Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 27.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Дочо Дочев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 719 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 7367 от 10.01.2020 г., постановена от СРС, НО, 11-ти състав по № 20697/2017 г. съдът е признал подсъдимия И.Х.Ю. за НЕВИНОВЕН за това, на 18.01.2017 г., в гр. София, в търговски обект - сгради № 4 и № 6, находящи се на адрес: ул. „**********, стопанисвана от „С.Т.К.” ООД, като управител на „С.Т.К.” ООД в съучастие като съизвършител с М.М. - управител и съдружник в „С.Т.К.” ООД, без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка „Philipp Plein” /с притежател Philipp Plein International AG/, обект на това изключително право, да е използвал в търговската си дейност, без правно основание /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения: „Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак ”/ - съхранявал, с цел предлагане на стоките с този знак за продажба, без правно основание /по смисъла на Закон за марките и географските означения- чл. 13, ал.1 „Правото върху марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: т. 2 - поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката”- следните стоки: 1 968 броя обувки с поставен знак на марката „Philipp Plein”, на обща стойност 354 240 (триста петдесет и четири хиляди двеста и четиридесет) лева, върху които била поставена марката на „Philipp Plein”, обект на това изключително право и които стоки били сходни на стоките, за които регистрираната марка се ползва със закрила на територията на Република България и съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на знака с регистрираната търговска марка; и са причинени значителни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И.Х.Ю. за НЕВИНОВЕН в това, на 18.01.2017 г., в гр. София, в търговски обект - сгради № 4 и № 6, находящи се на адрес: ул. „**********, стопанисвана от „С.Т.К.” ООД, като управител на „С.Т.К.” ООД в съучастие като съизвършител с М.М. - управител и съдружник в „С.Т.К.” ООД, да е използвал чужд обект на авторско право - стилизирано изображение на героите „Елза и Анна“ от филма „Замръзналото кралство“ („Frozen“), собственост на „Disney Enterprises Inc.“, поставен върху 5 280 броя детски обувки, на обща стойност 369 600 (триста шестдесет и девет хиляди и шестстотин) лева, без необходимото по закон съгласие на носителя на това право, като от деянието са причинени значителни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 172а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М.М. за НЕВИНОВЕН в това, на 18.01.2017 г., в гр. София, в търговски обект - сгради № 4 и № 6, находящи се на адрес: ул. „**********, стопанисвана от „С.Т.К.” ООД, като управител на „С.Т.К.” ООД в съучастие като съизвършител с И.Х.Ю. - управител и съдружник в „С.Т.К.” ООД, без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка „Philipp Plein” / притежател Philipp Plein International AG/, обект на това изключително право, да е използвал в търговската си дейност без правно основание /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения: „Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак ”/- съхранявал с цел предлагане на стоките с този знак за продажба без правно основание /по смисъла на Закон за марките и географските означения- чл.13, ал. 1: „Правото върху марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: т. 2 - поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката”- следните стоки: 1 968 броя обувки с поставен знак на марката „Philipp Plein” на обща стойност 354 240 (триста петдесет и четири хиляди двеста и четиридесет) лева, върху които била поставена марката на „Philipp Plein”, обект на това изключително право и които стоки били сходни на стоките, за които регистрираната марка се ползва със закрила на територията на Република България и съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на знака с регистрираната търговска марка; и са причинени значителни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М.М. за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.01.2017 г., в гр. София, в търговски обект - сгради № 4 и № 6, находящи се на адрес: ул. „**********, стопанисвана от „С.Т.К.” ООД, като управител на „С.Т.К.” ООД в съучастие като съизвършител с И.Х.Ю. - управител и съдружник в „С.Т.К.” ООД - като извършител, използвал чужд обект на авторско право - стилизирано изображение на героите „Елза и Анна“ от филма „Замръзналото кралство“ („Frozen“), собственост на „Disney Enterprises Inc.“, поставен върху 5 280 броя детски обувки на обща стойност 369 600 (триста шестдесет и девет хиляди и шестстотин) лева, без необходимото по закон съгласие на носителя на това право, като от деянието са причинени значителни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 172а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

 

Съдът на основание чл. 172а, ал. 6 НК и чл. 1726, ал. 3 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъпленията: 1 968 броя обувки с поставен знак на марката „Philipp Plein” и 5 280 броя детски обувки, с поставено стилизирано изображение на героите „Елза и Анна“ от филма „Замръзналото кралство“ („Frozen“), като на основание чл. 190, ал. 1 НК е постановил, направените поделото разноски да останат, за сметка на държавата.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от прокурор при СРП с който се иска отмяна на същата и признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения.

 

Постъпило е и допълнение към протеста в което са прави разбор на доказателствата, излагат се аргументи, че и двамата подсъдими са се занимавали с търговска дейност и именно в това им качество са получили стоките, внос от Китай, които са били предназначени за продажба, а върху тези стоки били поставени знаци и изображения, без съгласието на носителите на съответните права. Прокурорът изтъква, че от субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Счита твърденията им, че им е доставена стока, различна от поръчаната за защитна версия и прави доказателствено искане, да бъде изискано от Китайската Народна Република информация относно обстоятелството : Какво е било съдържанието на поръчката /вида на стоката/, направена от С.Т.К. към китайското дружество „B. I.G.L.“, доставена в гр. София на 17.01.2017г. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни.

 

В съдебното заседание по делото прокурорът поддържа протеста и поддържа доказателствените искания на СРП.

 

Адв. Б. оспорва протеста, не прави искания за отводи и няма искания по доказателствата.

 

В хода по същество прокурорът поддържа така депозирания протест и моли присъдата на СРС да бъде отменена, а двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Прокурорът поддържа доказателственият анализ, изложен в допълнението към протеста на СРП, като счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна. Сочи, че според него, информацията от Китай би отстранила всяко съмнение по отношение на сключения договор за доставка на стоките в Република България, но доколкото и СРС не бил отговорил на това възражение, протестът следвало да бъде уважен.

 

Адв. Б. моли присъдата на СРС да бъде потвърдена. Счита същата за правилна, обоснована и мотивирана. Счита мотивите на СРС за абсолютно пълни, като от събраните доказателства не се установява извършването на инкриминираното деяние. В заключение се прави искане за потвърждаване на присъдата на СРС.

 

Подсъдимия Ю. поддържа казаното от неговия адвокат.

 

Подсъдимият М. поддържа казаното от неговия адвокат и няма какво да добави.

 

В последната си дума подсъдимият Ю. моли да бъде оправдан.

 

В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

 

Съображенията на настоящата инстанция са следните :

 

Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваната присъда е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 и т. 3 от НПК, свеждащо се до липса на мотиви и разглеждане на делото от незаконен състав.

 

В първоинстанционното производство са допуснати нарушения на императивните изисквания делото да бъде решено от непредубеден и безпристрастен съд, които са установени в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК.

 

Видно от текста на мотивите към първоинстанционния съдебен акт, в съображенията си от правна страна, СРС е изразил несъгласие с Определение от 31.10.2018 г., постановено по в.н.ч.д. № 4265/2018 г. на СГС, НО, II възз. с-в, който е отменил Определението на първоинстанционния съд с който същият е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на посочените от съда процесуални нарушения. СРС е приел, че поради така постановеното въззивно определение, същият е задължен да разгледа повдигнатото обвинение във вида в който е внесено. В същото време СРС е посочил, че формулирана обвинителната теза е изначално негодна, поради което и това влече след себе си неизбежната процесуална последица – постановяване на оправдателна присъда. От посочените мотиви е видно, че първоинстанционният съд, още преди да разгледа делото по същество и да пристъпи към събиране на съответните, относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, е имал изградено предварително убеждение, че следва да оправдае двамата подсъдими, поради изначална негодност на обвинението.

 

Явното проявление на пристрастност и предубеденост от страна на първоинстанционния съдебен състав е задължавало последния, в съответствие с изискванията на чл. 31, ал. 1 от НПК да се самоотведе от по-нататъшно разглеждане на делото, след като е имал вече формирано, изначално отношение към обвинението и е считал, че оправдаването на подсъдимите е неизбежно. Тъй като първоинстанционният съдебен състав не се е самоотвел, а е постановил присъдата си при посочените обстоятелства, същата подлежи на отмяна, доколкото постановяването на съдебен акт от съдебен състав, за членовете на който е съществувало основание за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК е равнозначно на постановяване на акта от незаконен съдебен състав по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК /в този смисъл Решение № 574/17.12.2012 г. по н.д. № 1850/2012 г. на ВКС, НК, ІІ НО/.

 

Посоченото по-горе нарушение е рефлектирало и върху мотивите на присъдата, като такива реално липсват, тъй като първоинстанционният съд, изначално убеден в негодността на обвинителната теза, не е изпълнил изискванията на НПК да мотивира своя първоинстанционен акт, като извърши анализ на доказателствата и изложи подробни мотиви от правна страна за субективните и обективните елементи от състава на престъплението.

 

При постановяване на присъдата съдът решава точно определени въпроси – посочени в чл. 301, ал.1  от НПК, между  които : има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. В мотивите на присъдата /чл.305, ал.3 от НПК/  се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

 

Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.107, чл. 301 и чл.305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона.

 

Съдът е задължен да  посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. 

 

Съдът не може да игнорира едно или друго доказателствено средство, без да изложи основателни и подробни съображения за това свое действие. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и декларативни, освен това може да доведе до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на прокуратурата. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.

 

Необсъждането на едни доказателства обаче и формалното изброяване на други, и несъпоставянето на всички събрани по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК. Съдът е длъжен да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната присъда това не е сторено.

 

Видно от текста на мотивите на първоинстанционния съд, същият изобщо не е извършил анализ на свидетелските показания, а се е задоволил декларативно да посочи, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на редица обстоятелства, включени в предмета на доказване, поради което е приел, че не е необходимо да прави подробен анализ на доказателствата, а е достатъчно само да маркира основните моменти, позиция с която настоящият състав не може да се съгласи.

 

В мотивите към първоинстанционната присъда реално липсва и правен анализ, като не са изложени подробни правни аргументи относно всеки един от обективните и субективните признаци на деянието, като отново проличава изначалната предубеденост на първоинстанционния съдебен състав, посочена по-горе.

 

Доколкото мотивите на СРС са бланкетни, не съдържат анализа на всички събрани доказателства по начин, който да даде възможност на въззивния съд да анализира волята на първата инстанция, а приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата инстанция, поради липса на всякаква връзка между събраните доказателства и направените от съда фактически и правни изводи, то според настоящия състав е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав.

 

Настоящият състав следва да отбележи и друго нарушение, констатирано при проверката на първоинстанционната присъда, свързано с неизменността на съдебния състав.

 

В Разпоредително Заседание на 11.05.2018г. в състав съдия Д.Д.и съдебни заседатели – Л.М.и Р.П., съдът е прекратил съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения, впоследствие отменено от СГС.

 

След връщане на делото на първата инстанция, същото продължава /на стр. 107/ с друг съдебен заседател Н.К., поради силното влошено здравословно състояние на Л.М./Разпореждане на СРС стр. 72. /

 

Според настоящият съдебен състав, постановеното Определение в Разпоредително заседание от първия съдебен състав, няма обвързваща сила по отношение на новия член на състава – съдебен заседател Н.К., поради което и е следвало да бъде проведено ново разпоредително заседание, като новият съдебен състав вземе отношение по всички въпроси, посочени в чл. 248 от НПК, още повече, че видно от мотивите на присъдата, докладчикът по делото е имал възражения по годността на обвинителната теза. Като е разгледал делото в състав различен от първоначалния с който е проведено разпоредителното заседание, според настоящия състав, СРС е допуснал нарушение на процесуалните правила.

 

Допуснатите нарушения са отстраними, но не може да бъдат санирани от въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от  друг състав на същия съд,  от стадия на разпоредителното заседание.

 

Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл.334, т.1 от НПК  въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, свързани с анализа на доказателствата, но те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от първоинстанционния  съд.

 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯВА Присъда № 7367 от 10.01.2020 г., постановена от СРС, НО, 11-ти състав по № 20697/2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                           2.