№ 203
гр. Русе, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500240 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Застрахователна компания Лев Инс“АД със седалище и адрес на
управление-гр.София обжалва Решение № 44 от 13.01.2023г, постановено по
гр.д.№ 2569/22 по описа на РРС. В жалбата се излагат твърдения за
неправилност на съдебното решение, изразяващо се в неправилно прилагане
на принципа за справедливост и по този начин е присъдил завишено
обезщетение за неимуществени вреди на ищците. По делото няма данни за
травматични изменение на костния скелет, освен това е установено, че
ищцата има придружаващо дегеративно заболяване, което е настъпило преди
пътното транспортно произшествие и за причинените от него неудобства,
застрахователят не отговаря. Твърди, че обезщетението, което
застрахователят е заплатил на ищцата извънсъдебно, отговаря на принципа за
справедливост. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение е да отхвърли предявеният от ищцата иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан. Претендират се направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата К. А. К. в съдебно заседание чрез пълномощника си
адв.М. изразяван становище за неоснователност на въззивната жалба.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.1, т.3 ЗА.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
1
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че на 31.07.2021 ищцата К. А. К. като пътник в
л.а. „Форд фиеста“ с рег № Р 72 59 РС, управляван от съпруга й В.Н.,
претърпяла пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от Х.Е.С.,
който управлявал л.а „БМВ“ с рег № СВ 6387 НА. Не е спорно, че за л.а“
БМВ“ е била налице сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с „ЗК Лев Инс“АД. Не е спорно, че ищцата е отправила покана
до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, както и че по образуваната щета застрахователят
извънсъдебно и е присъдил обезщетение в размер на 500лв.
Спорно по делото е какви неимуществени вреди е претърпяла ищцата
вследствие на катастрофата и какъв е размера на обезщетението за
претърпените от нея неимуществени вреди през призмата на справедливостта
по чл.52 ЗЗД.
От представените по делото медицински документи и от приетата
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че веднага след катастрофата
ищцата е била приета на лечение в Неврологично отделение към „УМБАЛ-
Бургас“АД от където е изписана на 03.08.2021г. Същата е била приета с
диагноза „травма на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния
стълб“ вследствие на настъпила травма на гърба й от настъпилото пътно-
транспортно произшествие като е изпитвала и болки в гърба си. Според
представената по делото епикриза същата е била изписана от болничното
заведение с персистиращ болков синдром. Предписано и е медикаментозно
лечение. Според вещото лице тези травматични увреждания, описани в
епикризата, могат да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие.
Възстановителният период е до около един месец, но при ищцата, с оглед
наличието на дегенеративно заболяване-болест на Форестиер, болките могат
да са били по-силно изразени в рамките на възстановителния период и той да
е бил в крайните срокове. Вещото лице е установило възстановяване по
отношение на травматичните увреждания. Устно в съдебно заседание вещото
лице е посочило, че дегенеративното заболяване на ищцата, което тя има
отпреди катастрофата, е свързано с промени на костната част на гръбначния
стълб в цялата му дължима и всяка травма на гръбначния стълб е
неблагоприятна и оказва неблагоприятно въздействие върху съществуващото
заболяване. Вещото лице е категорично, че болките във възстановителния
период е налице. От друга страна от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че вследствие на удара върху лекия автомобил, в
който е пътувала ищцата, отзад, колата удря намиращата се пред нея кола,
след което „се върнала“ и ударила намиращата се зад нея кола, която втори
път е ударила лекия автомобил. Вследствие на тези удари, ищцата започнала
да стене и плаче от болка, въпреки че била с поставен предпазен колан. В
болницата също и изпитвала болки и не е можела да се движи от болка,
поради което се наложило да ползва памперс. След изписването й от
2
болницата, тя и съпруга й останали в Поморие, защото тя продължавала да
изпитва силни болки в гърба и искали поне малко да се възстанови/ през
целият период била в стаята си и не е излизала/, а освен това лекият им
автомобил вследствие на катастрофата бил извън движение. Техен познат
дошъл с лекия си автомобил, за да може да се приберат в Русе и ищцата
пътувала на задната седалка като много трудно понесла пътуването и се
налагало често на спират и почиват. Дори и когато се върнали в Русе тя
ползвала памперси, защото и било трудно да става от болки. Ищцата била
много притеснена за състоянието си и дали ще може да се възстанови.
При така установената в първата фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е получила увреждания, които
са в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата. Увреждането,
изразяващо се в травма на нервните коренчета в гръдната област на
гръбначният стълб, е получено вследствие на катастрофата, респективно
болките в гръбначния стълб са в пряка причинно-следствена връзка с нея и не
са вследствие с наличното дегеративно заболяване, което ищцата има отпреди
катастрофата. Заради заболяването й болките, които е изпитвала вследствие
на катастрофата, са били с по-висок интензитет. В този смисъл възражението
на застрахователя, че уврежданията й не са вследствие на катастрофата се
неоснователни, още повече, че вещото лице категорично сочи, че такива
увреждания отговорят да бъдат получени от пътно-транспортно
произшествие, а гласните доказателства сочат, че преди катастрофата ищцата
не е имала подобни болки в гърба. Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че ищцата освен стрес и уплаха не е имала други оплаквания,
поради което е останали и на почивка в Поморие, тъй като от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че след изписване на ищцата от
болничното заведение в гр. Бургас, същата е останала в Поморие, за да може
малко да се възстанови заради силните болки в гърба, които е изпитвала и
през този период същата не е почивала в какъвто смисъл са възраженията на
ответника, а е била на легло в стаята си и дори от болки не е можела да отиде
дори и до тоалетна.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата е
търпяла болки и страдания вследствие на пътното-тронспортно произшествие
и правилно е извършил преценка на същите, както и техният интензитет и
периода на възстановяване на ищцата и правилно е приел, че размера на
обезщетението, което би репарирало същите е в 5 000лв, от който следва да се
приспадне изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 500лв и е
присъдил обезщетение в размер на 4 500лв. По тези съображения решението
на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди изцяло.
В полза на адв.М. следва да се присъди възнаграждение за въззивната
инстанция по реда на чл.38, ал.1,т.3 ЗА в размер на 750лв
Мотивиран така, окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.01.2023, постановено по гр.д.№
2569/22 по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, със съд.адре-София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А чрез адв.Т. П. да плати на адвокат С. М.-
****** сумата от 750лв, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.1,т.3 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4