РЕШЕНИЕ № 117
гр. Бургас, 10.01.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7018/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по
повод исковата молба на Б.Г.Н.,***, с която претендира осъждане на „ЗАД „Алианц
България”” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на ищеца сума
в размер от 1700 лева, представляваща застрахователно обезщетение по Щета № ….,
съставена за собствения на ищеца Б.Н. лек автомобил „. .“, рег. № .., увреден
при ПТП, настъпило на 19.07.2019 год. в гр. Бургас, кв. Лозово, ведно с обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване
на иска – 20.08.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства,
претендира деловодни разноски.
Главният иск е уточнен
с писмена молба от 23.08.2019 год.
Правните основания на
предявените искове са чл. 499, ал. 2, КЗ и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски;
ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Видно от писмените доказателства
по делото, ищецът е легитимиран като собственик на л. а. „…“, рег. № …, който е
бил увреден при ПТП, настъпило на 19.07.2019 год. в гр. Бургас, кв. Лозово, на
ул. „…“. Според съдържанието на представения двустранен констативен протокол,
съставен от участниците в описаното ПТП, виновен за възникването му е водачът
на второто МПС – Ж.. Н., чиято гражданска отговорност като водач на л. а. „…“, е
била покрито от ответното АД.
Ищецът твърди, че собственият
му автомобил е понесъл щети, чиято възстановяване възлиза на 1700 лева – сбор
от платените резервни части втора употреба и стойността на труда по ремонта. За
заплащане на дължимото обезщетение при ответника е съставена Щета № …; по нея е
определена сумата от 1350 лева, а като дължима е посочена сумата от 1005 лева –
след приспадане на запазените части от автомобила (л. 74 по описа на делото).
В писмения си отговор
по делото ответникът оспорва исковете с твърдения, че е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2, КЗ, а определената сума не е платена, тъй като ищецът
не е изпълнил задължението си по ал. 1.
По делото е изготвено
експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
компетентно. Вещото лице сочи, че действителната стойност на лекия автомобил –
в състоянието преди увреждането, е възлизала на 1700 лева, а разходите за
възстановяването му – на 1161,34 лева.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан по основание,
но частично по размер. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно
доказване легитимацията си на собственик на процесния автомобил, увреждането му
при описаното ПТП по вина на водача на другия автомобил, чиято отговорност е
покрита от ответника със ЗЗГО, и размер на щетата – чл. 154, ал. 1, ГПК. По
делото са представени доказателства за релевантните обстоятелства, като по
отношение разходите, направени от ищеца за възстановяване на лекия автомобил,
не са ангажирани писмени данни, вкл. и проформа-фактура от сервиз. В тази
насока съдът основава решението си на изготвеното експертно заключение,
неоспорено от страните, в което действителната стойност на автомобила в момента
на увреждането е определена на 1700 лева. Тази стойност е съобразена с доброто
техническо състояние на вещта, в която насока са и неопроверганите от ответника
показания на разпитания свидетел. Съдът намира за неоснователно становището на
ответника, че в случая е налице тотална щета по чл. 390, ал. 2, КЗ. Вещото лице
е посочило, че стойността на възстановяване на автомобила възлиза на 1161,34
лева, т. е. това е действителната стойност на причината вреда – чл. 499, ал. 1, КЗ. Тази сума за ремонт не надвишава 70 % от действителната стойност на
автомобила, или посоченото математическо съотношение изключва квалифицирането
на увреждането като тотална щета, поради което отказът на застрахователя да
плати обезщетение по чл. 499, ал. 2, КЗ е неоснователен. При съобразяване с приетото
и неоспорено от страните експертно заключение съдът намира, че дължимото
обезщетение възлиза на 1161,34 лева – до този размер главницата е основателна и
следва да бъде уважена, ведно с присъждане на законната лихва за забава от
подаване на исковата молба. За горницата до 1700 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, ведно с обусловената акцесорна претенция по чл.
86, ЗЗД.
Частичното уважаване на
главния иск налага в полза на всяка от страните да се присъдят деловодни
разноски в съответен размер – 514,40 лева за ищеца, 73,90 лева за ответника (чл.
78, ал. 1 и 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц
България”” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Оборище, Център, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, на основание чл. 499, ал.
2, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Б.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сума в
размер от 1161,34 лева, представляваща застрахователно обезщетение по Щета № ….,
съставена за собствения на ищеца Б.Н. лек автомобил „.. ..“, рег. № …., увреден
при ПТП, настъпило на 19.07.2019 год. в гр. Бургас, кв. Лозово, ведно с обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1161,34 лева, начиная
от предявяване на иска – 20.08.2019 год., до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 1161,34 лева до 1700 лева, както и
акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц
България”” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Оборище, Център, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, на основание чл. 78, ал.
1, ГПК, да заплати на Б.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в
размер от 514,40 лева.
ОСЪЖДА Б.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „ЗАД „Алианц
България”” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Оборище, Център, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, деловодни разноски в
размер от 73,90 лева.
УКАЗВА
на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат
да бъдат преведени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ