Разпореждане по дело №451/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.420, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „. К.”О., със седалище и адрес на управление Г.Д., У. “Х. А.” *, против определение №5587/28.10.2011 г. на РС –Р., постановено по ч.Г.д.№ 1221/2011г., с коeто районният съд е отказал да спре незабавното изпълнение , допуснато със Заповед №* от 31.08.2011 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.Г.д.1221/2011 по описа на РРС и образувано въз основа на нея изпълнителното производство по изп. д. №1262/2011 по описа на ЧСИ Ш. Д. с район на действие БОС.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение на РС, с което е отказано спиране на изпълнителното производство е постановено в противоречие на разпоредбите на чл.420 ГПК.

В тази връзка поддържа, че договора за финансов лизинг не е прекратен.Условията на лизингодателят са изпълнени към 05.08.2011 г.. Така че преждевременно е издадена Заповед №*. Сочи се , че изземването на лизинговото имущество преди изтичане на срока на договора прегражда пътя на жалбоподателят да придобие собствеността. Твърди се , че са представени убедителни доказателства от които е видно , че претендираната за плащане сума от 60 000.00 лева е заплатена. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и постановено спиране.

Ответната страна по частната жалба не е депозирала писмен отговор.

Съдът, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производство и в срок.

“И.”Е. чрез процесуалният си представител, е депозирало пред Районен съд – Р. заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.5 ГПК – извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг – относно връщането на отдадени на лизинг вещи. Сезираният съд е издал Заповед №* на 31.08.2011 г. и изпълнителен лист, по силата на които е разпоредено длъжникът(жалбоподател) да предаде на “И.”Е. отдадени на лизинг движими вещи, подробно описани в разпореждането. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №1262/11 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с район на действие БОС. ЧСИ е извършил опис на лизинговото имущество.

В законоустановения срок длъжникът е подал писмено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. С възражението е направено искане на основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението. Приложени са писмени доказателства.

Със свое определение РС е указал на молителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да довнесе дължимата държавна такса, като в противен случай ще бъде обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.Първостепенният съд е отказал спиране на изпълнителното производство по изп. д. №*/11 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. с район на действие БОС (този акт се обжалва в настоящото производство).

Съгласно чл.420 ГПК защитата срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението (липсата на задължение на длъжника, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение) се осъществява посредством възможността му да спре изпълнението. Специалните основания за спиране по чл.420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект (чл. 417, т. 9 ГПК) и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спират изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Другата група включва представянето на убедителни писмени доказателства, въз основа на които съдът следва да прецени, че е недължимо изпълнението на длъжника по издадената заповед за незабавно изпълнение на някое от основанията визирани в чл.417, точки от 1 до 8 включително ГПК. Двете групи основания са алтернативно предвидени от законодателя, т.е. представляват отделни основания независими едно от друго за спиране на изпълнението. Съгласно представените по делото доказателства настоящият състав констатира, че в конкретния случай не е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД и че твърденията на длъжника за недължимост на задължението за предаване на владението върху процесните движими вещи не са подкрепени с убедителни доказателства.

Представените към искането за спиране писмени доказателства не представляват убедителни писмени доказателства за недължимост на задължението на „. К.” О. за предаване на владението върху процесните движими вещи. Наличието на Договор за прехвърляне на вземане между страните само по себе не може да обоснове такава недължимост. Другите представени доказателства също не обосновават недължимост . Тези доказателства ще бъдат анализирани в хода на исковия процес. Ето защо не е представено доказателство, въз основа на което категорично да се направи извод, че „. К.” О. не дължи предаването на владението върху отдадените му на лизинг движими вещи, подробно описани в разпореждането, в полза на „И.” Е..

Изложеното по-горе налага извод за законосъобразност на обжалваното определение на РС- Р., с което е отказано спиране на изпълнителното производство.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определени №5587 от 28.10.2011 г. по ч.Г.д.№1221/2011г. по описа на РС-Р., с което районният съд е отказал да спре изпълнителното производство по изп. д. №*/2011 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с район на действие БОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: