РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300600955 по описа за 2021 година
С присъда № 260054 от 26.02.2021 г. по н.о.х.д. № 4913/ 2020 г., РС Пловдив е
признал подсъдимия подсъдимия С. СТ. Р. - роден на 03.09.1995 год. в гр. Пещера, област
Пазарджик, българин, български гражданин, без образование, работещ, неженен, неосъждан,
ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2018г., в с. К, област Пловдив,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Опел“, модел „Комбо“ с регистрационен номер ******на стойност 1 452 лв. /хиляда
четиристотин петдесет и два лева/ - собственост на ЕТ с фирма „*********, от владението
на С. Д. П.от с. К., област Пловдив, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 – чрез използване на
техническо средство – контактен ключ за същото МПС, последвала е повреда на превозното
средство в размер на 353.80 лв. /триста петдесет и три лева и осемдесет стотинки/ и то е
изоставено без надзор извън пътното платно, в земеделска земя в близост до кръстовището
между път PDV 1360 и път II-64, свързващ гр. К. с гр. Пловдив и в близост до разклон за с.
В., област Пловдив, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 2–ро от НК вр. чл. 54 го е ОСЪДИЛ на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, изпълнението на което наказание е ОТЛОЖИЛ
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в
сила на присъдата. На основание чл. 67 ал. 3 от НК първоинстанционният съд е наложил
1
пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК, а именно – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ в гр. К., ул. **** през изпитателния срок. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на
12.11.2019 г.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника му адв. Н.С..
Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и несправедлива. Доказателствата не били
анализирани правилно. Иска се отмяната и оправдаването на подсъдимия и алтернативно
намаляване на наказанието до предвидения в закона минимум.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните,
изразени в пледоариите пред въззивната инстанция, и при направената служебна проверка
установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава ХХVII,
чл.371 т.1 от НПК, като е одобрил съгласие да не се провежда разпит на свидетелите С. Д.
П., С. Д. В. П. Н. К., Л. Г. Г., И.Х. В., Д. З. П. и Б. Д. Б. и техните показания от досъдебното
производство и заключенията на вещите лица М.С.А. и С. К. М. да се ползват
непосредствено при постановяване на присъдата. За да постанови атакувания съдебен акт,
РС Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 23.12.2018г., около 19:30 часа, свидетелят С. Д.П. паркирал товарен автомобил
марка „Опел“, модел „Комбо“ с рег. № ......, бял на цвят пред дома си в с. К., община К.,
област П., ул. „**** В този момент към него се приближило непознато момче на видима
възраст от около 20-25 години от ромски произход, което в последствие било установено
като подсъдимия СЛ. СТ. Р.. Той помолил за храна, защото бил гладен и нямал пари.
Поискал от свидетеля П. и връхна дреха, която да облече, тъй като му било студено.
Подсъдимият заявил, че е от гр. К. и търсел „дядо Б.“ от с. К., за да му пасе козите.
Свидетелят П. влязъл в дома си, откъдето взел яке, хляб и салам, дал ги на момчето, след
което се прибрал. Автомобилът останал паркиран пред дома му, отключен, а контактният
ключ бил на таблото. Докато свидетелят П. бил в дома си, подсъдимият Р. се качил в
автомобила и с помощта на оставения на таблото контактен ключ привел същия в движение
в посока гр.Пловдив, като пътят му преминавал през с.В.. Тъй като подсъдимият бил
неправоспособен водач, при управлението на автомобила, на кръстовището между път PDV
1360 и път II-64 /Карлово – Пловдив/ загубил управление и катастрофирал източно от пътя,
в близост до с.В..
Когато, около 30 минути след прибирането в дома си ,свидетелят П. отново излязъл
2
навън, установил, че автомобилът го няма. Нямало го и непознатото момче, на което
помогнал. В 20:08:32 часа свидетелят П. подал сигнал на ЕЕН 112 за отнетото МПС, като по
време на телефонния разговор операторът осъществил конферентна връзка с ОДЧ на РУ –
гр. К. при ОД на МВР – гр. Пловдив. След като сигналът бил приет, дежурният посъветвал
свидетелят П. да чака последващо обаждане от него.
Пунчев, обаче, бил притеснен и не останал в дома си, а тръгнал с другата си кола в
посока с. В., област Пловдив. В селото видял полицейски автомобил. Разказал на полицаите
за случилото се, като им описал момчето и автомобила. Те веднага тръгнали в посока гр. Б.,
а свидетелят П. ги последвал малко след това. По пътя за гр. Б., движейки се с патрулния
автомобил между път II-64 /Карлово – Пловдив/ и с. В., свидетелите П. Н. К. и Л.Г. Г.–
полицейски служители към РУ – гр. К. при ОД на МВР – гр. Пловдив, забелязали пешеходец
да се движи в посока към с. В.. Той бил облечен с дънки и бежаво-кафяво яке. Полицаите
първоначално го подминали и решили да отидат на указаното им от ОДЧ място в източния
край на селото, на пътя, свързващ с. В. с път II-64 /Карлово – Пловдив/ с намерението да
спрат движението на отнетия автомобил, за който разбрали, че се е отправил в посока гр.
Пловдив, а пътят му минавал през с. В.. Когато при тях отишъл свидетелят П. им разказал за
случилото се като описал непознатото момче и посочил как е облечено, те се усъмнили, че
това е пешеходецът, който малко преди това подминали със служебния си автомобил.
Веднага тръгнали в същата посока и го засекли на няколко километра от с. В.. Спрели го и
му извършили проверка за установяване на самоличност. Той представил на полицаите
лична карта, от която установили, че това е лицето СЛ. СТ. Р., адресно регистриран в гр. К.,
област Пловдив, ул. **** По същото време пристигнал свидетелят П., който категорично го
разпознал в присъствието на полицейските служители. Подсъдимият признал, че отнел
автомобила от мястото, посочено от свидетелят П., а именно – пред дома му в с. К., област
П. след което бил тръгнал с него в посока към гр. П.. Подсъдимият Р. завел полицаите и
свидетелят П. до мястото, където самокатастрофирал и им показал автомобила. Той не се
виждал от пътя, тъй като бил излезнал от пътното платно, преминал през банкета вляво по
посоката си на движение през крайпътните храсти и дървета и се ударил в крайпътната
земеделска земя. Автомобилът видимо бил значително деформиран от удара в предната си
част, така че не можел да се движи на собствен ход. Полицаите веднага уведомили ОДЧ на
РУ гр. Хисар при ОД на МВР гр. Пловдив и изчакали на място пристигането на дежурна
група. Свидетелят И. Х.В.и свидетелят Д. З. П. – полицейски служители към РУ гр. Х. при
ОД на МВР гр. Пловдив пристигнали и запазили местопроизшествието.
РС Пловдив е приел за установена тази фактическа обстановка въз основа
показанията на свидетелите С. Д. П., С. Д. В., П. Н. К., Л.Г. Г., И. Х. В., Д. З. П.и Б.Д. Б.,
отразени в протоколите им за разпит от досъдебното производство, заключенията на
експертизите изготвени от вещите лица М. С. А. и С. К. М. – дактилоскопна експертиза и
автооценъчна експертиза, без да се разпитват непосредствено; писмените доказателства по
делото – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за
собственик на МПС и пълномощно, копие от застрахователна полица, удостоверение за
3
техническа изправност на ППС, копие от регистрационен талон част II, заключение на СПЕ
на подсъдимия, писмо от РЗОК Пловдив с приложение справка за пролежаванията в болница
на подсъдимия, писмо от РЗИ Пазарджик с прилагане на амбулаторни листове за преглед на
пациент в КДБ/СО на „МБАЛ Пазарджик“ АД, писмо от ЦПЗ Пловдив, характеристика за
подсъдимия, справка съдимост и вещественото доказателство CD съдържащо запис от
повикване на тел.112.
Показанията на свидетелите първоинстанционният съд е обсъдил детайлно и във
връзка с предмета на доказване – поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен
материал, като е посочил кои и в каква част кредитира и защо. Обсъдени от
първоинстанционния съд са и обясненията на подсъдимия в съпоставка с останалия
доказателствен материал като са изложени мотиви в каква част и защо кредитира и в каква –
не. Заключенията на приобщените експертизи са кредитирани като пълни, обективни и
компетентни и съответстващи на останалия доказателствен материал.
При така възприетата фактическа обстановка и доказателствен анализ,
първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият е извършил
престъплението, за които е обвинен – от обективна страна, като доказано от събраните
доказателства, като са изложени мотиви относно наличието на обективнити елементи на
престъплението и на квалифизиращите обстоятелства, а от субективна страна съдът е приел,
че престъплениетое извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Въз основа на горното РС Пловдив е признал подсъдимия за
виновен по обвинението във вида и обема, в който е било повдигнато от РП Пловдив.
По отношение индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е
обсъдил критериите по чл.54 от НК и е приел лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като в рамките предвидени в закона, е приел, че за подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца би осъществила целите на чл.36
от НК. Изпълнението на това наказание е отложил по реда на чл. 66 ал.1 от НК, обсъждайки
наличието на предпоставките и отчитайки, че подсъдимият е бил с чисто съдебно минало и е
проявил стремеж за съдействие в началото на разследването, без което би се затруднило
установяването на повредения автомобил. От друга страна първоинстанционният съд е счел,
че именно за постигане целите по чл.36 от НК е необходимо да се наложи на подсъдимия
пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК в изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК, което е
мотивирал с отдалечеността (спрямо мястото, където живее подсъдимият) на мястото,
където е извършено обсдъжданото престъпно деяние и обстоятелството, че след
първоначалното съдействие, подсъдимият се е укрил, което е наложило да бъде обявен за
ОДИ. Изложени са мотиви защо не са налице предпоставките по чл.55 ал.1 от НК
Пред въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимия. Твърди се, че присъдата
е незаконосъобразна и несправедлива. Доказателствата не били анализирани правилно. Не
било доказано авторството на деянието – не било установено при какви обстоятелства е
4
оставена откритата от експерта дактилоскопна следа от подсъдимия от вътрешната страна на
лявата врата на автомобила, нито имало свидетели на това подсъдимият да е управлявал
автомобила. Иска се отмяната и оправдаването на подсъдимия и алтернативно намаляване
на наказанието до предвидения в закона минимум.
Съдът намира възраженията на защитата за неоснователни.
При самостоятелния прочит на доказателствения материал и съпоставката му с
мотивите на присъдата, въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по делото при точно, коректно и съответно спазване на
процесуалните правила и принципи, при всестранен, задълбочен и обективен анализ на
събраните по делото доказателства, които са възприети от съда по единствено възможния
начин, без интерпретации, коректно и правилно, а изводите относно доказаността на
обвинението и съставомерността на деянието са законосъобразни и правилни. Присъдата е
стъпила на изчерпателно събран и обсъден доказателствен материал, който в своята
съвкупност и според въззивния съд установява именно възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. Въззивният съд не намери основание за упрек спрямо оценката
на доказателствения материал, направена от първоинстанционния съд. Възражението на
защитата, че не било установено при какви обстоятелства е оставена откритата от експерта
дактилоскопна следа от подсъдимия от вътрешната страна на лявата врата на автомобила и
че можело да е оставена при разглеждането на автомобила пред погледа на пострадалия – е
голословно. По делото няма доказателства, от които да е налице дори индиция, подсъдимият
да е проявявал какъвто и да е интерес, да е разглеждал и докосвал автомобила пред погледа
на пострадалия С. П.. Дори само твърдения за такива обстоятелства от страна защитата –
също няма. Активността на защитата и в първоинстанционното и във въззивното
производство е била насочена единствено към вменяемостта на подсъдимия, която е
проверена, посрдеством събиране на поискани от защитата доказателства и установена от
тях и от заключение на съдебно-психиатрична експертиза назначена от първоинстанционния
съд. Твърдението, че без основание е заличена поискана от защитата свидетелка за това
обстоятелство е неоснователно. Определението за допускане на поисканата от защитата
свидетелка Ц.А. Р., баба на подсъдимия, е било отменено поради неявяването и
дезинтересиране. Наред с това изисканата медицинска документация за проведени прегледи,
манипулации и лечения на подсъдимия не е установила дори индиция за травма, отразяваща
се върху менталното здраве на подсъдимия. В този смисъл е и заключението на съдебно-
психиатричната експертиза.
При това положение, и като възприема изцяло мотивите на първоинстанционния
съд при оценката на доказателствената съвкупност, въззивният съд намира за неоснователно
възражението за недоказаност на обвинението. Доказателствата по делото водят до
единствено възможния извод за авторство, време, място и начин на извършване на
престъплението, и за субективното отношение на подсъдимия – съзнанието му, че го
извършва, която не е разколебана от ангажираните от защитата доказателства и от други
5
факти, установени по делото, поради и според въззивният съд се налага единствено
възможния извод, че подсъдимият е съзнавал че извършва престъплението за което е
обвинен.
Предвид горното, искането на защитата присъдата да се отмени и да се
постановяване нова оправдателна присъда е неоснователно. Що се отнася до възражението
за явна несправедливост на наложеното наказание. То е наложено за срок много близък до
минимума по чл.39 ал.1 от НК. Въззивният съд напълно споделя мотивите на
първоинстанционния наказанието да е над тази граница, поради което и не може да сподели
претенцията на защитата наказанието да бъде намалено до минималния предвиден в закона
спок.
Въз основа на горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на присъдата, и
като не установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават
отмяната й, Пловдивският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260054 от 26.02.2021 г. по н.о.х.д. № 4913/ 2020 г. на
РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6