Решение по дело №194/2019 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20197090700194
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр.Габрово, 14.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година  в състав:      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 194 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба с вх. № 1126/17.07.2019г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на Д.А.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Н. ***, ***** сочена и като съдебен адрес срещу Заповед № ДК-02-Г-1 от 25.06. 2019. на Началника на РДНСК-Габрово. Със заповедта на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж представляващ “Основен ремонт на част от жилищна сграда с високо застрояване – иззиждане на тераса и премахване на фасадна панела с цел приобщаване на тераса към кухня на ап. № * в жилищен блок“ с административен адрес Габрово, ул. ***** № *, вх. „*“, ет.*, ап.*, извършен без разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на община Габрово.

         В жалбата, в становищата по делото, включително и по съществото на спора, жалбоподателя, чрез своя процесуален представител изразява позиция за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на деловодните разноски.

         Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В подробни писмени бележки изразява позиция, че обжалваната заповед е законосъобразна, че строежът, който е наредено да бъде премахнат, е незаконен поради липса на строителни книжа. Излага доводи, че в случая се касае за основен ремонт, за който е необходимо издаването на строително разрешение. Моли отхвърляне на оспорването, присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът за да се произнесе съобрази следните, относими към настоящия правен спор факти:

         На 10.05.2019г. работна група от двама инспектори в РО НСК - Габрово са извършили проверка на строеж “Основен ремонт на част от жилищна сграда с високо застрояване – иззиждане на тераса и премахване на фасадна панела с цел приобщаване на тераса към кухня на ап. № * в жилищен блок“ с административен адрес Габрово, ул. ***** № ***. За извършената проверка е съставен констативен протокол от същата дата /л.27-28/  Констатирано е, че е извършено приобщаване на тераса към кухнята на посочения апартамент, състоящо се в премахване на почти цялата фасадна панела, а на терасата е премахната изцяло парапетната панела и е изпълнена зидария от итонг до горната плоча, на челната стена е монтиран прозорец от PVC дограма, както и че строителството не е завършено.

         На 5.06.2019г. е изготвен констативен акт № 1 /л.29-32/, като констатациите в същия са идентични с вече посочените.

         Описаните констатации не са спорни между страните по делото. Спорът е по правото – дали извършените строително-ремонтни дейности представляват текущ ремонт или същите са основен ремонт, за който се изискват строителни книжа и в частност разрешение за строеж.

         Настоящият състав възприема тезата, че извършените строителни дейности представляват текущ ремонт, поради което за него не е необходимо издаването на разрешение за строеж.

         Легална дефиниция на "текущ ремонт" се съдържа в т. 43 на § 5 от ДР на ЗУТ, съгласно която "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

         По делото бяха изслушани и приети като доказателство, заключенията на първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. И двете вещи лица, независимо едно от друго, установяват че:

         -фасадната панела е неносещ конструктивен елемент, който има само ограждаща функция. че за пространствената устойчивост на сградата се грижи носещата греда, на която е окачена фасадната панела, и която греда е свързана с крайните стенни панели, които са носещи

         -плочата на терасата е в състояние да поеме натоварването от новоизградения зид, без да възникнат конструктивни изменения и деформации;

         -с извършеното строителство носещата конструкция на сградата не се засяга, тъй като фасадната панела не е носещ конструктивен елемент, а само ограждащ

         -премахването на парапетния панел и иззиждането на балконане променя носимоспособността на плочата, респективно носимоспособността на сградата.

         Съгласно цитираните заключения на двамата експерти, както и съобразно Конструктивното заключение на проектант-конструктор / л.20/ се налага извода, че с изпълненото в случая преустройство не са засегнати елементи от носещата й конструкция. Не е налице и промяна в предназначението на отделните помещения. Според § 5, т. 41 ДР на ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определи съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и нормативните актове за неговото прилагане. В процесния случай преустройството касае отделни помещения в жилището /оформяне на кухненски бокс в спалня и ползването на последната като кухня/дневна/, които обаче не представляват самостоятелни кадастрални единици и нямат самостоятелни идентификационни кодове. Самостоятелен обект, по см. на по см. на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ и § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, е самото жилище като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди /арг. § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ/, който се класифицира с код 500, съгласно т. 4 от Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 на Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тъй като в случая не се променя жилищното предназначение на обекта се налага извод, че процесното преустройство не може да бъде определено като такова с промяна на предназначението. Следователно извършените строителни дейности с оглед техния вид, характер и обем, представляват "текущ ремонт" по см. на  § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, и не попадат в дефиницията на „основен“ такъв съгласно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ.

         По аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за извършването на тези ремонтни дейности, не е необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което изпълнените от жалбоподателя строително-ремонтни дейности, не представляват незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. /В този смисъл са и Решение № 1318 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12169/ 2012 г., II о.; Решение № 17143 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2013 г., II о.; Решение № 15731 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2013 г., II о. /. Доколкото разпореденият за премахване строеж попада в изключенията, посочени в чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, при които не се изисква издаване на разрешение за строеж, то посочените в оспорената заповед фактически обстоятелства не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съответно не е налице възприетата от административния орган материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ.

         С оглед изложеното, жалбата е основателна, а оспорената Заповед № ДК-02-Г-1 от 25.06. 2019. на Началника на РДНСК-Габрово, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

         Предвид този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено. Дирекция за национален строителен контрол – София, бул. Христо Ботев № 47 следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 710.-лв., от които 10.- лв. внесена държавна такса по делото, 600.-лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 100.- лева възнаграждение на вещо лице.

Водим от горните и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Габрово

 

         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-Г-1 от 25.06. 2019. на Началника на РДНСК-Габрово, като незаконосъобразна.

 

         ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол – София, бул. Христо Ботев № 47  да заплати на Д.А.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, *****, сумата от 710.- лв. /седемстотин и десет лева/, деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.  

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.

 

    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: