Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХVІ-ти въззивен състав на двадесет и осми септември две
хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
при участието на
секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора
Пламен Райнов, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 3484 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 03.11.2017г., постановена по НОХД № 18441/2015 г.,
СРС, НО, 2 състав е признал подсъдимия Г. Р.Д. за виновен в това, че на 01.08.2015г.,
около 09:40 часа, в гр. София, пазар „Красно село“, сектор Е, пред павилион Е6,
е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Г. Л.С.чрез нанасяне на
удар с ръка в областта на дясната скула, като му причинил оток, кръвонасядане и
охлузване в областта на дясната скула, като от удара пострадалият е паднал на
земята и си е ударил главата в тилната област, където е получил разкъсно- контузна рана и е
изпаднал в безсъзнание за около 3 минути, което е причинило мозъчно състояние (сътресение
на главния мозък) – разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.133, предл.2,
вр.чл.129, ал.2 от НК, като на основание чл. 133, предл.2, вр. чл.129, ал.2 от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност налагайки му административно наказание „глоба“ в размер на 2 500.00
(две хиляди и петстотин) лева.
С така постановената присъда съдът е оправдал частично
подсъдимия Г. Р.Д. по обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, за това да е причинил умишлено средна
телесна повреда на пострадалия Г. Л.С.и е постановил приобщените по делото
веществени доказателства – банкнота с номинал от 5 лева и плик с иззети
биологични следи да останат по делото.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Г. Р.Д.
да
заплати извършените в хода на наказателното производство разноски, както
следва: по сметка на СДВР – направените
по делото разноски в размер на 104,88 лева за извършени на досъдебната фаза
експертизи; по сметка на СРС – 499,37 лева за извършени на съдебната фаза
разходи за вещи лица.
Срещу
така постановената присъда по делото са постъпили протест и допълнение към него
от СРП и жалба и допълнение към нея от защитника на подс.
Г. Р.Д. – адв. Я..
В жалбата, се излагат аргументи за неправилност на присъдата.
Сочат се съображения за некоректен доказателствен анализ, изразяващ се в
кредитиране на показанията на пострадалото лице и свидетелите Б.и И.и пълно игнориране
на обясненията на подс. Д.. Счита, че в случая
деянието не е общественоопасно, тъй като подс. Д. е
действал при условията на неизбежна отбрана, който извод обосновава и със
заключението на изготвената по делото СМЕ. Счита, че поради невъзможността да
бъде установено съдържанието на видеозаписите от охранителните камери, намиращи
се в района на извършване на деянието, е невъзможно да бъде установена по несъмнен
начин вината на подс. Д.. Излагат се аргументи за
прекомерност на наложената му административна санкция. Предлага въззивната
инстанция да отмени обжалваната присъдата и на основание чл. 334 , т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постанови нова, с която
да признае подс. Г. Р.Д. за невиновен в извършването
на престъплението, за което е осъден от първоинстанционния съд, алтернативно се
навеждат аргументи за намаляване на размера на определеното му административно
наказание глоба до предвидения в закона минимум.
В протеста на СРП се излагат аргументи за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Сочи се, че същият не съответства на събраните по
делото доказателства. Критикува се изводът на районния съд, че деянието е
причинено при непредпазлива форма на вината, като счита, че са събрани
достатъчно доказателства за умишлено причинен удар, който сам по себе си е било
възможно да причини на пострадалия средна телесна повреда. При несъмнен извод
за осъществяване на деянието от субективна страна при условията на пряк умисъл,
приема, че са налице предпоставките на чл. 336, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 от НПК за отмяна на
постановената присъда и признаване на подс. Г. Р.Д.
за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание на 06.08.2018 г. въззивният съд по реда
на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че атакуваната присъда е от
категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния ред, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага
разпит на подсъдимия, събирането на нови гласни и писмени доказателства, както
и изслушването на допълнителни експертизи и в този смисъл е прел, че не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
СГП оспорва жалбата и не поддържа протеста. Моли атакуваната първоинстанционна присъда
да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. По отношение на наложеното
наказание изразява становище, че последното е съобразено с тежестта на
извършеното и с личността на извършителя. В заключение предлага жалбата и
протеста да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Защитникът на подс. Д. – адв. Я. моли обжалвания първоинстанционен акт да бъде
отменен, като на негово място бъде постановена присъда, с която подзащитният му
да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е осъден.
Застъпва се тезата, че първоинстанционният съд е обосновал решението си на
показанията на свидетели очевидци, които обаче не кореспондират с обективно
установените медицински находки за телесните увреждания, които подзащитният му
е получил по време на инцидента. Според защита процесните гласни
доказателствени средства не следа да се кредитират. Застъпва се тезата, че не
следва да се кредитират тези показания, като предлага да се приеме, че е налице
неизбежна отбрана. Изразява становище, че поддържа и останалите аргументи,
изложени в жалбата, като моли да бъде постановена присъда в тази насока. В
случай, че съдът приеме посочените в жабата възражения за неоснователни моли
наложената на подсъдимото лице глоба да бъде намалена.
В предоставената му възможност за лична защита подсъдимият Д.
изразява становище, че няма какво да допълни, като заявява, че се е опитал да
се защити.
В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, протеста и допълненията към тях, както и тези изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК повери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна поради следните съображения:
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа
на събраните и проверени по реда на НПК доказателствени източници са направени
правилни фактически изводи. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за съществена промяна на фактическата обстановка, възприета от
първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и
точна преценка на събрания доказателствен материал.
С оглед горното и след
извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият съдебен състав прие за
установена фактическа обстановка, която не се различава съществено от
възприетата от решаващия съд, а именно:
Подсъдимият Г. Р.Д., ЕГН **********, е роден на ***г., в гр.Елин
Пелин, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, с
настоящ адрес ***. Същият е трудово ангажиран и заема длъжност „Охранител“ към
„С.“ ООД.
Към датата на деянието по отношение на подсъдимия е била настъпила
реабилитация по предходно му осъждане, наложено с присъда влязла в сила на
26.05.1969г., като последният не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК.
На 01.08.2015г., около 09:40 часа пострадалият свидетел Г. Л.С.,
на 75 години, се намирал на пазар „Красно село“, сектор Е (разположен в близост
до изхода на търговската площ откъм ул. „Дебър“), в гр. София, където закупувал
плодове и зеленчуци. У него след покупките останала банкнота с номинал от 5.00
лева, която поставил в джоба на панталона си. Отдалечавайки се от сергията за
домати, която последно посетил, С.бръкнал в джоба си и установил, че е изпуснал
банкнотата си. Огледал се назад и я забелязал на земята непосредствено пред
павилион за продажба на маслини под № Е6, разположен до сергията за домати.
По същото време и на посоченото място през пазара се минавал и
подсъдимият Г. Р.Д.. Той забелязал падналата на земята банкнота, навел се към
нея и я взел. В този момент към него се приближил пострадалият, който възприемайки
действията на Д., го уведомил, че парите са изпаднали от джоба му. Подсъдимият
отвърнал, че същите вече са негови, като демонстративно ги поставил в джоба на
панталона си, след което направил опит да се обърне, с намерение да продължи
пътя си. Провокиран от поведението му пострадалият отново апелирал към Д. да
върне паричната сума. След като не получил задоволителен отговор, той се приближил
към подсъдимия, хванал го с ръка с цел да го задържи, като едновременно с това
изрекъл думите „Свещи да си купиш с тези пари!“. В отговор на репликата и
неочаквано за С., Д. замахнал с ръката си към него и му нанесъл удар в областта
на дясната скула на лицето. От инерцията, придадена в резултат на това
движение, тялото на пострадалия било извадено от равновесие. Той залитнал назад
и паднал по гръб на земята пред павилиона, пред който се случили събитията. При
съприкосновението с повърхността последвал удар между тилната част на главата
му и асфалтовата настилка, в резултат на който потекла кръв от нараненото
място, а С.изгубил съзнание за около 3 минути. Възприемайки резултата от
действията си, подсъдимият силно се притеснил и побягнал от местопроизшествието
в посока на разположената в близост до пазара спирка на автобуси от градския
транспорт, следван от виковете на случайни минувачи и очевидци на случилото се.
Инцидента бил наблюдаван от множество други лица, намирали се по
същото време в непосредствена близост до мястото, сред които и свидетелите П.П.Б.и А.С.И.. Виждайки саморазправата, реализирана от подс. Д. спрямо пострадалия, както и безпомощното състояние
на С.след падането, очевидците се притекли на помощ на възрастния човек, като
започнали да правят опити да го свестят. Струпването на множество около
пострадалия предизвикало интереса и на други лица, сред които и И.Г.Б., който
също видял изгубилия съзнание С.. С цел предприемане на незабавни мерки
свидетелите Б.и И.независимо един от друг сигнализирали органите на реда,
подавайки информация до телефонен номер 112.
На кратко отстояние от мястото на инцидента,
през пазар „Красно село“ преминавал полицейски пеши патрул в състав свидетелите
А.Н.А.и А.Б.Б.– служители при 06 РУ – СДВР, които
извършвали обход на района. Те чули виковете на продавачи от различни сергии,
които сочели бързо отдалечаващия се към спирката на бул. „Гоце Делчев“ мъж,
облечен със син потник и три-четвърти бежови панталони. Една от фразите, които
органите на реда възприели била „Дръжте го тоя, той уби човека“. В резултат на
което полицаите реагирали незабавно, като св. А.се затичал след посоченото им
лице, а св. Б.се отправил към мястото на инцидента. Приближавайки до
пострадалия, който по това време, вече бил в съзнание, все още се намирал пред
павилион № Е6, като полицейският служител забелязал видима подутина върху скулата
под дясното му око, както и стичащата се кръв от тилната област на главата му,
където била отворена разкъсно-контузна рана. От
разказа на очевидците И.и Б.разбрал и детайли относно поведението на
подсъдимия, както и повода за това, а именно спор за изпуснатите от С.на земята
5,00 лева.
През това време св. А.успял да задържи подс.
Д. и заедно с него се върнал към мястото на инцидента, като подал и сигнал до
дежурната част на районното управление. Към пазара били насочени и други
полицейски части, ангажирани към 06 РУ – СДВР, след пристигането на които била
установена и самоличността на Д., като същият бил конвоиран до сградата на
структурното подразделение на МВР.
Няколко минути по-късно пристигнал и екип на спешна медицинска помощ,
който прегледал пострадалия, след което С.бил транспортиран до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където му била предоставена спешна медицинска помощ.
По повод инцидента в 06 РУ - СДВР било образувано досъдебно
производство с първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествието, с протокола за който били фиксирани елементи от
обстановката на престъплението, в частност биологични следи от кафеникава
материя, оставени след падането на пострадалия.
В процеса по събиране на относим доказателствен материал спрямо
подсъдимото лице бил извършен обиск, при който в предния ляв джоб на
панталоните му била намерена и иззета банкнота с номинал от 5,00 лева, със
сериен № БА 6042412, за която в съответна графа от протокола било вписано от
подсъдимия, че е намерена на пазара „Красно село“. По настояване на Д. и
защитата му, с оглед възприетата от тях защитна теза, няколко часа след ареста
на подсъдимия било проведено и освидетелстването му, при което били описани
различени от вещото лице (съдебен медик) наранявания върху лявата му длан и
малко по размери кръвонасядане върху дясното коляно. За всяко от действията бил
изготвен и необходимият брой фотоснимки, като веществени доказателствени
средства.
В хода на делото била назначена и приета съдебномедицинска
експертиза със задача да установи причинените при пострадалия телесни
увреждания, заключението на която е потвърдило описания по-горе механизъм на
нараняванията, получени от С., техните характеристики и давността на тяхното
причиняване. Като вид на водещата травма, констатирана у пострадалия, било
описано: мозъчно сътресение /сътресение на главния
мозък/, обосновано с изпадане в безсъзнателно състояние за около 2-3 минути,
придружено с комоционна кома. По своя вид травмата
била приета като покриваща характеристиките на медикобиологичния
признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като опасността
произтичала от възможността за спадане на езика към горните дихателни пътища и
получаването на механична асфиксия (гълтане на
езика), задпределно задържане на дишането и/или
кръвообращението. Допълнително били констатирани, макар и несъставомерни, но
свързани с механизма на причиняване на основната травма наранявания, които се
изразявали в контузия и разкъсно-контузна рана в лявата
тилна област на главата, оток на меките тъкани в областта на дясната скула,
подкожно кръвонасядане в същата област, охлузвания на меките тъкани под него,
които в съвкупност реализирали медикобиологичния признак
на лека телесна повреда – „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Според експерта така описани всички наранявания добре отговаряли да са
получени именно в резултат на действията на подсъдимия, предизвикали причинен
процес, описани и от свидетелите – очевидци на инцидента, чиито сведения били
ползвани при изготвянето на експертното заключение.
В хода на разследването е допусната и приета съдебно-медицинска
експертиза и на описаните в извършеното освидетелстване следи от наранявания,
регистрирани при подсъдимия Д.. За тях вещото лице споделя мнение, че разкриват
характеристики на охлузвания и кръвонасядания, които са му причинили съответно
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – за раната, диагностицирана в основата на втори пръст и „болка и
страдание“ – за описаните други определени като мекотъканни
травми по лявата ръка и капачето на дясното коляно. Съдебният медик приема
принципно, че същите биха могли да се получат в условията на падане върху
терен, но също така споделя условност, че никой от свидетелите, чиито показания
също са ползвани като основа на експертизата, не сочи Д. да е паднал именно на
пазара, така както е регистрирано като негово твърдение при снемане на
анамнезата.
Поради необходимост от проверка на актуалното към момента на
провеждане на разпита пред съда психологическо състояние на пострадалия С., е
допусната и приета съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно процесното заключение
у пострадалия не се установяват данни за същинско психично заболяване. Към
момента на изследването обаче се различава когнитивен дефицит, доколкото паметовите функции са занижени, без възможност този
неблагоприятен резултат да се свърже категорично като последица с претърпения
инцидент на 01.08.2015г. Според вещото лице е възможно липсата на ясен спомен
да се дължи и на частична антероградна амнезия,
възникнала след инцидента, като последният категорично изключва симулация на
забрава от страна на пострадалия. В заключение е посочено, че така установеното
състояние не е накърнило годността на свидетеля да участва в наказателното
производство, като и към датата на деянието С.е притежавал психични годности правилно да възприема събитията от значение за
делото извън настъпилото мозъчно сътресение, придружено от комоционна
кома. Промените в паметовите функции на свидетеля във
времето обаче нарушават годността му да възпроизвежда точно фактите с оглед
техните подробности, поради което съобщеното от него следва да се кредитира,
ако той е споделил, че има спомен за него.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след
обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран по
делото, а именно: гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Г. Л.С.(в това число и
дадените от него в хода на досъдебното производство показания, приобщени по
делото чрез прочитането им при условията на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК), П.П.Б., А.С.И., А.Н.А., А.Б.Б., В.А.Д.(както и показанията на петимата свидетели от
досъдебната фаза, приобщени по делото чрез прочитането им при условията на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК),
показанията на свидетеля И.Г.Б., дадени в хода на съдебното следствие;
събраните и приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествието (л.3-4 от ДП), протокол за освидетелстване (л.19-21 от ДП),
протокол за обиск и изземване (л.25- 27 от ДП), копие от медицинско направление
от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ (л.7 от ДП), справка за съдимост (л.56-57 от ДП), справки
от НОИ (л.119-120 и 170-171 от съдебното производство пред СРС), от ОПП-СДВР
(л.122-123 от съдебното производство пред СРС), от Агенция по вписванията
(л.125-133 от съдебното производство пред СРС), справка от Дирекция „Национална
система 112“ - МВР (л.196 от съдебното производство пред СРС), справка от 06 РУ
- СДВР с приложени към нея копия от карта на наряда и дневник за получени
сигнали (л.200-207 от съдебното производство пред СРС ), справки от „Виваком“ ЕАД и „Теленор“ ЕАД
(л.226 и 229 от съдебното производство пред СРС); ксерокопие на разпореждане № **********
за отпускане на пенсия (л.6 от съдебното производство пред въззивния съд),
ксерокопие на допълнително споразумение № 4 към трудов договор № 41 от
04.12.2013 г. (л.7 от съдебното производство пред въззивния съд); експертизи:
съдебномедицинска експертиза (л.36-42 от ДП), съдебномедицинска експертиза
(л.45-50 от ДП), съдебно психиатрична експертиза (л.83 - 91 от съдебното
производство пред СРС), фоноскопска експертиза
(л.244-250 от съдебното производство пред СРС); веществени доказателства: 1 бр.
банкнота от 5 лева и 1 бр. оптичен носител със записи от системата на МВР
„Национален център 112“; веществени доказателствени средства: фотоалбуми към
протоколи за оглед на местопроизшествието и за обиск и изземване (л. 178 - 182
от ДП).
Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с изискванията
на процесуалния закон е анализирал ангажираните по делото доказателствени
източници, като аргументирано е изложил съображенията си, защо дава вяра на
едни, а не кредитира друго от тях. Противно на доводите на защитата настоящата
въззивна инстанция намира, че липсват основания, които да мотивират съда да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите към обжалваната присъда изключително подробно са обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато
превратното им тълкуване.
Във връзка с горното въззивната инстанция споделя напълно изводите
на СРС относно доказателствената съвкупност, като приема, че времето, мястото,
механизмът на деянието, неговото авторство, както и естеството на причинените на
пострадалото лице травматични увреждания се установяват категорично и
непротиворечиво от показанията на разпитаните по делото свидетели, от писмените
доказателства и доказателствени средства и от заключенията на приетите по
делото и неоспорени от страните експертизи.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствената оценка на първия съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат показанията на пострадалия свидетел – С., дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени по делото на съответно процесуално основание, доколкото изложеното от него пред съда не се отличава с информативна стойност, предвид декларираната от свидетеля липса на конкретен спомен за случилите се събития. Действително, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд посоченият свидетел има качеството на пострадал от престъплението, с оглед на което се явява заинтересована страна от крайния изход на делото, но след като изложеното от него беше подложено на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото му логическо съдържание и на отношението му към останалите ангажирани по делото доказателства, въззивният съд намери, че показанията на пострадалото лице се отличават с вътрешна подреденост, логичност и обстоятелственост, като намират подкрепа и в разказа на останалите свидетели, станали случайни очевидци на процесния инцидент, с оглед на което съдът ги кредитира с доверие, като прие, че представляват надежден източник на информация относно стеклите се събития на инкриминираната дата. Макар и да не са лишени от основания за пристрастност, в показанията си пред орган на разследването непосредствено след деянието, пострадалият свидетел навежда данни за времето и мястото, на което се е срещнал с подсъдимото лице, както и за причината за породилия се между двамата конфликт, а именно изпуснатата от него банкнота от 5 лева. В показанията си пострадалото лице дава сведения и за разменените между тях вербални изрази, прераснали във физическа агресия от страна на подсъдимото лице, изразяваща се в нанесен удар с юмрук в дясната скула под окото на пострадалия, в резултат на който последният паднал на земята, удари главата си в асфалтовата настилка и загубил съзнание. Констатираната невъзможност на пострадалия С.да възпроизведе в детайли обстоятелства, релевантни за установяване на действително случилите се събития по повод процесния инцидент непосредствено пред съда, наложило прочитане на основание чл. 281, ал.4 във вр. с ал. 1 от НПК на показанията му от досъдебното производство в тяхната цялост, както правилно е констатирал и първоинстанционният не се явява причина за промяна на възприетата от двете съдебни инстанции фактология на събитията. В подкрепа на горния извод въззивният съд, също както контролираната инстанция, отчита обстоятелствата, че пострадалото лице е ангажирало житейски правдиви причини за загубата на спомен (сред които и изминалия значителен период от време от дата на деянието), намиращи подкрепа и в изводите на експертите, изготвили съдебно-психиатричната експертиза, според които при пострадалия свидетел не е налице симулация на неспособността му да възпроизвежда спомени, както и предвид факта, че при запитване относно идентичността на прочетеното му с действително осъществилото се, свидетелят е посочил, че описаните в прочетения му протокол събития следва да се възприемат като отговарящи на реалността, предвид наличието на собствения му подпис в процесния протокол. Във връзка с горното въззивната инстанция кредитира и заключението на изготвената в хода на съдебното следствие и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза на пострадалото лице, от заключението на която се извлича информация относно възможната причина за констатираната при разпита на пострадалия в съдебно заседание липса на конкретни спомени относно случилите се на инкриминираната дата събития. Както правилно е отбелязал и контролираният съд в представеното заключение експертът е категоричен, че към датата на деянието освидетелстваното лице е притежавало психични годности правилно да възприема събитията от значение за делото, като отсъстват данни за качествена промяна и психотичен епизод към периода на процесната дата. Според вещото лице, доколкото претърпяната от освидетелствания черепно-мозъчна травма е придружена със сътресение на главния мозък може да се допусне, че липсата на ясен спомен за събитията след инцидента е възможно да се дължи на частично антероградна амнезия след инцидента. Съгласно заключителните изводи на вещото лице достоверността на показанията на освидетелстваното лице следва да се преценява с оглед на това дали той има спомени за съответните събития, като безспорно, такъв е наличен към датата на разпита на С.в досъдебното производство. Настоящият съдебен състав кредитира заключението на процесната експертиза като обективно и безпристрастно изготвено. Според въззивната инстанция експертът е имал възможност да се запознае подробно с материалите по делото, както и да извърши и личен преглед на освидетелстваното лице, като от друга страна, не са налице основания, които да пораждат съмнение у съда в обективността, безпристрастността и наличието специални познания у вещото лице, поради което намира за правилен извода на СРС да даде вяра на посоченото заключение.
Обосновано първият съд е съпоставил изложеното
от пострадалия С.в хода на досъдебното производство, с цел проверка на
доказателствената стойност на показанията му, с изложеното от свидетелките Б.и И.–
станали случайни очевидци на конфликтната ситуация. От показанията на
свидетелката Б., дадени непосредствено пред първата инстанция, законосъобразно
допълнени с изложеното от свидетелката в хода на досъдебното производство, се
потвърждава факта на упражненото спрямо пострадалото лице физическо насилие от страна
на подсъдимия Д. (който свидетелката категорично разпознава като автор на
деянието, доколкото последният е бил редовен клиент на магазина, в който последната
е работила), изразяващо се в нанесен удар в главата, в областта на скулата, в
резултат на който пострадалото лице паднало на назад и си ударило силно главата
в земята. В съответствие с показанията на пострадалото лице свидетелката Б.дава
сведения, че в следствие на удара в земята пострадалият С.е загубил съзнание за
известно време, като дава и пряка доказателствена информация относно причината
за конфликта, посочвайки, че пострадалото лице, непосредствено преди удара е
апелирало към подсъдимия да му върне парите. От показанията на свидетелката Б.се
установява и обстоятелството, че действително пострадалият е инициирал
първоначалното физическо съприкосновение между двамата дърпайки за ръката
подсъдимото лице, последното обаче противно на доводите на защитата, не може да
обоснове извод, че нанасяйки удара в лицето на пострадалия подсъдимият е действал
при условията на неизбежна отбрана, доколкото така описаното от свидетелката
поведение на пострадалото лице „дръпна го, за да се обърне и да го помоли да му
върне парите“ безспорно изключва наличие на агресия в действията му.
В съответствие с изложеното от
свидетелката Б., ясно разграничила подсъдимия, като лицето, реализирало
нападението върху пострадалия С., са и показанията на свидетелката И.. Подобно на
районния съд, настоящата въззивната инстанция констатира противоречия в
показанията на свидетелката, дадени от нея непосредствено пред съда и тези,
заявени от нея пред орган на разследването в хода на досъдебното производство,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 01.08.2015г. (дата на
инцидента) относно датата на събитията, поведението на двамата мъже по време на
инцидента, както и по повод пристигането на полицейските служители и тяхното
поведение. След
като изложеното от свидетелката беше подложено на самостоятелна доказателствена проверка, въззивната инстанция намира, че
обосновано районният съд е стигнал до извода, че следва да се довери на
показанията на свидетелката И., дадени от нея непосредствено след инцидента, в
които посочва, че пряко е възприела започналия по повод на банкнота от 5 лева,
скандал между двама мъже, при който по-младият от тях нанесъл удар в главата на
по-възрастния, в резултата на който последният паднал на земята, доколкото
последните са дадени непосредствено след развилите се събития, за които се
отнасят, поради което и съвсем нормално в тях обективната действителност да е
намерила по-пълно и по-правдиво изражение, като от друга страна самата
свидетелка потвърждава първоначалните си сведения, дадени пред орган на
разследването, които намират подкрепа и в останалите ангажирани по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите очевидци на
инцидента. Както правилно е отбелязал районният съд единственото обстоятелство по
отношение на което е налице различие в показанията на двете свидетелки – очевидци
на деянието, възприели пряко действията на подсъдимия и пострадалия в рамките
на развилия се между тях конфликт, в резултат на който се е стигнало и до
изпадането на С.в безсъзнание, е относно действията на пострадалия
непосредствено преди нанасянето му на удар в лицето от страна на подсъдимия. Така
в показанията си св. Б.дава сведения за пристъпване от страна на пострадалото
лице към подсъдимия и хващането му за ръка, за каквото поведение св. И.не дава
информация, посочвайки че преди нанасянето на удара пострадалото лице се е
навело в опит да вземе падналата на земята банкнота. Дори да се приеме, че в
действителност такова хващане е осъществено от пострадалия С., доколкото в
показанията си св. Б.е посочила, че последното е извършено единствено с цел
отправяне на молба за връщане на парите, то настоящата съдебна инстанция споделя
извода на контролирания съд, че действията на пострадалото лице, описани от
свидетелката, не дават основания да се коментира реализирано от пострадалото лице непосредствено
противоправно нападение по смисъла на чл.12 от НК, в резултат на което да са
били застрашени правата и законните интереси на подсъдимия или друго лице, срещу
което подсъдимия е следвало да се отбранява.
Въззивният
съд намира за съществено при проверка на достоверността на показанията на
обсъдените свидетели, че на съобщените от тях факти относно механизма на
извършване на деянието – нанесен
удар с юмрук от страна на подсъдимия в дясната скула под окото и предизвикания
от него причинен процес, довел до изпадането на С.в безсъзнание, кореспондира
съдържанието на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на пострадалия, от която се установява съответствието на характера
на получените телесни увреждания (мозъчно сътресение, обосновано с изпадане в
безсъзнателно състояние за около 2-3 минути, придружено с комоционна
кома, покриваща характеристиките на медикобиологичния
признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и несъставомерните, но свързани с механизма на причиняване на
основната травма наранявания – контузия и разкъсно-контузна
рана в лявата тилна област на главата, оток на меките тъкани в областта на
дясната скула, подкожно кръвонасядане в същата област, охлузвания на меките
тъкани под него, които в съвкупност реализирали медикобиологичния
признак на лека телесна повреда –„временно разстройство на здравето, неопасно
за живота) с описания от пострадалия и свидетелите очевидци механизъм на
причиняването им.
Предвид
горното и при извършена самостоятелна доказателствена оценка на обсъжданите
гласни доказателствени средства настоящият съдебен състав намира, че
първостепенният съд правилно е дал вяра и на показанията на свидетелите И.и Б.,
станали случайни очевидци на процесния инцидент, които поради това си качество
и липсата на основания за пристрастност към която и да било от страните,
отразяват достоверно стеклите се обстоятелства на инкриминираната дата.
Подобно
на районния съд въззивната инстанция намира, че показанията на свидетеля Б.подкрепят
по косвен път приетата от двете съдебни инстанции фактология на събитията,
доколкото последният макар да не е възприел пряко действията на подсъдимия и
пострадалия в рамките на развилия се между тях конфликт, дава непротиворечиви
сведения за настъпилия вследствие на инцидента вредоносен резултат – влошеното
състояние на пострадалия, който според свидетеля бил припаднал, видимо
неадекватен и в безпомощно състояние, което обстоятелство е наложило и сигнализирането
за инцидента на спешен телефон 112. Към показанията на свидетеля Б.въззивният съд, също както контролираната инстанция подходи
с доверие, доколкото изнесеното от него кореспондира с останалите ангажирани по
делото доказателствени източници, като намира потвърждение и в извлечената,
посредством назначената в хода на съдебното следствие техническа експертиза,
информация от звуковите файлове на системата 112. От процесното експертно
заключение, обективирано в протокол за извършена експертиза № 348-Ф/2017г.,
което въззивната инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвено се
потвърждава и заявеното от св. И., пред орган на разследването, че последната също
е сигнализирала за развилия се конфликт на спешен телефон 112, пояснявайки, че
инцидентът се осъществил в района пазар „Красно село“, като един от участниците
в конфликта ударил другия, в резултат на което последният паднал на земята и не
помръдвал, както и фактът, че мъжът нанесъл удара е избягал от местопрестъплението (последното се
потвърждава и от показанията на полицейските служители – А.и Б.).
Съдът
в този му състав, аналогично на предходния, кредитира показанията на
полицейските служители – А.и Б., отзовали се на мястото на инцидента,
непосредствено след преустановяване на развилия се конфликт. С оглед
естеството на работата на свидетелите според въззивния съдебен състав е
обяснима констатираната от районния съд липса на спомен за конкретни факти и
обстоятелства по повод на процесния инцидент по време на разпита им в съдебно
заседание, като законосъобразно непълнотите и противоречията в показанията им,
са били отстранени от страна на СРС чрез приобщаването по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетелите от досъдебната фаза на процеса. При извършена
самостоятелна доказателствена проверка на процесните гласни доказателствени
средства според настоящия съдебен състав правилно районният съд е отчел последните
като източник на косвена доказателствена информация относно спорните по делото
обстоятелства, доколкото последните пресъздават разказаното им от свидетелите
очевидци на инцидента. Разгледани обаче във връзка с преките такива (показанията
на свидетелите очевидци) и предвид пълното съответствие с първоизточника им, доколкото
в показанията си свидетелите непротиворечиво и еднопосочно изнасят данни, че
инициатор на конфликта и извършител на деянието е именно подсъдимото лице,
задържано в близост до местопроизшествието, настоящата въззивната инстанция намира,
че последните подкрепят изцяло тезата на обвинението. В показанията си
свидетелите А.и Б.дават и пряка доказателствена
информация за непосредствено възприетите от тях обстоятелства след пристигането
им на мястото на инцидента – конкретно по повод влошеното физическото състояние
на пострадалия и ясно видимите белези от наранявания – кръв по главата в
областта на тила и подутина и рана на дясната скула под окото. Въззивният съд
намира за съществено при проверка на достоверността на показанията на
свидетелите, че съобщените от тях факти относно получените от пострадалия
наранявания кореспондират обективните данни изводими от ангажираната по делото медицинската
документация, и от заключението на съдебномедицинската експертиза, в която като
възможен и най-вероятен механизъм на причиняване на телесните увреждания на
пострадалото лице е възприет именно посочения от свидетелите очевидци на
деянието, пресъздаден и в показанията на полицейските служители. От показанията
на св. А., се установява и обстоятелството, че последният е задържал лице,
посочено му от свидетелите, като извършител на деянието, който бил установен
като подсъдимия – Г.Р.Д.. Настоящата инстанция не намира основания да се
поставя под съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания,
както и обективността и добросъвестността на депозиралите ги лица.
В
подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства (подробно описани
по-горе), доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са
посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи
на обективната действителността, отразените в тях обстоятелства.
Съдът,
подобно на предходния, прие като обосновано и обективно изготвено заключението
на извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
по отношение на травматичните увреждания на пострадалия С.. От заключението на
последната се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност причинените
увреждания на пострадалото лице и техните медикобиологични
характеристики. След задълбочен анализ на приобщените в хода на разследването
материали, експертът е обосновал изводите си за медикобиологични
характеристики на водещото телесно увреждане, констатирано при пострадалия,
като е установил, че последното е съотносимо към медицинския критерий „разстройство
на здравето, временно опасно за живота“. Както правилно е посочил и районния
съд в заключението са изследвани и допълнително установените, макар и
несъставомерни увреждания, които обаче се явяват определящи за протеклия причинен
процес довел до постигането на по-тежкия вредоносен резултат. Видно от
процесното заключение вещото лице е посочил и най-вероятния механизъм на
получаване на инкриминираното като съставомерно
нараняване на С., а именно посредством нанасяне на удар върху наранената част
от лицето – лявата скула, с твърди тъпи предмети (каквито могат да бъдат и
човешките юмруци), нарушил равновесието на тялото на пострадалия и изтласкал с
инерцията си същото назад, в резултат на което е последвал втори удар между
тилната област на главата на пострадалия и земната настилка, в резултат на
който пострадалото лице е изгубено съзнание, който добре отговаря на описания от
пострадалия и останалите свидетели сложен механизъм на причиняването му. Процесното
заключено е защитено по убедителен начин от експерта и по време на разпита му в
съдебно заседание.
Настоящият
съдебен състав се позова и на заключението на извършените и обсъдени по-горе в
настоящото изложение съдебно-психиатрична и фоноскопска
експертизи, изводите на които подкрепят приетата от настоящата съдебна
инстанция фактология на събитията.
Процесните
експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната специалност,
като са обективни и обосновани, като въззивният съд не намери основание да се
съмнява в обективността, безпристрастността и наличието специалните познания на
експерта, поради което счита за правилен извода на СРС да ги цени при изграждане
на фактическите си изводи.
В
противовес на показанията на обсъдените по-горе свидетели са единствено
обясненията на подсъдимия Д., в които последният макар да не отрича нанесения от
него удар в лицето на пострадалия изразява становище, че действията му са били
защитна реакция, предприета в хипотезата на неизбежна отбрана, каквото е и
основното възражение на защитата, застъпено във въззивната жалба. При анализа
на обясненията на подсъдимия въззивният съд отчете
двойствената им правна природа – като средство за защита и доказателствено
средство, необвързано със задължение за установяване на обективната истина,
като ги подложи на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им
логическо съдържание и на отношението им към останалите доказателства. Съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства. В
настоящия случай въззивният съд констатира, подобно на първия, че обясненията
на подсъдимия, в частта, в която последният описва пострадалото лице като
провокатор и агресор, който се обърнал към него с обиди и вулгарни изрази след
което се е опитал да му нанесе поредица от удари, които подсъдимият могъл да
избегне, но при последното замахване с ръка свита в юмрук и след преценка, че
не би могъл да избегне удара, подсъдимото лице нанесъл свой с цел защита,
убедително се опровергават от показанията на пострадалото лице (което дава
сведения единствено за отправена към подсъдимия клетва, но не и за агресивно
поведение и опити за физическа саморазправа), от показанията на останалите
свидетели И., Б.(очевидци на деянието), както и от показанията на полицейските
служители А.и Б., към които въззивният съд подходи с доверие, като не намери
основания за дискредитирането им. Предвид горното настоящия съдебен състав дава
вяра на обясненията на подсъдимото лице единствено в частта, която кореспондира
с показанията на пострадалия С.(че е възникнал спор между него и пострадалия по
повод на паднала банкнота от 5 лева, която подсъдимият е прибрал в джоба, който
е завършил с нанесен удар в лицето на пострадалия С.), но ги дискредитира,
аналогично на предходния съдебен състав, в частите, в които подсъдимия описва
действията на пострадалото лице непосредствено преди нанесения удар в областта
на дясната скула, и най-вече в частта, в която последният описва пострадалото
лице като провокатор и агресор, предприел опити за физическа саморазправа. Подобно
на контролираната инстанция настоящият съдебен състав констатира опити на
подсъдимия да защити тезата си, че именно по време на развилия се конфликт с
пострадалото лице в паднал на земята, като при съприкосновението със земната
повърхност и с оглед крайното разположение на тялото му (върху двете колена и дланите на двете ръце) е получил констатираните наранявания
по време на освидетелстването му, закрепени в изводите на експерта, изготвил и
съдебномедицинската експертиза. Последната обаче по категоричен начин се
опровергава от ангажираните по делото гласни доказателствени средства, в които
липсват данни в твърдяната от подсъдимия насока, като не намира убедителна подкрепа
и в заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза на
подсъдимия Д.. Според изводите на вещото лице, закрепени в процесното
заключение при освидетелстваното лице са констатират следи от охлузване
единствено върху гръбната повърхност на три от
пръстите на лявата ръка, в областта на кокалчетата, кръвонасядане в областта на
дланта до палеца на същата ръка и такова върху капачето на дясното коляно, като
според експерта причината за последните може да бъде, както падане и подпиране
върху терен, така и удар в тъпоръбест предмет. В тази
връзка съдът взе предвид и условностите в изводите на експерта относно
давността на констатираните наранявания, доколкото в заключението си вещото
лице не изключва възможността последните да са получени не само към часа на
инцидента, но и в по-ранен и в по-късен момент, включително в кратко време преди
прегледа. Предвид горното настоящият въззивен съд изцяло споделя извода на
контролираната инстанция, че с оглед заключението на приетата експертиза, не се
изключва възможността установените при подсъдимия наранявания да са получени от
него непосредствено преди да инцидента, така също и във времето между
предприемането на бягство от местопрестъплението до момента на задържането и
освидетелстването му. С оглед изложените съображения въззивният съд прие, че
обясненията на подсъдимия, в посочените части, в това число и относно заявеното
от него обстоятелство, че след инцидента сам е решил да се върне на мястото на
произшествието (оборващо се по категоричен начин от показанията на полицейския
служител А.) представляват защитна теза, която не е достоверно отражение на
действително случилото се събитие, като противно на доводите на защитата не
приема, че са били от страна на пострадалото лице са осъществени противоправни
действия противоправни действия, наложили нанасянето на удар от страна на
подсъдимия с цел защита.
С оглед изложените аргументи и след извършен самостоятелен анализ на
ангажираните по делото доказателствени източници въззивната инстанция намери, че
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305 ал. 3 НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, а
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и като
такова не следва да бъде променяно или замествано. Предвид подложената на
критичен анализ доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав счита, че
фактът на извършването на инкриминираното деяние, както авторството му, се
установяват по несъмнен начин, като освен вече изложените съображения в таза
насока, настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на първостепенния съд,
изложени в мотивите на атакуваната присъда.
При описаните факти, районният съд е направил и верни правни
изводи за квалификацията на престъплението, за което подсъдимото лице следва да
понесе отговорност. Според настоящият съдебен състав безспорно подсъдимото лице
е осъществило посегателство срещу телесния интегритет на пострадалия С., което
стои в причинна връзка с установените при него, настъпили общественоопасни
последици, а именно престъпния резултат, намерил изражение в причиняване на
телесно увреждане, реализирало медикобиологичния признак
на средна телесна повреда.
Така от обективна страна на 01.08.2015 г., около 09:40 часа, в гр.
София, пазар „Красно село“, сектор Е, пред павилион Е6, подсъдимият Д. е
причинил на Г. Л.С.средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с ръка в
областта на дясната скула, като му причинил оток, кръвонасядане и охлузване в
областта на дясната скула, като от удара пострадалият е паднал на земята и си е
ударил главата в тилната област, където е получил разкъсно-
контузна рана и е изпаднал в безсъзнание за около 3
минути, което е причинило мозъчно състояние (сътресение на главния мозък) – разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто
непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. Касае се за резултатно
увреждащо престъпление, изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка и страдание.
В случая, както законосъобразно е приел и районният съд доказан по
безспорен начин (с оглед ангажираната по делото доказателствена съвкупност ) се
явява фактът на причинено от подсъдимия телесно увреждане на св. С., което
покрива един от обективните признаци на състава на престъплението по чл.129,
ал.2 от НК, а именно неговия резултат, изразяващ се в „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ - в случая мозъчно сътресение /сътресение на главния мозък/, придружено с комоционна кома за период от 2-3 минути. Категорично е налице пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимото лице и престъпния резултат,
изразяващ се в конкретно причиненото телесно увреждане, доколкото съществува
пряка обусловеност между нанесения от подсъдимия Д. удар с юмрук в лицето на пострадалия,
падането на С.и като следствие на него, удар на главата му в повърхността на асфалтовата
настилка предизвикал и полученото мозъчно сътресение, придружено с комоционна кома.
Предвид безспорно констатираните нарушения на телесната цялост на
пострадалия С., районният съд правилно е приел, че на лицето е причинена средна
телесна повреда. Същата се изразява в констатираното при пострадалия
травматично увреждане – мозъчното сътресение, довело до изпадане в състояние на
безпаметност, представляващо „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“. Описаното в заключението на СМЕ травматично
увреждане на пострадалия съответства по медико-биологичния си и правен характер
на изложеното в ППВС №3/27.09.1979г. относно средната телесна повреда.
От субективна страна, въззивната инстанция, противно на застъпените в протеста
доводи, се съгласява с изводите на първия съд, че инкриминираното по делото
престъпление е извършено от подсъдимият Д. при форма на вина непредпазливост с
разновидност – небрежност. До този извод безспорно водят фактите, свързани с
механизма на осъщественото деяние, доколкото беше установено, че в
действителност подсъдимият е нанесъл юмручен удар в лицето на пострадалия, но инкриминираното
телесно увреждане – изпадането на пострадалото лице в безсъзнание, е получено
не от този удар, а от внезапното му отвеждане от равновесие, падане на земята и
удар на главата му в асфалтовата настилка.
Предвид горното следва да се отбележи, че когато се касае за
умишлено нанесена средна телесна повреда при пряк умисъл, деецът трябва да
предвижда конкретното увреждане на здравето и да цели именно неговото
настъпване. При евентуален умисъл деецът трябва да предвижда конкретното
увреждане, но да се отнася безразлично към настъпването му, преследвайки
някаква друга цел. При телесна повреда, извършена по непредпазливост, не е
необходимо деецът да предвижда конкретния вид увреждане, достатъчно е да
предвижда, че от деянието му ще настъпи телесна повреда въобще, какъвто според
съда е и настоящия случай, доколкото предвид нанесения единичен удар в лицето
на пострадалия, подсъдимият безспорно е предвиждал и дори целял причиняване на
лека телесна повреда. При удара и изваждането на пострадалия от равновесие,
подсъдимият Д. обаче не искал и целял да му причини получената средна телесна
повреда, нито е допускал настъпването ѝ, доколкото както правилно е
акцентирал и районния съд става въпрос за еднократно нанесен удар, с голи ръце,
силата на който не е бил от естеството да предизвика падане (с оглед констатираните
от вещото лице причинени преки наранявания в скулната област на пострадалия и
липсата на счупени кости). Предвид горното подсъдимият е действал
непредпазливо, без да предвижда конкретния вид увреждане, а единствено възможността
от настъпването на телесна повреда въобще. При осъществяване на удар с юмрук в
областта на лицето на пострадалия, подсъдимият е поставил начало на
причинно-следствен процес, довел до загубване на равновесие на пострадалия, в
резултат на което последният е паднал върху тротоара и си е ударил главата,
като е получил мозъчно сътресение, загуба на съзнанието. Не може обаче да се
заключи, че подсъдимото лице е имал оформена представа, че от нанесения в
лицето удар пострадалият ще падне на земята и ще удари тила си в асфалта, в
резултат на което ще получи мозъчно сътресение. Независимо от горното с оглед отчетените
и от контролираната инстанция обстоятелства, а именно напредналата възраст на
пострадалия, конкретното физиологично и психосоматично състояние на подсъдимия,
житейския и професионалния му опит (предвид възрастта и заеманата от него
длъжност като охранител), са давали възможност на същия и са пораждали за него
задължение да предвиди като възможна последица от удара с юмрук, настъпването и
на по-тежък от целения резултат, а именно евентуално падане на пострадалия на
земята, загуба на равновесие и удар в асфалтната повърхност, от който да настъпи и увреждане като процесното.
В този смисъл според въззивния съд конкретното увреждане на
пострадалия – мозъчно сътресение съпроводено със загуба на съзнанието, при този
механизъм на получаване на увреждането, сочи за проявена от страна на дееца
непредпазливост при извършване на деянието, а не на пряк или евентуален умисъл,
в каквато насока са доводите на прокуратурата, застъпени в депозирания протест.
Изложените съображения ясно сочат, че подсъдимият Г. Р.Д.
е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 133, предл. второ вр. чл.129, ал.2 от НК, а не този по повдигнатото му
обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В настоящия случай, независимо, че не е налице обвинение за
причинена от подсъдимия средна телесна повреда по непредпазливост, доколкото
последната е по-леко наказуема по закон от умишлената такива, законосъобразно
първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда за извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 133, предл. второ вр. чл.129, ал.2 от НК, без да е направено изменение на
обвинението, като е оправдал подсъдимия за това да е причинил умишлено средна
телесна повреда на пострадалия Г. С..
Противно на доводите на защитата, според въззивния съд в настоящия
случай е неприложима нормата на чл. 12, ал.1 от НК. Процесното възражение е намерило
своя отговор още в мотивите на обжалваната присъда, като първоинстанционният
съд е мотивирал подробно това свое заключение. Въззивната инстанция изцяло
споделя изводите на контролираната инстанция в тази насока, като приема, че с
оглед извършения самостоятелен анализ на доказателствата и установените въз
основа на тях факти, дори да се приеме, че вербалната размяна на реплики в
началото на конфликта е била последвана от хващане на ръката на подсъдимия от
страна на пострадалия, доколкото според свидетелката Б.описаното действие е
извършено единствено с цел задържане на подсъдимото лице мястото на инцидента, като
е било последвано от молба за връщане на парите, то описаните действия не биха
могли да се приемат като противоправни, налагащи нанасяне на удар в лицето на
пострадалия, с цел защита на законните права и интереси на подсъдимия или друго
лице. От друга страна, застъпената от подсъдимия теза, за предприети
заплашителни действия от страна на пострадалото лице, изразяващи се опит за
нанасяне на удари спрямо подсъдимия, срещу които последният е следвало да се
самоотбранява, въззивната инстанция прие за недостоверна, доколкото беше
опровергана от несъмнено установени доказателства, като се дискредитира на
собствено основание от констатирани неясноти и вътрешни противоречия в самите
обяснения на подсъдимия.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, с оглед
преквалификацията на деянието, като такова извършено по непредпазливост и
предвид, факта, че за извършването на последното законодателят е предвидил
санкция „лишаване от свобода“ без специален минимум до 1 година или „пробация“,
е приложил разпоредбата на чл. 78а НК, като е освободил подсъдимото лице от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Безспорно по
делото са налице са предпоставките по раздел четвърти от глава осма на НК: за
извършеното престъпление се предвижда наказание до пет години „лишаване от
свобода“ или друго по-леко наказание, подсъдимият не е осъждан (реабилитиран по
право) за други престъпления, няма данни да е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и от престъплението не са настъпили
имуществени вреди. Обосновано контролираната инстанция е отчела и обстоятелството, че
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
При определяне размера на глобата правилно първия съд е съобразена
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, действаща към момента на извършване на
престъплението и към настоящия момент, в която размерът на глобата е рамкиран в
диапазона от 1000 лв. до 5000 лева.
При тези данни първостепенният съд е наложил на подсъдимото лице
наказание „глоба” в размер на 2500 лева. Въззивният съд споделя изложеното от
първата инстанция относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършвайки преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието
фактори, контролираната инстанция е възприела като смекчаващи отговорността
обстоятелства продължителният период на разглеждане на делото в съдебната му
фаза, като и трудовата ангажираност и семейното положение на подсъдимия. Уместно
чистото съдебно минало на подсъдимото лице не е отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания за
престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от
НК е отчетено от законодателя, като предпоставка за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което
не може да бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на
отговорност на дееца.
Обосновано, като отегчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени фактът, че проявеното физическо насилие е било упражнено спрямо мъж, значително
по-възрастен от подсъдимия, при това с категорично налагащи се по-слаби
физически данни, неблагоприятното въздействие върху здравето на пострадалия,
разкриващо причиняване на няколко увреждания, мястото на извършване на деянието,
а именно обществен пазар, достъпът до
който не е бил ограничен за трети лица, както обективно присъствието на други
граждани, което обстоятелство не е повлияло демотивиращо подсъдимия в избора му
на извършване на противоправно поведение.
Във връзка с доводите на защитата, че при определяне на санкцията,
съдът не е събрал данни за подсъдимия, като е наложил необосновано висока
глоба, предвид ангажираните в хода на въззивното производство писмено
доказателства, а именно ксерокопие на разпореждане № ********** за отпускане на
пенсия (л.6 от съдебното производство пред въззивния съд), ксерокопие на
допълнително споразумение № 4 към трудов договор № 41 от 04.12.2013 г. (л.7 от
съдебното производство пред въззивния съд) и след преценка на релевантните за
индивидуализацията на наказанието фактори, според въззивната инстанция,
определеното от първия съд наказание от около средния законов размер, а именно
глоба в размер на 2500 лева, е справедлив, като изцяло съответства на целите,
визирани в нормата на чл. 36 НК.
В конкретния случай видно от данните по делото към започване
разглеждане на делото пред въззивната инстанция обвиняемият е взимал пенсия,
като в същото време е работил и по трудово правоотношение, получавайки
допълнително доходи, от друга страна въззивният съд констатира, че към
настоящия момент обвиняемото лице няма членове на семейството си, за които да
се грижи или дължи издръжка. Предвид горното според въззивната инстанция размерът
на наложената глоба (от 2500 лева) е правилно индивидуализиран от страна на
районния съд, като няма основание за неговото изменение в посока намаляване.
Според въззивната инстанция санкция в този размер, противно на доводите на
защитата, се явява законосъобразна, обоснована и справедлива, като същевременно
съответства на обществената опасност на извършеното деяние, и в пълна степен ще
обезпечи постигане на целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемото
лице, така и целите на генералната превенция спрямо останалите членове на
обществото.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно на основание чл.
189, ал.3 от НПК, е поставил направените по делото разноски да
останат в тежест на подсъдимия.
Законосъобразно първоинстанционният съд се е разпоредил и с
наличните по делото веществени доказателства.
При установената фактическа обстановка и правни изводи въззивният
съд намира, че подадената въззивна жалба и протест следва да бъдат без
уважение, като неоснователни, а атакуваният съдебен акт като обоснован,
правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При извършената служебна проверка на присъдата по силата на чл.
314 НПК въззивният съд не констатира последната да е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила
или необоснованост, даващи основания за изменение или отмяната ѝ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 03.11.2017г., постановена от СРС, НО, 2-ри състав по НОХД №
18441/2015г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.