№ 14551
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110127968 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ********
срещу ЗАД „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ********* осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 7922,94 лв., представляваща неизплатена регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, ведно със законна лихва от 23.05.2023 г. - предявяване на
исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 50,26
лв, представляваща мораторна лихва за периода от 03.05.2023 г. до 22.05.2023
г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно
произшествие на 15.12.2022 г. в гр. С., чл. Св. Н., № 23, при което вследствие
виновното поведение на водач на МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег.
№ ** **** ** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху МПС марка и
модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** ** в размер на 8112,60 лв., за което
1
ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил горепосочената сума
на сервиз „(ФИРМА)“ ЕООД за извършени ремонтно-възстановителни
дейности. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за заплащане на
сумата с включени 15 лв. ликвидационни разходи, получена на 31.03.2023 г.,
като последният не е платил. Претендира разноски.
Отговор на исковата молба е постъпил в едномесечния законоустановен
срок, с който се опорава иска по основание и размер. Възпразява се срещу
механизмът на ПТП и вината на водача на автомобила, застрахован със
застраховка Гражданска отговорност от ответника. Аргументира се, че в
случая е виновен водача на автомобила, застрахован при ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на
15.12.2022 г. в гр. С., чл. Св. Н., № 23, с участието на водач на МПС марка и
модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** ** с валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество и водач на МПС
марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** ** с валидна застраховка
Каско към датата на събитието, сключена с ищцовото дружество, за което
ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил сума в размер на
8112,60 лв. на „(ФИРМА)“ ЕООД като застрахователно обезщетение, който е
2
отремонтирал повреденото МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег. № **
**** **. Ищецът е изпратил до ответника покана за заплащане на
горепосочената сума с включени 15 лв., получена на 31.03.2023 г.
Съдът намира за установено, че на 15.12.2022 г. в гр. С., чл. Св. Н., № 23
водачът на МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** **
реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка и модел
„(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** **. За да направи този извод, съдът взема
предвид отбелязванията върху съставения двустранен протокол за
произшествието, който макар да не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по
същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно
причините за произшествието, съставен при предвидените в закона
предпоставки /липса на спор между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети,
които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд /ред. до изм. бр. ДВ 19 от 2017 г. /, вр. чл. 125а, ал. 2
ЗДвП/, то отразеното в него съответства на заключението по съдебно –
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от
съда. Съгласно заключението на вещото лице получените щети върху
автомобила марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** ** отговарят да
са получени при описания механизъм. По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на един от участниците в процесното ПТП.
Свидетелят П. заявява, че нейната кола е била в спряно положение заради
задръстване, когато другата кола се е блъснала в нейната. Дава показания, че
не са имали спор относно вината. Съдът кредитира показанията като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така установените факти съдът стига до еднозначен правен извод,
че вина за настъпване на произшествието има водачът на МПС марка и модел
„(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** **.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
3
в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно -
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност по
възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху
автомобила, предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка,
възлиза на сумата от 7907,94 лева., както и за ликвидационни разноски сумата
в размер на 15 лева (чийто размер съдът намира за обичаен и установен на
основание чл. 162 ГПК), поради което искът за главница следва да бъде
уважен изцяло.
Не се доказа (при тежест на ответника за това) водачът на автомобила,
предмет на сключена при ищеца застраховка, към датата на събитието, да е
нарушил ЗДвП, от което съдът да направи извод за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресното вземане по чл. 411 КЗ възниква като безсрочно. За да бъде
поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца
да плати. Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
4
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че ответникът е
поканен да заплати задължението по регресната претенция на 31.03.2023 г.
Съгласно правната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ ответното дружество следва
с 30-дневен срок да изплати задължението, поради което искът за забава е
основателен за периода, за който е предявен от 03.05.2023 г. до 22.05.2023 г. и
за предявения размер, изчислен от съда с електронен лихвен калкулатор на
НАП.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 има
ищецът в размер на 721,92 лв. за юрисконсултско възнаграждение и депозит за
САТЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниe чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД ЗАД „(ФИРМА)“ АД,
ЕИК ********* да заплати на ЗД „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ******** сумата в
размер на 7922,94 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка и ликвидационни разходи за ПТП, настъпило на
15.12.2022 г. в гр. С., чл. Св. Н., № 23, при което вследствие виновното
поведение на водач на МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** ****
** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното
дружество, са нанесени имуществени щети върху МПС марка и модел
„(АВТ.МАРКА)“ с рег. № ** **** **, ведно със законна лихва от 23.05.2023 г.
- предявяване на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 50,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.05.2023
г. до 22.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „(ФИРМА)“ АД, ЕИК
********* да заплати на ЗД „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ******** сумата в размер
на 721,92 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6