Решение по дело №760/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т.Г.К. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №126/04.05.2023г., постановено по АНД №231 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушаване на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона. Навеждат се доводи, че съдът не обсъдил соченото от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, а именно, че била нарушена разпоредбата на чл.42 т.6 от ЗАНН, като не била описана месторабота на нарушителя, а точният му адрес бил непълен и неясен. Не било описано точно и мястото на извършване на проверката, като се твърдяло, че същата била направена в близост до комплекс „Замъка“ в гр. Х.без да се сочи на кой номер от бул.“Г.С.Раковски“ се намира въпросният комплекс. Отделно от това, от показанията на свидетелите ставало ясно, че проверката била извършена в сградата на РУ на МВР – Хасково. Това само по себе си било нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН. Също от показанията на свидетелите ставало ясно, че лицето било спряно за проверка в 19:40 часа на 22.12.2022г., но вместо да бъде проверен, бил поканен да отиде в сградата на РУ на МВР – Хасково, като му било обяснено, че там ще бъде проверяван. Освен това, полицейските служители го отвели до Районното управление на МВР със служебния автомобил, а неговия автомобил му наредили да остави на мястото, където го спрели. Навеждат се доводи, че от 19:40 часа до 21:00 часа на 22.12.2022г. Т.Г.К. бил в сградата на РУ на МВР – Хасково, като през това време в 20:20 часа му бил връчен и Талон за медицинско изследване №110943 и му били дадени 40 минути, за да отиде да даде кръвна проба, а именно – до 21: 00 часа на същата дата, включително, най-късно. Твърди се, че по този начин правата му били нарушени и явно бил възпрепятстван да даде кръвна проба, тъй като полицейските служители решили да направят претърсване на управлявания от него автомобил и се наложило през времето, което му било дадено да отиде до болница, за да даде кръвно изследване, да отиде с полицейските служители, за да присъства на претърсването. Така в случая не му била дадена възможност да даде кръвна проба. Не бил и придружен до ЦСМП Хасково, за да бъде записано в медицинския журнал точно в колко часа бил там на съответната дата и не бил съставен протокол, че е направил отказ да даде кръвна проба, за да може да бъде преценено, че не изпълнил предписанието за медицинско изследване, което му било издадено. При това положение била нарушена разпоредбата на чл.57 ал.5, като не били посочени в НП всички доказателства, които потвърждавали извършването на нарушението. В случая било допуснато и съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, т.е. налице били две отделни хипотези на административно нарушение. В наказателното постановление обаче била описана само първата хипотеза – отказ на водача да бъде тестван с техническото средство, а като основание за налагане на административно наказание било посочено чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, което предвиждало налагане на административно наказание за неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Това довело до съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият бил лишен от възможността да разбере срещу какво по-конкретно административно обвинение се защитава. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление като се присъдят разноските, направени пред двете инстанции.

Ответникът по делото, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП - Хасково предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №22-1253-002191/27.01.2023г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Т.Г.К., за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е законосъобразно. Не били налице нарушения на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на НП. Съдът е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като е мотивирал съображенията си. Правилно били определени и наложените наказания по вид и размер.

Решението на районния съд е правилно. Изцяло се споделят изводите на съда в насока, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е било извършено. Не е налице неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законовата разпоредба, представляваща едновременно и санкционна такава.

Наред с горното, правилен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение. Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по случая, като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото доказателства е достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на нарушението и виновното му извършване от жалбоподателя. Събраните по делото доказателства безспорно сочат, че Т.Г.К. е извършил описаното в акта и в НП нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Към момента на извършената проверка от контролните органи жалбоподателят е управлявал описания в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. К. не е изпълнил и предписанието за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Не се споделя твърдението на касатора , че не му е била дадена възможност да даде кръвна проба. Оплаквания в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който обосновано е отхвърлил същите. Изцяло се споделят съображенията на районния съд, че касаторът е имал възможност да се яви в СО при МБАЛ – Хасково за даване на кръвна проба, а твърденията на последния, че е бил възпрепятстван да направи това, поради наложилото се негово присъствие на претърсването на личния му автомобил, правилно са приети за недоказани. Следва да се отбележи, че от момента на връчване на талона за изследване в 20:20ч. до 21:00ч. , когато съгласно представения Протокол от 22.12.2022г. е била извършена проверка на автомобила на касатора, за последния, предвид незадържането му, не е съществувала каквато и да било пречка да се яви за даване на кръвна проба в указаното му лечебно заведение, като с оглед местонахождението на същото е разполагал и с достатъчно време за това. От друга страна, дори и да бъдат споделени доводите на касатора, че предвид необходимостта от присъствието му на горевизираната проверка, не е могъл да се яви за даване на кръвна проба, няма как да се приеме, че последното въобще не е било осъществимо. В случай, че касаторът действително е искал да даде такава, е можел да се яви в спешното отделение на указаното му лечебно заведение и след определения му за това срок като от съответния медицински специалист се отрази причината за забавянето и часа на вземането на пробите, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.15, ал.5 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно е, че това не е направено от касатора.

Не се установява да е било допуснато нарушение на чл.42, т.3 и т.6 от ЗАНН. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено по начин, който дава ясна представа на адресата на санкционния акт за какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност, къде и кога е било извършено деянието. Ясно в АУАН и в НП е описан и адресът на наказаното лице, с посочване на населено място, улица и номер.

Не се установява и твърдяното от касатора разминаване между възприетата за осъществена в случая хипотеза по чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство , и основанието, на което са наложени наказанията. Изрично в НП е отбелязано, че не е взета кръвна проба и наказанието се налага за отказа на водача да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с описаното в акта техническо средство. Посочването в случая на предл. 2-ро на чл.174, ал.3 от ЗДвП не означава, че наказанието е наложено за неизпълнено предписание за медицинско изследване, а е свързано с уточняване предмета на отказаната проверка - установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ. с конкретизацията на вмененото нарушение.

Предвид гореизложеното, правилно районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството, на касатора не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №126/04.05.2023г., постановено по АНД №231 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: