РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ
Секретар:ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20202120105056 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която
претендира приемане за установено, че ответникът Г. М. О., от гр. Бургас, му
дължи сума в размер от 1101 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № .../13.11.2017 год., което вземане е част от предмета
на Заповед за изпълнение № 1053/03.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2632/2020 год.
на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правното основание на предявения положителен установителен иск е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Исковата молба е уточнена с писмени молби от 17.09. и 07.12.2020
год.; по отношение предмета на делото е постановено и Определение №
6543/08.12.2020 год. за частично прекратяване на производството.
Ответникът не изразява становище по делото; не ангажира
доказателства.
В исковата молба ищецът е изявил желанието си за постановяване на
неприсъствено решение по спора – на основание чл. 238 и чл. 239, ГПК.
1
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №
.../13.11.2017 год. „Ай Ти Еф Груп” АД е предоставил на ответника
Г..О..сумата от 1400 лева – като първи транш, под формата на кредитна
линия, срещу задължението за връщането й на 12 вноски, до 08.11.2018 год.,
съгл. уговорения погасителен план. Според ищеца, вземанията по договора за
кредит са му били прехвърлени с цесионен договор от 19.07.2019 год. и
Приложение № 1 от същата дата, а ответникът не е платил остатъка от
главницата от 1101 лева.
За заплащането на процесната главница е издадена Заповед за
изпълнение № 1053/03.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2632/2020 год. на БсРС год.
на БсРС.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявения
положителен установителен иск чрез постановяване на неприсъствено
решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл.
239, ал. 1, т. 1, ГПК и искът е вероятно основателен, с оглед представените
писмени доказателства – неоспорен по автентичност договор за кредит,
погасителен план към него, цесионен договор, приложение и потвърждение
към него и уведомително писмо (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и липсата на
проведено насрещно доказване, за опровергаване твърдените от ищеца
отрицателни факти. От т. 3. 1. на договора за кредит и от погасителния план
се установява настъпилият на 08.11.2018 год. краен падеж за връщане на
сумата, като ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване
твърдения от ищеца отрицателен факт за липса на извършени частично или
пълно плащане на процесния остатък от главницата, съотв. за друг валиден
способ на надлежното й погасяване. В този смисъл съдът счита, че са налице
условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на
предявения иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2,
ГПК.
Основателността на главницата налага в полза на ищеца да бъдат
2
присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес, в общ
размер от 125 лева (сбор от 25 лева – доплатена държавна такса, и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение).
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните
разноски от 62 лева, направени в заповедното производство.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът Г. М. О., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, кв.
Победа, ул. ...., дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сума в размер от 1101 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ..../13.11.2017 год., което
вземане е част от предмета на Заповед за изпълнение № 1053/03.06.2020 год.
по ч. гр. д. № 2632/2020 год. на БсРС год. на БсРС.
ОСЪЖДА Г. М. О., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„... да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
деловодни разноски в размер от 62 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2632/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Г. М. О., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„.... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 125 лева,
направени по гр. д. № 5056/2018 год. на БсРС.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
3
вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4