Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр. Горна Оряховица, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Силвия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 912 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Ищецът А.П.А. твърди, че е потребител на
електрическа енергия в обект в с.К.Г.О., за което е разкрита партида с
клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че при посещение в подразделение на ответника
е уведомен, че е издадена фактура № **********/30.10.2018 г. на стойност 2
413,09 лв. за извършено преизчисление на количеството електрическа енергия по
партидата му въз основа на констативен протокол от проверка на служители на
„Електроразпределение Север“ АД от 13.06.2018 г., при която средството за
търговско измерване (по-долу СТИ) било демонтирано. Сочи, че служителите на
ответника изискали заплащане и на неустойка от 26.14 лв. Твърди, че на
18.12.2018 г. заплатил сумата от 2 439,23 лв. – сбор от сумата по фактурата и
неустойката. Оспорва в обекта му да е потребено и отчетено посоченото
количество електрическа енергия и счита, че сумата е платена недължимо. Оспорва
верността на отразеното в констативния протокол на „Електроразпределение Север“
АД и размера на начислената сума, считайки го за произволно определен.
Възразява, че за ответника не съществува фактическо основание за извършване на
корекцията. Аргументира възражението си с оспорване проверяваният електромер да
е обслужвал процесния обект и оспорване на изправността на електромера.
Възразява се още за липса на правно основание за извършване на корекцията –
липса на надлежна лицензия у „Електроразпределение Север“ АД за продажба на
електрическа енергия, съответно право да извършва корекция на сметки и да
начислява суми; неравноправност на клаузите от Общите условия, регламентиращи
едностранна корекция на сметката на абоната за минал период; неприложимост на
Общите условия, изменени с Решение ОУ-006/21.07.2014 г. на КЕВР за абоната, тъй
като не са публикувани в местен ежеденвник съгласно чл.98а, ал.3 ЗЕ и липса на
законов и подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекция на
сметката на абоната за минал период, поради нищожност на процедурата, уредена в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (по-долу ПИКЕЕ) и
след отмяната им с Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. №
2385/2016 г. по описа на ВАС и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017
г. на ВАС; липса на предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на
потребителя. Моли за постановяване на решение, с което да се осъди ответника да
му заплати сумата от 2 439,23 лв., платена от него без основание –
2 413,09 лв., начислени по фактура № **********/30.10.2018 г. и 26,14 лв.
неустойка за просрочие, както и сторените в производството разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на 13.06.2018
г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на СТИ,
измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищеца, при която отчели
показания на електромера по Тарифа 1 – 000739 кВТч; по Тарифа 2 – 004632 кВТч;
по Тарифа 3 – 013088 кВТч, по Тарифа 4 – 000000 кВТч и по Тарифа 0 – 018459.
Поради наличието на показания в неизведен на дисплея на електромера регистър,
СТИ било демонтирано и подменено с ново. За проверката бил съставен констативен
протокол № 1701640/13.06.2019 г., подписан от служителите на дружеството и от
абоната. Сочи, че на ищеца било изпратено писмо № 50091_КП1701640_1/30.10.2018
г., уведомяващо го за проверката, към което бил приложен констативния протокол.
На демонтираното СТИ била извършена метрологична експертиза от Главна дирекция
„Измервателни уреди“ при Регионален отдел – Русе на Български институт по
метрология, при която се установило наличие на преминала енергия в Тарифа 3 – 013088.111
кВТч, която не се визуализира на дисплея, както и че електромерът съответства
на техническите и метрологичните характеристики. Твърди, че към датата на
проверката СТИ е било годно да измери цялата потребена електрическа енергия, но
било налице отклонение от нормалното му функциониране – потребената енергия
преминавала в невизуализирания на дисплея тарифен регистър 3. Сочи, че въз
основа на метрологичната експертиза и показанията в Тарифа 3, със становище от 29.10.2019
г. на абоната била начислена електрическа енергия 13 088 кВТч, за период от
една година назад от датата на констатиране на неточното измерване (от 14.06.2017
г. до 13.06.2018 г.), за чиято стойност – 2 413,09 лв. била издадена
фактура № **********/30.10.2018 г. Твърди, че това количество електрическа
енергия е потребено от ищеца в процесния период и на това основание дължи
заплащане на цената му. Признава, че ищецът
е заплатил сумата от 2 439,23 лв., от които 2 413,09 лв. по
издадената на 30.10.2018 г. фактура и 26,14 лв. – обезщетение за забава в
плащането за период от месец ноември 2018 г. до месец декември 2018 г. Моли за
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен и да му бъдат
присъдени направените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия
при общоизвестни общи условия за обект на адрес с.К.Г.О., за което е открита
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при ответника.
От протокол за монтаж/демонтаж на електромер № 5016084
от 19.08.2016 г. се установява, че на посочената дата за отчитане на потреблението
в обекта на ищеца е монтиран електромер фабричен № 1114021666916723 с нулеви
показания по нощна и дневна тарифа. От констативен протокол № 1701640 от
13.06.2018 г. и показанията на свидетеля Д. – служител на
"Електроразпределение Север" АД, се установява, че на 13.06.2018 г. била
извършена проверка на електромера по сигнал за манипулация. Електромерът бил
монтиран на табло на стълб срещу имота. Служителите отчели, че електромерът
измерва в границите точност, но посредством специален софтуер установили, че
прехвърля енергия в невизуализиран на дисплея регистър. Към момента на
проверката електромерът трупал показания по дневна тарифа. Служителите снели
показанията по тарифите на електромера – Тарифа
1 – 000739 кВТч; по Тарифа 2 – 004632 кВТч; по Тарифа 3 – 013088 кВТч, по
Тарифа 4 – 000000 кВТч и по Тарифа 0 – 018459 и повикали ищеца. В негово
присъствие демонтирали СТИ и го
подменили с ново. За проверката бил съставен констативен протокол № 1701640 от
13.06.2018 г., подписан от служителите и ищеца. Копие от констативния
протокол било изпратено на ищеца с писмо изх.№ 50091_КП1701640_1/30.10.2019 г., получено
от лично ищеца.
Съдът изгради фактическите си изводи за извършването
на проверката и констатациите й въз основа на свидетелските показания и констативния
протокол. Последният е частен свидетелстващ документ, съдържащ изявление на
ищеца за неизгодните нему факти, че е съгласен с констатациите, запознат е с
протокола и е присъствал при съставянето му. Това неоспорено по авторство
изявление съставлява извънсъдебно признание за вярност на отразеното в
протокола, което важи срещу ищеца. Преценено по реда на чл.175 ГПК, същото е
съответно на свидетелските показания на служителя, извършил проверката. По тази
причина не могат да се приемат за основателни оспорванията, че проверяваният
електромер не е измервал електрическата енергия по партидата му, че отразеното
в протокола не е вярно и че не може да се противопостави на ищеца.
При извършената на демонтираното СТИ метрологична
експертиза, резултатите от която са отразени в протокол № 815/03.10.2018 г. на
БИМ, е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и
клемния блок на СТИ, наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера и отсъствие на пломбите против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера. При изслушването на съдебно-техническата
експертиза, вещото лице изяснява, че СТИ не може да бъде демонтирано без
отстраняване на тези пломби и отсъствието им се дължи на това, че са свалени от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД при демонтажа. Метрологичната
експертиза, изготвена от БИМ, констатира още, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия. При софтуерно четене на СТИ е установена
външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала енергия по тарифа Т3
–0013088,111 кВТч., която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 29.10.2018 г. „Електроразпределение Север“ АД одобрило да се начисли
допълнително общо количество електрическа енергия от 13 088 кВТч по партидата
на ищеца за период от 14.06.2017 г. го 13.06.2018 г. Посоченият период бил
разделен на два подпериода, а общото количество електрическа енергия било
пропорционално разпределено с оглед продължителността на всеки от тях. За
стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 2 413,09
лв. била издадена фактура № **********/30.10.2018
г., изпратена на ищеца с писмо изх.№ 50091_КП1701640_2/31.10.2019
г., получено лично от него.
На 17.12.2018 г. ответникът изпратил покана за доброволно
изпълнение, с която ищецът бил поканен в седемдневен срок да заплати 2 555,32
лв. за консумирана електроенергия в периода 11.2018 г. – 12.2018 г., както и
25,47 лв. – обезщетение за забава в плащането. Към писмото била приложена
справка, съгласно която общата посочена сума съставлявала сбор от неплатените
задължения – 2 413,09 лв. по фактура № **********/30.10.2018
г. и 123,23 лв. по фактура от 13.11.2018 г. Страните не спорят, а и от фискален бон № 0004298 0025/18.12.2018 г. и
изходящите от ответника извлечение за фактури и плащания към 04.06.2019 г. и
извлечение от сметка от 04.06.2019 г., обективиращи неизгодни за издателя обстоятелства,
се установява, че на 18.12.2018 г. ищецът заплатил на ответника сумата 2 439,23
лв. – 2 413,09 лв. за консумирана електрическа енергия в периода от 14.06.2017
г. до 13.06.2018 г. по фактура № **********/30.10.2018 г. и 26,14 лв. неустойка
за просрочие.
Съгласно отговор на задача №1 на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза при софтуерно прочитане на паметта на електромера
за нуждите на експертизата, се установяват показания, идентични с
констатираните при метрологичната експертиза на БИМ. При изслушване на
експертизата, вещото лице посочва, че СТИ е било метрологично годно към момента
на проверката и е работило в класа си на точност съобразно изследванията на БИМ
по Тарифа 2. Посочва, че наличието на показания в невизуализиран на дисплея
регистър не засяга точността на измерването, не прави електромера технически
или метрологично негоден.
При изслушването вещото лице обяснява, че тарифи 3 и
4 са предназначени за държави, в които електроенергията се отчита по повече от
две тарифи (напр. по “уикенд тарифа“). Тогава и останалите тарифи извън 1 и 2 се настройват
за отчет и се визуализират на дисплея. Тъй като в България потреблението се
измерва по две тарифи, останалите не са настроени за отчет. Съгласно отговорите
на задачи № № 2 и 3 не е възможно да се установи на какво се дължи наличието на
показания в тарифен регистър 3 и не може да се определи кога и по какъв начин
са възникнали те, защото от паметта на СТИ могат да се прочетат само текущите
показания по тарифите – електромерът няма информация за показанията по тарифите
в минали периоди и информация за настъпили събития в минали периоди. При
изслушването си вещото лице уточнява, че натрупването на показания може да се
дължи на промяна на тарифната схема чрез препараметризиране на електромера през
оптичния порт, както и на монтаж с тези показания, запис по тази тарифа,
софтуерен или хардуерен проблем. По тези съображения сочи, че не може с
категоричност да се твърди, че показанията са отчет за потребление на електрическа
енергия. Сочи, че СТИ няма памет, която технически да позволява да се определи
началната дата на натрупване на показанията и че СТИ не предава данни в реално
време. Обобщава, че количеството електрическа енергия от 13 088 кВТч може да
бъде потребено през процесния период, заедно с отчетеното при редовен отчет.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание. Основателността на иска
е предпоставена от установяване от страна на ищеца на даването на имуществено
благо (в случая – плащането на процесната сума) и отричане да има правно
основание за имущественото разместване. В случая, за да отблъсне претенцията,
ответникът се позовава на наличието на правно основание за плащането, твърдейки
сумата от 2 413,09 лв. да съставлява цена на консумирана в периода от 14.06.2017
г. до 13.06.2018 г. електрическа енергия от 13 088 кВТч, а сумата от 26,14 лв.
– обезщетение за забава в плащането. По тази причина в негова тежест е да
установи пълно и главно фактите, от които черпи възражението си.
Между страните няма спор относно осъществяването на
имущественото разместване – плащане от ищеца и получаване от ответника на
сумата от 2 439,23 лв. (2 413,09 лв. по фактура № **********/30.10.2018
г. и 26,14 лв. обезщетение за забава) на 18.12.2018 г. Спорът, както
фактически, така и правно, е концентриран върху основателността на възражението
за наличие на основание за плащането. Това предполага разглеждане на въпросите
дали количеството електрическа енергия, чиято цена е начислена, е потребено в
обекта на ищеца в процесния период и съществувало ли е за ищеца задължение да
заплати цената му.
На първо място, установеното от фактическа страна не
предполага извод, че количество електрическа енергия от 13 088 кВТч е реално
потребено по партидата на ищеца за период от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. Наличието
на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е основание за
такъв извод, защото този регистър не е настроен да отчита потребление, не е не
му е зададен часови период за измерване на преминала електрическа енергия и не
може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице изяснява, че не може с
категоричност да се установи причината за наличие на такива цифрови показания и
то може да се дължи на причини извън потреблението на електрическа енергия,
включително наличие на показания още при монтажа. Последното не може да бъде
изключено като вероятност, защото няма данни към момента на монтажа на СТИ
показанията по третия тарифен регистър да са нулеви – в протокола от 19.08.2016
г. е отразено, че нулеви са показанията само на визуализираните на дисплея
тарифи. Обстоятелството, че показанията на третия тарифен регистър са включени
в сбора на сумарния регистър също не е основание за извод, че те съставляват
потребление, защото и сумарния регистър не служи за отчет – неговите показания
са сбор от показанията на всички тарифни регистри. Допълнително в тази връзка
следва да се отбележи, че към момента на проверката електромерът е отчитал само
по настроената за отчет дневна тарифа, а не по тарифа 3. Метрологичната годност
на СТИ в посочения период, липсата на механични увреждания по предпазните
механизми и техническата изправност на СТИ, не означават, че посочените
показания са отчет за потребена енергия. Вещото лице изрично изяснява, а и
метрологичната експертиза на БИМ установява, че евентуалното потребление,
отчетено по невизуализирания на дисплея тарифен регистър, касае само тарифната
схема, по която е настроен за отчет електромера и не засяга изправността му.
Дори да се
приеме, че показанията в тарифен регистър 3 са електрическа енергия, не може да
бъде установен началния момент на натрупване на показанията в регистъра и
съответно какво е реално консумираното количество електроенергия през
различните времеви периоди и часови зони за дневна и нощна енергия и каква част
от него е преминалата в скрития регистър. Претендира се количеството
електрическа енергия от 13 088 кВТч да е потребено за периода от
14.06.2017 г. до 13.06.2018 г., но СТИ е монтирано на 19.08.2016 г. В
случай, че натрупването е започнало между 19.08.2016 г. и 13.07.2017 г., то
цената на част от регистрираното по тази тарифа количество се претендира без
основание. Неустановяването на началния момент на натрупване на показанията е
достатъчно да се приемат за неоснователни твърденията на ответника за
осъществено потребление през посочения от него период. Независимо от това и с
оглед доводите му, следва са се посочи още, че дори и натрупването да е започнало на 14.06.2017 г., няма данни
какво е реално
консумираното количество електроенергия през различните времеви периоди и
часови зони и каква част от него е преминалата в скрития регистър. Това не е
без значение, защото именно часовите зони на потребление определят цената на
електрическата енергия. Тук не би могло да намери приложение правилото на
чл.162 ГПК, както ответникът претендира, защото недоказването на факта, че
определено количество електрическа енергия е потребено през конкретен часови
интервал, е неустановяване на основанието на иска, а не на неговия размер.
Ако и да бе установено, че посоченото количество от 13
088 кВТч е потребено през исковия период, както и какви са конкретните
параметри на потреблението, само този факт не би могъл да даде основание да
възникне вземането за цената на доставеното. Това е така, защото количеството
електроенергия от 13 088 кВТч не е отчетено при редовен месечен отчет. Само
такъв отчет съгласно чл.17, ал.1, т.2 и чл.26, ал.1 вр.чл.18а от действащите
ОУПЕЕ, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, е основанието за
възникване на вземането за цената на потребената електрическа енергия. Съществуване
на такова задължение не може да се основе и на общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД,
защото горепосочените разпоредби на публично известните общи условия се явяват
специални спрямо нея. По възлагане от закона – чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ, те уреждат
частния случай на възникване и изпълнение на задължението на купувача (клиента)
за заплащане на цената на доставената му електрическа енергия. По тази причина
вземането за цената на доставената електрическа енергия не може да се основе на
общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД без да се държи сметка, че съдържанието на задължението
на купувача в правоотношението между страните е ежемесечно заплащане на
стойността на това количество електрическа енергия, което е доставено на
потребителя (т.е. отчетено от изправно СТИ по аргумент от чл.40, ал.2 и чл.40а
от публично известните Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“
АД).
Коригиране на количеството потребена електрическа
енергия за минал период (извън редовния отчет) и начисляване на допълнителни
суми на това основание е изключение, допустимо при кумулативното наличие на две
предпоставки – по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2, изр.2 вр.
ал.1, т.6 ЗЕ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, да приеме правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и
на второ място – общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно приетите от Комисията правила (в посочения
смисъл са и Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на I Т.О. на
ВКС; Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на II Т.О. на ВКС;
Решение № 164/02.03.2016 г. по т.д. № 2446/2014 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС, обобщени с Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II Т.О. на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II Т.О. на ВКС). Към момента на
извършване на процесната проверка – 13.06.2018 г. и начисляване на сумата – 29.10.2018
г., нито едно от двете условия не е било налице.
С Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016
г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД. Посочените общи условия са
предвиждали ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
(чл.25 от същите), но след тяхната отмяна са приложими Общите условия, одобрени
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, в които такъв ред не е регламентиран
(чл.24, ал.2 от тях вменява само задължение клиентът да бъде уведомен).
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016
г. по описа на ВАС /обн.ДВ, бр.15/14.02.2017 г./ приетите по силата на
горепосочената законова делегация ПИКЕЕ /обн.ДВ бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./, са отменени с изключение на разпоредбите от чл.48 до чл.51.
Отмяната на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява
действието му занапред – след деня на обнародване на решението (арг. от чл.195,
ал.1, вр. чл.194, пр.2 АПК). Неотменените с решението норми (чл.48 – чл.51 от
ПИКЕЕ) не могат да запълнят обема на възложеното с чл.83, ал.2, изр.2 вр. ал.1,
т.6 ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотези, при които
може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия.
В обобщение на изложеното и с оглед действалата към
момента на начисляване на сумата правна уредба, съществуват единствено две
правни основания, на които доставчикът на електрическа енергия може да
претендира заплащане на стойността на консумираната електрическа енергия. В
първия случай, съставляващ и общото правило, това е цената на доставеното и
потребено през отчетния период количество електрическа енергия, дължима от
клиента съгласно чл.200, ал.1 ЗЗД, но по реда и сроковете, уредени в Общите
условия по възлагане от чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ. С изтичане на отчетния период
доставчикът на електрическа енергия не разполага с правото едностранно да преизчисли
количеството и/или цената му, освен в общата хипотеза на договорна отговорност,
или с оглед съдържанието на правоотношението между страните – при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена на електрическата енергия поради неправомерно
действие от страна на потребителя и при установяване на периода на грешното
измерване или неизмерване и реално консумираната електрическа енергия за
миналия период. Ответникът в случая не се позовава на нито едно от тях, поради което следва да се
заключи, че липсвало правно основание да начисли и претендира от ищеца заплащане на сумата
от 2 413,09 лв. и мораторно обезщетение върху нея от 26,14 лв. и съгласно
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД дължи връщането им. С оглед посоченото, искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят
направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 847,57 лв. (97,57 лв. за държавна такса и 750 лв.
за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде
заплатена от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.******************да заплати на А.П.А., ЕГН **********,*** сумата от 2 439,23 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и девет
лева и двадесет и три стотинки/, платена от него без основание, от която 2 413,09 лв. /две
хиляди четиристотин и тринадесет лева и девет стотинки/ –
начислена по фактура
№ **********/30.10.2018 г. за извършено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. по партида с
клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект на адрес с.К.Г.О. и
26,14 лв. /двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ – обезщетение за забава в плащането на
тази сума за периода от месец ноември 2018 г. до месец декември 2018 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.******************да заплати на А.П.А., ЕГН **********,*** сумата от 847,57 лв. /осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: