Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 14237 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от И.И.Ж. протв З.
„Б.В.И.Г.”*** осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 27.11.2014г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 27.11.2014г.
в с.Копривлен, обл.Благоевград, пътно-транспортно
произшествие, при което водачът на л.а.Хюндай Санта Фе с ДК №*******Д.Н.Г.блъснал
пресичащият пътното платно пешеходец И. Г. Ж. и като последица била причинена
смъртта му. Ищецът е син на починалия, който твърди да е претърпял
неимуществени вреди поради смъртта му, изразяващи се в болки и страдания,
обезщетяването на които претендира от ответника-застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Ответникът оспорва застрахованият
водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД и счита, че
произшествието не е последица от виновното му
поведение, съответно смъртта на наследодателя на ищеца не се намира в
причинна връзка с него, тъй като е починал дни след инцидента. Счита
претендирания размер на обезщетението за прекомерен. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдение починалият
пешеходец да е пресичал пътното платно в нарушение на чл.108, чл.113 и чл.114
от ЗДв.П. Противопоставя и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение претендираната
законна лихва.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да е обвързан от
договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”
за л.а. Хюндай Санта Фе с ДК №*******, с който за срока на действие се задължил
да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Договорът е сключен и събитието настъпило през 2014г. при действието на Кодекса
за застраховането /отм./, поради което приложими към спорното материално
правоотношение са разпоредбите на този кодекс.
Не е спорен факта на настъпилото
на 27.11.2014г. в с.Копривлен пътно-транспортно произшествие, при което
управлявания от Д.Г.л.а.Хюндай Санта Фе блъснал пешеходеца И. Г. Ж., в този
момент пресичащ платното за движение.
От заключението на СМЕ се
установява, че И.Ж. е починал като последица от получените при произшествието
тежка черепно-мозъчна, гръдна, коремна травми и увреждания на крайниците.
Смъртта му е настъпила на 19.12.2014г., т.е. 22 дни след произшествието.
С влязла в сила на 21.06.2019г.
присъда от 23.03.2018г. постановена по НОХД № 342/2016г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград Д.Н.Г.бил признат за виновен в това, че на 27.11.2014г. в
с.Копривлен, ул.Атанас Тешовски, като правоспособен
водач, при управление на посочения лек автомобил в населено място, със скорост
от около 63 км./ч. в участъка на пътя на излизане от с.Копривлен в посока към
с.Парил, преди знак Д12 „Край на населено място” нарушил чл.21, ал.1 ЗДв.П и по непредпазливост блъснал пресичащия пътното
платно от ляво на дясно по посока на движението му пешеходец И. Г. Ж. с
причиняване смъртта му, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.2 НК с наложено наказание. С присъдата
е оправдан по обвинението да се е движил с превишена скорост над 63 км./ч.
Присъдата е задължителна за
настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, в пределите
посочени в чл.300 ГПК относно извършването му, неговата противоправност
и виновността на дееца, поради което следва да се приеме, че застрахованият при
ответника водач е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗД.
Механизмът на произшествието и
обстоятелствата, при които е настъпило не са спорни и се установяват от
събраните по делото доказателства. Лекият автомобил се движил по пътя в дясната
пътна лента със скорост около 62 км.ч. /заключението на САТЕ/. По същото време
пострадалият И.Ж., заедно със своя брат се движили попътно на автомобила върху
лявата част на платното за движение. При приближаване на автомобила и преди да
премине от дясната им страна, спътникът на пострадалия предприел пресичане от
ляво на дясно спрямо движението на превозното средство, следван от пострадалия
на разстояние от около два метра. Първият пешеходец достигнал до десния край на
платното за движение, а пострадалият до средата му, когато водачът на
автомобила реагирал на възникналата опасност със завъртане на волана по
отклоняване и аварийно задействане на спирачната система. Успял да пропусне
първия пешеходец, но реализирал удар с втория, като съприкосновението настъпило
между предната част на автомобила в областта на десния фар с тялото на
пострадалия. От удара последният се качил на капака, достигнал до челното
стъкло и го счупил с главата си, а впоследствие тялото му отхвърлено с падане
върху земята. От своя страна автомобилът продължил движението с аварийно
спиране, напускане на пътното платно в ляво и удар в скат извън пътя.
Според вещото лице в областта на автотехниката произшествието е настъпило на прав пътен
участък след десен завой за посоката на движение на автомобила, като видимостта
след завоя до мястото на удара е била 200м. Тази видимост е била двустранна-за
пешеходеца и за водача. Дава заключение, че от техническа гледна точка причина
за произшествието са субективните действия на водача със системите за
управление, който не е задействал своевременно спирачната система, а със
закъснение и по този начин ударил пешеходеца. Същевременно произшествието би
било избегнато, ако пострадалият не е предприел пресичане на платното за
движение, а е изчакал неговото преминаване.
Горното дава основание на съда да
приеме, че пострадалият пешеходец И.Ж. също е допуснал нарушение на правилата
за движение и конкретно чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата
задължава пешеходците да пресичат пътното платно като
преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се съобразят
с приближаващите пътни превозни средства.
Според разрешението дадено в т.6
от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на
ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно,
когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и
пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114
ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат
от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2
и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението да отиде на
пешеходна пътека, когато в близост има такава.
В случая пострадалият предприел
пресичане на необозначено с маркировка или пътни знаци за пешеходна пътека място
и то в момент, когато приближаващият автомобил е съставлявал видима опасност,
но без да съобрази разстоянието и скоростта му на движение. Това обуславя извод
за поведение в нарушение на законови правила и неправилна субективна преценка
за безопасно преминаване на платното, намиращо се в причинна връзка с
произшествието и обективно допринесло за вредните последици, предпоставящо
приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма
на ПТП и съпоставката поведението на двамата участници
в движението съдът приема принос
на пострадалия от 40%, с колкото следва да се намали
обезщетението.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички
причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума
/чл.267, ал.1 КЗ-отм./. Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание
чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението /ППВС №
4/1968г./.
Не е спорно ищецът да е син на
починалия при произшествието пешеходец и съобразно ППВС № 4/1961г. се явява
активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане поради смъртта на своя близък.
В показанията си разпитаният по
делото свидетел С.Щ.сочи, че ищецът със семейството си и баща му живеели в едно
домакинство, били в много близки отношения и си помагали взаимно. Двамата се
грижили за болната му майка, която се споминала около
шест месеца преди инцидента. Приел много тежко и трудно преодолял загубата на
втория си родител. Приживе баща му помагал в отглеждането на децата, но след
това изпитвал сериозни затруднения за това. От нервите и напрежението получил
здравословни проблеми-започнал да вдига кръвно и му извадили жлъчката.
Непосредствено след катастрофата баща му постъпил в болницата в гр.Гоце Делчев,
а след това откаран в болница в гр.София, където след около 20 дни в кома починал.
През цялото време ищецът го посещавал почти ежедневно, осигурявал лекарства, разговарял
с лекарите, оформял документация. Баща му починал на рождения му ден и оттогава
не го празнува, защото се разстройва всеки път при спомена за него.
Горното установява претърпени от
ищеца неимуществени вреди поради внезапната кончина на своя баща. Вън от
съмнение е, че загубата на родител е непрежалима и източник на интензивни
душевни болки и страдания. Били са привързани един към друг, отношенията им
основани на разбирателство и подкрепа. Макар и в напреднала възраст /75г./ ищецът
е разчитал на баща си в отглеждането и възпитанието на собствените си деца. Бил
е особено тревожен и под стрес в периода след инцидента, когато бащата е бил в
кома и е имал надеждата, че ще оживее, но това не се е случило. Много трудно
изживял смъртта му и понастоящем изпитва мъка от загубата. Същевременно по
делото не е доказано да има здравословни проблеми /високо кръвно налягане и
изваждане на жлъчката/ и те да се намират в причинна връзка с негативните
изживявания поради смъртта на своя родственик. Поради това съдът приема като
съответстващ на чл.52 ЗЗД справедлив размер на обезщетението от 120 000лв.
С оглед извода за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД така определеното
обезщетение следва да се намали със сумата 48 000лв. /40%/ и искът да се
уважи в размер на 72 000лв.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
т.е. от деня на увреждането. В хипотезата на предявен против застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ пряк иск на пострадалия за обезвреда, когато смъртта на пострадалия-наследодател на
ищеца, причинила увреждането е настъпила след ПТП, вземането за лихви се дължи
от деня на смъртта му, а не от деня на произшествието /в този смисъл Решение №
176/12.11.2018г. по т.д. № 2193/2017г., ВКС, І т.о./. В случая произшествието е
настъпило на 27.11.2014г. Наследодателят на ищеца е починал на 19.12.2014г.,
т.е. 22 дни по-късно, но като последица от получените тежки травми.
Следователно застрахователят се счита в забава и дължи законна лихва по чл.84,
ал.3 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, считано от 19.12.2014г.
Противопоставеното
от ответника възражение за погасяване по давност /чл.111, б.“в“ ЗЗД/ е
основателно за периода от 19.12.2014г. /деня на увреждането/ до
18.01.2015г. /исковата молба е подадена
на 18.01.2018г./, поради което законната лихва следва да се присъди считано от 18.01.2015г.
до изплащането.
По разноските:
Ищецът е освободен
от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Представляван е от
адвокат въз основа писмено пълномощно. Не ес представен договор за правна
защита и съдействие, от който да се установява дали и в какъв размер е
уговорено адвокатско възнаграждение, съответно доказателства за неговото
плащане, поради което разноски в полза на ищеца за процесуално представителство
не следва да се присъждат.
Ответникът е
направил разноски от 150лв. депозит за вещи лица и е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. на основание чл.25,
ал.1 от наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 250лв.
С оглед изхода от делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
на ответника разноски в размер на 130лв. съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 2880лв., както и 72лв. платено възнаграждение
за вещи лица от бюджетните средства на съда, пропорционално на уважената част
от иска или общо сумата 2952лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.И.Ж., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** ****ІІІ-********сумата
от 72 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди поради смъртта на своя баща И. Г. Ж. поради ПТП,
настъпило на 27.11.2014г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Хюндай Санта Фе с ДК № ****, ведно със законната
лихва от 18.01.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 150 000лв.
и искането за законна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 27.11.2014г.-18.01.2015г.
ОСЪЖДА И.И.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 130лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 2952лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: