Р Е Ш Е Н И
Е
№ 331
гр. С., 04 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети септември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
при секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 405 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Д.В.С. твърди, че със съдебно решение № 595 от 28.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2808 по описа на СРС за 2011 г., била осъдена да заплати на И. Д. С.сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на травма в областта на лявата подбедрица, причинена му от ответницата при ПТП, състояло се на 27.07.2011 г. около 16,30 ч. в гр. С. на кръстовището на ул. „Д.” и ул. „С. с.”, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2011 г. до окончателното й плащане и направените по делото разноски в размер на 1400 лв. за адвокатски хонорар. Моментът на осъществяването на ПТП попадал в периода на действие на сключен по отношение на лекия автомобил договор за застраховка “гражданска отговорност” с ответника посредством полица № …, поради което той бил конституиран и като подпомагаща страна в производството по делото за присъждане на обезщетението, а именно гр.д. № 2808 по описа на СРС за 2011 г. Твърди, че за събиране на вземането срещу нея е образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ Г. Г., по което тя заплатила сумата от 300 лв. на 12.03.2019 г., от които за удовлетворяване на взискателя била преведена сумата от 273,44 лв., а останалата част от сумата била удържана като такса. Поради изложените причини моли съда да осъди ответника да ѝ възстанови сумата от 273,44 лв. заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.03.2019 г., до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЗД Б. И.“ АД оспорва иска като неоснователен с възражението, че по делото не са представени доказателства за цялостно изплащане на обезщетението на пострадалото лице. Твърди, че ищцата не е уведомила застрахователя за образуваното срещу нея изпълнително дело и за извършеното плащане. Прави възражение за погасяване на вземането ѝ по давност, считайки, че същата започва да тече от датата на увреждането, извършено на 20.07.2011 г. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 229 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С решение № 595 от 28.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2808 по описа за 2011 г. РС – С. е осъдил ищцата да заплати на И.Д. С. с ЕГН ********** *** сумата от 5000 (пет хиляди лв.) лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на травма в областта на лявата подбедрица, причинена му от ответницата при ПТП, състояло се на 27.07.2011 г. около 16,30 ч. в гр. С. на кръстовището на ул. „Д.” и ул. „С.с.”, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2011 г. до окончателното й плащане и направените по делото разноски в размер на 1400 лв. (хиляда и четиристотин лв.) за адвокатски хонорар. Решението е постановено при участието на ответника „ЗД Б. И.“ АД в качеството му на подпомагаща страна, произтичащо от съществуването на застрахователно правоотношение между страните по настоящото дело по отношение на управлявания при осъществяването на ПТП лек автомобил с рег. № .. Правоотношението е възникнало на основание договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен чрез застрахователна полица № … от 13.03.2011 г. със срок на действие от 14.03.2011 г. до 13.03.2012 г., в чиито рамки попада допуснатия от ищцата пътен инцидент. Чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ гласи, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ представлява вид на така посочения договор за застраховка „гражданска отговорност“, поради което основното задължение на застрахователя по него е да обезщети вредите, причинени от застрахованото лице в срока на действие на договора. Същите в конкретния случай са установени по размер с решение № 595 от 28.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2808 по описа на РС - С. за 2011 г. и не е спорно, че до този момент ответникът не ги е компенсирал, т.е. не е изпълнил задължението си по сключения договор за застраховка от 13.03.2011 г.
Чл. 229 КЗ /отм./ гласи, че застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. От удостоверение, издадено от ЧСИ Г. Г. е видно, че на 12.03.2019 г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 300 лв. по образуваното срещу ищцата изп. д. № .. въз основа на изпълнителен лист, от 16.01.2013 г., издаден по гр.д. № 2808 по описа на РС - С. за 2011 г. От удостоверението се установява, че част от тази сума – 273,44 лв., била преведена по сметката на взискателя И. Д. С., а остатъкът - удържан под формата на такси за изпълнителното производство. Тези факти сочат, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя спрямо ищцата са налице, тъй като до момента той не е компенсирал по силата на договора за застраховка от 13.03.2011 г. претърпените от пострадалия И. С. вреди и тъй като частично това е сторило застрахованото лице, от чието имущество е събрана претендираната в настоящото производство сума. Чл. 229 КЗ /отм./ не въвежда като предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя цялостното плащане на обезщетението от прекия причинител на вредата, като подобен извод не произтича от тълкуването на които и да било законови разпоредби, от съдебната практика (включително и цитираната от ответника), нито от житейската и правна логика, поради което неговото възражение, че дължи застрахователното обезщетение едва след цялостното удовлетворяване на пострадалия, се явява напълно необосновано и като такова следва да се остави без уважение. Това възражение влиза в противоречие с доводите на самия ответник и по – конкретно с възражението му за изтекла погасителна давност, тъй като позовавайки се на такава, той възприема становище, че спрямо него давността е започнала да тече, което не би могло да се случи преди да възникне правото на ищцата да потърси по принудителен ред реализиране на вземането си срещу него. Казаното сочи, че застрахованият има право да търси всяка заплатена част от обезщетението на пострадалия веднага след нейното заплащане, защото именно плащането на каквато и да е част от дължимата сума е основанието за регресната му претенция към съконтрахента му по застрахователния договор. Тук е мястото да се коментира неоснователността и на възражението за изтекла погасителна давност на предявеното вземане, каквато е започнала да тече със заплащане на претендираната сума, т.е. от 12.03.2019 г., а не от датата на ПТП, както счита ответникът, поради която причина е изминала много малка част от срока по 110 ЗЗД. Съгласно чл. 229 КЗ /отм./ вземането на застрахования срещу застрахователя възниква едва след удовлетворяването на увреденото лице, поради което не е възможно погасителна давност за него да започне да тече (и дори да завърши) още преди възникването му.
Задължението на застрахования по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./ за уведомяване на съконтрахента му по договора за застраховка „гражданска отговорност“ за обстоятелства, които могат да доведат до възникване на гражданска отговорност, за предявени срещу него искове и извършени плащания има отношение към отговорността на застрахователя за присъдени лихви съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, но не погасява нито задължението му за възстановяване на заплатеното от застрахованото лице обезщетение, нито отговорността му за допуснатата от самия него забава, чието ангажиране в конкретния случай се търси, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Отделно следва да се добави, че застрахователят е бил наясно с възникването на задължения по договора за застраховка още с привличането му като подпомагаща страна по гр.д. № 2808 по описа на РС - С. за 2011 г. и постановяване на решение по делото, а за образуваното изпълнително дело същият е бил известен от получаването на исковите молби по други искови производства (гр.д. № 1522/2016 г., № 1104/2017 г., № 1125/2017 г., № 851/2018 г., № 1025/2018 г. и № 366/2016 г. по описа на РС – С.), в които се претендира възстановяване на други събрани по принудителен ред суми, за чието образуване съдът е служебно запознат.
Казаното сочи, че предявените в настоящото производство претенции са изцяло основателни и като такива следва да се уважат в пълен размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за адвокатски хонорар и 2 лв. за преводно нареждане, като в тази връзка се отбележи, че притесненията на ответника от увеличаване на сторените разноски поради предявяването на съдебна претенция за всяка събрана по принудителен ред сума биха могли да отпаднат с цялостното изпълнение на собствените му задължения по сключения с ищцата застрахователен договор. Поради основателността на претенциите искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД Б. И.” АД с ЕИК … и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. “Д. Б.”, № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на Д.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 273,44 лв. (двеста седемдесет и три лв. и 44 ст.), представляваща част от обезщетение, присъдено чрез решение № 595 от 28.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2808 по описа на РС – С. за 2011 г., в полза на И. Д. С. за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, състояло се на 27.07.2011 г. около 16,30 ч. в гр. С. на кръстовището на ул. „Д.” и ул. „С. с.”, причинено от ищцата при управление на лек автомобил с рег. № …, по отношение на който между страните по делото е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен чрез застрахователна полица № … от 13.03.2011 г. със срок на действие от 14.03.2011 г. до 13.03.2012 г., която част от застрахователното обезщетение е постъпила на 12.03.2019 г. по изп. д. № …, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.03.2019 г., до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса и 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар и 2 лв. (два лв.) за преводно нареждане.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата: “Първа инвестиционна банка” АД, BIC: ***, IBAN: ***.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЗД Б. И.” АД с ЕИК … и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. “Д. Б.”, № .., представлявано от С. С. П. и К. Д. К., за присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/