Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 18.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на пети април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03041 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу М.М.Л. и И.М.Л.,***, с искане да бъде признато за
установено, че ответниците дължат разделно, съобразно съответната си ½ идеална
част, на ищцовото дружество сумата от 907,36
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой
Гебрев“, бл. 58, ап. 38, от които: главница в размер на 790,93 лева за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. включително,
сумата от 116,43 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
09.07.2015г. до 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07293/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 от ГПК.
В
законоустановения едномесечен срок, ответниците, представлявани от назначения
особен представител, са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който са
оспорили исковите претенции както по основание, така и по размер, излагайки
подробни аргументи за това.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 6055/27.10.2017г.
по ч. г. д. № 07293/2017г. на ПРС. Същата е връчена на ответниците (в
заповедното производство - длъжници) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което
в срока по чл. 415 ал. 4 ГПК (съобразно действието на чл. 61 ал. 2 ГПК /отм./)
поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализът на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. заверено копие на Нотариален акт за собственост върху апартамент или друг
обект, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятията по
закона за териториално и селищно устройство № 14, том ІІ, нот. дело № 432 от
1995г. на нотариус И. Иванов, удостоверение изх. № 19/СЛУ-2094 от 22.03.2019г.,
издадено от Община – Перник и удостоверение за наследници с изх. №
19/ИЗТ-171/21.02.2019г., издадено от Община Перник е видно, че ответниците са
съсобственици на процесния имот, притежаващи по ½ идеална част от
последния, поради което и същите се явяват клиенти на топлинна енергия. От
посоченото удостоверение с изх. № 19/СЛУ-2094 от 22.03.2019г., издадено от
Община – Перник, се установява идентичността на посочения с исковата молба
недвижим имот и този, фигуриращ в приетото като доказателство по делото
заверено копие на Нотариален акт, описан по-горе.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата
на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито
от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД.
Облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно
от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, за процесния
период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на
ищеца. Установява се още, че топломера в
АС е минал метрологичен контрол. Видно е, че в имота на ответниците няма
свързани към сградната инсталация отоплителни тела в стая, хол, кухня.
Отоплителното тяло в банята – щранг лира е без монтиран индивидуален
разпределител. Посочено е, че топлата вода се начислява по изчислителен път.
От
обсъжданата СТЕ е видно още, че системата за дялово разпределение в сградата –
етажна собственост, където се намира процесния имот, е въведена въз основа на
Договор № 074/08.12.2000г., сключен между ФДР и СЕС. Установява се още, че са
налице договори за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключени
между ищеца и фирмата за дялово разпределение, обслужваща сградата, към която е
и процесния имот. Видно е още, че дружеството, извършващо дялово разпределение,
е изготвяло изравнителни сметки ежегодно, като същите са предавани на
представител на СЕС. Сочи се, че по
отношение на изравнителните сметки не са постъпвали възражения и жалби в
законоустановения срок.
От
приетата като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза е видно,
че задължението на ответниците към ищцовото дружество, с титуляр на партидата
отв. М.М.Л., е в размер на 790,93 лева, за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия
за процесния период. Съответно притежавания обем от права от ответниците,
задължението на всеки един от тях възлиза на 395,47 лв., представляващо
½ от общия дълг. С оглед на тези обстоятелства, искът, с който се иска
признаване за установено, че се дължи процесната главница разделно от двамата
ответника, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно
ал. 6 на чл. 34 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза е видно, че размера на
лихвата за забава за процесния период – от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., за
процесния имот е 116,43лв., респ. в размер на 58,22 лв. за всеки един от
ответниците, съобразно съответната им ½ идеални части от общия дълг,
поради което и този установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на
880.00 лв., от които: 100.00 лв. – държавни такси, 250.00 лв. – депозити за
съдебни експертизи, 30.00 лв. – държавни такси за издаване на съд. удостоверения,
300.00 лв. – депозит за особен представител и 200.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
Предвид изхода на делото, ответниците
няма право на разноски.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***,
ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 395,47 лв.,
представляваща ½ от стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, бл. 58, ап. 38 за периода
от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и сумата от 58,22 лв., представляваща ½ от общия размер на законната
лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата от 395,47 лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 07293/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***,
ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 395,47 лв.,
представляваща ½ от стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, бл. 58, ап. 38 за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и сумата от 58,22 лв., представляваща ½ от общия размер на законната
лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата от 395,47 лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 07293/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА М.М.Л., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 440.00 лв., представляваща ½ от направените
в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.М.Л., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 440.00 лв., представляваща ½ от
направените в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила ч. г. д. № 07293/2017г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: