Решение по дело №2343/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2343/2022г.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Морска администрация - Варна“, против Решение № 1143/24.08.2022г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по НАХД
№ 5335/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 5/17.05.2021г., с което за нарушение на чл.95, ал.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), вр. чл.106, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 17 октомври 2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (НИЕГПСПО), на основание чл.83, ал.1 ЗАНН, вр.чл.121, ал.3 ЗМПВВППРБ, на „Корабно машиностроене“ АД, ЕИК ***, гр.Варна, е наложена имуществена санкция в размер на 10000лв.

            Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Конкретно твърди, че при установяване на фактическата обстановка ВРС неправилно е възприел, че Заповед № ***/20.01.2021г., с която са дадени задължителни предписания на нарушителя, изразяващи се в установяване на забрана за приставане и швартоване на плавателни средства, както и слизането, и качването на хора от хидротехническо съоръжение, до привеждането му в съответствие с изискванията на чл.112д ЗМПВВППРБ и Наредба № 9, не е влязла в сила. Сочи, че действително заповедта е обжалвана по административен ред, но е налице хипотезата на мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК, т.к. горестоящият административен орган не се е произнесъл в законоустановения срок. При това положение дружеството е задължено да проявява поведението по т.І.3 от диспозитивната част на Заповед № ***/20.01.2021г. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. С молба С.д.№16431/03.11.2022г., постъпила след провеждане на откритото съдебно заседание, претендира присъждане на разноски за две инстанции.

            Ответната страна – „Корабно машиностроене“ АД, редовно призована, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното от ВРС решение е правилно, съобразено е с процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 07.01.2021г. комисия от служители на Дирекция „Морска администрация - Варна“, в изпълнение на план-график за проверки по Наредба №9/17.10.2013г. за м. януари 2021г., извършила целева проверка на експлоатационната годност на яхтено пристанище (ЯП) „Корабостроител”. Въз основа на данни от КАИС била установена извършена промяна на идентификатора на имота, вписан в Регистъра на пристанищата на Република България по партидата на ЯП „Корабостроител”. Констатирано било и хидротехническо съоръжение, изградено на брега, в южната част на ПИ 10135.****.***, който съставлявал ЯП „Корабостроител“, което съоръжение не било част от обекта, за който е издадено Удостоверение за експлоатационна годност (УЕГ) №***/15.03.2018г. на пристанището. Отделно било установено и че в Дирекция „Морска администрация - Варна” липсвала документация, от която да е видно съществуването на разрешение за проектиране и строителство на това съоръжение. Резултатите от проверката били отразени в протокол и проверовъчен лист. Въз основа на тях, директорът на Дирекция „Морска администрация - Варна“ издал Заповед № ***/20.01.2021г., с която постановил забрана за приставане и швартоване на плавателни средства, както и слизане и качване на хора от и на тях на констатираното нерегистрирано хидротехническо съоръжение, до привеждане на съоръжението в съответствие с изискванията на чл.112д, ал.1 ЗМПВВППРБ и чл.2, ал.1, т.3 от Наредба №9/17.10.2013г. Заповедта била връчена на „Корабно машиностроене“ АД на 25.01.2021г. и била обжалвана по административен ред пред директора на ИА “Морска администрация“. Със Заповед № ***7/08.02.2021г. директорът на Дирекция МА Варна назначил целева проверка на ЯП „Корабостроител“ за изпълнение на задължителните предписания, дадени със Заповед № ***/20.01.2021г. При тази проверка било констатирано, че за пристанището има издадено УЕГ №***/15.03.2018г. и същото е вписано в Регистъра на пристанищата на Република България, в раздел „Яхтени пристанища“ по чл.108 ЗМПВВППРБ под №**, на стр.261-263 и стр.281-283. В Регистъра били отразени следните данни: ПИ с ид. 10135.****.***, обща дължина на кейовия фронт 48 метра и 20 бр. корабни места, като в изпълнение на чл.28 от Наредба №9/17.10.2013г. собственикът представил технологичен план, съдържащ описаните регистрови данни. При непосредствената проверка в имота на 09.02.2021г., назначената със Заповед № ***/08.02.2021г. комисия установила 2 бр. плавателни средства – моторна яхта „Армеец“ IMO ***, вписана в том **, стр.353, peг.№**на регистровите книги на големите кораби в пристанище Варна и моторен кораб „Етернал флейм“, вписан в том **, стр.258, peг.№***на регистровите книги на големите кораби в пристанище Бургас. Двете плавателни средства били швартовани на хидротехническо съоръжение, изградено в южната част на ПИ с ид.10135.****.*** (бивш 10135.****.***) по КК на гр.Варна, който съставлявал яхтено пристанище „Корабостроител“, с местонахождение в гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона, ***. Било констатирано също, че посоченото съоръжение не е част от гореописания технологичен план и от УЕГ №***/15.03.2018г., и за него нямало представена документация или доказателства за започната процедура по чл.112д, ал.1 ЗМПВВППРБ. За извършената проверка и резултатите от нея били издадени протокол и проверовъчен лист към него, които били съобщени на „Корабно машиностроене“ АД на 17.02.2021г. В срока по чл.101, ал.2 от Наредба №9/17.10.2013г. в Дирекция „Морска администрация“ гр.Варна не постъпили възражения от „Корабно машиностроене“ АД против протокола от проверката на 09.02.2021г. При тези констатации било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.95, ал.1 ЗМПВВППРБ, вр. чл.106 от Наредба №9/17.10.2013г., за което му бил съставен АУАН №5/29.04.2021г., а въз основа на него било издадено НП № 5/17.05.2021г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че предвид т.І.3 от Заповед
№ ***/20.01.2021г. и констатациите при проверката на 09.02.2021г., правилно наказващият орган е посочил, че твърдяното нарушение се състои в осъществено нерегламентирано швартоване на 2 бр. плавателни съдове на хидротехническо съоръжение, достъпът до което е забранен, находящо се в пристанище, стопанисвано от „Корабно машиностроене“ АД. Същевременно, както с АУАН, така и с НП, неправилно при така посоченото описание, за нарушени са посочени разпоредбите на чл.95, ал.1 ЗМПВВППРБ и на чл.3, ал.1 от Наредба №9/17.10.2013г. Прието е, че разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗМПВВППРБ не съдържа императивно изискване, а представлява основание за издаване на подзаконов нормативен акт, а хипотезата на втората разпоредба не съответства на посочените като констатирани в АУАН и в НП обстоятелства. От друга страна е съобразено, че приложената от АНО санкционна разпоредба по чл.121, ал.3 ЗМПВВППРБ, сочи само вида и размера на санкцията за нарушение „на други разпоредби по същия закон или подзаконов нормативен акт по неговото прилагане“, но не съдържа конкретно императивно изискване, при което е следвало в НП да се посочи ясно коя е конкретната, счетена за нарушена друга разпоредба на същия закон или на подзаконов акт по неговото прилагане. В конкретния случай неизпълнено се явява посоченото в АУАН и в НП императивно изискване към дружеството по чл.106, ал.1, т.2 от Наредба №9/17.10.2013г., в качеството на собственик на съответното пристанище, да съблюдава наложените му ограничения по издадена Заповед № ***/20.01.2021г. за задължителни предписания, включващи забрана за швартоване на плавателни средства на конкретното хидротехническо съоръжение, която заповед към 09.02.2021г. – когато двата плавателни съда са констатирани като швартовани при съответното хидротехническо съоръжение, все още не е била влязла в сила, като нито в нормативен акт, нито в самата заповед, е регламентирано предварителното ѝ изпълнение, което налага извод, че задължението по чл.106, ал.1, т.2 от Наредба №9/17.10.2013г. за въззивника не е било възникнало и съответно – твърдяното нарушение не може да се счита за осъществено към съответния момент. Наред с изложеното, ВРС е приел и че при издаване на наказателното постановление е нарушен принципа по чл.18 ЗАНН – че всяко отделно нарушение подлежи на самостоятелно санкциониране. Съобразено е, че с НП е наложена една санкция за едно нарушение, въпреки че в АУАН и НП са установени два швартовани, конкретно индивидуализирани плавателни съда, при което изискването по чл.106, ал.1, т.2 ЗМПВВППРБ се явява двукратно неизпълнено. С налагането на едно наказание за две отделни деяния няма как да се установи, кое измежду двете нарушения се счита за санкционирано и при всеки случай, едното от деянията се явява ненаказано, поради което санкцията се явява неправилно и незаконосъобразно наложена.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, изпълнил е указанията в Решение
№ ***/20.12.2021г. на Адм.съд-Варна по к.адм.д. № ***/2021г., и прилагайки правилно материалния закон е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

От приложените по преписката документи безспорно се установява, че при извършена на 07.01.2021г. проверка на ЯП „Корабостроител“, служители на Дирекция „Морска администрация - Варна“ са констатирали хидротехническо съоръжение, изградено на брега, в южната част на ПИ с ид.10135.****.***, който съставлява ЯП „Корабостроител“, което съоръжение не е част от издаденото Удостоверение за експлоатационна годност
№ ***/15.03.2018г. При проверката били констатирани и 2бр. плавателни съдове, швартовани на нерегистрираното хидротехническо съоръжение, поради което със Заповед
№ ***/20.01.2021г. на основание чл.106, ал.3, вр.ал.1, ал.2, т.1 и ал.4, вр.чл.102, ал.1, т.2 от НИЕГПСПО, директорът на Дирекция „Морска администрация - Варна“ дал задължително предписание да се представят необходимите документи съгласно чл.112д от ЗМПВВППРБ за констатираното хидротехническо съоръжение (т.І.2) и забранил приставането и швартоването на плавателни средства, както и слизането и качването на хора от и на тях, на изграденото хидротехническо съоръжение в южната част на имот с ид. 10135.****.***, до привеждането му в съответствие с изискванията на чл.112д от ЗМПВВППРБ и НИЕГПСПО (т.І.3).

При последващата проверка, извършена на 09.02.2021г. в изпълнение на Заповед
№ ****/08.02.2021г., служители от Дирекция „Морска администрация - Варна“ са констатирали, че на ЯП „Корабостроител“, гр.Варна, Южна промишлена зона, на изграденото в южната част на ПИ с ид.10135.****.*** хидротехническо съоръжение, собственост на „Корабно машиностроене“ АД, са швартовани 2 бр. плавателни средства – моторна яхта „Армеец“ IMO ***и моторен кораб „Етернал флейм“ – квалифицирано като административно нарушение на чл.95, ал.1 ЗМПВВППРБ и чл.106 от НИЕГПСПО, за което срещу дружеството е съставен АУАН № 5/29.04.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗМПВВППРБ, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, с изключение на военните, за квалификация на работната сила и за издаване на удостоверения за експлоатационна годност. Според ал.2 на с.р., експлоатационната годност на пристанищата се удостоверява с удостоверение за експлоатационна годност, издавано от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.

Съгласно чл.106, ал.1 от НИЕГПСПО, задължителните предписания представляват:
1/ указване на действие или действия, които следва да бъдат предприети, за да се отстрани установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба; 2/ налагане на ограничения, които следва да се съблюдават до отстраняване на установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба. Според ал.3 от с.р., задължителните предписания се дават с мотивирана заповед от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и капитан на пристанището по предложение на инспекторите, извършили съответната проверка на експлоатационната годност. В заповедта задължително се определя срок, в който трябва да бъде извършено указаното действие или действия. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на АПК – чл.106, ал.5 от НИЕГПСПО.

Съобразно описанието на нарушението в АУАН и НП, и дадената му с акта правна квалификация, обоснован се явява изводът, че дружеството е санкционирано за това, че към 09.02.2021г. не е изпълнило предписанията и е нарушило забраната по Заповед № ***/20.01.2021г. В този смисъл правилно ВРС е съобразил, че към датата на извършване на целевата проверка заповедта не е била влязла в сила, т.к. е обжалвана по административен ред с жалба вх.№ ****/09.02.2021г.

Неоснователно касаторът поддържа, че поради липса на произнасяне по жалбата е формиран мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК, т.к. този институт е неприложим по отношение на актовете на горестоящите органи при произнасяне по жалби срещу ИАА - вж. правомощия по чл.97 АПК. Отделно, към 09.02.2021г., на която дата е прието, че е извършено нарушението, срокът за произнасяне на горестоящия орган не е бил изтекъл, респ. не е започнал да тече и срокът за обжалване на акта пред съда – чл.97, ал.5 АПК.

От друга страна следва да се има предвид, че забраната за приставане на плавателни съдове в пристанища, които нямат удостоверение за експлоатационна годност или експлоатацията им е временно преустановена по установения ред – каквото нарушение в действителност е установено в случая предвид констатациите, че хидротехническото съоръжение, на което са били швартовани плавателните средства, не е част от УЕГ № ***/15.03.2018г., следва не от индивидуален административен акт (каквато е Заповед
№ ***/20.01.2021г.), а директно от нормативен акт – чл.3, ал.1 от НИЕГПСПО, която разпоредба е цитирана като нарушена в т.І.3 от Заповед № ***/20.01.2021г., но не и в АУАН и НП.

Нарушаването на забраната по чл.3, ал.1 от НИЕГПСПО представлява нарушение на нормативен акт по прилагането на ЗМПВВППРБ и като такова се санкционира на основание чл.121, ал.3 ЗМПВВППРБ. Именно тази санкционна разпоредба е приложена в случая, но както правилно е приел ВРС, същата съдържа само санкция, има бланкетен характер и следва да бъде попълнена с конкретна нарушена разпоредба, което императивно изискване в случая не е спазено. Нито в АУАН, нито в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от НИЕГПСПО, а в тежест на АНО е да обоснове от обективна и субективна страна състава на административното нарушение.

Нарушението на процесуалните правила в случая се явява особено съществено и препятства изпълнение от страна на въззивната инстанция на правомощието по чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН – да измени НП и преквалифицира деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.к. АНО е нарушил и императивната разпоредба на чл.18 ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделна санкция. Правилно ВРС е констатирал, че в случая са извършени две отделни нарушения, поради което волята на АНО кое конкретно от тях санкционира с НП е неясна, а наложената санкция се явява незаконосъобразна.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1143/24.08.2022г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по НАХД № 5335/2021г.

 

Решението е окончателно!

 

 

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.