ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18458
гр. С., 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110175132 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № **/23.12.2024 г./ на „Ж.“ О.
срещу „Е.“ АД, като предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно. В нея
ясно е посочено, че се претендира част от обезщетение в общ размер на 25 000 лв. за
имуществени вреди, като не следва неяснота относно размера на цялото вземане заради
посочването на дневния размер на пропусните ползи, тъй като той е посочен
ориентировъчно – „в размер на поне 500 лв.“, а периодът, за който се претендира
обезщетението /посочен от ищеца като период от почти 2 месеца/, е определяем, доколкото е
посочен изрично началният му момент – 30.10.2024 г., а крайният му момент очевидно е
датата на подаване на исковата молба. На следващо място, в изпълнение на дадените по реда
на чл. 129, ал. 2 ГПК съдебни указания ищецът ясно и недвусмислено е уточнил вида на
претърпените от него имуществени вреди, за които претендира обезщетение в настоящото
производство – пропуснати ползи. По изложените съображения исковата молба не следва да
бъде оставяна без движение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства, а представените от ответника фотоснимки следва да се приложат като
веществени доказателства.
Искането на ответното дружество за допускане на двама свидетели за установяване
на обстоятелствата около извършената на 06.01.2025 г. проверка е частично основателно. На
1
основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат само единият свидетел, доколкото на
практика двамата свидетели се искат за установяване на едни и същи обстоятелства. С цел
процесуална икономия съдът счита, че следва да бъде допуснат поисканият свидетел при
режим на довеждане.
По искането на ответника за задължаване на ищеца да посочи кой е управителят на
процесния търговски обект, целящо призоваването му като свидетел, съдът ще се произнесе
след посочване за установяването на какви обстоятелства се иска същият да бъде разпитан.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.05.2025 г. от 09:55, за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА представените от ответника фотоснимки като веществени доказателства
по делото.
ДОПУСКА на ответника ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване
на обстоятелствата около извършената на 06.01.2025 г. проверка на търговския обект на
ищеца, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане и на един
свидетел при режим на призоваване за установяване на същите обстоятелства.
УКАЗВА на ответника да осигури явяването на допуснатия му свидетел в
насроченото съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на свидетеля от
довеждане в призоваване или при искане за замяна на допуснатия свидетел с друг
своевременно да уведоми съда за това, така че неявяването на свидетеля да не става причина
за отлагане на делото, като в този случай следва да посочи данни на съответния свидетел
/три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представи
документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит в размер на 50 лв. за свидетеля.
УКАЗВА на ответника в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично да посочи обстоятелствата, за които иска по т. 4 от доказателствената
част на отговора да му бъде допуснат свидетел при режим на призоваване след изискване на
информация от ищеца, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът
ще приеме доказателственото искане за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК. При
постъпване на молба от ответника същата незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от „Ж.“ О. срещу „Е.“ АД частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 1 250 лв. – част от вземане в общ размер на 25
000 лв., представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи за периода от 30.10.2024 г. до 17.12.2024 г., настъпили в резултат от
неизпълнение на задължението на ответника да осигури електроснабдяването на обект с кл.
№ ****, идент. № ****, находящ се в гр. С., „Ю.“. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че през м. 03.2024 г. получил от ответника имейл с твърдения за
2
непогасени задължения в размер на 56 373.36 лв. към електроразпределителното дружество
за процесния обект, начислени въз основа на констативен протокол по реда на П. и съгласно
Фактура № ***/18.03.2024 г. Сочи, че е оспорил задължението по съдебен ред, като във
водената между страните кореспонденция ответникът го уверил, че до приключване на
производството по образуваното т. д. № 740/2024 г. по описа на СГС, електроснабдяването
няма да бъде преустановявано, но въпреки това на 30.10.2024 г. електрическото захранване
на обекта било прекъснато от ответника без предизвестие. Изтъква, че липсва нормативна
уредба, която изрично да предвижда право на електроразпределителното дружество да
преустановява електроснабдяването на имот на свой клиент поради наличие на непогасени
задължения за предоставена електрическа енергия, а в ЗЕ преустановяването на
електрозахранването е предвидено като крайна мярка, имаща временен характер, при
неплащането на суми само към дружеството – продавач. Сочи, че съгласно чл. 89, ал. 1, т. 2
ЗЕ ответникът е длъжен да обезпечи сигурността и непрекъснатостта на подаването на
електрическа енергия, като на основание чл. 47, т. 3 и т. 4 от общите условия той носи
имуществена отговорност за щетите, причинени при нарушаване непрекъснатостта на
електрозахранването. Твърди, че вследствие преустановяването на електрозахранването
процесният търговски обект стои затворен в продължение на почти 2 месеца, поради което
ищцовото дружество е в невъзможност да осъществява стопанската си дейност и да
генерира минимална печалба в размер на поне 500 лв. на ден. Излага, че заради търпените
вреди е поискал от ответника електрозахранването на обекта да бъде възобновено, но
последният поставил като условие за това подписване на споразумение между страните за
признаване на задължението на ищеца. Счита, че допуснатото от ответника нарушение на
задълженията му е довело до пропуснати ползи за ищеца, изразяващи се в невъзможността
да извършва стопанска дейност чрез процесния търговски обект за периода от 30.10.2024 г.
до датата на подаване на исковата молба, поради което му се дължи обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът е имал към него задължения,
начислени съгласно П., за които са издадени Фактура № ***/24.08.2020 г. и Фактура №
***/18.03.2024 г. Излага, че във връзка със задължението по първата фактура е налице влязло
в сила съдебно решение, с което искът на „Ж.“ ЕО. за недължимост на сумата е отхвърлен,
но въпреки това задълженията и по двете фактури не били платени, макар че с втората
фактура и с писмото, с което тя е изпратена, ищецът бил изрично уведомен за срока на
плащане и за последиците при неплащане, като възможността за преустановяване на
доставката била регламентирано и в договора. Сочи, че поради липсата на доброволно
плащане на 29.10.2024 г. е преустановил електрическото захранване за обекта на ищеца,
представляващ преместваем търговски обект, тъй като съществувала реална опасност в
рамките на един месец активно функциониране той да натрупа големи задължения за
електрическа енергия и мрежови услуги на стойност не по-малко от 20 000 лв., като едва
след това ищецът платил задължението си по старата фактура, но не и задължението по
новата, възлизащо на 56 373.36 лв. Позовава се на чл. 123, ал. 7 ЗЕ, според който операторът
на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителната мрежа,
3
има право временно да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти
при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за
достъп до мрежата, вкл. при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка с предоставяне на тези услуги. Оспорва настъпването на
вреди за ищеца, във връзка с което оспорва твърденията му, че преустановяването на
електрическото захранване в обекта е довело до неговото затваряне. Посочва, че на
06.11.2024 г. е извършена проверка на имота на място, при която е установено, че е монтиран
електрически генератор, който осигурява електрическо захранване на търговския обект, и
той функционира, а на 06.01.2025 г. отново е извършена проверка, за което е съставен
Констативен протокол № ***/06.01.2025 г., според който захранването на процесния обект се
извършва чрез допълнително монтиран ел. генератор. Излага, че в случая не е установена
сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В доказателствената тежест на ищеца е да установи наличието на следните
обстоятелства: съществуване през исковия период на валидно облигационно
правоотношение с ответника по договор за продажба на електрическа енергия за процесния
обект на потребление и неговото съдържание; прекъсване на електроснабдяването на
процесния обект за исковия период; настъпване в причинна връзка с прекъсването на
електроснабдяването на имуществени вреди за ищеца под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в пропуснати приходи от търговска дейност, което предполага ищецът да
докаже сигурното увеличаване на своето имущество.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на основание за прекъсване на електроснабдяването на процесния
търговски обект, както и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, включително при условията на насрещно доказване да установи, че през исковия
период процесният търговски обект е функционирал.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за следните обстоятелства: претърпени
от него имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на прекъсването на
електроснабдяването на процесния търговски обект, включително сигурност за увеличаване
на неговото имущество, ако електроснабдяването не беше прекъснато.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
съществуване през исковия период на валидно облигационно правоотношение между ищеца
и ответника по договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект на
потребление, представляващ търговски обект; прекъсване на електроснабдяването на
процесния обект за исковия период.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
4
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5