Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 24. 03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от
младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 6496
по описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от В.Д.М. с ЕГН
********** и Л.Е.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** (въззивници) чрез процесуалния представител адвокат М.И.Д. срещу
решение № 60540, постановено на 10. 03.
2019 г. от Софийския районен съд, 61-ви състав, по гр. д. № 62532 по описа на
Софийския районен съд за 2018 г. (обжалвано решение). С него районният съд е
уважил частично искове за установяването на съществуването на вземания на „Т.С.“
ЕАД за цената на топлинна енергия, съответно отхвърлил е изцяло искове за
установяване на съществуването на вземания за стойността на услугата дялово
разпределение и за лихви за забава с правни основания чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД. Всеки един от исковете е с
цена под 5 000 лева.
С въззивната жалба първоинстанционното
решение се обжалва в частта, в която
е признато за установено, че В.Д.М. и Л.Е.С. дължат по 873 лева и 60 стотинки –
цена за топлинна енергия за периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2017 г. Въззивниците твърдят, че решението е неправилно в
обжалваната част. Поддържат, че изводите на районния съд противоречат на
заключението по СТЕ. Заявяват, че ищецът е нарушил Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия за сгради етажна собственост към Наредба
16-334/06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Съответно
данните от ФДР, въз основа на които вещото лице е определило цената на
топлинната енергия, са опорочени. При това положение правят извод, че
количеството топлинна енергия не може да бъде точно определено и следователно
исковете за главница са изцяло неоснователни.
Искат от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД искове
– насочени срещу тях. Претендират сторените в заповедното, исковото и
настоящото въззивно производство разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от “Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** Б
(въззиваемо дружество). С писмено изявление за хода
на устните състезания пред въззивната инстанция
оспорва въззивната жалба, иска от въззивния
съд да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното
решение, претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице
помагач на страната на въззивника „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически
изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересовани страни, подадена е в законоустановения срок и е представен документ за внесена
държавна такса в необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно правилността му приема следното.
Предмет на
делото са претендирани вземания във връзка с доставянето
на топлинна енергия на топлоснабден имот с адрес град
София, ж. к. „******, абонатен номер 317163 и за процесния
период от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2017 г.
Въз основа на
съвкупната преценка на доказателствата (молба за вписване на законна ипотека,
протокол от общо събрание на етажните собственици и подписани талони за отчети
на уреди за дялово разпределение), районният съд е приел за установено
наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което въззиваемото дружество (ищецът) е предоставяло топлинна
енергия на въззивниците (ответниците)
спрямо топлоснабдения имот и за процесния
период. Въззивниците не оспорват този извод на
районния съд. Те оспорват единствено правилността на извода му за
законосъобразното изчисляване на предоставената топлинна енергия във връзка с
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. Това оспорване
очертава и пределите на въззивната проверка за
правилността на първоинстанционното решение в
обжалваната част (чл. 269, изр. второ ГПК).
Въззивният
съд установява, че с експертното заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза са били констатирани грешки при въвеждането на данните за мощността
на сградната инсталация. Поради това вещото лице е
заключило, че не може да преизчисли топлинната
енергия от сградната
инсталация. Установено е, че топлинната енергия от сградната
инсталация не е била начисляванa в съответствие с Наредба № 16-334/06.
04. 2007 г. (изм. ДВ, бр. 94 от 2013 г.) и Методиката за дялово разпределение
на топлинна енергия за сгради етажна собственост.
Предоставената
на един топлоснабден имот топлинна енергия обаче не
се свежда само до топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Тя обхваща също така и топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване, както и топлинната енергия за отопление на самия имот (отдадена
от монтираните в имота отоплителни тела) – чл. 140а – 142 от Закона за
енергетиката. Тези количества топлинна енергия (за битово горещо водоснабдяване
и за отопление на имота) за процесния период са могли
да бъдат точно изчислени от вещото лице и са били точно изчислени от него. Районният
съд изрично е посочил в мотивите си, че възприема заключението на вещото лице
във варианта, в който цената на топлинната енергия е изчислена след приспадане
на топлинната енергия за сградна инсталация. Приел е,
че за периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2017 г. стойността на потребената топлинна енергия е 1 410 лева и 30
стотинки, което напълно съответства на заключението на вещото лице на л. 94 от
делото.
При това
положение въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част.
Разноски. С оглед на изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените
във въззивното производство разноски. Те се свеждат
до възнаграждението за юрисконсулт. Съдът определя неговия размер съобразно чл.
78, ал. 8, като не е обвързан от нормативно установения минимум. Даденият
случай не съставлява нито правна, нито фактическа сложност. Освен това
процесуалното поведение на юрисконсултите на въззиваемото
дружество е било пасивно: нито е бил представен отговор на въззивната
жалба, нито е бил изпратен представител в откритото съдебно заседание пред въззивния съд. При това положение съдът намира за адекватно
да определели юрисконсултско възнаграждение в размер
на 20 лева. Доколкото отговорността за разноски се носи разделно, всеки един от
въззивниците трябва да бъде осъден да заплати по 10
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
60540, постановено на 10. 03. 2019 г. от
Софийския районен съд, 61-ви състав, по гр. д. № 62532 по описа на Софийския
районен съд за 2018 г. в частта, в
която е признато за установено по отношение на В.Д.М. ***, с ЕГН **********
съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ******,
за сумата 873 лева и 60 стотинки, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08. 05. 2018 г., до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.
79 от Закона за задълженията и договорите, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс
от 07. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 28745 по описа на Софийския районен съд за
2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
60540, постановено на 10. 03. 2019 г. от
Софийския районен съд, 61-ви състав, по гр. д. № 62532 по описа на Софийския
районен съд за 2018 г. в частта, в
която е признато за установено по отношение на Л.Е.С. ***, с ЕГН **********
съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ******,
за сумата 873 лева и 60 стотинки, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08. 05. 2018 г., до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.
79 от Закона за задълженията и договорите, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс
от 07. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 28745 по описа на Софийския районен съд за
2018 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс В.Д.М. да заплати в полза на „Т.С.“
ЕАД сумата от 10 (десет) лева –
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс Л.Е.С. да заплати в полза на „Т.С.“
ЕАД сумата от 10 (десет) лева –
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззиваемото дружество: „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.