Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                        гр.София, 12.05.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                       мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №2174 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Бл.Ш. - длъжник по изпълнително дело №20208510402469 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление изх.№65530 от 11.12.2020г., с което се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „С.У.“ ЕООД, чрез адв.М.Л., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. В писмения отговор е обективиран и списък по чл.80 от ГПК.

ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20208510402469 по описа на ЧСИ  М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 19.11.2020г. по молба на „С.У.“ ЕООД, чрез адв.М.Л., срещу длъжника - „Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 31.12.2019г., издаден по гр.дело №61671/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77 състав, и договор за цесия от 12.06.2020г.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно за адв.М.Л. и споразумение за договорено адвокатско възнаграждение за адв.М.Л. в размер на 400.00 лв. за образуване и за процесуално представителство по изпълнително дело до приключване му, както и доказателства – преводно нареждане за кредитен превод, за плащане на договореното възнаграждение по банков път.

На длъжника - „Т.С.” ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 408.91 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, включващи 400 лв. – адвокатско възнаграждение, и 8.91 лв., платени държавни такси, както и сумата от 160.31 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в т.ч. и по т.26.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „Т.С.” ЕАД е депозирал писмено възражение с вх.№84230/26.11.2020г., в което е направено възражение за прекомерност на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв..

С постановление изх.№65530 от 11.12.2020г. на съдебния изпълнител се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя, тъй като същият е определен в минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, включващ 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 200 лв. за процесуално представителство по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.М.Л. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Подадените последващи молби от адв.М.Л. не представляват действия по водене на изпълнителното дело.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 400.00 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 31.12.2019г., издаден по гр.дело №61671/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77 състав, и договор за цесия от 12.06.2020г.. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението  на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и приетите от ЧСИ за събиране разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат намалени до размер на сумата от 200.00 лв..

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление изх.№65530 от 11.12.2020г. на съдебния изпълнител, с което се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв..

По отношение на заявеното в жалбата, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият състав не може да се произнесе доколкото в обжалваното постановление изх.№65530 от 11.12.2020г. няма произнасяне на съдебния изпълнител в тази част, предвид на което съдът не би могъл да упражни контрол за законосъобразност досежно размера на начислена пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

 По отношение на разноските по настоящето дело:

 Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление изх.№65530 от 11.12.2020г., издадено по изпълнително дело №20208510402469 по описа на ЧСИ  М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя - „С.У.“ ЕООД, ЕИК ********, по изпълнително дело №20208510402469 по описа на ЧСИ  М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 400.00 лв. до размер на сумата от 200.00 лв. /двеста лева/. 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

                                                                        2.