МОТИВИ
към присъда по НОХД №475/2019г. по писа на Районен съд -
гр.Кюстендил
Обвинението против подсъдимия Н.С.Н. *** е за извършено престъпление от общ
характер по чл.183, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият Н., след като е осъден с
определение на районен съд –Кюстендил по гр.дело № 715/2018г., влязло в законна
сила на 07.06.2018г., с което е одобрена спогодба, да издържа свои низходящи –
дъщерите си С. Н. Н., с ЕГН **********, с месечна издръжка в размер на 150 лева и В. Н. Н., с ЕГН ********** с месечна издръжка в размер на 180 лева, чрез тяхната
майка и законен представител Г.Г.Г.,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече
месечни вноски, а именно: за месеците юни, юли, август, септември, октомври,
ноември, декември 2018г. и месеците януари и февруари 2019г., общо 9 месечни
вноски, по 150 лева, на обща стойност 1350 лева за С., и за месец юни 2018г. една месечна вноска по 180 лева
за В., всички издържки на обща стойност
1530 лева.
Прокурорът поддържа обвинението, като изразява становище, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен, но освободен от налагане на наказание,
доколкото не е ползвал привилегията на чл.183, ал.3 НК.
Подсъдимият заявява, че към момента е изпълнил задължението си. Съжалява за
извършеното.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства при
условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият Н.С.Н. е роден на ***г***, живущ ***, българин, **** гражданин, със средно образование, неженен, международен шофьор,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н.С.Н. и свидетелката Г.Г.Г. живеели на съпружески начала 13
години, като от съвместното им съжителство имат две деца – С. Н. Н., ЕГН ********** и В. Н. Н., ЕГН ***********. След фактическата им раздяла двете
деца останали да живеят при майки си – свидетеля Г.. След раздялата двамата
родители постигнали спогодба, одобрена с определение на КРС от 30.05.2018г. по
гр.д.№715/2018г., по силата на която подсъдимият Н.С.Н. се задължил да изплаща
на свидетеля Г., като законен
представител на двете им деца издръжка – съответно за С. Н. Н. в размер на 150 лева и за В. Н. Н. по 180 лева, като общата сума, изразяваща се в дължима месечна издръжка за
двете деца, съобразно заключението по назначената по делото експертиза, възлиза
общо на 1530 лева.
След влизането на спогодбата в сила подсъдимият Н. съзнателно не изплащал
дължимата издръжка в размер на две или повече месечни вноски, а именно: за
месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2018г. и
месеците януари и февруари 2019г., общо 9 месечни вноски, по 150 лева, на обща
стойност 1350 лева за С., и за месец юни 2018г. една месечна вноска по 180 лева за В.или общо 1530 лева.
След образуване на делото и до приключване на съдебното следствие
подсъдимият е изплатил дължимата сума. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия, същият е неосъждан и не се е ползвал от привилегията на чл.183,
ал.З НК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия, показанията на посочения свидетел, цитираното
съдебно определение и справка за съдимост.
Предвид изложеното съдът, прие че подсъдимият е осъществил от обективна и
от субективна страна, следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с брака и
семейството. Подсъдимият не е изпълнил задължението си, произтичащо от влязло в
сила съдебно решение, с което е осъден да заплаща издръжка на низходящите
си - децата С. и В.. Н. не е изплатил своевременно повече от две месечни вноски.
До постановяване на присъдата в
първата (настоящата) инстанция подсъдимият е изпълнил задължението си. Не се установи
настъпването на други вредни последици за пострадалите.
Субект на престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено
умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е допускал.
Предвид изложеното съдът, прие че подсъдимият е осъществил престъплението
по чл.183, ал.1 НК и го призна за виновен.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият е изпълнил задължението си до
постановяване на присъдата в първата (настоящата) инстанция и не са настъпили
други вредни последици за пострадалите, съдът приложи разпоредбата на чл.183,
ал.3 НК (същата не е прилагана спрямо него) и не му наложи наказание.
Подсъдимият бе осъден да заплати сторените деловодни
разноски в размер на 117, 60 лева по сметка на РУ – гр.Кюстендил.
По така изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: