Р Е Ш
Е Н И Е
№ 85 / гр. Шумен, 07.10.2019
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение,
На двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година
В открито
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Нели Батанова
Членове:1. Димчо
Луков
2. Соня Стефанова
Секретар: Геновева
Стоева
Прокурор:
……………………
като разгледа
докладваното от съдия Н. Батанова
ВЧНД № 301 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на глава ХХІ от
НПК.
С определение № 414 от 02.08.2019 година съдията
докладчик по НЧХД № 1711/2019 год. по описа на Шуменския районен съд на основание чл. 250, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното
производство по делото като е приел, че частния тъжител Ю.С.Р. е депозирал
частна тъжба, която не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.
Срещу така
постановеното определение е депозирана частна жалба от тъжителя Ю.Р.. Счита същото за неправилно.
Намира тъжбата за аргументирана и моли за разглеждането и по същество. В
съдебно заседание поддържа частната жалба.
Ответника
по жалбата в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор. Явява се
лично в съдебно заседание. Счита определението за правилно. Моли да бъде
потвърдено.
Въззивният съд при проверка на
атакуваното определение като обсъди доказателствата поединично и в тяхната
съвкупност установи, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Оплакванията
в частната жалбата са основателни поради следното:
На 29.07.2019 год. в канцеларията на
Районен съд гр. Шумен е
депозирана тъжба от Ю.С.Р.
срещу С.Н.Т., ведно с приложени
заверени копия от писмени доказателства, за което е било образувано НЧХД № 1711/2019
год. по описа на Шуменския районен съд. С определение № 414 от 02.08.2019 година, в закрито заседание, съдията
докладчик по НЧХД № 1711/2019 год. по описа на Шуменския районен съд на основание чл. 250, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното
производство по делото като е приел, че частната тъжба на Ю.С.Р. страда от нередовности, а
именно липса на данни и обстоятелства свързани с
престъплението, с оглед преценка на правната квалификация и прецизиране на обвинението, неточности в описания
деспозитив, липса на яснота в тъжбата относно разгласените позорни
обстоятелства и др.
Предмет на въззивна проверка е така постановеното
определение от Шуменския районен съд.
Въззивната частна жалба е основателна
поради следното: Частната тъжба до Шуменският районен съд е пространна, съдържаща редица текстове от НК и НПК, както
и съдебна практика.Тъжбата съдържа и обстоятелствата, неотносими с
претендираното от частния тъжител престъпление – обида и клевета. В резултат на
изложеното е поискано от съда да осъди подсъдимата С.Т. за нанесените му обида
и клевета по чл. 147, ал.1 от НК. Претендирано е и гражданско обезщетение за
неимуществени вреди. В същото време липсва
изложение на обстоятелствата по част от твърдените факти свързани с
разгласяването на позорните обстоятелства, изразите, от които Р. се е
почувствал обиден, изложение на факти дали се касае за довършено престъпление
или опит и др.
Тези пропуски са констатирани и от докладчика
по първоинстанционното производство. Но вместо с разпореждане Шуменският районен съд, след
констатиране на нередовност на тъжбата – а именно липса на данни и
обстоятелства свързани с престъплението, с оглед правна квалификация и
прецизиране на обвинението, да я остави
без движение като определи срок на тъжителя за изправяне на нередовностите, то
той с определение № 414 от 02.08.2019 година на основание чл. 250, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното
производство по делото.
Въззивният състав се солидализира със становището на Шуменския районен съд, че съгласно
чл. 81. от НПК “(1)
Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу
което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага
документ за внесена държавна такса.
(2) Тъжбата трябва да бъде
подписана от подателя.
(3) Тъжбата трябва да бъде
подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване
на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за
прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия”.
Споделя
доводите и че, тъжбата
не е обвинителен акт, но съдържащите се в нея обстоятелства, факти и
твърдения, трябва да са достатъчно конкретни, за да може да се произнесе
Присъда /осъдителна или оправдателна/. Освен дата и място на извършване на
деянието обаче, в тъжбата трябва да се
съдържат и останалите обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, за което
се търси наказателна отговорност, защото прецизно посочените в тъжбата обстоятелства определят предмета
на доказване, дават възможност на съда правилно да квалифицира деянието и
осигуряват възможност за адекватна защита на подсъдимия по изложените от
частния тъжител факти. Действително в посочената разпоредба от НПК има
изискване само за обстоятелствата на престъплението и за датата на узнаване за
извършеното престъпление преследващо се по частен път, като Законодателят
никъде не е поставил изискване за допустимост свързана с правната квалификация
на деянието. Определянето на правната квалификация е задължение на съда, след
събиране на доказателствата и тяхната преценка. Но за да стори това съдът,
тъжбата трябва да съдържа прецизно посочени обстоятелства, определящи предмета
на доказване. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с
необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния
процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното
обвинение. Подобно на обвинителният акт - за престъпленията от общ характер,
така и за престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се
легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в
тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на
наказателния процес.
Сред
изброените правомощия на съдията-докладчик по чл. 250-252 от НПК, релевантни за делата от частен характер са:
1.
да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4,
6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на
пострадалия - и в случаите по чл.
24, ал. 5 / чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК/; и когато
деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно
нарушение / чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК/;
2.
да насрочи образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице
основания за разглеждането в съдебно
заседание /чл.
252, ал. 4 от НПК/.
Безспорно
е, че сред задължителните изисквания,
които следва да прецени съдията-докладчик е и дали частната тъжба отговаря на
условията, заложени от законодателя като минимален стандарт за разглеждане на
дела от частен характер /чл.
81, ал. 1-3
от НПК/. Именно на база на вътрешното си
убеждение, съдията-докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията по
чл.
81, ал. 1 от НПК като описаното не съдържа
достатъчно по обем обстоятелства свързани с правната квалификация на
престъплението, което според ШРС
е било основание за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.
81, ал. 1 от НПК. Тук
е мястото да се отбележи, че според въззивния съд, ако съдията-докладчик счете,
че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, е задължен да укаже на частния тъжител в какво се изразява недостатъка
в този процесуален документ като му даде съответен подходящ /обикновено
7-дневен срок/ да го отстрани, ако това е обективно възможно, и чак тогава, ако
не съблюдава това свое задължение, да прекрати наказателното производство на
осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, вр. чл.
81, ал. 1 от НПК, както е сторил преждевременно ШРС.
/В този смисъл виж Решение № 600 от 3.07.2019 г. на СГС по в. ч.
н. д. № 1499/2019 г., Решение
№ 599 от 3.07.2019 г. на СГС по в. ч. н. д. № 1599/2019 г., Решение
№ 553 от 17.06.2019 г. на СГС по в. ч. н. д. № 1637/2019 г. Решение № 83 от
4.06.2019 г. на ОС - Плевен по в. ч. н. д. № 270/2019 г. Решение № 419 от
7.05.2019 г. на СГС по в. ч. н. д. № 747/2019 г. Решение № 339 от 12.04.2019 г. на СГС по в. ч. н. д. №
1120/2019 г. Решение № 20 от 24.01.2019 г. на ОС -
Варна по в. ч. н. д. № 1359/2018 г./.
В този
смисъл и Решение № 328 от 9.04.2019 г. на СГС
по в. ч. н. д. № 296/2019 г. „ Настоящият състав не
споделя изводите на първоинстанционния съд за прекратяване на производството. На
първо място, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че съдът не следва
да указва на тъжителя да отстрани констатирани нередовности в депозираната
тъжба. В тази връзка и съгласно константната съдебна практика / в този смисъл и
решение № 717 по н. д. № 607/2002 г. на III н. о. на ВКС/ при констатирани
недостатъци на тъжбата, съдът дава срок, в който същите подлежат на
отстраняване и ако тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено“.
Решение № 339 от
12.04.2019 г. на СГС по в. ч. н. д. № 1120/2019 г. – „ Ако
от съдържанието на тъжбата е видно, че няма фактическо твърдение за
престъпление, съдията – докладчик е следвало да приеме, че е налице друг порок,
касаещ нейната редовност – не са описани "обстоятелствата на
престъплението" (чл.
81, ал. 1 НПК). При това положение обаче, преди да сложи край на
производството, съдът е следвало да адресира до тъжителя нарочно разпореждане,
в което да констатира недостатъците на обвинението (пропуски, неточности,
несъответствия) и да предостави разумен срок за тяхното отстраняване. Вярно е,
че в НПК изрична норма в този смисъл няма, но подобно задължение може да бъде
изведено от елементите на правото на защита и въведената за неговото
обезпечаване законова гаранция, че съдът е длъжен да разяснява на участниците
по делото техните процесуални права и да им осигури възможност да ги упражняват
(чл.
15, ал. 3 НПК). Независимо, че е ангажирал повереник, главна страна по
обвинението остава частният тъжител – лице, за което не се изисква да е
професионален юрист, да пише и да говори на езика на наказателното право.
Именно, позовавайки се на чл.
15, ал. 3 НПК, съдията – докладчик е следвало да укаже на пострадалия да
конкретизира как личността му е била засегната (оклеветена) от отправените
твърдения, така че да се предявят фактите на самото престъпление и да се
поставят рамките на предмета на доказване по делото. Едва след неизпълнение на
въпросните указания, би могло да се пристъпи към приложение на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 НПК и то – не защото деянието, описано в тъжбата, не
съставлява престъпление, а защото въпреки предоставения на пострадалия срок, в
тъжбата отново не са посочени обстоятелствата на престъплението, с което същата
не отговаря на условията по чл. 81 НПК. „
Решение № 39 от
20.02.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. н. д. № 56/2019 г.- „ В
подадената частна тъжба съдът правилно е посочил/ а това е посочено и в други
предходни съдебни актове / не е конкретизирано по отношение на кои думи и
изрази тъжителката се счита за наклеветена и по отношение на кои – обидена,
както и не са конкретизирани датите на извършване на престъпленията, което са
съществени реквизити на обвинението. Практиката
на ВКС по отношение на нередовностите в ч. тъжба е в две насоки. В една част от
актовете си ВКС приема, че в разпоредбите на НПК не е предвидена такава
процедура да се дава срок за отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които да се
отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание и се счита от ВКС, че с
подобно правомощие първоинстанционния съд не разполага. В друга част от
актовете на ВКС се приема, че отстраняване на нередовности в ч. тъжба е
допустимо, ако това отстраняване е извършено в преклузивния шестмесечен срок по
смисъла на чл.
81, ал. 3 от НПК. ВОС
позовавайки се на Тълкувателно решение № 34/1990 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на Върховния съд, в свои разпореждания от 03.04.2014 г. и
22.04.2014 г. по НЧХД № 376/2014 г. по опис на ВОС приема, че възможност за
поправка на ч. тъжба е допустима, но единствено само относно датата, на която
тъжителят е узнал за извършеното престъпление, съответно се цитира и практика
на ВКС, извън практиката на Върховен съд в подкрепа на горното становище на ВОС.“
Поради което и обжалваното определение
следва да бъде отменено,
а делото – върнато на съдията – докладчик, който да предостави възможност на
пострадалия да отстрани недостатъците в тъжбата. В тази насока обаче, следва да
бъде извършен и прецизен контрол дали в рамките на отстраняването им тъжителят
не е осъществил допълване на обвинението с нови факти (дата, място, елементи на
деянието и т. н.), водещи до неговата съществена промяна. Последното е
недопустимо извън 6-месечния срок по чл.
81, ал. 3 НПК, като допълнителен аргумент за това е ограничението по чл.
287, ал. 6 НПК (в този смисъл: р. 93/10-ІІІ).
Ето защо атакуваното определение
следва да се отмени. С него нормата на чл.
24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК е била
приложена преждевременно,
поради което и определението е неправилно.
В предвид на
гореизложеното, Шуменския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Определение № 414 от 02.08.2019
г. по НЧХД № 1711/2019
г., на Шуменски районен съд, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
81, ал. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Ю.С.Р.
срещу С.Н.Т..
ВРЪЩА
делото на Шуменкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.