Р Е Ш Е Н И Е
№ 1147
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П. Ц. с участието на прокурора А. Т., като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД
№ 813 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началник 02 РУ при ОД
на МВР гр.Пловдив, чрез пълномощник юрк. И.П., против
Решение № 356/24.02.2023г., постановено по АНД № 735/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив (ПРС), ХI н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 22-0435-000401
от 20.10.2022г., издадено от Началник 02 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, с който
на Н.Д.К. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева и и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд, е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като
вместо това се потвърди изцяло НП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Н.Д.К., чрез адв.К. оспорва касационната жалбата и моли решението на ПРС
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира направените
разноски за касационното производство.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за основателност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и
в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в
преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС е било НП №
22-0435-000401 от 20.10.2022г., издаден от Началник 02 РУ при ОД на МВР
гр.Пловдив, с който на Н.Д.К. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева и и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови решението си, районният съд приел от
фактическа страна, че на 04.10.2022 г., около 15,20 часа в Община Пловдив, град
Пловдив на ул. „Тракия“ срещу № 72 управлявал лек автомобил „Пежо 207“, с рег.
№ РВ 6350 НР, собственост на А.Д.К.. При извършена справка било установено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 14.06.2022 г. поради липса
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. За констатираното административно нарушение бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № АД 46094 от
04.10.2022 г., по който жалбоподателят не е възразил. При тези обстоятелства е
издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
Административното наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка.
По отношение на материалната законосъобразност районният
съд е приел за безспорно, че от обективна страна жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, собственост на А.Д.К., като
регистрацията му е била прекратена на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 14.06.2022 г. Съдът обаче приел, че в
конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение,
поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано
като нарушение. Съдът счел, че не са събрани доказателства за наличието на
субективния елемент на деянието, т. е. знание у наказаното лице, което е
управлявало процесното МПС, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба №
I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на
съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане
съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, задължително следва да бъде уведомен
собственика на превозното средство от съответните органи на МВР за тази
прекратена регистрация. Съдът е изложил подробни мотиви, защо е приел, че уведомление
за служебно прекратената регистрация на процесния
автомобил не е достигнало до знанието на собственика, т. е. че не е налице
надлежно уведомяване и в този смисъл не се установява субективната страна на
нарушението, чието доказване е в тежест на АНО.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал относимите към правния спор гласни и
писмени доказателства. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви, подробни и ясни
мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на
формалната логика, опитните правила и научното знание. В хода на въззивното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, а и касационният жалбоподател не сочи
конкретни такива нарушения.
Решението на въззивния съд
съответства на материалния закон. Изложените от районния съд мотиви са в
съответствие с мотивите на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС
на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. д. №
3/2022 г., което на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за съда.
С Тълкувателното постановление е установено, че не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това
да е уведомен собственика на МПС. В мотивите на ТП е застъпено становище, че
уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е
елемент от фактическият състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент
на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е
възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона, а се извършва след
автоматизирано уведомяване от Гаранционния фонд, поради което собственикът на
превозното средство няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на МПС, което знание е от значение за субективната съставомерност на деянието и е факт от обективната
действителност, т. е. знанието е фактическо обстоятелство от състава на
административното нарушение. Незнанието изключва виновното поведение на дееца в
двете му проявни форми – умисъл и непредпазливост.
Според указанията в Тълкувателното постановление, уведомяването на собственика
на МПС за служебното прекратяване на регистрацията е изпълнимо както с
получаване на съобщението от органа, така и с всякакво друго узнаване, доказано
от органа.
При така установеното, не са налице касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на
районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане, на ответника по касация се дължат направените по делото разноски в
размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящият касационен състав намира за неоснователно направеното с касационната
жалба възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото същият е в
размер, съобразен с материалния размер по делото и изчислен в съответствие с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция).
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356/24.02.2023 г., постановено по АНД № 735/2023
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 5-ти н. състав.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив да заплати на Н.Д.К.,
ЕГН: ********** *** сумата от 400 лв. (четиристотин лева) направени по делото
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.