила с цел да набави за себе си имотна облага, вследствие на което му причинила имотна вреда в размер на 9 000 лв., представляваща заплатената от дружеството цена на магазина. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно е установено, вкл. и от обясненията на самата подсъдима, че същата не е притежавала правото на собственост върху магазина, което да може да прехвърли на купувача, но възползвайки се от обстоятелството, че притежава писмен договор за покупко-продажба на този магазин от 2002 год. /за който е било признато с влязло в сила съдебно решение, че не е прехвърлил собствеността на магазина на подс.М./, успяла да убеди св.А. /да създаде невярна представа у него/, че действително притежава правото на собственост върху този магазин, същевременно премълчавайки известният й факт – че за собственик на магазина по съдебен ред е признат св.Красимир Моллов, с което е мотивирала св.А. А., действащ като управител и представител на „Ц. „Е. – Г.М., да закупи магазина за сумата от 9 000 лв. от името и за сметка на посоченото дружество. Това заблуждение подс.М. е възбудила /а и поддържала/ у св.А. и с другите си действия – уверяването му, че спорен е само въпроса със земята, върху която е построен магазина, сключването на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, и издаването на фактура. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно извършването на престъплението от подсъдимата от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл - същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, като умисълът се установява от обективираното поведение на подс.М., съображения за което са изложени по-горе в мотивите. Налице от субективна страна е и специалната цел на подсъдимата, изискуема от разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК – да набави имотна облага за себе си, изразяваща се в получената от продажбата на магазина сума, в размер на 9000 лв., което се подкрепя, както от събраните доказателства за изплатената на подсъдимата от „Ц.” Е. – Г.М. сума, така и от изявлението й, че е изразходвала получената сума за лични нужди.

С оглед изложените по-горе съображения, настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на защитника на подсъдимата, изложени в хода на второинстанционното производство, свеждащи се основно до несъставомерност на деянието на подсъдимата от субективна страна – че не е съзнавала, че не е собственик на процесния магазин. Това е така, тъй като от момента на срещата си със св.А. до сключването на договора за продажба и приемането на продажната цена, подс.М. е съзнавала, че не е носител на правото на собственост върху процесната вещ, но независимо от това е предприела описаните по горе действия по въвеждането и поддържането на заблуждение у св.А., че магазинът е нейна собственост, с единствената цел да получи имотна облага, равняваща се на договорената продажна цена. Както бе посочено и по-горе в мотивите, обстоятелството, че подс.М. е била наясно, че св.М. е признат с влязло в сила съдебно решение за собственик на магазина към датата на сключване на договора за покупко-продажба между нея, действаща като едноличен търговец, и св.А., действащ като представител и управител на „Ц.” Е. – Г.М. - 29.07.2011 год., както и че не е уведомила св.Акиф за това обстоятелство, се установява от нейните обяснения пред първоинстанционния съд, в които е заявила, че е запозната със съдържанието на Решение № 229/30.04.2008 год. на ВКС и издаденият срещу нея изпълнителен лист от 16.05.2008 год.; от обстоятелството, че св.М. е бил въведен във владение от ЧСИ на 04.06.2008 год., при което подсъдимата и св.М. постигнали споразумение да ползва магазина до 30.06.2008 год.; от действията й по сключения договор за наем с К. М. за процесния магазин за хранителни стоки за периода 01.07. – 31.07.2008 год., и впоследствие - сключването на друг договор за наем за същия магазин с Н. Ч. /които действия сами по себе се явяват напълно нелогични и безмислени, ако подсъдимата е считала себе си за собственик на магазина/; от съдържаниÕто на отправеното до К. М. уведомително писмо от подс.Р. М. с дата 21 08.2008 год., заверено пред нотариус К. З., в което подсъдимата е уведомила св.М., че продължава да извършва действия в процесния магазин по силата на сключен договор за наем с Н. Д. Ч., в качеството му на собственик на магазина; както и от безспорно установеното от доказателствата обстоятелство, че към датата на продажбата на магазина на „Ц.” Е. – Г.М., между подс.М. и К. М. е било висящо производството по Г.дело № 550/2008 год. по описа на Кърджалийският районен съд, по което дело М., в качеството си на „наемател”, е била ответник по иска за предаване на държането върху магазин № 31 на св.М., във връзка със сключен между двамата договор за наем на вещта. Неоснователен е и доводът на защитника на подсъдимата, изложен в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция – че с оглед обстоятелството, че към настоящият момент магазина се водел в активите на „Ц.” Е. – Г.М., то реално щета не била настъпила, тъй като дружеството продължавало да се води собственик на имота. Това е така, тъй като счетоводното отразяване и завеждане на процесния магазин в счетоводството и активите на дружеството, само по себе си не е годно основание да го направи собственик на вещта, при началната липса на прехвърлителния ефект на продажбата му от подсъдимата на дружеството. Впрочем, аналогични доводи защитникът на подсъдимата е правил и пред първоинстанционния съд, който обосновано ги е отхвърлил.

При налагане на наказанието на подс.М., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността й обстоятелства средната степен на обществена опасност на деянието, с оглед причинения вредоносен резултат /характерен признак на резултатните престъпления/, ниската обществена опасност на подсъдимата М., направените от нея частични самопризнания, чистото й съдебно минало, и добрите характеристични данни; респ. отчел е липсата на отегчаващи такива. С оглед на тях, съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието на подс.М. при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК – под най-ниския предел, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок 7 месеца. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното на подсъдимата М. наказание за срок от 3 години – наложеното на подсъдимата наказание е по-ниско от 3 години „лишаване от свобода”, същата не е осъждана на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, и целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без откъсване на подсъдимата от свойствената й семейна, социална и професионална среда. Настоящата инстанция намира, че така определеното на подс.М. наказание по вид и размер, вкл. и отлагането на изпълнението му по чл.66 ал.1 от НК, не е явно несправедливо – същото отговаря в пълна мяра на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и е напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо нея, както и възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване.

Обжалваната присъда е правилна – обоснована и законосъобразна, и в гражданско – осъдителната й част. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подс.М., осъществяващо състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, на „Ц.” Е. – Г.М. са причинени имуществени вреди в размер на 9 000 лв., представляващи заплатената от дружеството на подсъдимата цена на продадения от нея на гражданския ищец магазин /павилион/, представляващ метална, сглобяема и преносима конструкция, тип ЛОК, състоящ се от търговска зала, две складови помещения, сервизно помещение и санитарен възел, със застроена площ от 60 К.м., находящ се в Г.К., К. „., бУ.„Хр.Б.” №*, които вреди следва да бъдат възмездени, чрез осъждането на подсъдимата да заплати посочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 29.07.2011 год., до окончателното изплащане на сумата, до какъвто праÔилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/24.02.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 1013/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.