№ 392
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500112 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. №
41483 от 02.11.2021 г. подадена от УМБАЛ“Света Марина“ ЕАД, представлявана от
Изпълнителния директор проф. д-р С.А.А. срещу Решение № 1441 от 25.10.2021 г. по гр.д.
№ 4936/2021 г. само в частта, в която съдът е присъдил обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 41 дни в периода от 2016-2018 г., ведно със законна лихва
върху присъдената сума в размер на 1528, 89 лева, като претендира за отмяна на решението,
в частта за разликата над 1081.41 лева. С Определение № 536 от 08.02.2022г. съдът е приел
въззивната жалба като допустима. В съдебно заседание въззивния жалбоподател се
представлява от юрисконсулт, чрез който поддържа жалбата.
В писмен отговор въззиваемата Д. Г. М., оспорва основателността на въззивната
жалба и отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
След служебна проверка, настоящия въззивен съд приема обжалвания съдебен в
оспорената част акт като валиден и допустим, а по правилността излага следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на предявени
от Д. Г. М. против УМБАЛ „Св. Марина" - Варна обективно, кумулативно съединени,
конститутивен и осъдителни искове, един от които е за заплащане на сумата от 1528,89 лева,
претендирана като обезщетение за неползван платен годишен отпуск, в размер на 41 дни.
Относими към този иск са фактическите твърдения за наличието на заповед № 70/11.04.2018
г. с която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и
отмяната на уволнението и възстановяването на работа със съдебно решение №
3716/16.08.2018 г. по гр. д. № 9213/2018 г. на ВРС, считано от 15.09.2018 г. Ищцата не е
заела длъжността в срок. Трудовото възнаграждение на ищцата е било в размер на 510 лева.
Тя не е получила обезщетение за неползван платен годишен отпуск и претендира
съответното плащане.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е възразил претенцията за заплащане на с
твърдението, че след отмяна на уволнението, ищцата не се е явила за заемане на длъжността,
на която е била възстановена, поради което със заповед № 253/28.11.2018 г., трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ. Изразил е становище, че
претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заявена
неясно.
Първоинстанционният съд е приел за безспорни обстоятелствата свързани с трудовия
статус на ищцата и по тези факти, не се спори във въззивното производство. Релевантни към
въззивния спор е наличието на заповед №253/28.11.2018 г. на изпълнителния директор на
УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.2 КТ- „уволнението на служителя е признато за незаконно и
същият е възстановен на предишната му работа от съда, но не се е явил да я заеме в срока по
чл.345, ал.1 КТ."
От заключението по допусната СИЕ се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец април 2017 г. /последния отработен месец/ е в размер на
671,20 лева; за периода 2017 - 2018 г., ищцата е ползвала платен годишен отпуск в размер
общо на 7 работни дни. Вещото лице е представило два варианта за размера на
обезщетението по чл.224 КТ - за 29 работни дни съответни на обезщетение от 1081.41 лева и
за 41 работни дни, съответни на 1528.89 лева (37,29 лв./ден).
Първоинстанционният съд, възоснова на гореустановените факти е приел, че по
претенцията с правно основание чл.224, ал.1 КТ, ответникът е признал че дължи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Спорът в първата и във въззивната
инстнация се заключава в броя на работните дни, за които обезщетението следва да се
начисли съответно в размера на присъдената сума. Според ответника, на ищеца се дължи
обезщетение за 29 работни дни, а не за 41 дни, защото за времето на незаконно уволнение,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск не се дължи.
Настоящият въззивен съд, аналогично на първоинстанциониия приема това
възражение за неоснователно и препраща към мотивите в правната им част. Отмяната на
незаконно уволнение заличава факта на уволнението и работникът притежава права, такива
каквито би имал ако не е бил незаконно уволнен.
С решение на СЕС от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, съдът е дал
отговор на преюдициално запитване, отнасящо се правото на работника да получи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето на незаконно уволнение.
Съгласно този съдебен акт /т.2/, чл. 7, параграф 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува
в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при последвало
прекратяване на трудовото правоотношение — след като работникът е бил уволнен
незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право
на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа. До 15.09.2018 г. - датата
на влизане в сила на решение № 3716/16.08.2018 г. по гр.д. № 9213/2018 г., по описа на ВРС,
ищцата има право на 41 работни дни платен годишен отпуск. Обезщетението за
неползването му възлиза на сумата от 1528.89 лева. Не е вярно твърдението изложено във
въззивната жалба, че съдебния акт не може да бъде прилаган в конкретния казус, тъй като
урежда по задължителен начин само отношения за в бъдеще. Практиката на националните
съдилища, не е в колизия с правото на ЕС преди цитираното в обжалваното решение
преюдициално запитване, защото съдебната отмяна на заповед за уволнение, заличава не
само основанието, а и самото уволнение.
С оглед изхода от спора, в полза на ищцата и в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски, които съобразно представен списък са в размер на 600
2
лева, адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1441 от 25.10.2021 г. постановено по гр.д. № 4936 по
опис на ВОС за 2021 г. в обжалваната част, в която УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД,
ЕИК103562052, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски"
№1 е осъдена да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата от 1528,89
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, в размер на 41 дни,
за периода 2016 - 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. в съда до
окончателното плащане, на основание чл.224, ал.1 КТ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3